Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:
„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снисхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, обазование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.
Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.
Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.
Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.
В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.
Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.
Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.
Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.
Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.
Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.
Ето една лична история, която илюстрира доста от описаното горе:
Абортът е убийство на живо същество.Наистина не се е развило достатъчно,ама по тая логика и преждевременно родените деца също могат да се избиват,щото не са достатъчно развити.Убиват се човешки същества,които имат сърдечна дейност и се развиват нормално,и ако се бяха родили биха били нормални и здрави бебета.Единствено оправдан е аборт по медицински причини,когато бебето е с тежки увреждания и/или има опасност за здравето и живота на майката.
И няма никакви основания човешко същество да се нарича плод.То е човек,не круша.Това е част от новоговора,измислен да се оправдае убийството на човек.И не нашите баби не са имали по няколко аборта.Прабаба ми е родила пет деца,останала е вдовица по време на войните и сама ги е отгледала.
Прокламирането на аборта е част от левичарската политика да се насърчава феминизмът,сексуалните отклонения,имиграцията на азиатци и африканци в Европа.В резултат белите европейци изчезват.И са замествани от негри,араби,афганистанци и други азиатци.
В резултат на тази левичарска/по същество марксистка /пропаганда 42 процента от етническите немкини с висше.образование остават бездетни.Щото левичарските медии и партии ги облъчват с пропаганда,че трябва да правят кариера,вместо да гледат деца,и да убият детето си,защото ще и пречи на кариерата.И че е много прогресивно да са хомосексуални.
@Момчил – да оставим настрана от всичките ти небивалици за убийства и кой какво право имал. Не следва, но да ги подминем за сега.
Явно нямаш идея какво е сърдечна дейност и кога се заражда сърцето. Това е далеч след седмицата от бременността, след която е забранено да се прави аборт, освен когато заплашва живота на майката. „Плод“ е термин, който се използва в медицинската литература от още преди 20-ти век. Виж, идеята, че плодът било човек е съвсем нова. Дори църквата го кръщава чак на 40-тия ден след раждането, а не 6 месеца преди това.
Средният брой аборти на жените родени между 30 и 50-те на 20-ти век е бил 2-3. Някои жени са били с 4-5 аборта заради липсата на сексуална култура и контрацепция. Спонтанните аборти са били още по около 5 през живота им по някои оценки.
В началото на 20-ти век жените са имали средно по 6-7 раждания, 1/3 от които са били мъртвородени. Тъй като е нямало безопасен начин да се прави аборт, а и достъпа до лекари е бил изключително труден, твърде често жените са умирали по време на раждане. Докато сега има по 4-5 родилки починали преди, по време или в седмиците след раждането, преди 100 години в България са били около 500-600 при много по-малко населениеспоред статистиката на смъртността тогава. Основна причина за това е била липсата на лекарства, добри акушерски грижи и да – липса на безопасни аборти когато е нужно.
Единствената причина населението да расте е била, че жените са започвали да раждат около 20-те и не са спирали докато 45 или не умрат. Били са съсипвани като здраве и психика след толкова тежки бременности, спонтанни аборти, загуба на деца (40% са умирали преди венчило).
Сега абортите намаляват постоянно дори спрямо броя жени. Т.е. вероятността жена да има нужда от аборт намалява. Причина за това е именно сексуалното образование и контрацепцията, която намалява нежеланите бременности. Всъщност огромна част от абортите са всъщност спонтанни. При това се регистрират късните такива. 30% от всички зачевания свършват като спонтанни аборти. Но разни фанатици настояват да ги включват, както и тези по медицински причини.
Никой няма право да казва на жена какво да прави с тялото си. Нито ти, нито аз. Ако някоя е решила, че не е готова за дете и не иска да рискува здравето си, а и живота си, никой не следва да я кара да го прави. Раждането далеч не е онова магическо нещо, което си мислиш и дори в наши дни, дори с най-добрите грижи много жени остават осакатени физически и психически цял живот.
Преди 100 години това е била нормата, всички са били така и никоя не е имала избор. Сега имат, колкото и да не ти харесва това.
По отношение на сърцето:
„heart begins to beat in Humans by day 22-23, first functioning embryonic organ formed.“
https://embryology.med.unsw.edu.au/embryology/index.php/Timeline_human_development
Т.е. още 3 седмици след зачеването има пулс. Тонове се чуват с уред още в 8та седмица. А аборт е позволен до 12та.
До колкото знам 12та седмица у нас е избрания лимит заради степента на формиране на плацентата и високия риск за здравето на майката след минаване на този срок.
Около 3-та седмица не може да се говори за сърдечна дейност. Всъщност дори до 12-та не може, защото няма сърце или кръвоносна система в смисъла, в който ще има след това. Най-рано може да бъдат засечени тонове около 8-ма седмица, а до 12-та на почти всички ембриони де усеща. Иначе да, до 12-та седмица рискът от аборт е толкова голям, колкото от самото раждане.