Онкоболните не са се увеличили 3 пъти – отново проблем с данните в МЗ

Преди седмица няколко медии излязоха със заглавие, че онкоболните са се увеличили три пъти в рамките на 40 години. Информацията, а и почти целият текст на новината са копирани от БГНЕС. Сред тях бяха БТВ и Дарик.

По принцип прескачам новините споменаващи рак, защото или се цитира повърхностно някое изследване с твърдения как кафето я го причинява, я го предтовратява, или за пореден път се правят прибързани твърдения, че лек е намерен. Сега обаче се загледах, навярно, защото говореха за статистика и твърдението ми се стори странно.

Източник на информацията е справка на Националния център за обществено здраве и анализи за 2017-та. На подобна пак от тях базирах статията си за абортите в България. В случая посочват, че през 1980-та е имало 113 хиляди онкоболни докато преди две години – почти 293 хиляди. Това е драматично увеличение, особено предвид намаляващото население за същия период.

Оставям настана, че разликата не е три пъти, а 2.6 и не е за 40 години, а за 37. Това са детайли. Както при данните за абортите и тези от регистъра за ражданията се усъмних, че числата тогава са сравними с числата сега. Причините за това може да са много – разлика в съобщаването, категоризацията, методологията на събирането на данните, а гледайки по-специално заболяването – диагностиката, възрастовата структура на населението и други. Никое от тези неща не би означавало, че няма увеличение, но ще даде контекст и може би ще покаже, че новината не е толкова сензационна, колкото я изкарват медиите. Нещо подобно показах с данните за смъртността.

Бях прав да се усъмня

Когато съм използвал информация от НЦОЗА тук, съм отправял критика към това, което публикуват, липсата на методология и яснота за качеството и значението на данните. Направих го при абортите, данните за заболеваемостта, смъртността, ражданията и прочие. Тази тема няма да е изключение.

Докато търсих информация попаднах на Националния раков регистър и годишните им доклади. Да си призная бях възхитен от изчерпателността и методологията в тях – нещо, което доста рядко се среща в която и да е институция – частна или обществена – от която съм черпел данни. Особено ми хареса това, че съпоставят данните на база стандартизирана заболеваемост и смъртност. Това означава, че изключват от уравнението промяната във възрастовата структура на населението, тъй като именно възрастта е водещия фактор при рака. Такава стандартизация използвах като сравнявах общата смъртност.

За да разбера повече по темата се свързах с тях. Оказа се, че съмненията ми са били напълно основателни. Проблемите с тази новина са няколко. Първо и най-важно, данните идват от НЦОЗА, а не от раковия регистър. НЦОЗА показват с числата си не броя болни от рак към 2017-та, а явно отчетените от пътеки, през които тези болни са минали. Тъй като един онкоболен се случва да мине през 5 и повече клиники и болници за изследвания, консултации и терапии, доста от отчетените в тази статистика се броят многократно. От друга страна възможността за диагностика и лечение през 80-те са били по-малко и по-локализирани. Така се съпоставят несравними неща.

Също така има наистина разлика в засичането на рака днес и преди. Сега много повече случаи се хващат значително по-рано, което означава и много повече шансове за успех на лечението. Не по-малък фактор е намалението на общата заболеваемост и увеличената продължителност на живота. Увеличаването на последното само с няколко години се превежда в много повече възрастни хора, които до преди 4 десетилетия биха се споминали от други болести доста по-рано.

Какво трябваше да направят журналистите?

В този смисъл новината не следва да е, че са се увеличили „3 пъти“ онкоболните, а че почти три пъти повече консултации и терапии са получили болните от рак в България на година. Да, не е толкова стряскаща новината, но би отговаряла на истината.

Тази проверка не е въобще трудна. Казвал съм го и друг път – често е достатъчно едно телефонно обаждане. Ако бяха си направили труда, щяха да открият още интересни аспекти. Например, че макар формално да имаме раков регистър, той от години е в немилост и бива прехвърлян като топка между институциите в сферата на здравеопазването.

Както при имунизациите, има нужда от достоверна информация, за да се правят скрининги, подготвят кадри, организират информационни кампании, оценя ефективността на мерки и дори подготвя финансиране. По думите на проф. д-р Валерианова до 2014-та това е било възможно и България е можела да се похвали с една от най-качествените и стари бази данни за онкологичните заболявания в света. До тогава е имало стегната организация по събиране и проверка на данни, проследявали са всеки отделен случай и са използвали стандартни класификации и формати за обмен на данни.

Всичко това се променя, когато по чисто чиновнически маниер регистърът се мести от структура в структура, разваля се организацията на събирането на данните и се орязва бюджета. Тук логиката на министерството следва онази на регистъра на ражданията, имунизации и въобще цялата здравна информационна система – че е достатъчно да има някъде някакво формулярче с прикачена наредба задължаваща някой да го попълва.

Резултатът е, че вече 4-5 години няма надеждни данни за болните от рак в България. За този период има само прогнози с висока степен на неотчетени случаи. Това отгоре на свързаните проблеми със скъпоструващите лекарства, изотопите, пътеките, лечение на деца в чужбина и прочие. За да знаем дали има влошаване по видове рак, трябва да имаме надеждни данни. За целта трябва да има система за проверка и контрол на качеството, за което трябват хора и някакъв бюджет – не просто електронен формуляр някъде. Това не е интернет анкета.

Да, има повече онкоболни

В годишника от 2014 има доста интересни данни и ви препоръчвам да го прелистите, ако ви интересува темата. Ето тук се вижда същото, което обсъждаха медиите в миналата седмица – разликата спрямо 1980-та. Тук първо, че се гледат случаите на всеки 100 хиляди души, а не абсолютен брой и второ – изключва се факторът на застаряващото население чрез използване на стандартизирана структура. Така виждаме, че при мъжете заболеваемостта се вдигнала всъщност с 55%, а при жените – 45%

При смъртността промяна пък почти няма. Причина за това, както споменах, е до голяма степен ранната диагностика и значително по-високите шансове на заболелите.

Гледайки по възрастови групи виждаме, че 1/4 от случаите на рак при деца то 14 годишна възраст са левкемия. С това са диагностицирани около 30-тина деца на година. При новообразуванията сред мъжете между 15 и 30 над 1/3 или 54 случая са на тестисите. При жените в тази възрастова група 40% или 67 случая са на щетовидната жлеза, шийката на матката или гърдите.

Между 30 и 45 г. при мъжете нищо не се откроява, макар да се вижда, че се увеличават случаите като цяло – 643 за 2014-та. Все пак са двойно по-малко от жените в тази възрастова група. При тях над 1/3 са рак на гърдата, а още 20% са на шийката на матката.

Между 45 и 75 сред мъжете има рязък скок на случаите на рак и основна част заемат тези на белия дроб и трахеята – 21% или 2486 случая, както и тези на меките тъкани. При жените рака на гърдата остава водещ с между 25 и 30% от случаите.

Изброеното до тук са само новите случаи за 2014-та. Интересното е, че е имало поне 1500 нови случая на рак на шийката на матката и меките тъкани при жените и още няколко стотин подобни при мъжете, за сериозна част от които се знае, че се причиняват от ЧПВ. Страни въвели масова имунизация с ваксината срещу най-опасните щамове показват над 90% намаление в заболевамостта и новообразуванията. Успешна превенция са и при мъжете, където рака на ануса, пениса и гърлото причинени нерядко от ЧПВ.

Междувременно, в България всеки ден по 5 жени биват диагностицирани само с рак на шийката на матката, а по една умира. Ако повторим успеха на имунизационните кампании в други държави, това би означавало хиляди по-малко болни от рак и стотици по-малко починали на година.

Важен проблем с много спекулации

Несъмнено новообразуванията са един от най-големите здравни проблем в едно развито общество наравно с диабета и сърдечните заболявания. Причините за увеличената заболевамост ще намерим в замърсяването на въздуха, храната, която ядем, липсата на движение и като цяло различния начин на живот, който водим в сравнение с няколко поколения назад.

В никакъв случай не може да се каже, че сега сме по-болни или че тогава са яли по-здравословна храна – всичко сочи към обратното. Тривиални днес инфекциозни болести са взимали много повече жертви преди 100 години, отколкото сега. Замърсеността на водата и храната с болести и паразити е била несравнимо по-голяма. От друга страна сега има доста повече химикали, които замърсяват същите. Доста се спекулира за измеренията на последния проблем, но малко оспорват, че е допринасящ фактор към рака.

За да започнем да говорим за причините и мерките, които следва да вземем, трябва да разбираме добре измеренията на проблема и как те се променят през времето. Това важи колкото за демографската криза, толкова и за рака. Събирането, проверката и комуникирането на тази информация не е проста работа и не следва да се възприема като проста чиновническа задача.

По всичко личи, че Министерството на здравеопазването има точно това отношение не само към данните за онкоболните в България, но и към здравната информационна инфраструктура като цяло. Настрана, че технически възприемат нещата като проста интернет анкета, но и сякаш не разбират нуждата от контрол на качеството и специалистите заети с него. Както при НЗОК и тежко болните деца тези данни няма да излекуват никого, но са безценни както за обществеността, така и са самите институции в оценката на ефективността и разпознаване на проблемите.

4 коментара

  1. Факти, статистика, разсъждения около …. престъпно грешна система! Смисълът и целта на „Здравеопазването“, в т.ч. профилактиката е ДА СЕ НАНАЛЯВА КОЛИЧЕСТВЕНО И КАЧЕСТВЕНО заболяемостта, болните хора и времето за възстановяване и т.н.. Обаче ВСЕКИ ТЪРГОВЕЦ СЕ СТРЕМИ ДА РАЗВИВА ПАЗАРА СИ, и го прави за да просперира! Докато „Здравеопазването“ е система от търговски дружества, болните ще са вечно болни, епидемиите ще са винаги на мода, а представителите на най-хуманната професия и призвание, ще бъдат най-презираното съсловие!

  2. @Атанас Данаилов – съвсем не. Мнозинството от лекарите работи в ужасни условия, непосилно натоварване и мизерно заплащане с едната идея да помагат на хората. Други го удрят на печалба, но не означава, че не помагат на хората. Проблемите невинаги са толкова праволинейни като просто печалбарство или пробитата кофа на касата. Често има корупция и откровено източване. Това, което най-пряко и масово влияе на пациентите обаче е липсата на организация и неефективността на системата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.