В последните седмици в социалните мрежи пускам една графика съпоставяща сегашните случаи от морбили с началото на предходните две епидемии – от 2017-та и онази започнала през 2009-та. Данните за тях са достъпни в докладите на НЦЗПБ, а броят на текущите случаи се съобщава почти в реално време в информационната им система.

Днес обнових графиката със случаите от последните две седмици. Към петък случаите са вече 460. В жълто виждате тях. В синьо и червено виждате броят съобщени случаи през първите седмици от последните две епидемии. Тази от 2009-а имаше общо над 24 хиляди случая в рамките на повече от година, но през първите 3 месеца всъщност се е започнало със сравнително малко случаи. Едва след това се ускорява рязко и достига до няколко хиляди случая на седмица.

Няма нужда да имате диплома за епидемиолог, за да ви е ясно, че е трудно да се сравняват взривове на дори една и съща болест в една и съща държава. Регионите са различни, динамиката на населението често се различава, времето от годината, миграцията, та дори политическата и международната обстановка влияят. При това тук изброих само външни фактори, несвързани със самата болест, щам, имунизационно покритие и прочие.

Все пак с тези графики искам да покажа колко сериозно е положението сега. Разрастването на епидемията се ускорява, както се вижда тук. Показвам същите данни, както горе, но като общ брой на регистрираните заразени към края на всяка седмица.

Разбира се, само епидемиолозите ще могат да кажат как предишните епидемии са се развили, как са се различавали и дали сегашните случаи ще доведат до епидемия. Такава вече беше обявена тези дни в съседна Северна Македония.

Един друг нюанс е възрастовото разпределение, което съм показал тук. За 2019-та данните са предварителни и не включва случаите от тази седмица.

Няма спор, че антиваксърското движение подкрепяно безпринципно и словоохотливо от медии, политици и публични личности спомага много за такива взривове. Има обаче проблеми и при други фактори от публичното здраве като проследяването на имунизациите, доверието в лекарите и здравното обслужване на най-бедните.

В случая дори липсата на ефективно правораздаване вреди, тъй като са малко наказаните родители и най-вече лекари, за това, че не имунизират децата и подправят документи. В случая, макар да е известна липсата на специалисти и пари, явно лошата организация и чиновническата глупост също да пречат доста на ефективната превенция.

Администрацията не инвестира достатъчно в тази насока и не използва ефективно хората и ресурсите, с които разполага. Така независимо от прекрасната работа на специалистите по места и претовареността на НЦЗПБ, като цяло България трудно може да се похвали с добри мерки за предпазване на населението от епидемии. Това не е нещо, което се вижда непременно от данните и не са мои думи, а на хора заети в тази сфера.