Преди три години направих карта, която проследява пътя на 1268 българи в чужбина. Анализирах данните от подадените заявления за гласуване в чужбина от предходните 3 години изключвайки повтарящи се имена и близки градове. На базата на това направих предположение за това къде са се местили няколкостотин от сънародниците ни зад граница през годините.

В предишната ми статия съм описал подробно какъв е алгоритъма и условностите около тези данни. Накратко казано – използвана е изцяло публична информация и не пускам никъде имената на хората, включени в тази визуализация. Също така, не мога да кажа дали тези хора са подали заявление далеч от града, в който са гласували на предходния вот, защото са били на почивка или пък са се преместили за постоянно.

След кампанията за събиране на заявления за европейските избори тази неделя, пуснах алгоритъма и обединих данните от всички вотове за последните 6 години – 2013-та до сега. Това бяха общо 131 хиляди записа, които филтрирах. Тук се вижда пътят на 2633 българи между 329 града по света.

Както и предишния път, една от идеите на тази карта е да ни накара да се замислим какво е възможно да се разбере за нас само използвайки публични данни. Също така, крайно време е ЦИК да спре да публикува в открит списък имената на всички подали заявление и не направи проверка по ЕГН или друг идентификатор. Макар този публичен списък да е много полезен за следене на активността и организиране на секции, определено има по-добри начини да се публикува хем къде са събрани колко заявления, хем да се защитят личните данни.