Явно пак чакаме да умре дете

Защо все чакаме да умре дете, за да се сетим, че нещо не е наред? Може би, защото децата ни са скъпи. Навярно затова хората бяха толкова скандализирани от евтините имоти на властта – апартаментите също са ни скъпи. Бързо обаче забравихме и нехаем, че прокуратурата опъна чадър над политици и висши чиновници изпрали парите си по този начин.

Аналогично възмущението ни от поредната смърт на дете пряко или косвено породена от институционална немощ или бюрокрация е от ден до пладне. Виждаме го редовно и с Фонда за лечение на деца слят сега с Националната здравна каса – умря момиченце и макар мудността на касата да не е пряка причина, за други беше и ще бъде за още. Значи чакаме следващия ковчег, нали?

Тук обаче няма да говоря за скандалa в касата, а за друг проблем – ваксините. По-специално тази срещу морбили, паротит и рубеола. В България, както и в целия развит свят, тя се поставя около първата година с втора доза след няколко месеца. Доста държави препоръчват и реимунизация през 30-те, каквато си направих наскоро.

Макар да следя темата за антиваксърите и негативният им ефект не само върху доверието в науката, но върху общественото здраве като цяло и децата в частност, този текст не е за тях. Той е отново за Министерството на здравеопазването. Вдигнал съм им мерника този месец явно.

Преди да започна обаче, трябва да спомена, че докато предходните ми няколко статии за здравната система, както и другите ми на тема ваксини обсъждат публично достъпни данни и изводи на лекари, тук такива просто няма или не са достатъчно надеждни, за да ги спомена дори. Именно за този аспект ще стане въпрос.

Има проблем при имунизациите

Антиваксърите са само част от проблема. Друг сериозен е в следенето на имунизациите, покритието и превантивните кампании като цяло. Сигнали за това виждаме не само от отделни лекари, но и от хора работещи в системата. Истината е, че толкова важен аспект от общественото здраве е оставен почти изцяло в ръцете на лични лекари и педиатри. Разчита се на тяхната почтеност, отговорност и често – изобретателност. Те следят кой има нужда от имунизация, те се налага да спорят с „мамита“ дето чели нещо в нета и да успокояват онези родители, които съвсем обяснимо подават ухо на вълната от псевдонаучна жлъч, която ни залива отвсякъде. Те биват глобявани когато някой пропусне имунизация и дори понякога когато откаже.

Не ме разбирайте погрешно – някои лични лекари мамят не само с пътеки и бележки, но и с картони за имунизация. Здравна система е счупена по много параграфи. Според мен обаче пропуските в превантивната медицина са един от най-сериозните рискове към общественото здраве в дългосрочен план. Достатъчно е само да видим какво става в Украйна, където морбили епидемия от 54 хиляди души вече взима човешки животи, а се борят с редица други завръщащи се болести, включително увеличена заболеваемост от туберкулоза. Голяма роля за това имат именно личните им лекари, които са отказали да носят отговорност и в голяма степен правят всичко само по документи.

У нас този феномен не е изследван. Има слухове, има изказвания на експерти, но нямаме представа колко всъщност не са имунизирани така. Проблемът с проследяването на ваксинираните всъщност не се изчерпва с документалните измами. Според имунолози РЗИ-тата имат разминаваща се методология как да събират данните за покритието. Общо казано, питат личните лекари в своя регион кой колко са ваксинирали. Тук голям недостатък е как смятат колко е трябвало да бъдат ваксинирани, колко са получили ваксините късно, и прочие. Също отново педиатрите пазят информацията, но покриват само децата, които са регистрирани при тях. Макар да е трудно да получим прям отговор, изглежда, че семейства без избран личен лекар или без здравни осигуровки не се броят. Според оценки само последната група са 400 хиляди.

Съобщен е 1000-ния случай на морбили у нас

Фокусирам се върху морбили най-вече, защото е изключително заразна болест, която се връща в цяла Европа най-вече заради отказани ваксини. Втората причина е, че днес беше регистриран 1000-ния случай на морбили в България от началото на годината. Макар в страни като Украйна и Филипините да регистрират по толкова на седмица, у нас това показва с каква скорост пламна болестта сред населението спрямо предишните епидемии.

Последната голяма епидемия беше през 2010-та с първите случаи регистрирани още през 2009-та. Тогава 9000 деца бяха хоспитализирани, 24 починаха, а според доклад на НЦЗПБ, още около 36 са показали трайни мозъчни увреждания в последвалите години. По време на онази епидемия най-засегнати бяха ромски села и махали. Имало е кампании за имунизация покрили десетки хиляди. Доклад на БХК отбеляза пропуските в здравните услуги и по-специално имунизациите в тези общности.

10 години по-късно сме на прага на поредна такава епидемия. Средно смъртността в развития свят е 1 на 1000 болни, макар това да варира много според възрастовото разпределение и други фактори. В Румъния при последната епидемия беше 1 на 600. С други думи, явно чакаме първия смъртен случай. Както ние, така и Министерството на здравеопазването.

Несъмнено взимат мерки както тогава, така и сега. Случаите се следяха, имаше мобилни пунктове за имунизация, информационни кампании и прочие. Всичко това, когато започна епидемията. Аз обаче се интересувах какво са направили в последните 10 години, за да се предотврати това. По закон имунизациите са задължителни, макар, както многократно да съм писал, задължението да е на практика само формално.

Запитване до МЗ за взетите мерки

Пуснах запитване по ЗДОИ и след известно забавяне ми отговориха. Накратко казано, в последните 10 години почти нищо не е направено. Оправдават се с чл. 59 от Закона за здравето, че можело да правят имунизационни кампании само при епидемия или отчетено намаление на покритието. Същия член, впрочем, една националистическа парти и най-вече тяхна депутатка, която сега е зам. министър в социалното министерство, се опита съвсем да обезсили по предложение и проект на активаксърите.

Тук обаче идва един ключов момент – кой и как отчита това намаление и в какъв мащаб. Сега Министерството признава, че много деца в ромските махали и села засегнати в последните седмици не са имунизирани. При това говорим за хиляди деца. Навярно затова през 2013-2014-та РЗИ Благоевград отчита 95-98% покритие на МПР ваксината, а сега именно 5 годишните са сред най-засегнатите от болестта.

В интерес на истината, е имало една имунизационна кампания обхващаща 4700 деца в 5 области плюс София (без Благоеврградско). Причината са били 14 случая на морбили. През останалото време не е имало никакви опити да бъдат обхванати тези рискови групи, защото, както МЗ отговаря, не е имало случаи, а на национално ниво обхватът е бил добър.

Ако има нещо, което научаваме от епидемиите в България и в световен мащаб, то е, че започват от джобове с ниско ниво на имунизация. Макар често това да са градини и училища на антиваксъри, нерядко в Европа се случва да са маргинализирани групи с лош достъп до здравни грижи. Затова в щатите и Германия все повече въвеждат задължения и глоби за отказ от ваксини, но и работят директно с общностите.

У нас министерството сякаш с гордост отговаря, че мерките им не са насочени към отделен регион, демография или етнос, а следва да бъдат. Лесно е да се каже, както правят, че са осигурили формално начин тези родители да си имунизират децата в РЗИ-тата. Това е по-трудно обаче, отколкото звучи. Здравната култура е проблем и прехвърлянето на вината само върху родителите е отказ от отговорност.

Наистина, казват, че работят със здравните медиатори за повишаване на това образование и макар последните да правят много, това далеч не е достатъчно. Не е и сериозно хваленето им, че в рамките на „Европейската имунизационна седмица“ са провело кръгла маса в Народното събрание, срещи тук-таме и са пуснали новина на сайтовете на РЗИ-тата. Това е отбиване на номера и усвояване на бюджет, а не опит за подобряване на общественото здраве.

Превенцията срещу управление на кризи

Признавам, че е лесно да се изискват допълнителни здравни и социални услуги за малцинствата, но всъщност това има икономически смисъл. До тук в рамките на сегашната епидемия разходите за бюджета са били по-големи, отколкото биха били в последните 10 години, ако всяка година се обикаляха махалите и се имунизираха децата. При това не отчитаме човешките животи, уврежданията и допълнителното бреме за тези семейства задълбочаваща и без това трудното им положение. Превенцията винаги е по-евтина и има несъизмерима икономическа полза.

Едно решение на проследимостта е регистър на имунизациите. Малко известен факт е, че България има два. Първият е към електронните здравни досиета и практически не се използва. До голяма степен за това има вина и умишлено спряната електронна идентификация. Вторият е разработен от НЦЗПБ и е тестван в реални условия. Проблемът там обаче е, че нямат ресурс да го поддържат и никой в министерството не иска да вземе решение какво следва.

Всъщност, показателно е, че човешкият и финансов ресурс, отделен за следене, изследване и борба с инфекциозните болести и епидемии в България е сравним с този на чистачките в министерството. Не се опитвам да принизя работата на чистачките – явно вършат доста повече работа от някои чиновници в Здравната каса. Дава ни обаче представа за приоритетите.

Проблемите не се изчерпват с един регистър и хората. Има обективни пречки като голямото движение на семействата из ЕС и липсата на проследимост на децата, дали и къде са имунизирани. Има и недостиг на ваксини както у нас, така и в световен мащаб.

Определени мерки засягащи организацията и бюрокрацията обаче могат да помогнат много в предотвратяването на епидемии и детска смърт. Първото и най-трудното е промяната на манталитета. Не е сериозно от Министерството да ми се хвали, че са направили кръгла маса в Народното събрание и ще са създали формално възможности някъде някак някой да си имунизира децата.

Другото важно нещо е не само да се правят стратегии, но и да се работи по тях. Когато са известни такива джобове на неимунизирани, а те са пределно известни, да се работи с тях. Извинението с чл. 59 не е сериозно, тъй като не отчита локалния спад в имунизациите. Ако смятат, че Законът за здравето създава пречки пред изпълнението на собствената им програма за изкореняване на морбили, то да се предприемат стъпки към подобряването на нормативната уредба.

Липсват критични данни за общественото здраве

И тук обаче има пропуски. Сред въпросите ми имаше такива за наложените глоби и отхвърлените от съда постановления. И по двете точки отговориха, че не пазят данни за тях. Тук възниква въпроса от къде идват числата за глобените родители за отказ от ваксини, които различни официални лица от МЗ цитират в медиите. По-важен обаче е факта, че явно МЗ няма идея колко глоби се налагат и дали имат рефект. А хич не е рядкост съда да отмени по формални причини постановления след такъв акт на РЗИ. Търсейки в портала на ВСС намираме десетки такива. Липсата на данни колко и защо означава, че не могат да коригират практиките си и да предложат промени в нормативната уредба, за да бъдат реално налагани тези глоби.

Както многократно съм посочвал тук, данните са просто инструмент, който ни помага да намерим къде да търсим отговори. В сферата на общественото здраве данните са ключови. При имунизациите в момента здравните власти – според отговорите на същите и сведения на лица работещи сферата – действат на сляпо, хаотично и реакционно.

Вината на родители отказващи или пропускащи по незнание или нехайство ваксините на децата си безспорна. Когато са шепа хора това не е такъв проблем, но явно далеч не е така. Сегашната епидемия го показва добре.

Днес случаите от морбили станаха 1000 и няма изгледи за забавяне. Макар имунолозите да говорят за цикличност на тези епидемии, факторите са предимно социални и институционални. Тази епидемия ще мине и замине както предишните. Ще отнесе със себе си няколко деца и няколко милиона от бюджета. Въпросът е дали в следващите 10 години ще правим просто кръгли маси в парламента или ще се работи с постоянство и разбиране там, където има повишен риск.

Защо следва да ви пука?

Ако смятате, че нищо от това не ви засяга, не забравяйте следните пет неща:

  • Морбили е изключително заразна – 9 от 10 души в контакт се заразяват
  • 1 на няколко стотин заразени деца ще умрат. Още толкова ще останат с увреждания
  • Бебетата нямат защита след първия месец на раждането и ваксината се поставя едва след годинка. Т.е. са уязвими на който и да е болен в близост до тях. Епидемии вършеят из цяла Европа
  • Никоя ваксина не е ефективна на 100%. Затова се поставят повече дози и опреснителни след време. Някои хора включително губят имунитет след няколко години
  • Другите болести, срещу които се ваксинираме са също толкова страшни, макар и по-малко заразни

Затова говорейки за ваксини говорим за обществено здраве. Защото вие може да се чувстване неуязвим, но болести като морбили повалят дори най-здравите. Отделно, че хората около вас може да не са далеч в толкова добро състояние. Най-вече бебетата, възрастните и тези с компрометирана имунна система.

6 коментара

  1. В този анализ липсва най-важното-каква е етническата принадлежност на тези,които не ваксинират децата си?Изключвайки няколко десетки бг мами,останалите са цигани.Епидемии от морбили,хепатит или други заразни болести пламват основно в циганските махали.
    Държавата няма никаква вина-как така аз си ваксинирам децата,пък циганите не?Живеем в една и съща държава и всички български граждани се ползват с равни права,включително в здравеопазването.

  2. @момчил – причините различни хора в България да не си имунизират децата са разнородни. При някои роми в страната има сериозен проблем с достъпа до здравни услуги и здравното образование. Тъй като са по-компактни групи, където емиграцията е доста над средното за страната, именно там виждаме повече болни. Точно затова в текста горе критикувам властите, че не са взимали сериозни мерки 10 години да имунизират именно това население. От друга страна както при тях, така и при всички българи работещи или живеещи дори отчасти в чужбина го има проблем с проследяването на здравните грижи и ваксините по-специално за децата. При мамите от форумите става въпрос най-често са нарочен отказ от имунизации, а понякога и изцяло от преглед от лекар. Последния не е задължителен в България и малко се следи дали детето се наблюдава от педиатър. Грешката ти обаче е да смяташ, че немалко роми не са сред същите мами по форумите и не подават ухо на тези същите антивакс глупости.

  3. Здравей Боян,

    Миналия месец попитах личната лекарка относно възможностите за реимунизация срещу морбили и рубеола след 30-год. възраст.
    Получих отговор, че такава ваксина в България няма.

    Разполагаш ли с информация къде в България е възможно възрастен да бъде реимунизиран срещу въпросните инфекциозни заболявания?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.