Явор Колев е прав. Бих му го казал директно, ако не си беше беше спрял профила във Facebook. Почти всичко от интервюто му, което намери място в материала на 120 минути по БТВ вчера, беше вярно. Включиха част от моите наблюдения, както и примери от проекта Lipsva.

Наистина България се е включила в системата Amber Alert. Съдейки по думите на хора от системата е вярно, че е въведена технически и има формална процедура да се задейства. Наистина, има точно определени критерии да се използва и наистина това не се е случило до сега. Наистина има известен проблем „частни сайтове“ да поддържат самостоятелно списъци с изчезнали, тъй като не може да се гарантира качеството на информацията.

Обаче…

Като погледнах последно през януари, имаше много съмнения дали МВР има готовност въобще да използва Amber Alert. Сега има сигнали, че все пак могат, но остава въпросът защо не е. В част от интервюто за „120 минути“ посочих, че наистина преценката за всеки отделен случай опира до разследващите. Същото казах и в интервю за Нова през август. Именно експертите следва да преценят дали е нужно да се използва такъв инструмент или не. Точно като при раждането със секцио, има много субективни фактори и нещата се развиват твърде бързо, за да можем отстрани с откъслечна информация да дадем оценка дали са действали правилно или не.

Това, което може да видим е общата картина. Докато за последните 21 месеца Гърция са използвали системата 13 пъти, България не я е използвала нито веднъж. По това не може да съдим дали е трябвало да се използва механизма в случая като Николаево, но определено е сигнал, че явно не се използва достатъчно. Или в България има невероятно по-малко случаи на изчезнали деца от Гърция, или полицията има много добри други инструменти за разпространение на такива случаи в медиите, или имат организационен и институционален проблем. Няма данни подкрепящи първото. За второто знаем много добре, че не е така въпреки раздразнението на Колев и протеста му. Третото обяснение е всъщност пословичен проблем в системата на МВР. Виждаме белезите на бюрократичната машина и в самото изказване на Колев – не били „подали“ информация „другите“ по веригата.

Напълно споделям мнението му, че не може да се гарантира достоверността на информацията в самостоятелни частни сайтове. Какво следва обаче от това? Lipsva никога не е имала за цел да замести комуникацията на МВР, а да им покаже, че има нужда от подобен сайт, който те да поддържат. В началото, когато на всяко интервю бутаха в лицето на тогавашния шеф на сектор Издирване картата ми, имаше сякаш някакво разбиране за това. Проведохме срещи, имаше идеи за сътрудничество, хареса им, някои хора дори бяха доста ентусиазирани по въпроса. Дори направих формално предложение за безвъзмездна помощ.

Нищо не последва. 10 години по-късно начинът, по който МВР обявява случаите на безследно изчезнали не се е променил въобще. Все още се поместват на 30-тина места под различна форма и с различна надеждност. Все още на местно ниво се случва разследващи да спускат „екскузивно“ снимките и описанието на определени издания. Все още тихомълком се свалят обявленията без ясна информация дали случаите за приключени и дали всичко е завършило благополучно.

Именно това исках от МВР толкова години наред – не „вътрешна“ информация, а някаква прозрачност. Далеч не всички случаи следва да се обявяват и в никакъв случай не следва да знаем ненужни подробности за останалите. За онези 5-10%, в които обществото може да помогне обаче, първите часове са критични, а МВР не е напреднало особено в комуникацията си. Затова исках от тях не достъп, а да поддържат единен надежден публичен списък с всички лица, които се търсят. Това е.

С такъв източник на надеждна информация доброволци като мен могат да правят това, което висшият ешелон на МВР видимо не е способен – да говорят с обществото не като с враг, а като с партньор. Lipsva имаше точно такава цел – още преди 10 години изпращаше готови за печатане плакати на списък с абонирани фирми и граждани, разпространяваше на регионално ниво съобщения в социалните и дори засичаше хора, които са се тагнали в близост до последното известно местоположение и им пращаше съобщения. Постигаше и друг ефект – показваше как мнозинството от публично известните случаи всъщност завършват успешно. Това е нещо, което МВР има голям проблем да комуникира и Колев трябва най-добре да знае защо.

Lipsva не беше решение, а пример как може да работят нещата. При това не толкова добър – кадрите по БТВ вчера показаха простоват сайт дори по стандартите на онова време. Повтарях, че не е нужно да използват точно моята система, а да направят все пак нещо по въпроса.

Всичко това обаче е безсмислено, ако го няма този надежден източник на информация, който чакаме от МВР. Затова, след като видях, че не стигам до никъде и отнема значително време да се пресяват статии, сигнали от родители и от самата полиция, спрях активната част на проекта. От тогава насам в Twitter се публикуват автоматично сигнали само от официалните страници на полицията и Интерпол. Когато те ги свалят, трие се съобщението и в социалките.

Навярно затова Amber Alert посочват именно акаунтите на Lipsva като източник за България – защото с прост скрипт се опитвам да компенсирам един сериозен недостатък в комуникацията с обществото, който 10 години МВР не успя да оправи – надеждна информация за безследно изчезналите. Няма да спра да повтарям, че МВР работи на парче в такива случаи, колкото и да се дразни Явор Колев.