В световните класации България се води като страната загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена до сега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическият и политически преход с демографският такъв. Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.
Преди пет години поисках данни от ГРАО именно за част от следващото поколение – българчетата родени зад граница за десет години назад. По-точно справката покриваше всички деца с българско гражданство, чиито място на раждане е зад граница и българският акт е издаден на база такъв от чужбина. Направих визуализация показваща колко са и къде по света може да ги намерим.
Наскоро поискаха подобна справка, но за последните 30 години – от началото на 90-те до сега. Отново включих и деца, родени в този период, но получили гражданство след натурализация. Както миналия път, и този имаше известни грешки в справката на ГРАО, които се наложи да се изчистват – като родени в Югославия след разтурването й. По-важното е, че коригирах данните, за да отчета семейства, които все още не са регистрирали децата си в България. Подробности за корекцията и процесът на регистрация ще обсъдя по-долу.
Накратко информацията в този текст:
- 299481 деца са с български акт за раждане и място на раждане извън България в регистъра на ГРАО между 1990 и 2018
- Оценката ми е за още 32 хиляди деца, които вече са родени, но ще бъдат регистрирани в близките години. С тях общият брой става 331606
- 33% от тези деца са родени в Турция. Още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония
- 183460 са българчетата родени в страни с български емигранти като Германия, Великобритания и САЩ.
- Преди 2008-ма Испания и Гърция са имали най-много такива деца, но след това намаляват сериозно
- След 2010-та се забелязва сериозен пик в Германия и Великобритания
- Практиката на консулствата и Външно по отношение на актовете за гражданско състояние е разнородна и непостоянна, което обезкуражава родители да регистрират децата си в България
В следващите раздели има интерактивни графики, които ще се променят докато четете историята. По-нататък ще може да контролирате изгледа им или да се връщате назад, за да разглеждате различни аспекти от данните. Може да натиснете този линк, ако желаете да изключите динамичните графики и да виждате само статични снимки. Полезно е при малки екрани.
Колко и къде са децата?
Този въпрос е пословично труден и съм обяснявал преди защо. Всичко зависи от дефинициите, които използваме и въпросите, които питаме. От така зададената справка, данните на ГРАО показват 299481 деца родени в чужбина между началото на 1990 и края на 2018. С корекцията след моя анализ реалният им брой е по-скоро 331606. Така оценката ми е за 32 хиляди деца, които са родени от български граждани, но ще им бъде изваден акт за раждане в следващите 10 г.
Както се очаква, това число има много условности, които ще разгледаме в следващите редове. От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата родени в Турция. Те представляват една трета от онези 330 хиляди, които споменах горе. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство родени там расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година.
Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 10 години. В Испания и следващата държава – Гърция има силно намаление след пика преди 10 години. Има стабилен брой през годините от САЩ, който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да вадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.
Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция е процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство родени в Албания предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.
Заради изброените няколко държави, както и няколко други, разделих данните на такива, където има предимно натурализирани граждани и такива, за които е известно, че има много емигрирали българи, които са родени в България. Към първата група включих и Турция макар българите там да не са натурализирани, а възстановили гражданството си. Това разделение не е точно и по други причини – справката ми от ГРАО показва само месторождението на детето, но не и произхода на родителите им.
Ако имаме и това, ще видим, че немалко деца родени в Германия и Великобритания са от семейства на натурализирани българи. Макар да има индикации, че повечето българи в Молдова и Турция си остават там след като получат гражданството, немалко минават транзитно през България и емигрират в западна Европа. Особено в десетилетието след приемането ни в ЕС сериозна част от диаспората се формира именно от такива хора. Анекдотно сведение, но показателно за това е, че всеки ден поне една трета от чакащите пред българското консулство във Франкфурт са македонци.
Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад пък практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднина родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи емигрирали във Великобритания, например, са им се родили деца там, които тук причислявам към броя деца на „емигрирали българи“.
Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата родени зад граница са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. В америките очаквано най-много са в САЩ и Канада. Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.
Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хон Конг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея.
Всъщност, гледайки така само страните с предимно емигранти дошли от България, виждаме, че броят на българчетата в чужбина излиза 183460. Тоест децата на натурализирани българи и такива възстановили паспорта си в Турция представляват поне 44% от справката на ГРАО.
Ако ги пръснем по географски принцип, както съм показал долу, виждаме отново, че българи има по цял свят. Един съществен детайл тук е, че някои от тези деца са само родени в такива екзотични страни докато постоянното пребиваване на родителите им е някъде другаде.
Това може да е защото са пътували по работа – като семействата на дипломатите – или на почивка и се е случило детето да се роди там. Това не означава, че децата ще продължат да живеят където са родени. Някои се връщат в България, други – където са емигрирали родителите им. Особено при българите в чужбина е невъзможно да разберем къде точно живеят, което прави и преброяването на емиграцията по региони и дори държави толкова по-трудна.
До тук разглеждахме общия брой родени в последните 30 години. Динамиката как се натрупват през годините също е интересна. Виждаме, че има силен скок на родените в Германия веднага след падането на Берлинската стена. След това намаляват силно за 20 години докато след 2015-та са поне 4500 на година. Обяснение за това е рязкото увеличение на диаспората ни в Германия както от хора емигрирали от България, така и от българи преместили се от Испания, Италия и Гърция, а и в не по-малка степен от натурализирани българи дошли от Молдова и Македония.
Междувременно виждаме голямо увеличение след 2000-та на родените в Испания и Гърция, което силно намалява след кризите в тези страни. Това е едно от сведенията колко голяма част от емигрантите ни там са напуснали тези страни предимно местейки се в Германия и Великобритания. В последната, впрочем, също има доста голям пик в последното десетилетие, най-вече заради установилите се студенти, които вече създават семейства.
Друг начин да разберем как се променя броят родени в чужбина е, да погледнем промяната през годините. Тоест не натрупването, а броят добавени през всяка година. Виждаме описаното горе от различен ъгъл – скокът в Германия в последните години и забавянето в други европейски страни.
Сигурно сте забелязали, че има линкове за контролиране на графиките в горния ляв ъгъл. Чрез тях може да спирате и пускате въртенето на годините, да показвате само страните с емигранти или всички взети заедно, натрупването оте 90-та насам или добавените всяка година. Ако се върнете назад в статията ще видите същите параметри в различни изгледи като някои ще се променят заради историята.
Нещо важно, което трябва да разберем за тези данни е, че увеличението на тези деца не означава, че повече българи напускат страната. От други източници виждаме обръщане на тенденцията. Пикът на българчетата родени в няколко страни се дължи на редица фактори. Основният е български студенти и емигрирали за работа преди над десетилетие, които вече имат стабилни доходи и са се решили да имат деца. Затова промяната в данните тук са по-скоро ехо от миграционни ефекти години по-рано.
В голяма степен тези данни са сведение за размера на емиграцията ни по страни. Макар да има доста условности, някои от които засегнах по-горе, в голяма степен показват къде български емигранти се установяват и създават семейства. Докато някои от тях не регистрират детето си в България, повечето го правят. Понякога причините за първите са емоционални – яд срещу българската държава, управляващите и държавната машина като цяло. Затова и виждаме хора отказващи се от гражданството си. При мнозинството обаче проблемът е чисто административен.
Приносът на консулствата
Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си родено там и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.
Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва. Поне с това впечатление оставам от действията им след като им изпратих серия от запитвания по ЗДОИ. Оказа се, че са ги препратили на всички консулства по света, за да съберат числа, които би трябвало вече да имат при себе си. Така освен всичко друго, създават допълнителна работа на и без това претоварените служители там.
Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.
Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година докато мине пощата. В официалния си отговор министерството отказа да уточни колко често минава въпросната поща, тъй като е държавна тайна. Казаха обаче, че от миналата година има инструкция към всички консулства да използват лицензирани куриерски услуги за изпращането на актове за гражданско състояние. Същите се използват вече за паспорти и лични карти и се заплащат от гражданите.
Това означава, че от сега нататък би трябвало да е много по-бързо и лесно да регистрирате детето или брака си в чужбина и да получите акт за раждане и нови лични документи. Остава въпросът дали консулствата ще имат административен капацитет за целта. Има сведения, че по-натоварените директно отказват да извършват такива услуги, тъй като им е непосилно.
Служебно регистриране
Това не означава, че актове за раждане не се издават така. От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница им е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство. От това лесно може да предположим, че още доста не им се занимава с процедурата когато детето получи по-лесно чуждо гражданство.
Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова, ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.
В щатите има учудващо малко такива актове – едва 2.7 от всички регистрирани деца. Това може да е заради малкото консулства в страната – може да е все тая за родителите дали ще извадят акт при следващото си връщане в България или дали ще трябва да отделят няколко дни за две отделни пътувания на хиляди километри до посолството. Тук могат да взимат пример от Испания, където консулските ни служители не само са препратили документите, но и са извадили и предали на родителите български акт за раждане за близо 50% от българчетата родени там.
При Ирландия този дял е 17%. Молдова – 30%. При Норвегия, където за последните 5 години са се родили 554 българчета, 83% от актовете са препратени към министерството служебно, но нито един не е издаден и даден на родителите съдейки по справката. Аналогична е ситуацията в Южна Африка (82%), Чехия (60%), Русия (47%) и Украйна (26%). В Молдова 30% от живеещите там са извадили акта си за раждане директно в консулството. Интересен е Кипър, където все още има много българи и немалко деца, но едва 7 от 1044 акта за този период са минали въобще през консулството.
Сравнение и корекция на данните
Преди да разясня корекцията на данните, ще започна с по-нагледно сравнение между държавите с най-големи диаспори. Тук съм изключил тези, където има преобладаващо натурализирано население или такова върнало си българското гражданство. В „други“ съм включил само държавите с емигранти дошли предимно от България.
Графиката показва броя родени по години, а не натрупаните до сега. Забелязва се драстичният пик в Германия, за който стана дума горе. Докато до 2010-та е имало приблизително толкова родени, колкото във Великобритания, след това се увеличава от няколко стотин до няколко хиляди. В същото време децата родени в Испания намаляват след пика от 2008-ма. В Гърция пикът е бил през 2010-та. В САЩ изглежда няма особена промяна в последните години. Вижда се забавяне и в увеличението в други държави.
Един интересен аспект тук е, че тези данни обхващат доста дълъг период. Това означава, че поне някои българи родени през 90-те в чужбина сега вече имат свои деца. Макар някои да се съмняват, че са запазили езика си и самосъзнанието си, а още по-малко, че ще извадят български паспорт на децата си, всъщност това въобще не е изключение. За да разберем колко обаче трябва ГРАО и НСИ да въведат индекси и да публикуват данни подобни на тези в Германия – за населението с мигрантски корени и родени в чужбина първо и второ поколение.
Всички данни до сега включваха корекцията, за която споменах в началото. През 2014-та получих данни с идентично искане към ГРАО, но за по-малък период – 2004 до 2013-та. Тогава споменах условността, че не е ясно колко още деца ще бъдат регистрирани със закъснение от месеци и години. Макар изискването по закон да е 6 месеца, често отнема повече особено, ако минава през консулствата.
С новата справка добиваме някаква представа за това. Сравнявайки данните за 2004-2013 според двете справки виждаме, че средно около 18-20% от децата са регистрирани по-късно. Още 10-15% закъсняват с година-две.
Има няколко причини да не приемаме тази разлика за абсолютна. Първата е, че при всяка справка на ГРАО съм намирал грешки и разминавания. Второ, причините за закъснение преди 10 години може да ги няма сега. Не трябва да забравяме, че по средата на онзи период България влиза в ЕС, което променя ситуацията за много българи. Такова събитие през последните 10 години няма. Отделно промени в законите и практиките, консулските услуги и хаотичната работа на Агенцията за българите в чужбина добавят много шум в данните. Също така цитираните проценти са средни за всички българи в чужбина. Разминаванията между страните са сериозни.
Опитах се да отчета особеностите на повечето държави и горните проблеми в корекцията си. Така долу виждате как съм извел прогнозата си за децата, които вече са се родили, но тепърва предстоят да се регистрират. В синьо са данните на ГРАО за страни, където има предимно емигранти идващи от България. Спадът през 2018-та отдавам именно на такова забавяне. След корекцията се вижда възходяща тенденция.
В жълто пък са данните на ГРАО за страните с натурализирани българи плюс Турция. Корекцията ми не променя тенденцията, но увеличава значително общия им брой. Всъщност именно тук е най-голямата несигурност, тъй като в процесът на натурализация има най-много промени през годините. Именно затова повечето семейства бързат да регистрират децата си. От тази гледна точка имам съмнения, че тук корекцията ми е леко завишена. Ще се компенсира обаче от децата на бъдещи натурализирани семейства.
Епилог
Задълбавайки твърде много в данните рискуваме да се изгубим в условностите и компромисите, които взимаме в анализа им. Затова е важно да се описват подробно. Има много спекулативни твърдения за демографията в медиите и неизменно такива намират място в политически изказвания и дори иначе доброжелателни доклади на неправителствени организации и държавни органи. Нюансите и детайлите липсват почти изцяло.
Ситуацията не е в никакъв случай добра, но излишното ѝ преекспониране и гонене на сензации не помагат по никакъв начин да се разбере проблема или да се открие някакво решение. Децата родени от българи в чужбина са много и доста хора ще нададат стон, че те са изгубени за България. Това не е непременно така – историята е пълна с всякакви завои и обрати. Важно е да ги разбираме и да се учим от тях. За целта са ни нужни точните числа и разбиране какво означават, а не измислени и нахвърлени набързо.
Данни от ГРАО от сегашната справка и тази преди 5 години може да свалите тук. Други полезни статии по темата:
Тази статия се оказа втората по дължина в блога ми след онази за личния ми опит с детските градини в Германия като отговор на редовните хвалби по форуми и списания. https://yurukov.net/blog/2018/mraknane-za-detska-gradina-v-de/
2030 ще се окаже, че бройката е около 0, защото вече почват внуците (които по дефолт не са българчета) и картинката става розова.
@jet – 30-та година бройят на какво ще е 0? Не се разбира много от коментара.
От тия 330 хиляди деца,родени в чужбина, повечето най-вероятно ще загубят връзка с България.Особено родените в Турция или от натурализирани българи.Макар,че за турците не се знае със сигурност при положение, че в Турция вече заплатите са по-ниски от България и българските тепърва ще растат.
По лични наблюдения етническите българи,родени в чужбина много бързо се интегрират в съответната държава и дори с трудност говорят български език.Надали ще се върнат повечето от тях.
И остава една група,която и в чужбина живее в компактни групи и трудно се интегрира в съответната държава-става въпрос за циганите.Та от всички деца,родени в чужбина, за тях има най-голяма вероятност да се върнат в България .
Поздравявам Ви да изследванията!
@Марина – благодаря.
@Момчил – нетните заплати в Турция са около два пъти по-високи от България, но пак зависи къде се намира човек – също както в България. Затова, както и заради политическата обстановка, доста хора заминават – не толкова, колкото от Иран, но повече, отколкото от България.
За интеграцията – дълга и сложна тема е. За да се интегрира истински в доста от държавите в западна Европа, трябва да се откаже от идентичността си. Същото важи и за децата. Колко ще запазят самосъзнанието си, ако въобще получат такова от възпитанието на родителите си, е сложен въпрос. Не се наемам да отговоря.
Тук разгледам просто числата и предположенията ми стигат до държави, а не общности. В Германия българите сме над 335 хиляди, но сме толкова разделени по доходи, етноси, професии и региони, че трудно може да се говори за една българска общност. Повечето от нас пресичат пътища единствено в българските магазини, на някои празници и най-вече при избори. Затова какъвто и личен опит да има някого, не трябва да се забавя, че е ограничен до социалния му балон. Затова гледам да не разчитам на моите впечатления много.
Интересен материал, според мен много би помогнало ако се илюстрира част от него във видео с анимация. Дали бихте желали да пробваме нещо заедно?
@Николай – да, би било интересно. Ще пиша на мейла директно.
Ситуацията е идентична в повечето случаи-детето ходи на детска градина,после на училище в съответната държава и като порасне е в голяма степен интегрирано сред местните общества.Губи връзка с България освен чрез роднини.Такива хора биха се върнали в България в много редки случаи.Отнася се основно за българите.
Докато циганите,дори и да посещават училище в съответната държава си остават свързани с циганската общност,традиции и начин на живот.Никога не се интегрират в степен,като на българите.Затова и ако някои от тези деца ще се връща са именно циганите.Не случайно и циганите строят големи къщи на по няколко етажа-явно имат намерение да се връщат и то със семействата си.А при техният патриархален начин на живот в едно семейство се включват мъж и жена,синовете им,снахите и внуците.
Да, по-лесно им е да регистрират децата в България, защото консулствата в чужбина рядко отговарят и вдигат телефоните. Въпрос и на късмет е.
Благодаря Ви, г-н Юруков.
В момента законодателството е максимално либерално в смисъл, че няма никакви рестрикции от страна на България децата да получат гражданство. Дори етническата принадлежност се пренебрегва като критерий, което според мен вече е грешно. Нищо против нямам български турци или български цигани да си възстановяват гражданството и да се връщат, но не е редно това да е възможно автоматично и за техните деца. Последните нито етнически, нито житейски или културно са свързани с България. Нека има някакви улеснения, но трябва да има и изисквания като например владеене на български и др. Но това настрана, що се отнася до процедурата – тя не отговаря на либералния дух на закона по никакъв начин. Чисто практически спънки и неудобства компрометират основателния стремеж, залегнал в закона да се сдобият колкото се може повече деца с гражданство. Не виждам защо не се въведе електронна услуга за получаване на ЕГН, а паспорта може да се вади при необходимост и по-късно. Но това с разнасянето на преводи на свидетелства в общината на родителите и чакане за ЕГН после е тотално неадекватно.
@Момчил – интересен стереотип. Не важи в голяма степен както за България, така и за емиграцията ни.
@Читателка – да, и това го има. Често нямат достатъчно персонал, за съжаление.
@луку – интересно ми е как ще определиш етноса на някого? Да те поставим през гражданското и да отсяваш с една пръчка ли? Например моят етнос как би го определила и имам ли право на българския си паспорт?
Господин Юруков мисля, че е доста нагло от Ваша страна да отричате етническата принадлежност на мнозина българи, само защото Вие сте от смесен произход, и в съотвествие с духа на неолиберализма, който очевидно изповядвате да неглижирате етническата принадлежност. Дори в страни като Германия, Франция и Англия, където е пълно с всякакви чужденци все още има немалко етнически хомогенни местни жители, какво остава за България. Ами като майката и бащата, дядото и бабата и т.н., прабабата и прадядото на даден човек са все българи какъв да е освен българин? И ако обичате не ми излизайте с нихилистичната максима, че който не е минал оттук, той не си е оставил семето. Пише, че сте роден в Добрич, доколкото видях сте живял в Пловдив, не знам откъде идва „влашкото“ във Вашето родословие, но в Добруджа румънци след Крайовската спогодба не остават с изключение на единични случаи на смесдени бракове. Но идват към 70 000 българи от Северна Добруджа, днешните района на Тулча и Констанца, и днес някои техни потомци си мислят, че дедите им са румънци по етнос, защото някога са били румънски граждани. Не казвам, че Вашия случай е такъв, едва ли ще благоволите да споделите, но не виждам какво Ви бърка етническата принадлежност, циганите и турците си държат на корена и не мисля, че такива като Вас трябва да ги заставят да се наричат българи, те са си български граждани, но не и българи, и всеки трябва да си пази етническата принадлежност, а не като някои наши емигранти да се правят на американци, германци и т.н. и да се срамуват от етноса си.
Никакъв стереотип не е.Циганите и в чужбина си живеят в компактни общности и гета.Може и да не живея в Германия,но има достатъчно репортажи и статии в немски медии за циганите в градове като Дуисбург и Дортмунд.Разлика с начинът им на живот в България няма.Нито научават езика,нито се интегрират.Същевременно имам братовчеди в Германия,чийто деца говорят немски без акцент и са напълно интегрирани сред немците.Надали някога ще се върнат.Ама тия от Дуисбург може и да се върнат.
Момчиле доста едностранчиво представяш нещата, има немалко емигранти от български произход, които не владеят добре езика на държавата, в която а емигрирали, това го знам от лични разговори с емигранти и това, което чета по различни форуми. Друг е въпроса, че техните деца, дори и от хомогенни български семейства ще знаят перфектно езика на държавата приемник и голяма част няма да се асоциират много, много с българския етнос и България, ако не те, то децата им със сигурност, а малки изключения, подчертавам обаче, ако се запази сегашната конюктура – на незаинтересованост от страна българските управници към диаспората, а от друга, самите българи да са такива чуждопоклоници и националнихилисти. За съжаление няма никакви изгледи тази конюктура да се промени. Българите в чужбина могат да се запазят трайно само при наличие на компактни български общности.
Имам предвид децата на емигрантите,не самите емигранти.Голяма част от тях ще се върнат като се пенсионират.Но децата им са завинаги загубени за България.
За разлика от тях циганите си живеят в компактни общности в чужбина и никога не се интегрират напълно.И ако в Германия вземе властта“Алтернатива за Германия „,то може да намерят начин да ги екстрадират. Независимо,че са граждани на ЕС.И тогава тия 150-200 хиляди цигани ще се върнат в България. И с темповете на изчезване на българите в един момент ще станат малцинство.
@Цар Киро – никъде не отричам етническата принадлежност на българите в чужбина. Отричаш настояването на някои, че следва да се разграничават тези етноси, да не се самоопределят както се чувстват и че произходът е нещо строго определено, статично през поколенията и точно определимо чрез личните им предразсъдъци и преценка. Останалото, което изписа, се крепи именно на това, което изброих и просто не издържа като се вгледаш в изписаното по темата от мен.
Също така, забавно е, че ме определяш като „смесен“. Аз съм българин, също както предците ми, някои от които са се били в освободителните войни и всички последващи през 20-ти век. Интересно е, че си изнамерил, че част от рода ми в влашки, но явно не знаеш достатъчно за този етнос и корените му в България от самото ѝ създаване. И не, няма общо с размяната на население в Добруджа или Румъния като цяло – македонски родове и родопски са, ако толкова ти е интересно.
Това, всъщност, отново показва желанието на някои като теб да се сегрегира обществото в това, което ти приемаш като „хомогенни“ групи – расово, религиозно, етнически, културно, че дори икономически. Не знам как това ти помага да разбираш по-добре света, но хубавото е, че на никого не му пука как ти е по-лесно. Никой няма право да определя кой какъв е етнически по външен вид или език. Културата и идентичността са нещо пластично, които се променят с поколенията. Идентичността на българите като нация и етнос се е променяла стотици пъти в последните поне 14 века и нежеланието на определен тип хора да разберат и приемат, че това е продължителен и динамичен процес в никакъв случай не може да го спре.
Ами точно това е проблемът с циганите.Те не се интегрират,живеят в свои общности и си имат своя ценностна система.Познавам поне 10 цигани,които живеят сред българи и по нищо не се различават от съседите си.И никой не им прави проблем,че са цигани.Напротив,насърчават ги.Но когато някой не иска да се образова както той,така и децата му,върши престъпления,вдига шумни празненства,има ниска лична и обществена хигиена,не работи,ами естествено,че ще има негативно отношение към него.Ако ще и българин да се самоопредели.
Да не мислиш,че. в Дуисбург и Дортмунд много харесват циганите.Ама немците са се научили да са лицемери в такива ситуации.
Това, което наричаш „проблем с циганите“, е всъщност проблем на обществото. Изолираме ги и ги сегрегираме нарочно. Училищата, в които сме натикали всичките им деца са най-неподдържаните, с най-малки бюджети и най-малко учители. Отказва им се работа повсеместно, независимо от квалификация и опит.
В Германия имат проблем с емигрантите като цяло и ние българите не правим изключение. Има няколко цигански фамилии, които създават проблем, но като цяло са като всички – опитват се да преборят предразсъдъците и да си намерят работа. Във всеки случай немската система за интеграция се справя несравнимо по-добре от тази в България. Това, което изписа е пример за отношението, което обяснява защо.
Това просто не е вярно.Учителите в училищата в циганските махали са не по-малко квалифицирани от другите учители.Тези училища са там за улеснение на живущите в циганските махали.Същевременно там,където живеят в близост цигани и българи има училища,в които учат цигани и българи заедно. А в селските училища винаги са учили заедно цигани и българи. Аз съм учил заедно с цигани до 8-и клас.Не само не ги дискриминираха,но и бяха привилегировани, защото при едни и същи знания на българин и циганин,на последният пишеха по-висока оценка. То по принцип такива случаи бяха редки,щото циганите нищо не знаеха,никога не пишеха домашни и постоянно разваляха дисциплината в клас.Жена ми е учител и в училището,в което преподава има само една циганка.Това е така,защото се държат приемни изпити и циганите не могат да ги издържат.И спрямо тая циганка е имало специално позитивно отношение-само на нея била издадена безплатна карта за транспорт до селото,в което живее,въпреки че имало много ученици от селата.И други неща,които няма да споменавам.
Относно назначването на работа също не е вярно, че има дискриминация.В държавната администрация се държат конкурси и циганите кандидатстват наравно с другите кандидати.Никой не им е виновен, че не издържат конкурсните изпити.Още повече има случаи в МВР и армията,когато и след конкурсите остават незаети места,защото няма достатъчно кандидати, които да са издържали приемните изпити.
В частните фирми пък е пълно с цигани .Това че работят нискоквалифициран труд пак си е тяхна вината.Ами естествено, че някой неграмотен ще чисти тоалетните, а няма да прави финансовият отчет на фирмата.
Не знам как е в Германия, но постоянно има репортажи по медиите с какво се занимават циганите там-нискоквалифициран труд,проституция,сводничество, просия.Нищо по-различно от България.
Някъде да съм казвал, че са най-малко квалифицирани? Казах, че са недостатъчно финансирани предвид социалните предизвикателства, че имат малко хора и подкрепа. Това с „удобството“ е смешно като изказване. Реши ли някой да запише детето си в друго училище, буквално го гонят първо другите родители, а после и директора. Не навсякъде, но достатъчно често да се счита за правило. Сегрегацията е повсеместна.
Хахаха.Това ми звучи като „проучването“,че всяка трета жена в България била жертва на насилие.И че българското общество било ориенталско.Пък се оказва,че сме на второ място в ЕС след Латвия по процент жени на ръководни постове.
В момента българските училища имат страхотен недостиг на ученици.Само от 2000 г до 2018г учениците са намалели с една трета.В родният ми град са намалели наполовина/ама няма проблем-няма да изчезнем като народ/А има един принцип в българската образователна система „Парите следват ученика“-т.е колкото повече ученици,толкова повече средства получава училището.Борбата за ученици е голяма.И трябва някой директор да е малоумен,за да не иска ученици в училището.И те не са малоумни-ходят по циганските махали,за да агитират родителите да запишат децата си в техните училища.А това,че циганите предпочитат да си пращат децата,там където учат и други цигани,не е проблем на директорите.Те си живеят групово ,даже на пазар или в болница ходят групово и това се отнася и до образованието.
Прав си Момчиле за децата на емиогрантите, а относно това, че голяма част от техните родители като се пенсионират ще се завърнат нещо се съмнявам, вече 30 години минаха, не виждам някакъв голям наплив на завръщащи се, дори пенсионери, просто истината е, че голяма част от емигриралите от България не са отишли в чужбина поради финансов недоимък, както се тръби в медиите и навсякъде, а най-вече, защото мразят България и българското и не желаят те и техните деца да се асоциират с България и българи, респективно според вижданията на голяма част от нашите емигранти това, че са се родили в България съдбата ги е ощетила страшно, ако се бяха родили някъде на запад най-малкото директори в някоя мултинационална компания вече щяха да са.
Господин Юруков моля коментирайте излезлите наскоро данни за броя на ражданията в България за 2019 г. по данни предоставени от НЗОК. Според тях излиза, че за 2019 г. има общо 54 762 раждания, рещу 55 796 през 2018 г. и 58 237 през 2017 г. Обаче ако погледнем данните по болници за 2019 г. в голяма част от тях се вижда, че има повече раждания спрямо 2018 г. Въпроса ми към Вас е, тези данни на НЗОК за ражданията по методиката на Регистъра за ражданията, който го имаше преди лис е събират? Според мен са непълни и би трябвало за 2019 г. броят на родените деца да е по-голям от този през 2018 г., макар и с малко. Не знам как ги отчитат тези данни, но има разминаване с тези на НСИ
Господин Юруков как ще коментирате изявлението на някои хора у нас на висши позиции в държавата, че около 200 000 българи са се завърнали у нас от нчалото на март? Според мен това е силно преувеличено, Вие в Германия виждате ли наплив на напши сънародници да се връщат в България? Все пак в Германия официално има най-много българи.
Става дума за пътуващи по работа, почивка и при роднини, не непременно местещи се за постоянно.
И аз така мисля като Вас, но в медиите се представя, че се връщат постоянно, което малко изкривява нещата.
Знам заглавията. Не мисля, че някой може да ги интерпретира така, както вие казвате.