Във връзка със случая с 7 месечното бебе в Хамбург предупредих тези дни да не се избързва, тъй като не знаем цялата история, а и често тези случаи далеч не са толкова прости.
Днес пак коментирах случая и случайно забелязах, че германската статистическа служба е пуснала данни за това, което в България наричаме доставчици на социални услуги. В прословутата Национална стратегия за детето, също както в предишната, те поемат голяма част от социалното подпомагане на семейства в затруднение, включително емоционална, психологическа, здравна помощ, както и обучения, временни жилища и прочие. Новите промени, които правителството готви след нездравият медиен шум, цели именно премахването на този тип организации и помощта, която те предлагат на семействата. Както ще видим тук, други държави вървят в обратната посока.
Покрай тези числа се зарових в други данни, които са пускали. Нещо подобно направих и с данните на българската диаспора в Германия, майчинските и пенсиите на немците. Като тръгна с една таблица и преди да се усетя вече имам 20 и доста данни за сравнение. Пускам числата заради истерията, която виждаме по тази тема идваща както от групи в социалните мрежи, така и от политици.
През 2018-та броят на доставчиците на социални услуги са били 37150. Това е увеличение с 13.6% спрямо 8 години по-рано, когато са били 32676. 78.6% са на НПО-та и религиозни организации. Малко под 8000 имат връзка с общини и институции. За последните 8 години броят и на двата вида доставчици расте, но тези на НПО-та увеличават дела си.
В същото време броят места на всяко едно заведение намалява – от 9.7 над 8.3. Това означава, че се отварят повече, но по-малки защитени домове, социални групи и дневни занимални. За сметка на това се увеличава броят на педагозите във всяка – от 6 през 2010-та на 6.8 в края на 2018-та. Също така само 10% от заетите в сферата са административен персонал с тенденция за намаление. Всички останали работят с децата и семействата.
Интересни са действията, които са предприети. Относно тези в Норвегия имаше доста спекулации, които бяха използвани включително от големите медии за манипулиране на общественото мнение. Тук е много важно да се разбере, че никое от тези действия нямат общо с въпросните доставчици на социални услуги – всичко това се прави единствено и само от институциите при съдебен контрол. Това важи както за Германия, така и за България и практически всички европейски държави.
Общо „предприети действия“ от социалните в Германия има средно по 30 хиляди на година. Половината от тях са частично или цялостно извеждане на децата от дома. Понякога това става заедно с майката с цел защита. 30% от останалите са спешна социална помощ, 14% са указания и различни видове забрани за настойниците, а 6% – указания за методите на възпитание и обучение.
През 2018-та пълно отнемане на деца е имало е 7512 случая, а 8523 са били с частичен достъп до детето. Тези мерки не означават, че после децата не са върнати при родителите след разследване или показване от страна на семейството, че са взети нужните мерки. Предприемат се единствено при доказан и непосредствен риск за децата и решение на съда. Няма данни колко са били върнати, защото процесът може да отнеме месеци, а понякога години. От нашумелите случаи обаче става ясно, че сравнително често се връщат. Също така броят на тези мерки варира много през годините, но като цяло не се увеличава въпреки нарастващото население и емиграция.
Финансирането на тези организации е друг интересен момент, с който често се спекулира в медиите у нас. Преки постъпления от бюджетите на германското правителство и местна власт представляват 3.5 милиарда евро. Преди 10 години сумата е била 2.6 млрд., тоест е имало увеличение от над 35%. В същото време обаче разходите им миналата година са били 51 милиарда. Те са се увеличили почти двойно за 10 години – с 90%. Това означава, че едва 7% от разходите се покриват със субсидии от бюджета. Разликата идва от дарения, еврофондове и финансиране от религиозни организации. Заради липсата на толкова силна култура на дарителство у нас и пасивността на православната църква в социалната сфера, но също и другите вероизповедания, аналогичните организации в България разчитат в много по-голяма степен на бюджетни средства и европрограми.
Разбивката по типове разходи в Германия показва, че 66% отиват за дневни занимални и градини. Тези са в помощ на семейства, които не могат да си позволят да работят иначе заради острият недостиг на градини в Германия. 24.7% отиват за защитени домове, където се предлага убежище на жени и деца в риск. Те не участват в извеждането на деца от семействата, също както в България, но подпомагат социалните, когато някой потърси защита.
Всички тези данни ще намерите в базата на DeStatis с кодове 22542-0001, 22522-0003, 12411-0005, 12211-0604, 22551-0001 и 22551-0002.
Здравейте г-н Юруков,
покрай тези числа да не забравим накрая, че освен облечената в думи статистика има една друга реалност, която е нелицеприятна, грозна, пошла. Определена е като такава не от мен (кой съм аз!), а от журналистическото разследване на ARD още в далечната 2015 г. Та във филма си Mit Kindern Kasse machen, журналистките Nicole Rosenbach и Anna Osius достатъчно ясно разкриват механизма, който води до това на децата да се гледа просто като на клиенти.
=> много ясно е обяснено защо частните доставчици на социални услуги (да не се бъркат с религиозните организации, които също предоставят тази услуга) са в основата на проблема
=> обяснено е защо държавните институции (Jugendamt, Sozialamt ) на практика не са в състояние да упражняват контрол, поради претовареност или просто липса на желание
=> изведена е наяве абсурдната ситуация доставчици на социални услуги да нямат интерес положението на „клиентите“ им да се подобрява, просто защото те са им нужни, за да генерират приходи.
@Росен Димитров
„просто защото те са им нужни, за да генерират приходи.“
Има си хас, при 51 милиарда „разходи“ и 30 000 случая на „предприети действия“ това прави 1 700 000 евро на случай.
Без да приспадам, че „14% са указания и различни видове забрани за настойниците, а 6% – указания за методите на възпитание и обучение“ в които 20% от случаите много разходи не са правени. Само че не става дума за разходи, а за това колко пари са били „усвоени“, т.е. фактурирани някому.
Отделно покрай такива схеми все ще се намери и нещо по-гадно:
https://www.dw.com/en/romania-investigating-reported-abuse-child-labor-in-german-financed-camp/a-50362622
Немската система далеч не е без своите проблеми. Претовареността е един от тях. Наистина има такъв репортаж на ARD, който обаче показва нещо доста различно от описаното в коментара горе. Никъде не твърдят, че се отнемат неправомерно деца или че се извеждат от дома за дребни неща. Не е вярно също, че не се прави всичко възможно да се върнат при семействата. Проблемът е в схемата на финансиране, при която частни компании, които генерират печалба, предоставят такива услуги. Стига се до доста високи разходи за държавата за нещо, което би трябвало всъщност да сваля цената в моделът замислен като свободен пазар. Аналогичен проблем се забелязва и при здравната система, както и при старческите домове. Последните буквално източват касите.
Нищо от това обаче не означава, че се взимат деца като заложници само и само да се правят пари. Неморалният аспект, който се дискутираше, беше, че се използва трудната им ситуация от някои, за да източат пари от държавата. Мерки се взимат обаче и реформа в сектора върви отдавна.
Иначе за сметките колко милиона евро има на случай – не, прочетете пак статията. Споменатата сума включва всякакви социални услуги и по-голямата част всъщност са за защитени домове, детски градини, психологическа и легална помощ.
„Във връзка със случая с 7 месечното бебе в Хамбург предупредих тези дни да не се избързва, тъй като не знаем цялата история, а и често тези случаи далеч не са толкова прости“
Съгласен съм, че много често просто няма как човек да направим рационален избор или да заеме адекватна позиция, поради едностранчивото даване на информация от тези, които уж са призвани да ни информират безпристрастно.
Трябва с облекчение да кажа, че се радвам за вчерашното решение на съда във Винзен, но от друга страна малко ме е яд. Поводът да съм ядосан е, че тихомълком приключиха делото, явно за да минимизират щетите за Jegandamt. Последните явно са пресолили манджата в конкретния случай.
Не твърдя, че българският консул не би помогнал на всяко едно българско семейство в подобна ситуация. Но да задам аз един реторичен въпрос – какви шансове за благоприятен изход би имало например някое семейство с по-скромни възможности, което едва ли е способно в кратко време да ангажира толкова много ресурси?
Хайде медиите били виновни. Не, просто повечето хора търсят такива новини – трагедии, кръв, катастрофи и негативизъм. Не става въпрос за „рационален избор“, а за информационна хигиена и здравословно ниво на скептицизъм към нещата, които съвпадат с мирогледа ни.
В случая делото приключи по стандартен начин – представиха се доказателствата и изследванията и съдът реши какво следва да се направи и какъв е рискът реално да е имало насилие. Детето не е отделяно от родителите. За консулът – когато родителите потърсят помощ, винаги откликват независимо от случая. Конкретно на това дело според това, което четох, свидетелствата от специалисти в България не са променили особено решението.
Такива дела са рядкост и специално в Германия, както в България и по-голямата част от Европа, до специални мерки се стига единствено при неопровержими доказателства за насилие. Съмнението е единствено и само повод за проверка, каквато е направена. Нито са „подмели“ случая, нито се очакваше щети за Jugendamt – просто си вършат работата и това е част от процедурата, както навсякъде.