В случая делото приключи по стандартен начин – представиха се доказателствата и изследванията и съдът реши какво следва да се направи и какъв е рискът реално да е имало насилие. Детето не е отделяно от родителите. За консулът – когато родителите потърсят помощ, винаги откликват независимо от случая. Конкретно на това дело според това, което четох, свидетелствата от специалисти в България не са променили особено решението.

Такива дела са рядкост и специално в Германия, както в България и по-голямата част от Европа, до специални мерки се стига единствено при неопровержими доказателства за насилие. Съмнението е единствено и само повод за проверка, каквато е направена. Нито са „подмели“ случая, нито се очакваше щети за Jugendamt – просто си вършат работата и това е част от процедурата, както навсякъде.

Съгласен съм, че много често просто няма как човек да направим рационален избор или да заеме адекватна позиция, поради едностранчивото даване на информация от тези, които уж са призвани да ни информират безпристрастно.

Трябва с облекчение да кажа, че се радвам за вчерашното решение на съда във Винзен, но от друга страна малко ме е яд. Поводът да съм ядосан е, че тихомълком приключиха делото, явно за да минимизират щетите за Jegandamt. Последните явно са пресолили манджата в конкретния случай.

Не твърдя, че българският консул не би помогнал на всяко едно българско семейство в подобна ситуация. Но да задам аз един реторичен въпрос – какви шансове за благоприятен изход би имало например някое семейство с по-скромни възможности, което едва ли е способно в кратко време да ангажира толкова много ресурси?

Нищо от това обаче не означава, че се взимат деца като заложници само и само да се правят пари. Неморалният аспект, който се дискутираше, беше, че се използва трудната им ситуация от някои, за да източат пари от държавата. Мерки се взимат обаче и реформа в сектора върви отдавна.

Иначе за сметките колко милиона евро има на случай – не, прочетете пак статията. Споменатата сума включва всякакви социални услуги и по-голямата част всъщност са за защитени домове, детски градини, психологическа и легална помощ.

Има си хас, при 51 милиарда „разходи“ и 30 000 случая на „предприети действия“ това прави 1 700 000 евро на случай.

Без да приспадам, че „14% са указания и различни видове забрани за настойниците, а 6% – указания за методите на възпитание и обучение“ в които 20% от случаите много разходи не са правени. Само че не става дума за разходи, а за това колко пари са били „усвоени“, т.е. фактурирани някому.

Отделно покрай такива схеми все ще се намери и нещо по-гадно:

https://www.dw.com/en/romania-investigating-reported-abuse-child-labor-in-german-financed-camp/a-50362622

покрай тези числа да не забравим накрая, че освен облечената в думи статистика има една друга реалност, която е нелицеприятна, грозна, пошла. Определена е като такава не от мен (кой съм аз!), а от журналистическото разследване на ARD още в далечната 2015 г. Та във филма си Mit Kindern Kasse machen, журналистките Nicole Rosenbach и Anna Osius достатъчно ясно разкриват механизма, който води до това на децата да се гледа просто като на клиенти.

=> много ясно е обяснено защо частните доставчици на социални услуги (да не се бъркат с религиозните организации, които също предоставят тази услуга) са в основата на проблема
=> обяснено е защо държавните институции (Jugendamt, Sozialamt ) на практика не са в състояние да упражняват контрол, поради претовареност или просто липса на желание
=> изведена е наяве абсурдната ситуация доставчици на социални услуги да нямат интерес положението на „клиентите“ им да се подобрява, просто защото те са им нужни, за да генерират приходи.