Отново числата за здравните специалисти

Свидетели сме на нова вълна от болни от коронавирус и ярка липса на подготовка на здравните власти. Имаше размяна на нападки между министъра на здравеопазването и шефовете на болници, а между тях лекарите изнемогват с непосилни смени, затворени отделения заради карантина и ежедневни новини за починали колеги. В цялата тази суматоха линейки обикалят болниците и се редят на опашка, за да се освободи място.

В това надвикване се повдигна отново въпросът какво пак липсва и защо сме пак изненадани. Моята теза, казано най-просто, е че не липсват лекари и дори сестри, а организация, координация и комуникация. Истината е, че на глава от населението имаме доста лекари, но се занимават повече с бюрокрация, отколкото с лекуване. Това отгоре на схемите в продънената кофа наречена здравната ни система. Това доста просто казано.

По-сложно става като се вгледаме в специалностите и подробностите. Преди няколко години пуснах статистика от 2016-та за лекарите и медицинските специалисти и описах проблемите с нея. Тогава се виждаше ясна и постоянна тенденция на увеличение на лекари в абсолютен брой и дори медицински специалисти, когато сметнем спрямо населението. Обнових с числата от последните три години и тенденцията се е променила сериозно.

Тук виждате как общия брой практикуващи лекари в България се е увеличавал до 2017-та година, но намалява през следващите две. Медицинските сестри се сриват до броя си от 2001-та след 7 години непрестанно намаление.

Тук отново е важно да се разбере, че горе разглеждаме всички специалности и така не отчитаме динамиката в отделни сфери. В анастезиологията, например, има пословичен недостиг и не сме уникални в това. Скорошни трагични случаи обаче показаха колко уязвима е здравната ни система на изчезващите и застаряващи кадри в тази сфера. Друг пример са фелдшерите, за които ще говорим след малко.

Погледнато спрямо населението виждаме, че броят медицински специалисти се е запазил относително еднакъв, а покритието на лекарите продължава да расте. Миналата година всеки лекар е отговарял за средно с 23% по-малко пациенти отколкото преди 20 години.

Тази промяна обаче не е равномерна. На тази карта виждаме динамиката в броя на пациентите на всеки лекар по общини. На места има драстични промени от по няколко хиляди увеличение. В повечето има известно намаление. Причината за първото е единиците лекари, които са останали да работят в селските и бедните региони. Загубата на един дори по една или друга причина води до сериозен недостиг.

В същото време все повече хора се лекуват в обласните градове, където е концентрирана болничната помощ и добрите специалисти. Докато това не е ненормално разпределение в Европа, медицинският транспорт на места практически липсва, а бюрокрацията и претовареността на заведенията допълнително усложнява достъпа. Този феномен също изкривява отчетената тук натовареност на лекарите, особено в определени специалности.

Влошава се ситуацита при медицинските специалисти. Намалението при фелдшерите е драстично както и да го погледнем. Нищо чудно, че не могат да намерят персонал за линеките и прибягват до лекари, което утежнява ситуацията в спешните центрове. Свидетелства за отношението към този вид здравна помощ от страна както на ръководствата на болниците, така и на институциите подсказва защо тези специалисти масово се изнасят.

За сметка на това се забелязва известно увеличение на акушерките и то точно през 2019-та. Леко нагоре са и лаборантите, което е добре в сегашната ситуация. Спрямо населението относително стабилна е ситуацията и при сестрите, макар проблемите да оставят.

Голяма промяна има в образованието. Това, което посочих преди няколко години е, че все повече лекари и сестри завършват – достатъчно, за да попълним липсите в системата дори с много напускащи. За целта обаче трябва правилно отношение, работещи специализации и модерен начин на работа. Получават точно обратното, което се отразява и на цитираните числа до тук. Намалява и ръста на учащите и особено завръшилите.

Най-сериозният проблем остава възрастта на лекарите. Не му обърнах внимание миналия път, защото нямах данните. В медиите се цитират няколко числа, последното от което казва, че средната възраст на лекарите в Германия е 10 години по-ниска от България. Това е доста завишена оценка, която не се базира на данните на Евростат. Всъщност и двете страни сме в горната половина на класацията и имаме подобни проблеми.

В България обаче е много по-изразен и отново сме на челните места заедно с Италия по тази негатив. Проблемът може да се илюстрира по много начини, но реших да покажа само разликата във възрастовата структура на лекарите между 2014-та и 2018-та. Забелязва се увеличение на общия брой лекари с около 2.8%. Делът на онези в пенсионна възраст обаче е скочил от 12.3% на 16.4%. Онези на средна възраст намаляват предимно заради емиграция и липса на цяло поколение след тях да ги заместят. Забелязва се обаче увеличение от 8.2% на 13.3% и почти двойно като абсолютен брой на лекарите в по-следващото поколение – най-младите, които сега започват работа. Това е добър сигнал в една доста притеснителна картина. Не означава обаче, че ще се запази, особено предвид авторитарния и схемаджийския модел на работа в системата.

Накрая отново трябва да напомня, че тук разглеждаме само общия брой на лекарите. Структурните проблеми са много по-дълбоки и не могат да бъдат описани с няколко числа. Всеки лекари и пациент има своята история. Някои от тях ги слушаме редовно по медиите.

Истината е, че не само имаме прекрасни професионалисти и добра медицинска школа, но в немалко отношения имаме и що-годе адекватен брой такива. Проблемът както винаги е управлението. Времето е ресурс и губенето на това на лекарите е буквално пагубно. Виждаме го особено сега и ще го виждаме още повече в близките седмици. Цинизмът и загубата на уважение към професията води до още по-лоши резултати в страната ни, която далеч не се гордее с добро здраве и смъртност.

Доколко можеше всичко това да се промени за 4-те месеца „почивка“ от пандемията може доста да се поспори. Определено можеше да се направи много по-добра организация, да се обучат телефонисти, да се изготвят скриптове и как следва да се информират и насочват болните. Можеше да се работи с лабораториите за по-достъпни тестове и адекватен обмен на информация. Можеше да се направи все нещо за масовата злоупотреба с викането на линейки и критично неадекватната система от спешни номера. Можеше министъра да си говори с шефовете на болници през май, а не сега през медиите. Можеше много неща.

Идентичен проблем виждаме в практически всички сфери на публичния живот и проблемът е в липсата на държавническо мислене смесено с почти изцяло подменени служители в държавна машина с калинки, които нямат представа как да си вържат обувките. Симптомите ги виждаме навсякъде – от хакерски скандали и паднала критична информационна инфраструктура до изоставени на бюрокрацията болни деца и лесно предотвратими наводнения.

А после не харесвали младите, защото не сме ги харесвали ние. Ние поне имаме причина.

4 коментара

  1. Ето още едно сравнение на достъпа до лекарска помощ – този път по области.
    https://ime.bg/bg/articles/golemi-razliki-v-dostypa-do-lekari-mejdu-oblastite-

    Тук ще намерите карта с абсолютния брой хора на всеки лекар по общини за 2019-та. Границите са големи и се забелязва, че най-голям проблем има в североизточна България:
    https://opendata.yurukov.net/elections/embed/#P1&nsid-zdln-y17&rf15-izbr&-c15–

  2. Статията представя добър анализ, базиран на данни, но категорично не съм съгласна с тезата:

    „масовата злоупотреба с викането на линейки“.

    Говоря от позицията на човек, оздравял от инфекция с корона вирус. Подчертавам – оздравял, а не излекуван. Лежах и се възстановявах вкъщи и бях „лекувана“ по телефона. Личният лекар ми обясни, че ако нещо много се влоша, единственият начин някой все пак да ме прегледа е да извикам линейка.

    Затова смятам, че ако има злоупотреба с викането на линейки, то е от страна на здравните власти, които за 8 месеца, както Вие точно отбелязвате, не направиха никаква организация за справяне с корона вируса.

    Основен проблем е тоталната липса на доболнична помощ, що се отнася до Covid-19. Затова, аз лично вече не се учудвам, че болниците и линейките са задръстени.

  3. Всъщност, съвсем правилно Ви е казал. В огромна част от случаите лечението следва да бъде само вкъщи. При усложнения само следва да се вика спешна помощ. Проблемът е, че в немалко случаи нещата се влошават много бързо и именно там е провалът на спешната помощ. Иначе, ако трябваше всички болни със симптоми да се хоспитализират, нямаше да стигнат всички стадиони, зали и салони с полеви легла. Трябва да се изолират добре.

    Относно злоупотребите с линеките, от години проблемът е сериозен. Имаше няколко одита на Сметната палата по темата. В Добрич бяха засекли, че повече от 2/3 от повикванията на спешните телефони не са за спешни случаи въобще. Ето един от тях:
    https://www.bulnao.government.bg/bg/articles/smetnata-palata-speshnata-pomosht-se-nuzhdae-ot-speshna-pomosht-1500

    Тези дни стана ясно и че много от обажданията сега до спешния телефон са за прегледи, а не спешни състояния – хората се притесняват дали имат корона и вместо да чакат при личния и да плащат там, си измислят симптоми и си викат линейка. За жалост, има много такива.

  4. В началото имаше дипляни с телефони и инструкции, вкл. от домашните лекари, как да действаме при съмнения за К19, доброволчески инициативи за доставки по домовете, електронни приложения за взаимопомощ от самоорганизирали се граждани и т.н., които постепенно бяха конкурирани от полумерки от общините, затиснати от НОЩ и ежедневните му провокации към параноя, заглушени пък от намаляването броя на заразените през лятото и в крйна сметка – остана едно недоверие от преекспонирането тогава, чиито плодове берем днес. Днес обаче няма ясни инструкции, какво правим. Ако тръгнем по някакви неидентифицирани пътища: тест, чакане на Заповед от РЗИ за карантина след дни и т.н., тръгнем да се спасяваме по причина на паниката, опираме до отчаянието да ни върнат вкъщи след безброй контакти със здрави хора при обикалянето насам-натам.
    Днес, болен приятел, професор от Александровска каза точно това: Не мърда от дома си и се лекува сам. За нас е важно да правим същото, при добри контакти и доверие в загрижеността от страна на домажния доктор и състояние, което да го позволява. В крайна сметка, по-добро внимание е най-вероятно да не получим в болница, а в борбата да стигнем до нея може да нанесем огромни вреди, ако случаят действително не го изисква. Остава единствено въпросът: При изолация, можем ли да се обслужваме сами, пазейки близките си ако можем да си позволим такава в отделно жилище. Честно, не зная, как става. Май стана дълго…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.