В последния месец пуснах на няколко места няколко карти на различни градове. Без контекст или обяснение. Отчасти беше, защото нямах време да описвам подробно, отчасти – експеримент дали някой ще се сети какво означават цветовете.

Сега най-накрая успях да оформя всички карти. Включил съм 6-те най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора. Картите показват 5 аспекта от сградите им – етаж, собственост, предзназначение, застроена площ и година на последната заповед за одобрение.

Данните

Данните взех от кадастъра. Имат geo сървър със свободен достъп, който лесно може да се интегрира в други решения за картография. Първоначално изпозвах скритове да свалям данни и да ги обръщам в GeoJson, но после направо минах към MapBox където просто можех да вкарам данните. По принцип използвам Carto за визуализация на географски данни, но MapBox има друго приложение и е много по-мощен в стилизиране на толкова големи масиви от информация. Както почти всички, използват данните на Openstreetmap, сред които се намира и тези за сградите. Можех да използвам и тях, но се различават доста от тези на кадастъра, а и нямат нужната ми мета информация като собственост и дата на решението.

С тези данни има някои недостатъци. Заради всеизвестните неурециди някои сгради не са вписани в регистъра, има грешна или стара информация, доста не са класифицирани въобще по търсените критерии. Всъщност, гледайки цяла България има все още дупки. Въпреки това има възможност да се види почти всичко в града в интересни детайли.

Данните не показват отделни апартаменти, етажи или лични данни за собствениците, а само отделно стоящи сгради и обща информация. Някои от тях са прилепени, като панелните блокове. В очертанията, които разглеждам за София, се виждат 244 хиляди сгради. Пловдив – 68.5 хиляди, Бургас – 34.4 хил., Варна – 88.4 хил., Загора – 23.4 хил. и Русе – 42.7 хил. Всички може да свалите в отворен и изчистен формат тук.

Легенда

Аспектите, които разглеждам отново зависят от наличната мета информация. Разделението по цветове и групи не произтича от която и да е номенклатура или установен принцип. Търсех нещо, което естетически изглежда добре.

Затова и няма легенда и описание на самите карти. Заех идеята от интернет магазини, които продават картини изработени от очертанията на улиците на световни метрополиси взети от Openstreetmap. Подобно на анимирана ми картата за българчетата родени в чужбина целта не е да показва един отделен елемент, а впечатление за цялата картина наедно. Естетика, а не просто графика

Все пак, за любопитните изработих отделно легенда. Натиснете снимката за по-голям размер.

Картите

Тук съм изброил всички карти. Всяка има два варианта – градът и околността и само вътрешната му част. Отново, натиснете снимките, за да ги видите в пълен размер.

София

Пловдив

Бургас

Варна

Стара Загора

Русе

Резолюцията на тези карти са достатъчно големи, за да се отпечатат. Може да ги използвате свободно за лични цели. Ако все пак някой реши да ги отпечата и сложи в рамка, ще се радвам да ми изпратите снимка какъв е крайният резултат.

Интересен момент от тези карти е, че данните са публично достъпни, но всъщност доста рядко използвани. Извън строго специфичната цел, за която се поддържа кадастъра, намерих твърде малко примери за използването им. Един такъв е инструментът на GIS София, който налага няколко различни слоя и ползволява разглеждане в дълбочина на различни аспекти от столицата.

Един основен проблем в използването им е размерът и сложността на този тип данни. Дори проста таблица с местоположението на автобусите в Бургас е с мащаби значително над възможностите на журналист или ентусиаст работещ с данни. Затова важна стъпка в прозрачността и отворените данни е и достъпността им. Не само трябва да са налични, добре документирани и с високо качество – неща, с които все още България има сериозни проблеми – но и трябва да са са лесни за използване. Това може да стане през формата, с инструменти или интерфейси, които лесно ги филтрират или директно могат да се използват в други инструменти като GIS платформи, както направих в случая.