Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях

Тези дни германската статистическа служба обнови данните за изплатените майчински. Писах за тях миналата година разгледайки по колко месеца и колко често взимат майки и бащи.

Нещата малко са се променили тази година. Увеличението на изплатените суми съответстват с повишените заплати, но и доста точно с нарастващата инфлация. Затова реално положението е същото. Тенденцията все повече мъже да получават обезщетение за бащинство се запазва, което е добър сигнал.

Това, което ми направи впечатление, а го бях пропуснал миналия път като гледах данните, са сумите. Посочих разпределението тогава, но днес забелязах колко много от жените получават минимума. По-точно, 45% от изплатените майчински са под 500 евро, a общо 63% – под 750 евро. За сравнение 781 евро е линията на бедността за сам човек в Германия. Едва 8.4% жени са получавали над 1500 евро и то защото заплатите им са били над 3000 евро нето – нещо, което е доста по-рядко, отколкото доста тръгнали към Германия си мислят.

Смятайки средно парите, излиза, че половината от жените в Германия взимат майчински близки до средното в България. Разликата е, че се взимат по-кратко време в Германия, а втората година няма въобще обезщетение. Минималните суми се оказва, че са също близки.

Причината за разликата е в предишните доходи. Докато 86% от мъжете са имали работа преди това, при 52% от жените са нямали такава, а при половината от останалите заплатата е била толкова ниска или часовете малко, че са били около минималното обезщетение. Това проличава не само при майчинските, но и с още по-голяма сила при пенсионното осигуряване. Пенсиите на жените са с 20 до 35% по-ниски в зависимост от сектора и провинцията. Много получават само социална пенсия. Така гледайки само пенсиите, над 60% от жените остават под прага на бедността, особено след развод или смърт на партньора.

В младините им обаче на фона на ниските доходи за немалка част от населението и факта, че обезщетението за майчинство и бащинство са в най-добрия случай 60% от нето заплатата, е направо учудващо, че някои бащи взимат бащинство. Единствената причина на този етап е, че 2 месеца от платеният отпуск могат да бъдат взети само от другия родител – почти винаги бащата. 64% от тях не се възползват въобще от него. От останалите повечето са такива с висок доход, които могат да си позволят да загубят над половината от заплатата си с цел да изградят по-добра връзка с детето си. 8 от 10 бащи, които се решават на това, го взимат минимума от 2 месеца.

Аналогичен проблем има и в България и на много места, където има максимален доход и съответно обезщетение. Така родители в България в висок доход също ще загубят половината при майчинство или бащинство. Разликата е, че в Германия това се случва дори със средните и ниски доходи и намалението дори при тях е с поне 60% от чистите пари, а не 10% от брутото, както е в България.

Това, което не очаквах от данните, беше колко ниско обезщетение взима голяма част от семействата. При разлика в заплатите от 4-5 пъти, странно е, че над половината семейства получават същите майчински както средното в България.

Други статии, които може да са ви интересни в тази връзка, са тези с данните за българите в Германия, за социалните грижи и защитата на уязвимите и пенсионното осигуряване.

Източник: DeStatis

6 коментара

  1. Е какво чудно има,че 50 процента от майките на новородените не са имали работа преди това?При положение,че има 21 милиона души в Германия с чуждестранен произход.Ясно е,че голямата част от тия родилки са или чужденки,или второ,трето поколение германки от турски произход.
    Не случайно има повишаване на раждаемостта в последните години.Не че Берта е започнала да ражда повече,а това се дължи на Айше и Фатима.
    Сега хората с чуждестранен произход са 26 процента, като се смята,че само след 40-50 години ще са над 50 процента.Това се отнася естествено не само за Германия,но и за Франция и Великобритания.“Тhe great replacement“си върви с пълна сила.

  2. Сега като им гледам данните излиза,че може още по-рано етническоте немци да не са мнозинство в Германия.За 2018г разликата имигранти-емигранти е 416 хиляди.За 30 години това прави 12 милиона нови граждани,плюс увеличаване на хората с чуждестранен произход заради положителен естествен прираст.Същевременно етническите немци ще намаляват заради ниска раждаемост и висока смъртност на бейби бумърите,родени след Втората световна война.
    Интересно съвпадение е,че и в трите големи европейски държави-Германия, Франция и Великобритания, етническите немци, французи и британци ще станат по-малко от 50 процента към 2060г.В Лондон още при предишното преброяване белите британци бяха под 50 процента,а сега се очаква и всички бели в Лондон да са под 50 процента.

  3. Интересно ми е от къде ги взимаш тия числа. Защото са доста далеч от истината. Какво ще правят с етническите немци до 2060-та? Ще ги избиват ли?

  4. От немската и британската статистика ги вземам.Има си официални данни за преброяването във Великобритания,а броят чужденци в Германия е публикуван на страницата на немската статистическа служба.Кое не е вярно?Това,че белите британци в Лондон още през 2011г са малцинство ли?Или че в Германия има 21 милиона с чуждестранен произход?
    А етническите немци ще намаляват като брой ,а ще се увелича броят на живущите в Германия с чуждестранен произход.В това число влизат и турците трето и четвърто поколение, които не са интегрирани в немското общество.И предвижданията са до 2060 г етническите немци да са малцинство,не съм ги измислил аз,а немски демографи.Не е политкоректно,ама това е истината.

  5. През 2019 г 42 процента от децата в Германия са имали чуждестранен произход.И 25,5 процента от цялото население.А през 2012г са били само 20 процента.До 5-6 години половината от децата и една трета от населението ще е с чуждестранен произход.
    Нещата се развиват главоломно.Има вече градове, където немците са под 50 процента като Франкфурт,Аусбург,Офенбах.Скоро такива ще са и Мюнхен,Нюрнберг/ирония на съдбата е ,че точно в Нюрнберг ще стане така/,Щутгарт.

  6. Баща и семейство. Живот и възпитание – гетото в Пазарджик. 500 организации и фондации плюс държавата го занимават с „интеграция“. Отива в Дуисбург. Чорбаджията – турчин. Мрежа от хора и съдби. След 1 г. казва „опитах всичко в България и тук, но само един се отнесе човешки и ми отвори очите. Какво умея да правя (проверено) и как да печеля от своята работа.“
    Оригинален репортаж на БиТиВи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.