Пускам тези числа с големи уговорки за източника на информация. Макар доста политици и самото Министерство на здравеопазването да го цитират редовно, доста е под изискванията ми за качество. В случая обаче това са единствените данни, които имаме. Повече за проблемите със здравната статистика писах през май.

Та с тази уговорка, според НЦОЗА за първата половината на 2020-та има 8.3% намаление на вероятността една жена да има аборт в България спрямо същия период на 2019-та. При абортите по желание намалението е с 1158 случая или 16.3%, но тези по медицински показания са скочили с 429 случая или 47.5%. Спонтанните са намалели с 6.4%. При всички числа приемам 2.36% намаление на жените в страната в разглежданите възрастови групи, каквато беше разликта между 2018-2019 г.

Дори контролирайки за спад в населението, очаквано е да има намаление в броя абортите. Виждаме го всяка година. Темата обаче е редовна спирка и източник на сензации за националисти, кафяви медии, религиозни секти и други шарлатани и затова рядко чуваме тези числа. Такова голямо намаление обаче има две обяснения, които най-вероятно поравно допринасят за виждания ефект.

На първо място неизменнен фактор е COVID19. Промените в работата на болничните заведения са повлияли както на решението да се прави аборт, така и дали и как се отчита. Самата криза накара много да избягват търсене на здравна помощ. В огромна степен това е сериозен проблем, негативното ехо от който ще виждаме години напред и трудно ще се различни от трайните здравни последици от преболедуването на коронавируса – особено при сърдечното здраве. При аборите навярно някои жени или не са се решили, или са нямали достъп до възможността за аборт. Последното също може да създаде здравни проблеми, тъй като предполага и липса на достъп до АГ помощ и наложителни интервенции.

Това не означава, че същия брой жени не са направили аборт. Силното ограничаване на работата на болниците може да е накарало много жени да търсят „алтернативни“ решения, които поставят живота и здравето им в риск. Няма адекватна статистика за нелегалните аборти, още повече по тримесечия. Общите оценки през годините са за не повече от 20% от официлния брой, но не може да кажем колко са били конкретно през последните 6 месеца.

Това, което виждаме, обаче е значително увеличние на тези по медицински показания. Това отново може да се препише като ефект от кризата, тъй като доста АГ специалисти са писали аборти по желание като спешни интервенции, за да заобколят наложените ограничения преди няколко месеца. Така докато между 2018 и 2019-та виждаме намаление от около 4% в наложителните аборти, сега виждаме почти 50% увеличние.

Тук отново засягаме проблемите в отчитането, липсата на контрол, непостоянство на методологията и ниското качество на данните на НЦОЗА и Министерството на здравеопазването като цяло. Това е и второто обяснение за сериозният спад в абортите. Голямото намаление на спонтанните аборти, например, в улика именно за това.

Разбира се, това не означава, че нямаление няма въобще – напротив. Означава просто, че не може да си вадим генерални изводи само въз основа на тези числа. Всичко, което описах дотук са предположения на база работата ми с подобна информация, опита ми от данните специално на НЦОЗА и разговори с хора в системата. За жалост, не само, че няма изгледи да се подобри здравната статистика, но и се разтурва това, което преди е работило добре, като например раковия регистър.

Ниското качество на данните, разбира се, няма да попречи на знайни и незнайни стожери на нацията, традициите и религията да рисуват апокалиптични карти и да настояват за правото на обществото да диктува какво може и не може една жена да прави с тялото си. Всъщност, както винаги голяма част от твърденията им ще бъде измислица и дори няма да си направят труда да четат малкото налична статистика, тък като ги оборва.