Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА

След като вчера попаднах на няколко изказвания как имало бум на раждаемостта, се разтърсих от къде може да идва това. Освен няколко анекдотни наблюдения на завеждащи АГ отделения бяха цитирани числата на Националния център за обществено здраве и анализи. През ноември писах описах критиката си за работата им. Споменавал съм го и преди това в статията си за абортите, например. Затова хвърляйки един поглед на данните видях сигнали за същите проблеми.

Тъй като НЦОЗА са си обновили сайта, свалянето на документите е по-трудно от преди. Все пак успях да обновя архива си съдържащ извадките им от 2017-та насам.

От справките за първото тримесечие научаваме, че ражданията са се увеличили наистина с 325 спрямо същия период на 2019-та или 2.5%. Миналата година също е имало увеличение – с 1.6%. На годишна база обаче имаше намаление за 2019-та и това ни показва, че такъв сигнал точно в данните на тази агенция не значи много. Основния проблем е липсата на методология и разбиране какво всъщност показват тези числа и какви презумпции са направили съставящите ги.

Ако погледнем умиранията, също виждаме драстично намаление за първото тримесечие – с 8.86%, за да сме по-точни. През 2018-та също е имало намаление, но с 4.3% спрямо 2017-та, когато грипната епидемия е особено тежка. Проблемът с тези числа, както и тези за ражданията, е че не е много ясно как са получени.

Затова реших да ги сравня с тези на НСИ, които покрай коронавируса пускат ежеседмични такива. За тях знаем, че включват единствено смъртните случаи в страната, независимо дали са на български граждани или чужденци. Забелязва се, че през последните три години има някакво постоянство от около 2000 души разлика между тези на НСИ и НЦОЗА. Това може да е индикация, че независимо от разминаването, грешката може би е постоянна.

В този смисъл, навярно съм прибързал със заключението си. Докато такъв сигнал в данните не е индикация за резултатът на годишна база, не е пръв път, когато се случва. Може да има и наистина увеличение на ражданията. Това също се е случвало в последните години, включително на годишна база, макар и да беше посрещнато сляпо със стандартните сензации за „поредния антирекорд„.

Затова – да, може би греша в конкретната си критиката към НЦОЗА. Въпреки това продължавам да настоявам, че не може да се разчита на данните им предвид, че липсва описана методология и видим контрол над качеството.

Докато тършувах из данните реших да разгедам пак тези на НСИ. EuroMOMO и NYT поддържат доста полезни графики за прекомерната смъртност причинена от коронавируса. В България не виждаме този сигнал все още заради силно ограниченото разпространение на вируса. Тепърва ще видим доколко ограниченията са намалили смъртността от грип и травми от една страна и увеличили смъртността от други предотвратими заради отложено лечение.

Сега може да сравняваме единствено минали периоди. На страницата на НСИ показват данните си по седмици на годишна база. Намирам за по-прегледно да поставим в центъра зимния сезон, когато има най-голяма смъртност. Причините за това са по-малко травми и катастрофи и повече инфекциозни заболявания като грип.

В тъмно зелено виждате последния зимен сезон, а в по-светли оттенъци – предходните. Вижда се тежката епидемия през зимата на 2016-та, която отне живота на десетки хиляди. В по-малка степен и по-късно през годината се вижда и тази от минали сезон.

За да придобием по-добра представа за измеренията на смъртните случаи в този период, тук съм ги центрирал по седмиците с пикови стойности. Вертикалната скала е все още в абсолютен брой, макар да съм я отрязал за разлика от горната графика, за да се различават графиките. По хоризонталата виждате седмиците преди и след тази на пика.

Става ясно, че макар наистина да има намаление на смъртните случаи през първите три седмици от 2020 спрямо същите на 2019-та, това до голяма степен се дължи на тежката и закъсняла грипна епидемия тогава. В същото време днешните стойности се доближават до тези в началото на 2016 и 2017.

Тук си направих труда да покажа същите данни, но спрямо средната стойност за съответния сезон. Първо, защото очаквам да ми се направи забележка, че предишната ми графика има отрязана вертикална скала. Второ, защото така се вижда по-отчетливо общия модел на висока смъртност именно по време на грипните епидемии.

Последното е значимо, защото буквално до месец преди да се заговори за COVID-19 като глобална заплаха, масово се отричаше, че грипът е сериозен проблем и че умират хора от него. Сега същите хора настояват, че грипът е изключително смъртоносно заболяване, а не коронавируса. При това същите тези данни, които показвам сега, ги имахме и тогава. Не се взимаха обаче насериозно, защото „просто си е грип“.

Графиките горе всъщност не показват точните стойности по седмици. Има вариация между тях и в сравнително малка държава като България неизменно се получава шум в поредицата. Това виждаме в реалните стойности горе – много по-малко прегледни са. Затова изгладих данните за целите на предишните графики като събрах удвоена стойността на дадена седмица с тази на предходната и следващата и разделих на четири. Така се изравнява тенденцията на умиранията като в същото време се запазва част от динамиката по седмици. Средните стойности и общия брой на годишна база се запазва.

Важно е да се разбере тук, че нищо от тези числа и графики не говори нищо за смъртността от коронавирус и как се отразява на населението ни. Като начало, смъртността се отнася към заболеваемостта, която е изключително ниска към този момент у нас.

По-важното обаче е, че горните числа са предварителни и с доста условности, които трябва да разберем. Имаме броя починали от коронавирус и ги следим, но реална представа за сегашния ефект от пандемията ще получим едва през април 2021-та. Статистическите данни не са просто числа, които съществуват някъде и някой ги крие или не иска да събере. Това, че настояваме отговори точно сега, не означава, че могат да бъдат дадени или че са известни някому. Всичко това отнема обективно време и именно този аспект от кризата е една от основните конфликтни точки.

8 коментара

  1. За пръв път преди 2 дни българския кризисен щаб спомена за въвеждане на 3 нови измервания при броене на заразените и статистически сравнения с предишни седмици и месеци. Това намалява противоречията в щаба, вдига им личното самочувствие и при всепосочна външна критика ги кара да работят по-ефективно. По-малко политическа шумотевица и повече научни знания за коварния коронавирус. Той вече се среща по света в около 3 щама. От института по микробиология на БАН обещават ваксина, която ще действа срещу цялото семейство животински коронавируси и ще бъде 4-5 пъти по-евтина от тази на института „Луи Пастьор“.

  2. Това ,че има запазване на нивата на раждаемост изобщо не е положителна новина.Защото все повече нараства делът на новородените от един етнос с азиатски произход.Коефициентът на плодовитост в градовете на област Велико Търново е 1,16,в тези в област Русе 1,23 и в София 1,28.А в сливенските села е 2,81,в ямболските 2,38,в плевенските и видинските 2,16 и така нататък.В София,където е съсредоточено голяма част от младото и образовано население на България нивото на раждаемост е изключително ниско,и то при положение,че и в София има немалко представители на този етнос.Раждат се все повече маргинали,които ще останат неграмотни и полуграмотни и ако работят изобщо ще се занимават единствено с неквалифициран труд.
    Не случайно резултатите от тестовете„Пиза„намаляват всяка година.Не защото децата са станали по-тъпи или защото се е влошило качеството на образованието,а защото все повече нараства делът на учениците от този етнос.С изключение на София,където резултатите са по-високи.Не защото софийските учители са по-добри от провинциалните,а защото в София е по-малък делът на учениците от този етнос.
    В момента 50 процента от заетите са на възраст над 44 години.След 20 години ще има 1 милион по-малко заети като голям процент ще са неграмотни и полуграмотни маргинали.С подобна демографска ситуация нищо добро не чака България.

  3. В София, кв. Лозенец, на кръстовището на ул. Милин камък и ул. Крум Попов, минаващи през целия квартал, на стената на една къща 10 г. стоеше надпис с бял спрей: „Всички турци – в масов гроб.“
    На изхода на трамвайния тунел след Централна гара дълго имаше рисунки в 5 цвята на приказни чудовища и надпис: „111 години Адолф Хитлер. Ние винаги те следваме.“.
    * Нищо старо не забравям и нищо ново не подминавам. *
    „Най-бързо изчезващата нация в света“ празнува 24-ти май. Честито, приятели!

  4. Е какво общо имат надписите по стените от лумпени с реалната ситуация в България?Това са болни мозъци щом възхваляват нацизма.
    Не разбрах какво общо има с темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.