В началото като взех грила и доста се дроумях за морската храна. Бях чувал, че е лесна за приготвяне, но пипкава. Започнах с филета с кожа и цели риби и след няколко изгорени им хванах цаката. Пържолите от риба тон и малките скариди още ги прекарвам. Големите скариди от по 10-15 см. ми станаха добре от първия път.

Нещо, което отдавна се чудих дали да направя е октопод. Ял съм на скара и е супер вкусно, но не смеех. В събота просто ни хрумна и се зачетох как става. Наблизо има т.н. feinkost склад, от който зареждат италианските ресторанти в региона. В Германия това са магазини с малко по-високи цени, в които се пазарува обикновено на едро, но често хора, които обичат храната отиват за по-пресни, по-трудни за намиране и по-вкусни неща. От там, например, си взимам метакса, паста, замразено агнешко, моцарела и морски храни.

Този път взех и октопод. Всъщност, бях виждал, че са малки и му казах да ми даде два. Докато стигнах до касата осъзнах, че общо са били 2.3 кг., така че единият го замразих. Излезе ми и солено, тъй като, ако бях взел направо замразен, излизаше по-евтин. В България видях, че има в Метро и доста рибни магазини – както пресни, така и замразени. Цените на кило бяха приблизитено наполовина на това, което платих тук.

Всъщност, доста хора в Twitter ме посъветваха да го замразя и размразя, защото така омеквало месото. При втория октопод ще направя явно така. За този, след като задоволих любопитството на щерката що е то като животно, отразах главата под очите там където започват пипалата и после точно над очите. На главата направих разрез през средата, за да извадя органите. Доста лесно се изчистват. Трябва да се махне и тънката залепнала ципа под нея. После натиснах където е устата докато не излезе цялата. Общо взето следвах това видео с инструкции от минута 1:50.

След това отделих пипалата с разрези от дупката на устата навън и сложих в тенджера под налягане. Намерих най-различни рецепти с марината, 40 мин до 2.5 часа варене и прочие. Този октопод просто сложих в тенджерата с щипка сол, минимално количество вода и 15 мин варене на средно налягане.

Това, което трябваше да направя обаче е да го варя около 18-20 мин. и да добавя малко оцет. Определено се усещаше липсата на киселинност, която срещнах в ресторантите. Следващия път ще пробвам с черен балсамико. Друго, което трябваше да направя веднага след варенето, беше да махна смукалата. Не открих тогава тази стъпка в рецептите, но си трябва. Не стават за ядене, а и понякога са пълни с мръсотия. Преди варенето са трудни за махане, но може да ги отрежете. След това просто се парадт сами с натиск.

Докато се вареше октоподът, хвърлих на грила филе от сьомга. Отново не бях обърнал внимание колко ми дава този от магазина. Оказа се доста солидно парче и го ядохме два дни. Проблемът всъщност беше, че не можеше да влезем в охладената част от склада, където е рибата. Част от мерките им заради коронавирус. Трябваше да подвикваме за поръчките и да сочим с ръце колко голямо е парчето. После всичко в торбички наведнъж. В навалицата не обърнах внимание и така.

Филетата ги взимам с кожа и стават много лесно – държа го на среден огън и затворен капак докато е почти готово месото. Разпознава се като вкараш нож по линиите на месото в центъра си е променило цвета. После за минута го обръщам да се допече и готово. Скаридите би трябвало да са лесни, но все ги препичам. Тези са изчистени. Май целите по-добре ми стават, защото тях трябва да се държат повече. Тези тук буквално им трябва минута-две, но…

Та както се вижда тук, не бях изчистил смукалата като извадих пипалата от тенджерата. Някои си паднаха сами. Взимам си бележка за следващия.

Друга грешка, която направих е, че не го пекох достатъчно. Може би, защото тъкмо бях прекарал скаридите, но го държах доста малко. При това трябваше на грил частта на директна топлина, доколкото четох. Кожата над месото трябва да загори направи. Вътре няма да има проблем, тъй като е сварено вече. Така остава характерния опушен вкус.

Накрая преди ядене изчистих смукалата и махнах част от кожата. Като не е допечена има някак восъчен вкус. В крайна сметка сьомгата си остана най-вкусна, но следващия октопод се надявам да стане по-добре. Ако имате други съвети, ще се радвам да споделите собствен опит в коментарите