Имах шанс да помогна на прилеп

В събота се оказа, че си имаме гостенин. На балкона ни се беше наместил един прилеп. В първия момент се стреснахме, защото бяхме чували, че са опасни. Още повече, че имах подобна среща с гълъб преди доста години, която не свърши много добре. Този обаче си лежеше на стола вместо да виси от някъде, както очаквах. Не знаехме какво да правим и го оставихме така с надеждата, че ще си излети вечерта.

Пуснах няколко снимки в социалките с шега, че ще го сготвим на супа като препратка с теориите, че коронавирусът е тръгнал именно така. Така няколко души коментираха, че най-вероятно е ранен щом се държи така странно и ме насочиха към Bat World Bulgaria. Писах им съобщение, звъннаха ми скоро след това и проведохме кратък разговор за прилепите и какво се прави в такива случаи.

Накратко казано, всички прилепи в България са защитени. Затова не трябва да се нараняват, убиват, местят, хващат или гонят. Намират се на много места в градовете, но не ги забелязваме, защото са активни късно вечер. Не са опасни – нито изпражненията им, нито самите те. Няма вид в България, който се храни с кръв, така че не пренасят бяс. Всъщност, заради непрестанните кампании по имунизация на дивите животни и домашните любимци, в последните 20 години няма нито един случай на бяс в България. Определени видове в южна Азия са носители и то най-често сред одраскваскване. Тези тук се хранят с насекоми и така всъщност са полезни, защото ни пазят от комари, мухи и други подобни.

Ако намерите прилеп като този, за който има съмнение, че е ранен, може да го хванете и занесете във втеринарна клиника. За целта препоръчвам да пишете съобщение на Bat World Bulgaria или фондация Дивите Животни, за да ви дадат инструкции. В моя случай ми казаха да използвам кърпа или стар чорап като ръкавица и така да го хвана. Въобще не беше доволен и не спря да съска и цъка през цялото време. После го вкарах в кутия за обувки, на която бях направил предварително малки дупки. Внимавате, защото някои кутии за обувки имат по-големи процепи, през които може да излязат прилепите.

След това занесох прилепа така опакован и цъкащ до клиниката на Добро Хрумване в Изток. Там ми записаха личните данни (защото все пак съм хванал диво животно) и ми дадоха номер, с който да получа информация за пациента. Вечерта ми отговориха, че е добре и са го пуснали на свобода.

Цялото това нещо ми отне половин час в неделя. Случайно се оказа, че точно това е и Денят за защита на животните. По този повод дарих малка сума на организацията. Освен, че помага за лечението на тези полезни животни, работи и за образоване на хора като мен. Първият ми импулс определено не беше това, което описах по-горе, но се радвам, че ми обясниха какво да правя и за какво да внимавам. Затова ако срещнете прилеп, не се притеснявайте, не вярвайте на информацията във форумите и статии за други страни, а пишете на Bat World, за да ви помогнат.

4 коментара

  1. Близки мисли.
    В екваториална Африка селяни и бракониери почнали масово да убиват прилепи, защото мислели, че от тях излиза вирусът Ебола. Но 15-годишно лекарско изследване показало, че най-вероятно Ебола е сложна зооноза. На първи стадий вирусът е в състояние на летаргия в неоткрити горски насекоми, на втори – в прилепи или горили, и на трети – епидемия сред хората.
    Аз отглеждах ято от 26 гълъби. Хранех ги пробно с 65 различни неща. Кълвяха варен ориз 2 пъти по-бързо отколкото същия суров. Със смешни движения ядяха дълги спагети. Най-скъпата храна беше Патица по пекински от кит. ресторант. Основната беше Попара по гълъбски – накиснат изхвърлен хляб от студентски ресторант. Правех банкет за цялото ято – на една маса тава и 2 паници с попара. Блъскат се, вдигат олелия и всеки се намества, където му е удобно.
    Давал съм краве масло на врабчета и торта за рожден ден на кучета. Второто нещо ми го забраниха, понеже кучетата нямали задстомашна жлеза, захарта им вредяла, от нея ослепявали, а сами не умеят да се пазят.

  2. Имах среща с прилепи бебета. Бяха се заклещили между двойка прозорци (каквито имат някои стари сгради). Май бяха 4 бебета – едвам се движеха. Направих картонена кутия с доста високи стени и я сложих на перваза на прозореца. На другата сутрин две прилепчета бяха умрели, а другите две липсваха. Надявам се, че са били взети от майка им.

    Между другото подобна процедура като дете беше приложена, но за лястовички. Поставени в кутия на перваза на прозореца последните бяха посещавани и хранени вероятно от родителите се (виждахме го). Не знам как завърши всичко, защото бяхме на квартира на морето и дойде време да си тръгваме…

  3. Благодаря Ви, Бояне, за навременната и точна реакция! Иска ми се да дам и един съвет към прилепчетата – да гледат да попадат само на такива хора като Вас 😉 Защото огромна част от хората са чували за прилепите или само измислици от тъпи филми, направени отвъд океана, или са чели книги, аналогични на тези филми. Ако се научи, че прилепите опрашват цветовете, които цъфтят нощем и че благодарение на тях децата и жените ни могат да ядат шоколад, а някои да пият текила, хората може би ще се замислят. А ако научат, че нощем прилепите изтребват комарите и останалите нощни насекоми, т.е. че вършат същото, което денем правят лястовиците, синигерите, косовете и т.н., хората може би ще осъзнаят, че прилепите са нашата „Нощна стража“ (почти по Рембранд). Та ако не се избием помежду си, хората може да се замислят и за някои други важни неща, като прилепите, например. А дотогава ще се надяваме, че в случай на беда прилепите ще попадат на грижливи и добронамерени хора като Вас, а в „Bat World-България“ Вяра и останалите Бат-Мами ще дават всичко от себе си, за да ги излекуват и върнат да летят на воля. Благодаря, Бояне!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.