Бейби-бум или спад заради COVID19 – първи сигнали едва догодина

Във връзка с разнопосочните съобщения за бейби бум в някои родилни и очакваното общо намаление на раждаемостта в развития свят като ефект от несигурността покрай тази криза, искам само да припомня, че всяко твърдение в една или друга посока е просто спекулация.

Колкото и да е странно, нямаме надеждна система за следене на ражданията и който и да е източник на данни в рамките на годината е ненадежден. В това число включвам справките на НЦОЗА от НЗОК и злощастния регистър за ражданията. Единствено може да разчитаме на статистиката на НСИ, която ще получим през април. До тогава всичко са мисловни упражнения и сензационни заглавия.

Отделно, ако разчитаме на мисловни упражнения и познания по биология, следва да предвидим, че какъвто и да е ефект от кризата ще се види едва през през първата половина на 2021, когато изтичат 9 месеца от ограничителните мерки и сериозните последствия за голяма част от бизнеса.

Ако гледаме исторически, през октомври и ноември всъщност има спад в ражданията преди пик през декември. Това виждаме следейки средните стойности за последните 20 години. Отбелязал съм и границите на минималните и максималните стойности. Съдейки по няколко отделения и дори един месец е много подвеждащо. Най-малкото ситуацията с болниците сега предполага, че случаи се пренасочват между болници и недостига на медицински персонал води до концентрация на такива.

11 коментара

  1. Много точно казано: въобще не е момента да се напрягаме с разсъждения от този род. Всякакви данни и статистика са неуместни на този етап.

    Много по-полезни и продуктивни ще сме за себе си, близките и обществото, само ако се огледаме около себе си и доработим съвестно малките неща.

    С уважение,
    Запрян Зънгаров

  2. Разсъжденията не са излишни или неуместни, стига да ги правим с уговорката, че са спекулативни и се базират на предварителни данни.

  3. Господин Юруков, искам да Ви запитам, имате ли представа на какво се дължи разликата между данните на НСИ и НЦОЗА? Според мен НЦОЗА отчитат само раждания по здравна каса и затова се получава тази разлика. Отделно, не ми е ясно, НСИ включва ли в броя на родените деца за съответната година, децата на родители по настоящ адрес в България, които обаче са решили раждането да се осъществи в чуждестранна болница – знам за такива случаи, и си мисля, че не са чак толкова малко, имам предвид, и майката и бащата си живеят у нас постоянно просто са решили раждането на детето да е например в Германия.
    Що се отнася до раждаемостта тази година, вероятно пак ще бъде по-ниска от миналогодишната, макар, че би трябвало да не бъде, ако е яврно, че над 120 00 българи са се прибрали у нас, а и емиграцията тази година би трябвало да е по-ниска, медиите наблягат на сензационни заглавия, дали са верни, не знам, но е факт, че в болниците в София, Пловдив и Варна има нарастване на родените деца. Дори в Горна Оряховица, за първата половина на годината бяха роденис 50 деца повече спрямо същия период на предходната година, а това вече няма как да се обясни с пренасочване от други билници според мен. През август от Великотърновската болница обявиха, че за месеца толкова раждания не са имали от 50 години, което ми се струва пресилено. Според Вас не е ли озадачаваща разликата в броя на родените за третото тримесчие на 2020 г. – 14 873, спрямо същия период на 2019 г. – 15 351, на фона на събщенията за същия период за повишаване на ражданията в Шейново, Търново и т.н. Дали няма забавяне на въвеждането на ражданията, пред ситуацията в момента, струва ми се малко нереално за третото триемсичие да има такава разлика между двете години, при положение, че първите две тримесичия раждаемостта беше повече.

  4. Явно не желаете да ми отговорите, може би нямате отговор на поставените от мен въпроси.

  5. Буквално с първия линк в статията горе съм отговорил за проблемите в данните на НЦОЗА:
    https://yurukov.net/blog/2020/ncoza-korona/
    Ето и по-подробно за ражданията и защо не може да се разчита на данните им:
    https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/
    От там нататък всякакво сравнение е чисто спекулативно, тъй като проблемите в събирането на данните са непостоянни и не може да се извади тенденция от тях.

  6. Да, балгодаря! Последно да Ви питам, според Вас възможно ли е НЗОК да не отчитат всички раждания по здравна каса, дори след приключване на четвъртото тримесичие на съответната година, и затова да има разлика с данните на НСИ?

  7. Да, абсолютно. Най-малкото отчитането не става веднага, а още по-малко изплащането. Също все още има раждания извън болница и такива, които едва по-късно минават през каса. Това, което не може да се избегне обаче е регистрацията в ГРАО, което и брои НСИ.

  8. И аз така си мислех, но не бях съвсем сигурен. Мисля, че това, което казвате е точно така и оттам идва разликата с НСИ. А до данните на ГРАО само оторизирани лица имате достъп нали, обикновен гражданин не може да следи как върви раждаемостта в системата на ГРАО.

  9. Оторизирани лица само. НСИ получават автоматично съобщенията за събития. Едва към април обаче може да систематизират за предходната година.

  10. Виждам, че един много важен момент сте изпуснали или поне не виждам да сте го отчели , може и да сте му обърнали внимание , но аз да не съм го видял. Та разликата от няколко хиляди бебета в НСИ , НЗОК се дължи на ражданията на българи в чужбина , които НСИ отчита в статистиката , когато родителите подадат документи за ЕГН и гражданство в посолството … На това се дължи дължи разликата , не на ражданията извън болница , които са минимален брой , я имат стотина , я не . Сега доколко това е коректно спрямо статистика , е друг въпрос , защото тези деца мнозинството няма да живеят в България , поне не скоро, но пък НСИ ги отчита, е някои от тези деца може да се върнат , други пък родени тук родителите да заминат в чужбина …. Та няма грешка , а по скоро различни методологии…. Статистика най реално може да се види , когато към брой родени след 7 години години се засече с първолаците , защото 99.9 от живеещите деца тръгват на училище , най малкото заради помощите за първолаци и после отпадат, не че и това е абсолютен китерии , защото едни тръгват на 6 , други на 7, но е най близко до реалната картина . Обикновено разликата е към 5-6 хиляди деца по малко отколкото са родени преди 7 години.

  11. Всъщност не, не ги отчита, защото в актовете за раждане тези деца се водят с място на раждане в чужбина. И аз така си мисли преди но затова се изключват от живеещите в странта и ражданията. Също така, огромната част от тези деца се регистрират в България след повече от 6 месеца. Около 15% се регистрират години по-късно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.