Една от метриките, които най-много се следи в сегашната пандемия, са смъртните случаи. Има доста спорове дали наистина са повече, дали са с или заради коронавирус, дали са причинени от самата пандемия или трагичен страничен ефект от паниката и ограниченията покрай нея.
На тези въпроси трудно може да отговорим, защото нямаме достатъчно данни, а и яснота относно съществуващите. Може да разглеждаме това, което имам обаче и да ги си правим собствени изводи. Затова наскоро представих по нов начин умиранията в България в опит да помогна да се осмисли разликата с предходни години по-добре. Пуснах няколко снимки миналата седмица, а тук ще намерите интерактивната версия с последните данни.
Преди да минем към нея, ще ви насоча към няколко полезни източника. На първо време това е EuroMOMO, които за съжаление въпреки усилията на някои в НЦЗПБ през годините и доста хора от началото на тази година, все още не са добавили данните от България към модела си. Може обаче да видите индекса им за excessive mortality, разработен за грипа и показващ сега ефекта от коронавирус. Отделно данните по-долу са взети от Eurostat, където НСИ публикува разбивка на умиранията по седмици, пол, възраст и области. Страницата на НСИ специално за смъртността заедно с тяхното сравнение с предишни години също е полезна.
Макар тук да говорим конкретно за смъртност в кратък период от време и конкретен контекст, важно е да се разбере, че този аспект от демографията е доста сложен като процеси и зависимости. Затова ще ви насоча към предишни текстове, където го разглеждам:
- Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст
- Бабите днес са по-нездрави от техните баби, внучетата – по-здрави от всички поколения до сега
- Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА
- Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Кръгова графика на умиранията
Тъй като има ясно разпознаваема цикличност в смъртността, реших да представя умиранията не в линейна графика, както НСИ, а като кръгова. Също добавих последните 10 години по седмици и възможност да се избират отделни възрастови групи от 0 до 90+.
Макар така да не може да се различи отделна година, се вижда ясно тенденциите в последното десетилетие и как тази година се различава от тях. Виждаме, например, че възрастните хора между 70 и 75 г. са били особено тежко засегнати и смъртността сред тях е била по-висока спрямо предходните години още от началото на пандемията. Всъщност, смъртността при всички между 50 и 80 е по-висока от дори най-сериозния пик в последните 10 години.
Графиката започва с анимация, която може да се включва и изключва за всеки филтър. Може също да се сменя между абсолютен брой умирания и смъртност на милион души население. Отделно по вертикалата за прегледност не започва гафиката от 0, но може да го включите, ако предпочитате така.
В тези данни не съм включил само данните за смъртните случаи, за които е установено, че са от коронавирус. Не съм включил и данните за заболеваемостта и карантинираните. Нямах възможност да добавя и филтър по пол и област, а и не исках да се претоварва графиката. Показват всички смъртни случаи от всички причини. За агрегирането на информацията за последните трябва доста време и евентуално ще я получим едва догодина.
Целта ми е единствено да покажа данните и графиката на НСИ по нов начин. Така, според мен, се поставя в по-ясен контекст от една драстичното увеличение, което наблюдаваме, а от друга – нетипичното време от годината. Ще я обновявам с данните от следващите седмици.
Допълнение 8. дек
Добавих разбивка по полове и забелязах, че има грешка в изчисляването на смъртността на милион случаи засягаща най-възрастните. Коригирах я и сега показва правилните стойности.
Добавих данните и за 47-ма седмица. Ето и като анимация:
Обнових данните тези по възрастови групи за седмица 47.
Добавих филтър по биологичен пол и забелязах грешка в данните за смъртност на милион жители. Коригирах ги и вече показва правилните за най-възрастните.
Обнових данните към 48-ма седмица по възрастови групи и пол
Интересна статистика, но ето и total щетите по години…далече сме от 2015-та, 2017-та.2018 и едва ли ще ги стигнем…а дали има тоз тип ( поседмични статистики за годините с птичи и свински грип преди 2010-та?
Year TOTAL
2015 108675
2016 105628
2017 107835
2018 106528
2019 105958
2020 105239
Всъщност, с това твърдение има два проблема. Първо, минали сме дори 2015-та още миналата седмица. До края на годината ще ги надвишим с поне 12% на годишна база. Второ, забравяш, че населението намалява, а от там броят смъртни случаи не може да се сравняват просто така в абсолютен брой. Отклонението не е незначително. Дори без него обаче тази година сме тръгнали към голям скок и то при условие, че избегнахме първата вълна.
Добро представяне на данни, особено в кръгова графика.
За отбелзяване е, че у нас смъртността се повишава в отчетливо във възрастова група над 35г, докато в Европа от Еуромомо до 44 не е налице повишение.
Дали ковид поразява само у нас 10г по-рано поради някаква уникална местна специфика или част (не ясно каква) от повишената смъртност се дължи на блокирането на здравната система?
Забелязва се при мъжете между 35 и 39. Може да се дължи на влошено здраве и липса на спорт. Ще може да си направим изводи обаче при данни от по-дълъг период от време.
Междувременно обнових данните към 49-та седмица. Забелязва се спад при някои възрастови групи около 45. При жените проблемите изглежда започват след 65. При мъжете смъртността е доста по-голяма и от по-рано.
Да, при жените в групата 40-50г е налице отчетлив спад.
Има го и при мъжете, но в по-слаба степен.
40-50г е най-активната част от популацията и повечето от тях избягват тестване, посещение при лекар и карат грипа на крака. Ако ги „арестуват“ поради положителен тест икономическите поражения за тях са относително най-тежки и те си претеглят риска.
Драстичните разлики в общата смъртност по Еуромомо данните отчетливо доказват, че повишената смъртност директно зависи от степентта на реакция в различните държави.
Повече мерки, повече паника – по-голяма аномална смъртност.
Да търсим обяснение в някакви генетически особености, БЦЖ ваксиниране е дъвка за медиите.
В сайта на ons.gov.uk намерих сравнение на смъртността между страните в Европа и Англия от 2015 до юни 2020. Виж 5-та точка.
https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/birthsdeathsandmarriages/deaths/articles/comparisonsofallcausemortalitybetweeneuropeancountriesandregions/januarytojune2020
Прави впечатление, че доста постоянно държим първо място в Европа.
Обнових данните към 50-та седмица
От към края на октомври следя много подробно статистиката на НСИ за общата смъртността в България. https://bit.ly/3n7VspJ (Много странно, че НСИ я нарича “умирания”, а не смъртност). Следя я защото ми направи впечатление, че след през октомври, ново починалите са много повече от средното за последните 5 години и са почти двойно повече от официално починалите от Ковид през същия период на 2020. Пример най-високата смъртност регистрирана в Българин е първата седмица на декември, която е 49-тата седмица на 2020, и са 4640/седмично или 660 на ден. Най-голямата смъртност за предишните 4 години, е била около 2240/седмично или 320 на ден. Което прави, че през 49-тата седмица на 2020 са починали 340 човека в повече от най лошата година до сега. Починалите от Ковид по официалната статистика през 49-тата седмица на 2020 са около 140 средно на ден (980 за седмицата) https://bit.ly/2X7upjS. Разликата е 200 души починали в повече, но не от Ковид (поне според статистика). Тези 200 човека НА ДЕН или са починали от Ковид и не са въведени в статистиката или са починали защото са имали други заболявания, но поради Ковид пандемията не са могли да бъдат излекувани. Поглеждайки същата статистика в България за пролетта на 2020 , показва че смъртността тогава е съизмерима със средната смъртност през последните 5 годни. Може да се приеме, че епидемиологията обстановка тогава не е повлияла на смъртността различна от тази от Ковид. Моя извод е, че тези 200 допълнително починали през 49-тата седмица са от Ковид (примерно не отчетени защото не са тествани, не са дали положителен тест, или са починали след като уж са били излекувани). Опитах се да намеря подобна статистика за страни от Европа. Най-близката която намерих е за Германия https://www.destatis.de/EN/Press/2020/12/PE20_536_12621.html, но тя е само до края на ноември. Тя показва, че допълнително починалите през ноември са съизмерими с официално починалите от Ковид. За Великобритания (https://bit.ly/389uDxd) показва, че в техния пик през април, са отчетени 3050 на ден от които официално от Ковид са 1250 или разлика от 1800, а за последните години средно починалите са били около 1400 на ден. Има разлика, но не е толкова фрапираща като в България. За мене тази голяма разлика между официално починалите в България от Ковид и реално починалите е доста стряскаща, и доста изкривена. Моля Ви, като човек с много познания в статистиката да направите обследване, сравнение и проверка на тези и подобни данни. Бих се радвал да оборите извода ми, че смъртността от Ковид в България е много занижена. Ако и вашия извод е, че не е. Следва, че смъртността е двойно по-голяма от другите страни по света в техния пик. Тази информация би трябвало да получи по-голяма публичност.
Сега обърнах внимание, че заглавието е „умирания“, а не „смъртност“. Надявам се да е един вид гавра 🙂
Има разлика между умирания и смъртност. Първото е броя смъртни случаи за даден период. Второто са смъртните случаи спрямо населението или конкретна възрастова група. Второто дава много по-добра представа, защото основният фактор за умиранията е броят на живите. Дори смъртността обаче не позволява сравнение между държавите и дори за една и съща държава в по-дълъг период от време, тъй като възрастовата структура е различна. Смъртността показва единствено с колко намалява населението, но не и дали една държава е по-здрава от друга.
Разбрах, едното е „death rate“ (смъртност) другото е „deaths“ (смъртни случаи, ПОЧИНАЛИ или умирания (това звучи най-зле)). С което и да е от двете може да се направи сравнени със случаите преди година, две или да кажем до пет, когато разликата в населението е що годе сравнима. Точно тази промяна на смъртността (или смъртните случаи) през близките годините може да се сравнява между отделните държави, в тези случаи влиянието е минимално на фактори като, колко е голяма държавата, каква е структурата на населението, колко е здрава държавата.
Всъщност увеличението на смъртните случаи в България през пика (49-та седмица) е около 2.1 пъти (от 2240 на 4640 за седмица) което е сравнимо със пика във Великобритания в средата на април. От 1400 дневно на 3000 дневно.
Все пак през април 2020 все още не се знаеше как се лекува.
Намерих статистика и за другите Европейски страни за първата половина на годината когато беше пика. https://bit.ly/3rPeiWe страница 7-ма.
Германия 1.1 пъти (сега в края на ноемврие около 1.2)
Англия 2.2 пъти
Испания 2.6 пъти (това е най-голямата стойност)
Италия 1.9 пъти
Нидерландия 1.8
Белгия 2.1
Швеция 1.5
Интересно е, е че ако отчетем колко е продължил пика в тези държави от 1.1 пъти нагоре и обратно надолу до 1.1 пъти, е продължил около 7 до 9 седмици. В момента в България този пик продължава 9 седмици като за последната седмица на годината все още е висок, и е 1.8 пъти (далеч от 1.1). Радостното е, че все пак при нас засега намалява.
Успях да намерих данни за общия брой смъртни случай в страните в Европа https://bit.ly/2Mws6F9
При избор на съизмерими с нас страни като Австрия, Белгия, Чехия и Унгария се забелязва колко ненавременни са мерките в България и колко бавно започват да действат в сравнение с другите страни.
Единственото оптимистично в тези данни е, че България е една от малкото държави (5 от 37) с актуални данни в тази статистика, мнозинството държави изостават с две, три седмици. Примерно за Германия забавянето е 3 седмици, Гърция 6, а за Италия е 10 седмици .
Обнових данните към 52-ра седмица на 2020.
НСИ нещо дава странни данни, под всяка таблица има
Забележки:
Данните за 2020 и 2021 г. са предварителни. При ползването им моля да имате предвид, че има закъснение в регистрирането/обработването на някои съобщения за смърт или броят на смъртните случаи през седмиците на 2020 и 2021 г. ще се променя при всяко следващо генериране на тази справка.
Това да го разбирам, че се пишат още смъртни актове с дата през 2020 г.
Не приемам в края на месец март да няма точни данни за 2020 г.
https://www.nsi.bg/bg/content/18121/basic-page/%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B8
@Христо – в някои случая става въпрос за смъртни актове идващи от чужбина, както и такива, които по една или друга причина не са отразени правилно в системата. По мои наблюдения поправките със задна дата след третата седмица са от порядъка на 5 до 15 или под 0.1%, което не се отразява по никакъв начин на наблюденията горе. Все пак, тъй като не са крайни числа, НСИ са длъжни да отбележат, че ще претърпят корекции.
Извинете, но 3 месеца да чакаш забавени смъртни актове от чужбина, просто не е сериозно.
Колко месеца забавяне би било нормално според вас?
В крайна сметка на колко ги изчислихте умиранията в България за 2020г?
И има ли вероятност за 2020г умрелите да са два пъти повече от новородените?
Ако се спази тенденцията от последните години то трябва да има спад на новородените докъм 60 хиляди.
Окончателните числа ще ги имаме до края на месеца. Пандемията определено е увеличила обаче тази разлика между родени и починали. Във всеки случай има индикации, че новородените не са намалели спрямо предходната година и това няма общо с пандемията. Едва през 2021-та ще видим такъв ефект.
В последните години новородените намаляват с по 1500 годишно.Ако се запази тенденцията това означава около 60000 новородени за 2020г.А заради пандемията е много вероятно умрелите да са около 120 хиляди. Така че ще имаме два пъти повече умрели от новородени. Не случайно и населението на България изчезва с най-бързи темпове в света.
Демографският срив не е все още толкова видим заради многобройните хора на средна и предпенсионна възраст.Половината от заетите са на 45 и повече години.Като се пенсионират просто няма кой да ги замести,щото населението във възрастта 0-24 години е с 900 хиляди по-малко от това във възрастта 40-64 години.Част от тях ще емигрират, така че след двайсетина години ще има с 1 милион по-малко заети в България. Или една трета по-малко отсега.
@Момчил – връзката всъщност е обратна, както много кратно съм показвал в предишни статии. Високата смъртност в момента е именно заради едно поколение родено през 60-те, когато изведнъж доста се изненадали, че децата им оцеляват, а половината не умират преди венчило. Спадът на раждаемостта започва през 70-те, когато същите осъзнават, че няма нужда вече да раждат средно по 5-6 деца. Задълбочава се през 80-те. Това, смесено с ниската раждаемост и високата емиграция през 90-те довежда то много хора влизащи в пенсия и малко влизащи в детеродна възраст. Иначе една жена днес има почти толкова деца, колкото майка ѝ.
Причините в срива сега в огромна степен трябва да се търсят в процеспредминал през 70-те, който другите европейски държави са минали 2-3 поколения по-рано. При нас обаче видимите резултати от този ефект доста съвпадна с високата миграция докато при други държави от източния блок беше изместен. Единствено това обяснява рекордите, които толкова хора обичат да превръщат в сензации. Малко се вглеждаме в причините зад тях освен празни приказки за моментно състояние.
Ами то си е сензация-два пъти повече умрели от новородени.Няма друга такава държава по света в мирно време умрелите да са два пъти повече от новородените.
А твърдението,че съвременните българки имали толкова деца, колкото и родителите им просто не отговаря на истината. Коефициентът на плодовитост през 1985г е бил 2,сега е 1,54.И то за сметка на циганите, защото КП в София е 1,28,а в сливенските села 2,81.В София, където е съсредоточено голяма част от младото и образовано население на България раждаемостта е много ниска.И то сред българките КП е още по-нисък от 1,28,щото не е като да не живеят цигани в София.
Естествено няма как да се установи точно,щото не се води статистика за раждания и умирания по етноси, но много е вероятно през 2020г умрелите българи да са три пъти повече от новородените.
Тия измислици съм ги чувал и оборвал многократно тук. Дори аксиомите и предразсъдъците ти да бяха верни, най-малкото не може да говориш, че при 5% ромско население може да докараш този коефициент. Отделно, че ТКП показва моментно състояние силно повлияно от различни възрастови групи и по никакъв начин не отразява това, което едно отделно поколение прави. Внимавай в методологията на тези коефициенти.
Пет процента циганско население е на куков ден .Голяма част от циганите се определят като турци или българи,а някои изобщо не се самоопределят по етнос.Аз живея в Пазарджик и според преброяването през 2011г в Пазарджик живеят 6000 турци.А в действителност надали са и 6 човека. Всички тия“турци“са цигани.Дори и в“World facrbook“на ЦРУ относно демографията на България се казва, че в действителност циганите са 11 процента от населението, не 5.
Много показателно е броят ученици тази година,които са заявили задължителна матура-49 хиляди. И преди 12 години са се родили 66 хиляди деца.Т.е 17 хиляди липсват.Аз лично не познавам нито един българин в наши дни,който да не завърши средно образование. Ясно е какви са тези 17 хиляди отпаднали ученици.Освен това в наши дни и много цигани завършват средно образование, така че новородените цигани преди 12 години са били поне една трета от всички новородени. В наши дни са не по-малко.
Това с броенето на смъртни актове не е много надеждна база данни.
Все пак в България миналата година имаме случая на мъртвец с надлежно издаден смъртен акт да излезе от ковчега в погребалната агенция.
Получи се медиина сензация, но не знаем всъщност колко смъртни актове са издадени на живи хора.
Българският Лекарски Съюз не излезе с поцзиция по казуса.
Смъртен акт върши работа и за други „по-полезни“ неща и се издава лесно, на цена по-ниска от некролозите които си разпечата Ястребовски от оня филм с Тодор Колев.
Може би по надеждни данни могат да се получат от черквите, съответно джамиите относно реално починалите хора в България.
Излязоха данните за 2020г на НСИ.Умрелите са 124700 души при 59000 новородени. Т.е имаме двойно повече умрели от новородени.
И ако някой смята,че това е сензация-да наистина е такава.Подобно нещо е невиждано в мирно време по света от чумните епидемии насам.
@Кунчо – това са анекдотни примери. Няма сведения такива грешки да са чести или да влияят на данните по какъвто и да е начин.
@Момчил – намалението на новородените е сериозно тази година, наистина. В огромна степен спадът е в последните месеци на годината. Смъртността скочи значително, което беше отдавна известно и за което предупреждавах вече горе.
Това не е само за тази година-раждаемостта си намалява от 2009г насам,когато има 81 хиляди новородени ,та да стигнем 59 хиляди за 2020г.И още ще намалява. Жените във възрастта 1-4 години са 124 хиляди при 256 хиляди във възрастта 45-49 години-т.е тези, които са преминали фертилна възраст. А и тепърва почват да раждат жените,родени след 1995г,когато имаше ниска раждаемост.
Относно смъртността-наистина пандемията ускори допринесе за огромната смъртност, ама да не забравяме, че поне от 5-6 години твърдо сме на първо място в света по смъртност.Тая година ще стигнем 18 промила смъртност, което е нещо уникално в съвременния свят в мирно време. Така че в близките години смъртността може и да не е като миналагодишната,ама скоро няма да падне под 100 хиляди годишно. А раждаемостта ще намалее значително-много вероятно е да падне и под 50 хиляди до 2030г.А дори и по-рано.
Така че очаквам намаляването на населението да се задържи на 50-60 хиляди годишно и до 2060г населението да падне под 4,5 милиона.Което пак ще е уникално-само за 70 години България ще е загубила половината си население.
Тези неща са си добре изследвани и предвидими. Навлизащите в детеродна възраст изцяло зависят от родените преди 20-тина г. Т.е. около 2000 г. Просто кризата и решенията на хората тогава се виждат като ефект сега. Вижда се обаче покачване на броя на жените в детеродна възраст, защото такова имаше в раждаемостта след 2000-ната г.
Относно намалението на населението, смъртността тази година е с голям пик заради пандемията. През 2021-ва ще има същия, но навярно не толкова голям. Извън този фактор повъзрасовата смъртност намалява с бързи темпове, макар да сме назад от други Европейски държави. Сметките ти за намаляването на населението са на крак, защото не отчитат отминаването на вълната от родените през 50-те, когато е имало бум в оцеляването не бебетата и семействата не са се усетили още, че няма нужда да раждат по 5-6 деца, че да оцелее някое.
Ами поколението на родените през 50-е години тепърва навлиза в 70-е си години, което означава при средна продължителност на живота от 76 години, че в близките 10-15 година смъртността ще е изключително висока. Дори и като премине пандемията (не се знае дали няма да има друга).
А раждаемостта драстично ще намалее. Така че намаляване на населението с 50-60 хиляди годишно си е напълно нормално.
Друг въпрос е какъв ще е етническият състав на това население. Аз например имам две деца на 5 и 3 години, а един мой съученик циганин от основното училище има 4 деца,10 внуци и дори правнуци.Ако се върнем 100 години назад,когато са се родили прабаба му и моята баба, то в момента циганката има над 200 живи наследници при 8 за баба ми. А познавам и семейство,в което родителите са без братя и сестри, самите те имат само едно дете и тази жена вече е над 50 години. Т.е не може да роди и родът ще се затрие след смъртта й.
Общо взето демографските проблеми са много по-сериозни, отколкото на пръв поглед.Например населението във възрастта 1-24 години е с 900 хиляди по-малко от това във възрастта 40-64 години. Като се пенсионират вторите просто няма кой да ги замести.А в момента 50 процента от заетите са на възраст 45 и повече години.
Бояне прекалено оптимистично гледаш на данните… Относно смъртността , тя е ясна ще си стои на 100 – 105 хиляди човека/в нормални години без пандемии/ още дълго , поне 30 години докато не дойде времето да умират поколения родени в години с по ниска раждаемост … Относно раждания те ще спадат още , това е неминуемо , защото идват на ред да раждат жени които са родени в средата и краят на 90 те , а тогава се раждаха значително по малко деца отколкото средата и краят на 80те , тоест раждаемостта скоро ще стане около 50 000 и то в оптимистичният вариант . Отрицателният приръст ще към 50 000 годишно и то ако се реши въпроса с ковид , защото за 2021 вървим пак към 120-125 хиляди починали.
За циганите/ромите също не си прав процента при младото население е 20 -25 пункта от общият брой , при тях също има сериозен спад в раждаемостта и относителният им дял ще се покачва по бавно отколкото до сега , но ще се покачва.
Населението ще намалява и ще застарява , това няма как да бъде преодоляно с раждаемост , единствено с хора от вън завръщащи се българи от гурбет или мигранти , но предвид стандарта на живот няма да се случи ,докато не стигнем 65-70 от средният европейски стандарт .
За първото тримесечие на 2020г имаме с 26 процента по-висока смъртност, отколкото за 2020г през същият период. Общо умрелите са 36152.Ако продължава с това темпо за 2021г ще има над 140 хиляди умрели. Коефициент на смъртност над 20 на хиляда.
Господин Юруков-и това ли са бомбастични и сензационни заглавия и нямало нищо обезпокоително?
Има един прост отговор наличие едновременно на COVID и невежество!!!!
Напълно съм съгласен с Ivan, че циганите са някъде 20-25 % от младото поколение, не говоря за новородени, а твърденията на разни въздухари с големо мнение за себе си, които едно и също повторят като изтъркана плоча и факти, които не им изнасят ги игнорират няма какво да се коментират, то в България още преди десет години можеше да се уче, че населението й е 6 милиона, че имало 2 милиона емигранти и прочие небивалици, нямащи нищо общо с действителността. Не мога се съглася, че високата смъртност в България е приемлива, защото сега в старческа възраст са набори, когато раждаемоста е била висока – по тая логика във всички държави в Европа смъртността трябваше да е висока като нашата, защото във всички тях наборите във възрастта 70-85 години са били с повече родени деца спрямо сегашните. Просто неслучайно България е в челните места по смъртност в света, от 2019 г. на първо – вярно, че българина няма много висока здравна култура, но и всеки, който се есблъсквал със здравната система по-отблизо забелязва, че тя е ориентирана към количество, а не към качество, високата смъртност се дължи на ненанвременно указана мед. помощ или липса на такава, може би и на липса на лекараства, а и голяма част от лекарите се държат като търговци, за които човешкия живот не струва нищо. И българина индивидуалист го търпи всичко това, мързи го да се организира, не надмогва егото си, общия интерес да бъде над личния. Копаем дъното на всякакви всевъзможни класации, но на кого му пука. В същото време българката я мързи да гледа деца, иска само да ходи по почивки и заведения, вместо деца гледа кучета…изобщо ляволиберална „идилия“ на квадрат. България изчезва пред очите ни и никой не прави нищо да спре!
В статията се показва разликата в смъртността през годините и сериозният скок при втората вълна от ковид епидемията през 2020-та, която засегна България. В началото на 2021-ва имаше още една, която разглеждам в следващата статия.
https://yurukov.net/blog/2021/smartnost-2021/
Това увеличение ни връща доста години назад в напредъка на намалението на повъзрастовата смъртност, която разглеждам в отделна подробна статия за това как трябва да съпоставяме сравними неща:
https://yurukov.net/blog/2021/asdr/
Силните промени в смъртността година за година са нещо, което загърбихме преди около 60-тина години с въвеждането на антибиотици и масова имунизация. Преди това само вероятността дете да умре преди пубертета е варирала между 10 и 40% от година на година в зависимост каква епидемия е плъзнала в дадения период – едра шарка, морбили, коклюш, варицела и прочие.
В сегашния момент може да говорим за намаление на повъзрастовата смъртност до преди 8 години, както е видно от последната ми статия. Това означава, че вероятността който и да е от нас независимо от възрастта си да умре е намалявала е до 2012-та. След това сме в застой. Общата смъртност се увеличава заради голямото население родено през 50-те и 60-те и ниската раждаемост през 80-те и 90-те. Така населението застарява. Този процес ще се изравни и намалее в следващите 30-тина години.
В статията става дума обаче конкретно за ефекта на пандемията, която има отчелив ефект върху общата смъртност.