Умиранията в България 2010-2020 г.

Една от метриките, които най-много се следи в сегашната пандемия, са смъртните случаи. Има доста спорове дали наистина са повече, дали са с или заради коронавирус, дали са причинени от самата пандемия или трагичен страничен ефект от паниката и ограниченията покрай нея.

На тези въпроси трудно може да отговорим, защото нямаме достатъчно данни, а и яснота относно съществуващите. Може да разглеждаме това, което имам обаче и да ги си правим собствени изводи. Затова наскоро представих по нов начин умиранията в България в опит да помогна да се осмисли разликата с предходни години по-добре. Пуснах няколко снимки миналата седмица, а тук ще намерите интерактивната версия с последните данни.

Преди да минем към нея, ще ви насоча към няколко полезни източника. На първо време това е EuroMOMO, които за съжаление въпреки усилията на някои в НЦЗПБ през годините и доста хора от началото на тази година, все още не са добавили данните от България към модела си. Може обаче да видите индекса им за excessive mortality, разработен за грипа и показващ сега ефекта от коронавирус. Отделно данните по-долу са взети от Eurostat, където НСИ публикува разбивка на умиранията по седмици, пол, възраст и области. Страницата на НСИ специално за смъртността заедно с тяхното сравнение с предишни години също е полезна.

Макар тук да говорим конкретно за смъртност в кратък период от време и конкретен контекст, важно е да се разбере, че този аспект от демографията е доста сложен като процеси и зависимости. Затова ще ви насоча към предишни текстове, където го разглеждам:

Кръгова графика на умиранията

Тъй като има ясно разпознаваема цикличност в смъртността, реших да представя умиранията не в линейна графика, както НСИ, а като кръгова. Също добавих последните 10 години по седмици и възможност да се избират отделни възрастови групи от 0 до 90+.

Макар така да не може да се различи отделна година, се вижда ясно тенденциите в последното десетилетие и как тази година се различава от тях. Виждаме, например, че възрастните хора между 70 и 75 г. са били особено тежко засегнати и смъртността сред тях е била по-висока спрямо предходните години още от началото на пандемията. Всъщност, смъртността при всички между 50 и 80 е по-висока от дори най-сериозния пик в последните 10 години.

Графиката започва с анимация, която може да се включва и изключва за всеки филтър. Може също да се сменя между абсолютен брой умирания и смъртност на милион души население. Отделно по вертикалата за прегледност не започва гафиката от 0, но може да го включите, ако предпочитате така.

В тези данни не съм включил само данните за смъртните случаи, за които е установено, че са от коронавирус. Не съм включил и данните за заболеваемостта и карантинираните. Нямах възможност да добавя и филтър по пол и област, а и не исках да се претоварва графиката. Показват всички смъртни случаи от всички причини. За агрегирането на информацията за последните трябва доста време и евентуално ще я получим едва догодина.

Целта ми е единствено да покажа данните и графиката на НСИ по нов начин. Така, според мен, се поставя в по-ясен контекст от една драстичното увеличение, което наблюдаваме, а от друга – нетипичното време от годината. Ще я обновявам с данните от следващите седмици.

Допълнение 8. дек

Добавих разбивка по полове и забелязах, че има грешка в изчисляването на смъртността на милион случаи засягаща най-възрастните. Коригирах я и сега показва правилните стойности.

17 коментара

  1. Добавих филтър по биологичен пол и забелязах грешка в данните за смъртност на милион жители. Коригирах ги и вече показва правилните за най-възрастните.

  2. Интересна статистика, но ето и total щетите по години…далече сме от 2015-та, 2017-та.2018 и едва ли ще ги стигнем…а дали има тоз тип ( поседмични статистики за годините с птичи и свински грип преди 2010-та?

    Year TOTAL
    2015 108675
    2016 105628
    2017 107835
    2018 106528
    2019 105958
    2020 105239

  3. Всъщност, с това твърдение има два проблема. Първо, минали сме дори 2015-та още миналата седмица. До края на годината ще ги надвишим с поне 12% на годишна база. Второ, забравяш, че населението намалява, а от там броят смъртни случаи не може да се сравняват просто така в абсолютен брой. Отклонението не е незначително. Дори без него обаче тази година сме тръгнали към голям скок и то при условие, че избегнахме първата вълна.

  4. Добро представяне на данни, особено в кръгова графика.
    За отбелзяване е, че у нас смъртността се повишава в отчетливо във възрастова група над 35г, докато в Европа от Еуромомо до 44 не е налице повишение.
    Дали ковид поразява само у нас 10г по-рано поради някаква уникална местна специфика или част (не ясно каква) от повишената смъртност се дължи на блокирането на здравната система?

  5. Забелязва се при мъжете между 35 и 39. Може да се дължи на влошено здраве и липса на спорт. Ще може да си направим изводи обаче при данни от по-дълъг период от време.

    Междувременно обнових данните към 49-та седмица. Забелязва се спад при някои възрастови групи около 45. При жените проблемите изглежда започват след 65. При мъжете смъртността е доста по-голяма и от по-рано.

  6. Да, при жените в групата 40-50г е налице отчетлив спад.
    Има го и при мъжете, но в по-слаба степен.
    40-50г е най-активната част от популацията и повечето от тях избягват тестване, посещение при лекар и карат грипа на крака. Ако ги „арестуват“ поради положителен тест икономическите поражения за тях са относително най-тежки и те си претеглят риска.
    Драстичните разлики в общата смъртност по Еуромомо данните отчетливо доказват, че повишената смъртност директно зависи от степентта на реакция в различните държави.
    Повече мерки, повече паника – по-голяма аномална смъртност.
    Да търсим обяснение в някакви генетически особености, БЦЖ ваксиниране е дъвка за медиите.

  7. В сайта на ons.gov.uk намерих сравнение на смъртността между страните в Европа и Англия от 2015 до юни 2020. Виж 5-та точка.
    https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/birthsdeathsandmarriages/deaths/articles/comparisonsofallcausemortalitybetweeneuropeancountriesandregions/januarytojune2020
    Прави впечатление, че доста постоянно държим първо място в Европа.

  8. От към края на октомври следя много подробно статистиката на НСИ за общата смъртността в България. https://bit.ly/3n7VspJ (Много странно, че НСИ я нарича “умирания”, а не смъртност). Следя я защото ми направи впечатление, че след през октомври, ново починалите са много повече от средното за последните 5 години и са почти двойно повече от официално починалите от Ковид през същия период на 2020. Пример най-високата смъртност регистрирана в Българин е първата седмица на декември, която е 49-тата седмица на 2020, и са 4640/седмично или 660 на ден. Най-голямата смъртност за предишните 4 години, е била около 2240/седмично или 320 на ден. Което прави, че през 49-тата седмица на 2020 са починали 340 човека в повече от най лошата година до сега. Починалите от Ковид по официалната статистика през 49-тата седмица на 2020 са около 140 средно на ден (980 за седмицата) https://bit.ly/2X7upjS. Разликата е 200 души починали в повече, но не от Ковид (поне според статистика). Тези 200 човека НА ДЕН или са починали от Ковид и не са въведени в статистиката или са починали защото са имали други заболявания, но поради Ковид пандемията не са могли да бъдат излекувани. Поглеждайки същата статистика в България за пролетта на 2020 , показва че смъртността тогава е съизмерима със средната смъртност през последните 5 годни. Може да се приеме, че епидемиологията обстановка тогава не е повлияла на смъртността различна от тази от Ковид. Моя извод е, че тези 200 допълнително починали през 49-тата седмица са от Ковид (примерно не отчетени защото не са тествани, не са дали положителен тест, или са починали след като уж са били излекувани). Опитах се да намеря подобна статистика за страни от Европа. Най-близката която намерих е за Германия https://www.destatis.de/EN/Press/2020/12/PE20_536_12621.html, но тя е само до края на ноември. Тя показва, че допълнително починалите през ноември са съизмерими с официално починалите от Ковид. За Великобритания (https://bit.ly/389uDxd) показва, че в техния пик през април, са отчетени 3050 на ден от които официално от Ковид са 1250 или разлика от 1800, а за последните години средно починалите са били около 1400 на ден. Има разлика, но не е толкова фрапираща като в България. За мене тази голяма разлика между официално починалите в България от Ковид и реално починалите е доста стряскаща, и доста изкривена. Моля Ви, като човек с много познания в статистиката да направите обследване, сравнение и проверка на тези и подобни данни. Бих се радвал да оборите извода ми, че смъртността от Ковид в България е много занижена. Ако и вашия извод е, че не е. Следва, че смъртността е двойно по-голяма от другите страни по света в техния пик. Тази информация би трябвало да получи по-голяма публичност.

  9. Сега обърнах внимание, че заглавието е „умирания“, а не „смъртност“. Надявам се да е един вид гавра 🙂

  10. Има разлика между умирания и смъртност. Първото е броя смъртни случаи за даден период. Второто са смъртните случаи спрямо населението или конкретна възрастова група. Второто дава много по-добра представа, защото основният фактор за умиранията е броят на живите. Дори смъртността обаче не позволява сравнение между държавите и дори за една и съща държава в по-дълъг период от време, тъй като възрастовата структура е различна. Смъртността показва единствено с колко намалява населението, но не и дали една държава е по-здрава от друга.

  11. Разбрах, едното е „death rate“ (смъртност) другото е „deaths“ (смъртни случаи, ПОЧИНАЛИ или умирания (това звучи най-зле)). С което и да е от двете може да се направи сравнени със случаите преди година, две или да кажем до пет, когато разликата в населението е що годе сравнима. Точно тази промяна на смъртността (или смъртните случаи) през близките годините може да се сравнява между отделните държави, в тези случаи влиянието е минимално на фактори като, колко е голяма държавата, каква е структурата на населението, колко е здрава държавата.

  12. Всъщност увеличението на смъртните случаи в България през пика (49-та седмица) е около 2.1 пъти (от 2240 на 4640 за седмица) което е сравнимо със пика във Великобритания в средата на април. От 1400 дневно на 3000 дневно.
    Все пак през април 2020 все още не се знаеше как се лекува.
    Намерих статистика и за другите Европейски страни за първата половина на годината когато беше пика. https://bit.ly/3rPeiWe страница 7-ма.
    Германия 1.1 пъти (сега в края на ноемврие около 1.2)
    Англия 2.2 пъти
    Испания 2.6 пъти (това е най-голямата стойност)
    Италия 1.9 пъти
    Нидерландия 1.8
    Белгия 2.1
    Швеция 1.5
    Интересно е, е че ако отчетем колко е продължил пика в тези държави от 1.1 пъти нагоре и обратно надолу до 1.1 пъти, е продължил около 7 до 9 седмици. В момента в България този пик продължава 9 седмици като за последната седмица на годината все още е висок, и е 1.8 пъти (далеч от 1.1). Радостното е, че все пак при нас засега намалява.
    Успях да намерих данни за общия брой смъртни случай в страните в Европа https://bit.ly/2Mws6F9
    При избор на съизмерими с нас страни като Австрия, Белгия, Чехия и Унгария се забелязва колко ненавременни са мерките в България и колко бавно започват да действат в сравнение с другите страни.
    Единственото оптимистично в тези данни е, че България е една от малкото държави (5 от 37) с актуални данни в тази статистика, мнозинството държави изостават с две, три седмици. Примерно за Германия забавянето е 3 седмици, Гърция 6, а за Италия е 10 седмици .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.