Стари изрезки от вестници: Славчо Трънски за личността и управлението на Живков

Текстът е публикуван във в. “Учителско дело”, бр. 49, 29.XI.1990 г. Повече за Славчо Трънски ще прочетете в desebg.com.


Изказване на народния представител Славчо Трънски през XI сесия на Народното събрание

Другарки и другари народни представители,

Поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той заслужава такава чест. 35 години той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и ненаучно етапите на социализма, наричайки ги ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една – каквато сме искали и мечтали. Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти – ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решение за строителството на заводи-гиганти, за които са изразходвани милиарди, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустимите подходи на човек от този ранг, как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз.

Неведнъж през целия команден състав на Българската народна армия той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го въшкар, как изгони от ЦК на партията, а сетне и от Народното събрание др. Р. Григоров, защото той се осмели да изрази несъгласие с неговото неудачно предложение за издигане на длъжност секретар на ЦК по селското стопанство не агроном, а минен инженер, защото се беше влюбил в него, а само след няколко години го разлюби и го извади от ЦК; как обруга Стоян Михайлов, за да го извади от ЦК.

В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърли в ЦК, че баща му живял 105 години, с други думи – мислете му, няма скоро да умра.

Малко са ръководителите в света, които си издигнаха приживе паметник, а нали е хитрец, уж от скромност нареди на милицията да вдигне паметника от родното му село. После се разбра, че го е вдигнал не от скромност, а защото не го е харесал. Тази фалшива скромност се разкрива на всяка крачка. Погледнете колко са трудовете му – те дори не могат да се преброят. Какво са Достоевски, Балзак, Вазов при световноизвестния “писател” Тодор Живков  и жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите – това е голям пропуск. Няма кътче на света, където да не са издадени. Но, разбира се, за издаването им плаща не някой друг, а българския народ. При това плаща валута за най-фина хартия и най-скъпа подвързия. Може да запитате – кога ли го пише? Имате право. Пише ги колектив от 20-ина души, а той само се подписва. Стана практика отчетни доклади от ЦК за пленуми или конгреси, върху които са работили по няколко десетки души, да се отпечатват като негови лични доклади, а следователно и негови трудове, но, разбира се, това не би могло да става, ако нямаше такива блюдолизци като Милко Балев, който пак за сметка на държавата се разхождаше по целия свят, за да донесе на автора лично първия екземпляр. Може спокойно да запитаме имат ли съвест тези хора, или нямат?

Едно време цар Фердинад, а сетне и синът му Борис са имали всичко на всичко 4 резиденции – Варна, Кричим, Боровец и Евксиноград. А колко има нашият цар, когото сме направили герой на България  и на социалистическия труд, и от скромност, видите ли, не пожела да му се присвои и трето геройско звание. Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и ненапразно хората се шегуват, че по резиденции на глава от населението България е на първо място. Поне да се използват! А те стоят с години и чакат или президента, или някой гостенин, за да преспи, а разходите по поддържането им си вървят. Вчера направих предложение на пренума на ЦК да се помисли за най-рационалното им използване, защото и най-богатата държава не постъпва така. И още нещо – резиденция “Евксиноград” при цар Борис беше отворена за посещение  и много ученици са видели как живее царят, а днес Еквсиноград е недостъпен за туристи и други посетители. Да не говорим пък за ловните стопанства. Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби, и който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз да ги види. Пита се кога намира този човек време и дебели книги да пише, и концепции да разработва, и на лов да ходи, и речите да си готви? Станал е смешен и със своите докладни записки до Политбюро. Минат не минат няколко месеца и следва докладна. Ще попитате: толкова ли неговите другари не му дават възможност да се изкаже в Политбюро, та им пише докладни записки? Сигурно такава обстановка е създал, такъв стил е въвел. Нашият президент е майстор, страшен майстор на реорганизации.  И съсипа България с тези чести реорганизации. Ама че някаква организационна структура още не е изявила своите хубави и лоши страни – няма значение, и ако днес е предложил някаква огранизационна структура, след като преспи, му хрумва друга, отменя старата и въвежда нова. Не ми е ясно защо другарите в ЦК му уйдисваха на акъла, защо му позволяваха да разваля добри организационни форми, за да прави неудачни и непригодни. Ние в България сме станали за смях пред другите страни с тези реорганизации. Но и тук се майсторлък и шопска хитрост. Хем нищо съществено да не правим, хем да се създава впечатление, че правим нещо ново и голямо.

Другари и другарки, народни представители, аз много се съмнявам дали той искрено желае и се стреми към преустройство. Сигурно си спомняте неговата докладна записка до Политбюро от 4.II.1987 г. Основната нишка, която пронизваше писмото, бе, че ние с Априлския пленум сме извършили преустройство, следователно няма какво да преустройваме и за първи път той каза, че ще правим преустройство, когато бе на посещение в Китай. Моля, ако греша, да ме поправите, но мисля, че така беше. Помня това писмо, защото сътрудниците в съветското посолство бяха в паника – какво става, защо така? И аз съчиних оправдание: “Че какво пък, рекох, нека, има и такива страни, които да са стабилни, за да помагат на тези, които се преустройват.”

Нашият президент е страшно злонамерен човек и преследва до дупка. И аз съм му сърбал попарата. И нещо още по-лошо, опитвал се е да вбива клин между мен и най-близките ми бойни другари. Той не веднъж инценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, той се явяваше в ролята на мой спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, негово дело. Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив от неговия и които са по-полулярни от него. Най-характерно за неговия стил  и подход е старата мисъл – “разделяй и владей”. Той не само, че противопоставяше хората един на друг и подпираше най-верните нему, но и забележеше ли някои от апарата на ЦК много да се сближават, той незабавно ги разгонваше. Страхуваше се очевидно от преврат. В стила му бе да създава такива ситуации, че накрая да дойдат работите до него. Той да ги реши – да се подчертае, че именно той, а не друг го е решил. Пак благодарение на неговия душеприказчик Милко Балев. Ето как изкуствено се създаваше ореол около неговата личност. И все беше недоволен от написаното от него в мемоарната литература. Недоволен бе от Веселин Андреев и го подгони; недоволен беше и от Добри Джуров, недоволен бе и от Петър Илиев и все за това, че малко са написали за него, че не са изтъкнали особено силно неговата роля и личност. Такъв ненаситен и жаден за слава е нашият досегашен президент. Беше време, когато издателствата не печатаха мемоарна книга, ако в нея не е изтъкната и особено подчертана ролята на Тодор Живков. Зная, че мнозина се поддаваха на това. Известно ми е, че негови бойни другари от отряда “Чавдар”, желаейки му добро, са ходили при него да му внушат по другарски, че Милко Балев не е чистоплътен човек, че той срива неговия авторитет и са отправяли призив да се освободи от него, но вместо да се вслуша в техните призиви, ги постави в крайно трудно положение. И това е обяснимо. Кой сече дясната си ръка? Кой убива душеприказчика си, своя образ и подобие?

Другарки и другари, нашата страна беше много близко до обстоятелството до стане наследствена социалистическа република. Към това Тодор Живков се стремеше с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си, а преди около два месеца разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три, единият от които за неговия Владко. Е, сигурно е мислил най-напред да го направи зав. отдел, следващия скок – или секретар на ЦК, или направо член на Политбюро. И това пак благодарение на блюдолизците, някои от които бяха в Политбюро и Секретариата, а други в Държания съвет.

Ние всички имаме деца и всеки родители милее за децата си. Затова и разбирам неговия стремеж. Но трябва да има пипе, да има качества. И все пак вълнува ме въпросът – какво научихме от нашия президент и с какво ще го запомним? С оглед да се увековечи личността на Живков и фамилията му се разсипаха луди пари за Правец. Помня, едно време той разказваше как Хрушчов при едно негово посещение го питал: “Тодоре, ти направили ли нещо в селото си?” Живко отвърнал: “Не съм”. “Е, това ти е грешката” – рекъл Хрушчов. Но Тодор Живков бързо поправи грешката си и превърна Правец в дворец и втора столица на България начело с неговия монумент. Че нали заради увековечаването на фамилията бе и създаването на фондацията “Людмила Живкова”, която се предава по наследство, и “Знаме на мира”, и “Камбаните”, и много други неща. Целта е всяка вечер по телевизията да се чува фамилията Живкови. На всичко това шопът би казал: “Боже, боже, аз ли се криво молих, или ти ме криво разбра”.

Сега се носят най-различни разговори около фондацията “Людмила Живкова”. А следствието на Живко Попов и други задържани от органите на МВР и минали през съда показва, че тази фондация е давала възможност на мнозина да натрупат големи богатства. Ето защо предлагам да се създаде партийно-правителствена комисия, и ако трябва да остане да съществува, да се запушат всички канали, през които биха изтичали средства. Освен това през тези дни чуждите радиостанции излъчиха съобщение, че Владимир Живков (Владко) е проиграл в някаква столица на комар няколко милиона долара. Да се провери вярно ли е това и ако е вярно, да се провери чии са тези пари – негови, таткови или народни, и да се потърси съдебна отговорност.

Известно ви е, че през годините 1948-1952, или както го наричаме период на култа, от органите на МВР бяха задържани десетки комунисти, между тях много бивши партизани, сред които и аз.  Тези другари бяха подложени на нечуван физически и морален тормоз. Това дойде до знанието на Политбюро и Владимир Поптомов пое инициативата да се създаде комисия до Политбюро, която да надникне в следствието. Но на 1 май 1952 г. др. Поптомов почина и Тодор Живков, използвайки отсъствието на Поптомов, приписа заслугата за създаването на тази комисия на себе си. Нали мъртвите не могат да говорят, той обра славата и за това, и за много други неща. Той съчини версията, че в навечерието на 9-и септември е оглавил някакво оперативно бюро, което осъществило въстанието. Това нещо се оспори преди известно време от другарите Антон Югов, Георги Чанков и Цола Драгойчева в доклад до ЦК, като казват, че такова бюро не е имало.

И така благодарение на подлизурковците всичко се свързва с името на Тодор Живков – и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата, ще се научи истината. Ще се научи истината и защо на Бузлуджа в мемориала наред с Д. Благоев е направен берелеф  от мозайка и на Тодор Живков. Но на него не му неудобно от едно такова превъзнасяне и приравняване със световноизвестни исторически личности. Напротив, той се чувства много добре редом с Дядото и Георги Димитров. Обяснението е, че той бе всьо и вся, хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществуване на България от основаването и до днес с неговата особа и се разтапяше от задоволство, когато го наричаха “стратег” и “архитект на априлския период”, когато изтъкваха неговия “почерк”, че, виждате ли, само той може да вижда новото, само той може да прозре бъдещето, а сега и ние виждаме докъде доведе България  това негово ясновидство. Добре е, другарки и другари, че ни се отдава възможност да му кажем тия неща, когато е жив и е сред нас, да чуе и се убеди във фалша и своето божество. И когато говорим за тези неща, ние същевременно напомняме и на новия председател на Държавния съвет, и на другите другари да бъдат внимателни, да не се поддават на хвалби суперлативи, защото подхалимите си нямат друга работа, освен да хвалят и да превъзнасят, защото са сигурни, че от това ще имат лична полза.

Другарки и другари, народни представители. Това, което казах, е само една малка част от онова, което трябва да се каже за Тодор Живков, за неговия стил и живот.

Съгласен съм той да бъде освободен от поста председател на Държавния съвет, поддържам предложението да бъде избран за поста председател на Държавния съвет др. Петър Младенов и поддържам всички останали предложения за назначения и ще гласувам за тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.