Темата за коронавируса съвсем разбираемо занимава всички и важна част от нея е какво следва. Ограниченията, предприемани от власти в различни страни, ще имат разнопосочно въздействие върху разпространението на епидемията. Някои от мерките насочени към икономиката и обществения живот пък може да имат дори по-негативен ефект от самия вирус.

Колко ще са преките жертви обаче не е съвсем ясно. Някои сочат смъртността в Китай като база. Други гледат Германия с изключително ниския брой умрели спрямо засечените заразени. Както обясних миналата седмица, смъртността, сметната така, не значи почти нищо. Тестването на населението е доста различно, типът тестове, точността и проверките – също. САЩ, Турция, Германия и Южна Корея имат коренно различни нива на тестване и съобщаване на данните в това отношение. Отделно, броят на смъртните случаи зависи от това, кога и къде е започнала вълната на епидемията, каква е възрастовата структура на първите заразени и прочее. Отделно, има сведения за различия в отчитането на смъртните случаи – в Германия явно не тестват починали за вируса. Включвали към жертвите само тези диагностицирани предварително. Не публикуват и данни за възрастта им и колко още са в критично състояние.

Затова е изключително трудно да оценим колко хора ще умрат от този вирус. Опитах се да го направя преди няколко дни, смятайки на крак въз основа на предварителната смъртност в Италия и възрастовото разпределение в България по региони. Така, при 40% заразени, изкарах 73.5 хиляди души. Това обаче има толкова много условности, че не прави оценката особено полезна. Освен всичко изброено до тук, нито знаем колко са общо заразените, че да говорим за смъртност, нито е минала епидемията, за да видим дали тези нива на жертви ще се задържат или се намираме в някакъв пик. Отделно в последните дни смъртността в Италия се покачва, особено сред младите.

Това, което отдавна е ясно, обаче е, че вирусът засяга особено тежко най-възрастните и то особено тези със сърдечни проблеми, болести на дихателната система и пушещите. Това накара някои да спекулират, че всъщност общата смъртност на държавите няма да се вдигне особено. Ако мога да цитирам един коментар, „тия дето без това ще умрат до няколко години, ги уморява сега“. Тезата е, че ще се промени диагнозата на смъртта и ще се намали с няколко години живота им.

Има вероятност това да е така, но в същото време немалко от жертвите нямат от изброените проблеми. Също така, с редица от тези заболявания и състояния може да се живее години наред. Въвеждането на безплатна ваксина от грип ще намали случаите и смъртността от него сред най-възрастните. Преживяемостта след инфаркт или рак на белия дроб е много голяма. Това означава, че намаляването на очаквания живот на жертвите не е само с „няколко години“, особено когато говорим за младите сред тях.

Също, това не следва да бъде успокоение или спирачка за нужните мерки да предпазим най-уязвимите. Докато търсих информация за разпределението им в България, направих тези три карти, които може да са ви интересни.

Първата показва отношението на хора на поне 65 г. спрямо цялото население на общината. Именно тези общини следва да се изолират най-много. Разликата между селата и градовете в доста от тях не е толкова голяма, колкото очаквах. Вижда се, че повечето са в западна и северозападна България. Има и около Стара Загора и Пловдив. Най-много обаче са в близост до София, което може би говорило в полза на блокирането на излизането от града.

Тази карта е подобна, но показва оценка каква част от населението на тези общини би починала, ако се запази повъзрастовата смъртност, която виждаме в Италия към петък 20-ти март. За съжаление, не намерих надеждни данни за смъртността в Южна Корея, но дори с тези, които видях, процентите са стряскащи. Подобни данни от Германия все още няма. Отново – това е доста обща оценка, която със сигурност ще се промени в следващите седмици. Това може както да увеличи значително общата смъртност в тези региони, така и да няма голям ефект.

Докато последните карти показваха цялото население над 65 г., тук смятам само онези в тази възрастова група, които са починали през 2018-та от болести на органите на кръвообращението (I00-I99) и такива на дихателната система (J00-J99). За жалост НСИ не дава данни по общини, а само по области. Виждат се доста случаи в северозападна България. В Разград и Ямбол също има доста.

Това не са всички случаи, а колко хора над 65 години са починали от заболявания, за които знаем, че са рискови при инфекция от корона вирус. С повече данни бихме могли да направим по-точна оценка, но отново това не би помогнало много. Просто никой не знае как ще се развие вируса, колко хора ще умират в следващите седмици, дали ще има някакви здравословни проблеми сред възстановилите се и дали епидемията ще се върне в края на годината.

Междувремето трябва да сме отговорни, да спазваме дистанция, да си мием ръцете, да пазим старите и най-уязвимите, но и да не забравяме, че колкото и да е критична ситуацията, не следва да оставяме силните на деня да се самозабравят и да правят каквото си искат. Виждаме прекалено своеволия както на законодателната, така и на изпълнителната власт и докато някои мерки са спешни и полезни, други имат потенциал да са по-вредни от самата епидемия. И в целият този управленски хаос главният прокурор узурпира власт в ущърб на конституцията и никой не смее да му се противопостави, тъй като властта му е безочетна, безконтролна, непрозрачна и безотговорна.

Както казах в края на предишния ми текст, единственото, което ще помогне на възстановяването след идващата криза, ще е устойчивостта на гражданското общество, върховенството на закона и доверието в институциите. Жална ни майка …