Преди 100 години един друг вирус обикаля кълбото – т.н. испански грип. Заразява половин милиард души и убива между 20 и 50 млн. Информацията е била малко и бавна, но паниката също толкова голяма. Сега знаем повече, леченията са несравнимо по-добри и реагираме по-бързо, но и светът в много по-свързан, а фалшивите новини – повсеместни. Затова е трудно да се каже какво следва.

Един интересен аспект от епидемията през 1918-та ме притеснява обаче. Най-вече защото е все още възможен днес предвид паниката и липсата на лечение не само за конкретното заболяване, а и за други такива.

Става въпрос за т.н. „забравена“ епидемия, която е убила един милион души и е оставила десетки хиляди във вегетативно състояние. При други условия това би било първа новина, но след войната и на фона на десетки милиони починали от грипа, много от които на млада възраст, това странно заболяване остава на заден план.

Нарича летаргичен енцефалит и днес смятаме, че се причинява от рядка форма на стрептококова инфекция. Изглежда като всяка друга – боли те гърло. От нея обяче тялото развива изключително силна автоимунна реакция караща го да напада собствените си нерви. Епидемията преди 100 г. отшумява от самосебе си. В наши дни има единични случаи. Няма лечение или превенция. Има само някои начини да се помогне на хората останали с неврологични увреждания.

Замислих се, че в сегашната паника и дезинформация може пак да пропуснем подобна „паралелна“ епидемия. Не непременно от този енцефалит – има много подобни болести, а и вирусите не се „изчакват“ един друг, за да прескочат у хората или да мутират.

Вярно е, че дори най-елементарното ниво на здравеопазване в развиващите си страни днес е много по-добро от това, което дори най-богатите в света са получавали преди 100 г. Вярно е, че здравните служби работят много по-кординирано и не само обменят информация, но и синхронизират мерки и си помагат. Това е било немислимо тогава, а сега реакцията към COVID19 и дори глобалните усилия срещу полио го показват. Вярно е и че здравната култура на населението се е подобрила значително независимо от шегите по темата.

Информационната ни хигиена обаче е лоша. Доверието в институциите е ниско почти навсякъде. Политическата и медийната ни среда са затлачени от национализъм, популизъм, фалшиви новини и първосигнални мерки по всякакви теми. Всичко това създава риск не само да не се справим с належащия проблем, но и да не забележим „съпътстващи“ такива. Защото както е казал народа, дяволът не идва сам.