Реших да обновя картата, която изготвих през юли. Тогава тя даваше представа за пътя на над 9400 души. Сега с последните заявления виждаме този на над 12 хиляди.

Наскоро отново стана дума дали съдържанието ѝ отговоря на GDPR и въобще дали се обработват някакви лични данни. Описал съм подробно алгоритъма в оригиналната статия от преди 5 години, когато картата имаше едва 1268 записа. В последната отбелязах отново важното.

В случая става дума за информация, която се публикува от ЦИК в рамките на специален закон. Доколко това е правилно съм оспорвал вече – едно е да разлепяш списъци пред секции, друго е да ги публикувал в електронен формат, както много общини правят. Има много по-добър начин ЦИК да осигури проверката на заявилите гласуване в чужбина спазвайки изискването за проверимост заложено в закона. Но са се спрели на чисто чиновническо решение. Отделно собственото им чиновническо мислене довежда до там да не спазват собствените си процедури и системи за сигурност и се стига до теч на лични данни, както този с ЕГН-тата на членовете на комисии зад граница. При заявленията за гласуване не говорим за теч на данни обаче, а нарочно публикуване.

Въпросът дали и как може да се обработват не е приложим при тази карта или инициативата Glasuvam.org като цяло, тъй като тук се борави със статистика върху публикуваната информация. Не се записват имената на хората, а анонимизирана информация с цел потвърждение на броя заявили желание по секции, потвърждение на собствените данни на ЦИК, както и промените и прехвърляне на заявления, които често правят в рамките на кампанията. В този смисъл анонимизираната информация не съдържа лични данни и не може да се използва за идентифициране на даден човек.

Всъщност, макар картата да не „проследява“ отделни активни българи в чужбина, подобно на картата за българчетата родени зад граница и статистиката, която извадих след това за тях, тя дава представа за общото движение на групи от хора. Така има повече естетическа стойност и „поглед отвисоко“, а не е инструмент за проследяване, както навярно би могло да се приеме буквално заглавието на първата ми статия.

В същото време, в интервюта и предишни текстове съм предупреждавал, че подобна обработка на големи масиви от данни без анонимизиране и всички мерки, които взимам години преди да се въведе GDPR, би могло да се проследяват по подобен начин хора. Разбира се, това е далеч по-трудно, непрактично и неточно, в сравнение с редовните течове на информация, особено такива включващи българите в чужбина. Такива са не само скорошния на ЦИК, но и този на НАП преди две години и този на Външно преди доста повече, когато изтекоха адресите в България и чужбина на подали заявление да гласуват зад граница. Истината е, че има прекалено много идентифицираща информация в частни и обществени структури, от които може да се сглоби притеснително точна картинка кои сме и какво правим. Това отдавна се използва като основа на бизнес модела на редица компании, някои за които дори не сме чували. Докато обръщаме много внимание на действията и проблемите в администрацията, истината е, че подобни „течове“ са редовна практика и всъщност същността на най-големите бизнеси, от които вече неизменно зависим.