Движение на активните българи в чужбина – ноември 2021

Реших да обновя картата, която изготвих през юли. Тогава тя даваше представа за пътя на над 9400 души. Сега с последните заявления виждаме този на над 12 хиляди.

Наскоро отново стана дума дали съдържанието ѝ отговоря на GDPR и въобще дали се обработват някакви лични данни. Описал съм подробно алгоритъма в оригиналната статия от преди 5 години, когато картата имаше едва 1268 записа. В последната отбелязах отново важното.

В случая става дума за информация, която се публикува от ЦИК в рамките на специален закон. Доколко това е правилно съм оспорвал вече – едно е да разлепяш списъци пред секции, друго е да ги публикувал в електронен формат, както много общини правят. Има много по-добър начин ЦИК да осигури проверката на заявилите гласуване в чужбина спазвайки изискването за проверимост заложено в закона. Но са се спрели на чисто чиновническо решение. Отделно собственото им чиновническо мислене довежда до там да не спазват собствените си процедури и системи за сигурност и се стига до теч на лични данни, както този с ЕГН-тата на членовете на комисии зад граница. При заявленията за гласуване не говорим за теч на данни обаче, а нарочно публикуване.

Въпросът дали и как може да се обработват не е приложим при тази карта или инициативата Glasuvam.org като цяло, тъй като тук се борави със статистика върху публикуваната информация. Не се записват имената на хората, а анонимизирана информация с цел потвърждение на броя заявили желание по секции, потвърждение на собствените данни на ЦИК, както и промените и прехвърляне на заявления, които често правят в рамките на кампанията. В този смисъл анонимизираната информация не съдържа лични данни и не може да се използва за идентифициране на даден човек.

Всъщност, макар картата да не „проследява“ отделни активни българи в чужбина, подобно на картата за българчетата родени зад граница и статистиката, която извадих след това за тях, тя дава представа за общото движение на групи от хора. Така има повече естетическа стойност и „поглед отвисоко“, а не е инструмент за проследяване, както навярно би могло да се приеме буквално заглавието на първата ми статия.

В същото време, в интервюта и предишни текстове съм предупреждавал, че подобна обработка на големи масиви от данни без анонимизиране и всички мерки, които взимам години преди да се въведе GDPR, би могло да се проследяват по подобен начин хора. Разбира се, това е далеч по-трудно, непрактично и неточно, в сравнение с редовните течове на информация, особено такива включващи българите в чужбина. Такива са не само скорошния на ЦИК, но и този на НАП преди две години и този на Външно преди доста повече, когато изтекоха адресите в България и чужбина на подали заявление да гласуват зад граница. Истината е, че има прекалено много идентифицираща информация в частни и обществени структури, от които може да се сглоби притеснително точна картинка кои сме и какво правим. Това отдавна се използва като основа на бизнес модела на редица компании, някои за които дори не сме чували. Докато обръщаме много внимание на действията и проблемите в администрацията, истината е, че подобни „течове“ са редовна практика и всъщност същността на най-големите бизнеси, от които вече неизменно зависим.

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.