Писал съм доста за демографията, колко фалшиви новини и неразбиране има по аспектите от нея. Докато преди ражданията и емиграцията да беше фокусът на дискусиите, покрай пандемията именно смъртността зае централно място. Следим внимателно числата за умиранията и се опитваме да ги поставим в контекст на предходни години. Често пропускаме обаче, че нещата са несравними колкото по-назад отиваме във времето, а и когато гледаме различни държави.

Именно това се опитах да опиша и обясня преди време сравнявайки смъртността през 2000 и 2014-та година. Година по-късно показах подобно сравнение между България, Румъния и Германия и разясних принципа на възрастово-стандартизираната смъртност. Тук ще се опитам да направя това по-добре за България разглеждайки данните от 1947-ма до сега.

В следващите графики ще покажа стъпка по стъпка данните от последните 74 години в различни аспекти. Във всяка стъпка ще махам някакъв фактор от цялостната картина като размер на населението и възрастова структура. За да може да съпоставим и разберем различни периоди от времето, трябва да имаме обща база за сравнение. Тук се опитвам да дам отговор на въпроса каква би била смъртността през последните седем десетилетия, ако населението на България изглеждаше така, както в края на 2020-та година.

Брой умирания и смъртност

Нека започнем със смъртните случаи. Това е броят хора, които умира в рамките на една календарна година. Виждаме ясно намаление през 40-те и 50-те и след това рязко увеличение до края на 90-те. След това има спад докато миналата година заради повишена смъртност само в рамките на два месеца достигнахме рекорд в умирания през поне последните 73 години.

Тук съвсем правилно ще посочите, че горе говорим за абсолютен брой смъртни случаи. Населението се е променяло значително за тези 70-тина години и не е сравнимо. Затова нека разгледаме брой починали на всеки 100 хиляди души население. Това е всъщност смъртността.

В допълнение съм показал отделно смъртността по полове. В синьо ще видите тази на мъжете, а в червено – тази на жените. Виждаме подобна картина на горната, но смъртността за последните 25 години е по-скоро непроменена. Изключение прави 2020-та, когато виждаме отново сериозно увеличение. Всъщност подобрение в смъртността след 60-те практически няма. Преди това въвеждането на антибиотици, ваксини, хигиенни навици и някаква форма на достъпно здравеопазване всъщност е това, което намалява смъртността.

Ако се вглеждаме, виждаме тук разлика в половете – увеличението в смъртността при мъжете е било значително по-голямо между 60-те и 90-те от жените. Женското здраве обаче най-много страда през 90-те и продължава да расте в следващите 20 години. Както добре знаем, през 2020-та смъртността сред мъжете от коронавирус пък беше по-голяма.

Ето същата графика погледаната по друг начин. Показва колко е отклонението от общата смъртност спрямо средната между 2010 и 2019-та. Виждаме над 20% увеличение през 2020-та и почти наполовина по-малко в началото на 60-те

Важен детайл, който не виждаме тук обаче е възрастовото разпределение на починалите. Ако наблюдавате цяла година две еднакво големи групи от хора – една учеща в университет и друга – живеещо в старчески дом, съвсем очаквано ще видите значително повече смъртни случаи сред втората. Аналогично със застаряващото население има повече смъртни случаи. Всъщност, именно така се обяснява почти цялото увеличение на случаите на рак в България.

Стандартизирана смъртност

Възрастовата структура на населението се е променила значително за няколко поколения. Важен фактор за това е както намаляващата раждаемост, голямата емиграция основно сред младите, но и увеличаващата се продължителност на живота. Все повече възрастни хора доживяват преклонна възраст. Не е за пренебрегване и че бумът на раждаемостта през 50-те и 60-те е довела една „вълна“ в населението, която сега е именно в пенсионна възраст.

Събирайки тези фактори откриваме, че сравнението в общата смъртност през 2020-та и 1950-та всъщност не е коректно. Трябва да стандартизираме разпределението на населението. Така ще може да отговорим на следния въпрос: Каква би била смъртността през 1950-та година, ако имаше толкова млади и толкова възрастни, колкото през 2020-та. Именно това правя тук.

Виждате как коренно се променя картината. Така виждаме много по-ясно сравнение във вероятността някой в България да почине независимо от това каква възраст е. Сравнението между половете тук е по-трудно, но се забелязва нещо интересно – ако изключим възрастовата структура като фактор, преди 90-те вероятността една жена да почине е била по-голяма от тази при мъжете. Също, след средата на 60-те същата тази вероятност при мъжете се повишава продължително чак до края на 90-те.

Тук е важно да се разбере, че макар във всяка една от годините жените да имат по-ниска смъртност от мъжете, разликите в повъзрастовата смъртност и възрастовото разпределение през годините създава съвсем различна картина. Да вземем 1947-ма и 2020-та – виждаме, че преди 70 години жените са имали значително по-голяма смъртност след 64-тата си година от мъжете. В наши дни това се случва едва след 76-тата година. Отделно смъртността между 30-те и 60-те е била значително по-близка от сега. Това комбинирано с различната възрастова структура в наши дни води до резултатът, който виждаме горе.

Разбира се, това е само оценка за риска за смърт независимо от възрастта. Тази оценка ще се промени, ако вземем друга година за база за „стандартно възрастово разпределение“. Тук съм взел края на 2020, за да може по-лесно да си представим каква смъртност бихме очаквали, ако бяхме в сегашната ситуация преди 30, 50 или 70 г. Отново следващата графика показва същата оценка, но в проценти промяна.

Интересно тук за мен лично е, че вероятността един мъж да умре независимо от каква възраст е сега, е същата, както през 1964-та. Това далеч не означава, че продължителността на живота тогава не е била много по-ниска, а общото здраве – по-лошо. Означава обаче, че е имало кратък период на малко епидемии, липса на конфликти и други физически причини за смърт.

При жените обаче ситуацията е друга. След подобрение до средата на 60-те, в общи линии вероятността да умрат остава еднаква като махнем фактора възраст от уравнението. Започва да намалява рязко след 1997-ма и през последните 10 години е на най-ниските си нива навярно през цялата ни история.

Друго важно за последните 10 години е, че почти няма подобрение в смъртността. Най-вече в рамките на 8-те години между 2012 и 2019 тенденцията на намаление от предходните 15 години изчезва докато не беше обърната по време на пандемията. През последните няколко години има повишение на катастрофите, но това обяснява малка част от тези данни. Причините трябва да търсим по-скоро във лошото състояние на спешната помощ, недостига на лекари извън големите градове, общия недостиг на специалисти, както и цялостните проблеми в здравната система и достъпността до доболнична помощ и превенция.

Отделни възрастови групи

До тук разглеждахме общата смъртност взимайки стандартизирана възрастова структура. Интересни неща виждаме, когато разгледаме и конкретни възрастови групи. Тук например виждаме сравнение в смъртността на българите до 25 г. възраст сега спрямо средното за 2010-2019. Виждаме, че между 1947 и 1977 да умрат млади хора или деца е било между 2.5 и 25 пъти по-вероятно отколкото сега. За 30 години тази вероятност е паднала 10 пъти.

В следващите години също така намалява. Следва забавяне през 90-те и отново подобрение в последните 20 години. Всъщност, през 2020-та вероятността някой под 25 г. да умре е едва 2/3 от средното за последните 10 години. Причината за това е както намалените инциденти и практическата липса на грипна епидемия заради ограниченията покрай пандемията, както и че коронавируса почти не засегна тази възрастова група

В следващата възрастова група – 25 до 45 г. – виждаме, че има влошаване на ситуацията при мъжете между 1965 и 1994. При жените рязкото подобрение в средата на века е последвано от 40 години застой. Практически няма подобрение в женската смъртност между 1965 и 2000. След това нещата се подобряват, макар и малко до към 2012-та. Отново има застой в последните 8 години.

Аналогична картина виждаме и между 45 и 55 годишните. При мъжете смъртността сега е доста по-висока от тази преди 60 г. Някой обясняват това с по-застоял начин на живот, по-малко физически труд и по-лоша грижа за здравето на сегашните мъже, отколкото техните дядовци. При жените е една идея по-добра, но се виждат същите проблеми както тези над 25 г.

Преминем ли във възрастта около пенсия виждаме сериозно подобрение при жените в последните десетилетия и липса на промяна при мъжете. Вече се забелязва по-сериозното отражение на пандемията при жените. При мъжете то достига рекордните нива от 1997-ма и 1947-ма. При жените връзща смъртността 10 години назад.

Над 75 г. възраст смъртността сега е най-ниската от последните поне 70 г. Особено при жените се вижда голямо подобрение и дори пандемията не връща прогреса толкова назад. При мъжете обаче се вижда огромният скок. Надвишава дори нивата от 40-те до края на 60-те.

По-подробна разбивка на смъртността по 5 годишни възрастови групи ще намерите на следната графика. Обединил съм ги на едно място за по-лесно сравнение. Може да я отворите на нов прозорец, за по-лесно разглеждане.

Уроците от миналото

Тези числа дават добра база да обмислим как се е променило здравето на хората и оцелеваемостта след животозастрашаващи състояния. За съжаление, нямаме разбивка по прицини за толкова дълъг период от време, а и категоризацията и диагностиката са се променили значително. Все пак някои от тях биха могли да се разгледат като пътните катастрофи, смъртността при раждане и бременност, случаите на рак и честотата на абортите. Особено в последното нямаме добри данни, но малкото, което виждаме, показва значително намаление. Данните за рака пък показват номинално повишение на диагностицираните, което се обяснява почти изцяло със застаряващото население, но в същото време много по-ранна диагностика и оцелеваемост. За сметка на това има увеличение на смъртните случаи по пътищата, влошено сърдечно здраве, доболнична помощ, спорт и прочие фактори, които влошават общото здраве на населението.

Особено данните от последните 8 години поставени в контекста на предходните 20 дават ясна представа за застоя в общественото здраве и здравеопазването като цяло. Липсва подобрение в практически всяка възрастова група и аспект. Където се забелязва динамика, тя е заради грипни епидемии с различна тежест. Докато между 2000 до 2012-та се виждаше двуцифрено подобрение във всички възрасти и достигаше двойно намаление при най-малките, в следващите 8 години тази индерция беше загубена и се стигна до продължителен застой.

Всичко това може да ни помогне да разберем причините за повишаващата се смъртност и как ще се променя в близките десетилетия. Следва и да ни покаже как се е променял бита, здравеопазването и здравето през поколенията. В най-добрия случай подобни анализи следва да насочат здравните институции и местната власт към отдавна поставените от специалисти съвети за политики в доболничната помощ и градска среда предразполагаща към по-здравословен начин на живот. Уповаването на данни обаче не е по-принцип сред силните черти на взимашите такива решения.