Традиционно пускам данни за диаспората ни в Германия. От една страна имам най-големи наблюдения за тази страна. От друга обаче данните изглежда са най-точни. Поне така мислих докато не открих, че всъщност имат сериозни разминавания.

Миналия април описах как дори статистическата служба на Германия публикува две числа – от адресните регистрации и от имиграционните. Германия се слави с това колко са стрикти относно адресните регистрации. Наистина, не може да направиш много неща в страната, ако не си сменил адресната си на даденото място. Гонят те, ако смениш квартирата и има солени глоби. Немалко обаче се регистрират фиктивно, за да им тече „пребиваване“. Отделно има и такива, които работят на черно и не се водят никъде. Имиграционните пък следят потокът от визи, пътници и други данни, за да оцени мигрантите. След приемането ни в ЕС от 2007-ма обаче оценката за българите става все по-трудна, особено при отворени граници. Отделно, че не са си ревизирали данните от поне 16 години.

Имайки това предвид, числата, които ни се предоставят варират силно. Според имиграционните – данните, които най-често виждаме да се цитират, българите в Германия в края на 2019-та са били 360170. Според адресните регистрации – 342211. Разликата е близо 18 хиляди души – толкова, колкото и за 2018-та. Това, което може би може да се каже е, че българите в страната са се увеличили с 23 хиляди.

Освен тях 1990 българи са получили германско гражданство – с 160 повече от предходната. Напомням, че заради силното увеличение на диаспората в последно време, в рамките на следващите 5-6 години 238 хиляди българи ще имат право на натурализация.

Добрата новина е, че все още учудващо нисък процент от имащите такава възможност се възползват – 2.35%. Това е по-ниско от предходните години – 2.7 за 2018-та и 3 за 2017-та. При жените остава по-висок процента – 3.1% спрямо 1.7% при мъжете, но отново е по-нисък от предишни години. Забелязва се намаление на желаещите да получат и германско гражданство. Дори така обаче се очаква десетки хиляди още да имат двойно гражданство в най-скоро време. Отношението на родните институции по време на скорошните избори, а и като цяло с консулските услуги могат да подтикнат още повече да предприемат тази стъпка.

От гледна точка на доходи и образование малко се е променило спрямо предходната година. Съветвам ви да прочетете описанието ми от тогава. Интересното е, какво се е случило през 2020-та. Според анализ на декларациите за влизане в България, няколко стотин хиляди наши сънародници са се върнали заради пандемията. Колко от тях са заминали отново е трудно да се каже все още.

Както и предишни години, обнових картата показваща разпределението на българите по общини. Може да прегледате и съотношението им спрямо населението. Вижда се забавяне на нарастването на диаспората ни. Това не може да се обясни с натурализациите. Данните показват също толкова пристигащи през 2019-та, но и повече заминаващи си. 2020-та ще е доста различна, но няма да знаем още дълго време – DeStatis публикува данните с почти година закъснение.

Източник: DeStatis