Много може да се каже за проблемите и липсата на решения за тях в градовете ни. София се откроява в това отношение не само като най-голям и натоварен град, но и този с най-лоша инфраструктура. Провалът е непропорционален на парите, които се изливат в града за ремонти и обновяване и в голяма степен се дължат на смесица от нехайство, липса на организация и контрол и нарочно затваряне на очите в полза на свързани интереси.

Тук ще ви покажа един пример за това. Преди две седмици – на 13-ти февруари – минавах покрай парка пред националния стадион и забелязах, че един от билбордовете е закрепен странно. Вместо нитовете, за които имаше място в основата, бяха заварили малки планки и занитили тях с болтове аналогични на тези, с които закрепих люлката на дъщеря си. Цялото това изпълнение беше силно раждясало, заварките видимо се люпиха, а планките бяха силно изтънели. Снимах проблема с идеята да подам сигнал по-късно.

24 часа по-късно в неделя ток уби дете пред УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ заради оголен кабел вързан по аналогично аматьорски безотговорен начин за ограда. Отворих пак снимките ми от билборда и забелязах, че и там има същия проблем – кабел, който просто е бетониран в земята и виси свободно в основата на колоната. Бях подал вече сигнал в портала на Софийска община. Пуснах снимките във Facebook и в коментарите стана дума, че кабелът дори не е правилния вид за тази употреба.

Направих си труда да потърся в историята на Google Street View как е изглеждал въпросния билборд през годините.

Това означава, че поне година и половина билбордът е стоял така заварен за земята. Дори през август 2019-та се вижда сериозна ръжда по планките.

Не открих разрешението за поставяне или каквато и да е документация за обекта в регистрите на направление Архитектура и градоустройство на СО. Не изгледа да има и предписания по него или заповед за премахване. Няма регистър на преместваемите обекти в София, нещо, което отдавна призоваваме да бъде направено. С оглед на скорошния трагичен случай става ясно колко спешно е нужно това, заедно с регистър на всички подобни елементи като шахтите и улеснена процедура по премахване на обекти.

След кратко търсене в мрежата открих, че собственик на билборда, поне според сайта им, е Джей Си Деко Имидж АД или търговското им име JCDecaux Image. Имат над 400 такива билборда само в София. Дали го притежават в последната година и половина не мога да кажа, но определено продават рекламно пространство на него. Докато търсех собственика, всъщност, се натъкнах на учудващо голям брой такива съоръжения в града. Виждаме ги постоянно, но като ги видиш нашарени на картите си даваш сметка колко абсурдно пренаселени са градовете ни визуално. Това разбира се е просто още един пример за лошото управление на града и инфраструктурата му.

Конкретния билборд обаче е не само загрозяващ, но и опасен. Затова подадох сигнал с надеждата, че ще бъде обезопасен, правилно поставен или в най-добрия случай – махнат. 4 дни след сигнала ми обаче резултатът е съвсем друг.

Просто са скрили това, което има отдолу. Не знам дали са го направили от общината или собственика. Все още си седи така. Кабелът продължава да си стърчи. Планките си остават полу-заварени и силно корозирали, а всичко това пази от погледите на досадни граждани с няколко занитени ламарини. Очакването явно е да се забрави случая поне докато не падне билборда.

Доста проблеми в градската среда се решават така – замазват се, покриват се, бетонират се набързо само и само да се скрият от поглед докато не се разцепи или пропадне улицата, не падне фасада или покрив и някой не умре в процеса. После отново се правят заявки, правят проверки, мълчи се кой е отговорен и кой не си е свършил работата.

Истината е, че проблемът, както във всяка организация публична или частна, идва от най-отгоре. Когато ръководството не дава пример не само с действията си, но и с отношението към такива проблеми, няма как надолу да обръщат внимание на критичните неща, а какво остава на важните детайли. Отделно липсата на последствия. С години работа на дребно, обслужване на схемички, наместване на калинки и липса на обща идея какво се случва с градовете ни, местните администрации практически са вдигнали ръце от подобни проблеми. Това обезверява хората и дава все по-малко надежда, че ще бъде обърнато внимание на подобни сигнали, а още по-малко, че градската среда ще върви към по-добро. Особено в София.