Тази седмица имах интересен разговор със СДВР и ЦГМ. Това отново от рубриката „Тука е така… както си го направим“.

Вървях в района на спортен комплекс Диана и минах отново покрай ресторант 101. Тротоарът за преден път беше изцяло зает с джипове на два реда. Пред мен жена с малко дете също се възмути, наложи се да мине по пътното платно и един за малко да я отнесе.

На метри по-надолу имаше патрулка. Спират често там, но на почтително разстояние от 101. Проверяват на случаен принцип. Заради случилото се току-що отбелязах на полицая, че видимо се създава опасност. Още повече, че отсрещният тротоар половината го няма, а другата половина е зает също с коли.

Погледна ме, завъртя се, каза, че нищо не можел да направи. Викам спирането на тротоар е забранено по този начин и го има в правилника за движение по пътищата. Именно негова работа е. Вика, че знае, но за „това място“ трябвало ЦГМ да звънна, чак тогава глоба щял да пише. Завърши с „знаете в каква държава живеем“.

Междувременно се чуват още едни спирачки зад мен и виждам още хора слезли на платното да минат, а кола зад тях нервничи, защото иска и тя да се качи на тротоара да паркира пред въпросния ресторант.

Та звъня на ЦГМ. Обяснявам ситуацията и кое е мястото. Уточнявам, че става въпрос конкретно пред ресторанта, а не отсреща или надолу по Титнява. Паяците обичат да вършеят по улицата, но явно има няколко бели петна в картата им и 101 е едно голямо такова.

Накрая добавям, че на място има патрулка и съм говорил с тях. Отсреща променят тона „Ама полицаи ли има?!“ Увещавам ги още, защото настояват, че им трябвало решение „от горна инстанция“, за да вдигат на това място. Щото то тротоар, правилник, ама… Накрая измрънква „Абе те полицаите като ни видят ще избягат пак.“ Там без патрулка не пипали.

И така със СДВР в комбина с общинското дружество-еманация на лошото управление и корупцията на Софийска община. Заведението на Сталийски покровителствано години наред от Фандъкова, спортни министри и трудоустроени кадри на ГЕРБ си остава бяло петно в полезрението на полиция и община. Също остава и любимо място за сбирки на едни мастити индивиди, които редовия полицай не смее да спре за проверка, защото „не се знае на кого са човек“, а и никой в СДВР няма да го защити, а по-скоро ще „изчезне в някоя канавка“, ако мога да цитирам познат в структурата.

Та тука е така… както си го направим.

Допълнение – февруари 2023

След около две седмици минавам през същото място и патрулка стои пак там. Отново джип паркирал на тротоара гордо до ресторанта. Гледам джипа, гледам патрулката и им се усмихвам. Не знам дали са били същите, дали са ме запомнили от тогава или друга причина, но се приближава и пита какво има. Отговорих „нищо, забавен ми е джипа къде е паркирал“. Видимо се подразни от това и ми отговори, че точно затова са там и чакат да излезе собственика да му издаде акта. Развя няколко листа приготвени за връчване. Поздравих го за което и продължих.

Тук изниква въпросът защо се губи времето на двама полицаи, за да дежурят пред паркирал скъп джип и да чакат конкретен (небезизвестен съдейки по номера и колко често е на даденото място) човек да се нахрани и да си свърши срещата, за да го глобят? И защо ако това е нужно, самото МВР се дърпа на промените на закона, които ще опростят неимоверно много процеса и ще намалят в пъти административната тежест, а и откровено казано – физическия риск, за такива редовни полицаи? Не е нещо, което конкретните полицаи правят грешно – това им е работата и я правят както могат и им е наредено.

Въпросът е на контрол. На ръководството. В голяма степен имат възможност и лосовете, но практиката и закостенялото мислене в системата пречат. Например, няма никаква нужда да се викат свидетели на катастрофи да дават свидетелства на място. Прави се „за всеки случай“. Свидетелства могат да се дават по телефона дори или по пощата. Може с електронен подпис. Възможно е дори през видео разговор. Всичко това е позволено в закона, но от една страна ги е страх, защото правораздателната ни система се управлява изцяло от прокурори, а те от своя страна дърпат нещата назад. От друга, юристите често не могат да боравят с тези инструменти и си искат всичко в 5 екземпляра с индиго и мокър печат, нищо, че тези атрибути сами по себе си никъде ги няма като изискване в закона.

Затова и толкова се губи време в административни мерки, които не стигат до никъде, тъй като свидетелите не им се занимава да пътуват до Трявна за един разговор и подпис. И на полицаите не им се занимава и с право. Най-големият разход на МВР е в щата и към 2/3 от усилията им се губят в административни неуредици. Резултатът го виждаме по улиците и паркиралите неправилно са най-малкият, но показателен проблем.