Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София

Покрай работата ми с данните за градоустройството в Столична община забелязвам доста неща, а и се свързват с мен хора с наблюдения, притеснения и сигнали. Винаги препоръчвам да се подават на call.sofia, за който направих и удобна визуализация и карта за търсене. Още по-добре е през електронно връчване с официална жалба, защото има по-добра следа и проследимост. Както обаче виждаме често, а и ще стане видно тук, немалко сигнали се прикриват или просто потъват. Най-често това е от местна власт или чиновници по служби прехвърлящи си топката. Перифразирайки част от разговора на Терзиев от последния Кошер на Тук-Там – има много аспекти от администрацията, които мъчно се изваждат от тресавещото на нехайството и корупцията.

Та тук искам да разгледам едно от нещата, на които обръщам доста внимание в последно време – озеленяването. Причините за изискванията за озеленяване не са естетически, макар и от това да има полза. Не е просто защото ни харесва да живеем в приветлива среда, а не бетонна джунгла. Причините са инфраструктурни и практически. Озеленяването намалява драстично шума и замърсяването, но също и вредителите. Най-вече действа като гъба задържайки вода при проливни дъждове вместо да се излива всичко по улици, мазета и подлези. Тук роля има както дебелия почвен слой, така и дървета и храсти. Доколкото канализацията и каналите на София са ограничени в капацитета си, прекомерното застрояване на София – особено с изцяло бетониране или павиране на повърхностния слой – води неизбежно до наводнения.

Според Надребата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община за да се смята нещо за зелена площ, трябва да има поне 120 см. почва, ако има дървета, 60 см. за храсти и не по-малко от 30-40 см за трева. Това има значение, ако отдолу е изграден подземен паркинг или друга инфраструктура. Изменението е от края на юли 2023-та. Практически същото важи, впрочем, за любимите кашпи, с които строителите отбиват номера в озеленяването. Преди това правилото е било за минимум 60 см. почвен слой, а когато е над 30 см., 80% от площта се счита към озеленяването. С други думи, всичко получило разрешение за строеж след юли миналата година трябва да има поне 1.2 метра почвен слой при дърветата и 60 см. другаде.

Наскоро подадох сигнал за почти привършен строеж, в който се вижда под метър почвен слой, където са предвидени дървета и под 30 см. където трябва да има храсти. На места направо бетонират кашпи за балконни цветя в земята. При сегашното изпълнение е невъзможно да изпълнят изискванията, а зарият ли с пръст, никой никога не си играе да рови и проверява. Отговорът от районната администрация в Изгрев е, че строежът не е готов и като е готов щели да видят дали ще видят.

На сигнал за друга сграда, където зелена площ е превърната в паркинг, а друго озеленяване с храсти има почва под 30 см. при тогавашни изисквания за значително повече, на поредното напомняне и подаване на сигнал все пак се сетиха да искат плана за озеленяване, та чакаме там. И без този документ се виждат лесно тези и други нарушения.

Пример за озеленяване на 30 см. от улицата без почвен слой.

Както версията от 2021-ва, така и тази от 2023-та и преди това правят препратка към Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност на МРРБ. В нея има установен стандарт за отстояния. Без да са спазени тези изисквания, нито един проект за озеленяване не може да бъде разрешен, а тъй като този индивидуален административен акт няма превес над нормативен акт, озеленяването неотговарящо на тези изисквания би следвало да е незаконно.

Ето няколко ключови изисквания по наредба за дърветата:

  • Трябва да са на поне 5 метра от външни стени на сгради и съоръжения, както и трамвайни линии
  • 70 см. до бордюри на тротоари и паркови алеи
  • 2 метра от пътни платна и банкетни ивици
  • 1 метър до откоси и тераси
  • 3 метра до основата на подпорни стени

Само на моята улица има поне 10 дървета, които „спасяват“ коефициента на озеленяване на сградите си, но не отговарят на горните изисквания. Често се срещат възмутени коментари за откровени абсурди в озеленяването, което ще доведе до неизменно измиране на дървета и храсти. Въпреки това районната администрация и строителен надзор ги допускат безропотно.

Озеленяване при сградата на Бъсков, където нито едно изискване не е спазено

Според горните изисквания, както и описаните за почвен слой, огромна част от озеленяването в София на новото строителство не отговаря на изискванията. Особено множеството споделени снимки на фиданки посадени под тераси и навеси. Доколкото плановете за озеленяване не са публични и трудни за сверяване с действителността, немалка част също изглежда са незаконни и вероятно подписани при съмнителни обстоятелства. Аналогично, от това изискване излиза, че когато дърветата са засадени в градинка, следва да имат поне 70 см. отстояние до тротоари и пътя, както и поне 60 см. почвен слой под тях за сгради преди миналото лято и 1.2 м. за тези след това.

Друг важен аспект тук е пълната липса на прозрачност. Освен, че плановете за озеленяване не са публични и усърдно се крият при искане по ЗДОИ, липсват и други документи. По наредба на общината всички решения, заповеди и протоколи на районната администрация във връзка със озеленяването трябва да се публикуват на сайтовете на районната община. Поне за Изгрев и няколко други, които проверих, няма такава публичност. При поискване по ЗДОИ районния кмет на Изгрев настоя, че няма задължение да ги публикува и отказа да даде протоколите, че той или упълномощен в администрацията е проверил на място какво всъщност се сече в един апетитен имот.

Ако видите зелена площ, която не отговаря на тези лесни за преценка изисквания, подавайте сигнали през call.sofia. Тъй като няма подходяща категория за това, може да използвате „Сгради/строежи ->  Незаконни строежи“. Така ще отиде на правилното място. Дори да е претупа, поне ще има следа, че нещо не е наред и е прикрито.

Сграда в Изгрев с практически нулево отстояние от тротоар и външни стени

Ако сте запознат с планирането на подобни зелени площи и процесите, ще се радвам да споделите в коментарите, ако греша в прочита си на наредбите или съответно порочните практики в сектора. Сигурен съм, че имате и други примери за подобни своеволия. Всяка обратна връзка е добре дошла.

7 коментара

  1. Не е точно по темата, но е във връзка със зеленината в града:
    при нас в кв. Изток ще се строи блок в тревната площ на ул.“Самоков“. От няколко години водим дела срещу застрояването и до днес само губим в съда. Направихме петиция – подписаха стотици съграждани. Сега правим подписка и планираме протест против това, против презастрояването изобщо.
    Моля дайте подкрепа и конкретни предложения и съвети как да борим тази напаст!
    Ще изсекат всичките (двадесетина) дървета и край с тревната площ!
    https://www.peticiq.com/293527

  2. Направих поправка в трети параграф последното изречение. Правилото важи за сгради не построени след юли 2023, а получили разрешение за строеж след това.

  3. Позоваване на Наредба № 1 на МРРБ от 1993 г. е неиздържано, защото тя не е действаща. Има становище на самото МРРБ по въпроса. Но общините не спират да я цитират избирателно. Отстоянията, които са вписани там имат ефекта, че цели улици остават без дървета след като някой ги отсече.

  4. @Царевица – Може ли да пуснете линк към становището? Никъде не става ясно, че не е действаща и се намира в действащите нормативни актове както на министерството, така и на МС. Има ли заместваща наредба?

    Относно дърветата по тротоарите – никъде дори в тази наредба или нормативните актове на общините не пише, че не могат да съществуват, точно обратното. Просто не могат да се зачитат към процентът озеленяване на даден имот. Именно за това е и темата на текстът горе.

  5. Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност е издадена от министъра на териториалното развитие и строителството на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ), който в отменен с § 20, ал. 1 от заключителните разпоредби (ЗР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ, обн., ДВ, бр. 1 от 2 януари 2001 г.).

    Съгласно разпоредбата на ал. 2 от § 20 от ЗР на ЗУТ, подзаконовите нормативни
    актове, издадени въз основа на ЗТСУ, се прилагат до издаването на съответните нови
    подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

    В ЗУТ не с предвидено издаване на подзаконов нормативен акт – наредба на
    министъра на регионалното развитие и благоустройството, която да определя редът за
    опазване на озеленените площи и декоративната растителност в населените места и
    извънселищните територии, аналогично на Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. Следователно Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност се явява с отпаднало правно основание и същата не следва да се прилага.

  6. Виждам объркване във Вашата позиция. Сам уточняване, че дебелината на слоя почва има значение, само когато става въпрос за покривно озеленяване (примерно върху подземни гаражи).Така че, това че сте видял някъде да се садят храсти и/или дървета без видимо да има 120/60 см почва не означава автоматично несъответствие с наредбата. Ако е на терен, т.е. ако отдолу е естествена земя, няма значение колко дебел обработен слой виждате отгоре, няма изискване за задигане на терена, така че видимо да има 60/120 см почва. Нея си я има по принцип. Само над подземни гаражи трябва да се доказва дебелина на почвен слой. А и постановяването на точно тези дебелини в наредбата е много спорно. Според колегията ландшафтни архитекти, това са твърде завишени норми, които при съвременните технологии за изграждане на ефективни зелени покриви повече затрудняват осъществяването на покривно озеленяване вместо да го улесняват.
    Въпросът с отстоянията е много проблематичен. Освен наредбата за зелената система, растителността би трябвало да се съобразява и с наредбата за техническите проводи и тогава в 90% от случаите просто не остава място за улично, или каквото и да било озеленяване. Така че спазването на изискванията за отстояния е станало по-скоро пожелателно, при това избирателно кои точно отстояния ще се вземат предвид, в зависимост от случая.

  7. Всички примери, които описвам, са за озеленяване върху гаражи. На практика 90% от пространството имотите на ново строителство се използват за подземна инфраструктура или се бетонират по друг повод.

    Относно мнението на отстоянията – има такива и че не важат, макар да има и други интерпретации. Дали са завишени е спорно, защото особено при дървета, за които се декларират очаквани корони от по 10-15 кв., а се оставят по 4 кв. място без отстояние от сградите и дълбочината на почвата, не знам какво друго следва да се изиска. Изискванията са повече от логични и би следвало да се подразбират, но явно трябва дори такива първосигнални неща явно се налага да се регулират.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.