Покривът пак тече, асансьорът постоянно е в ремонт, мазите са в мухъл, стълбището още вони от пожара на втория етаж, несъмнено няколко в блока крадат ток и парно, а този дето все се избира за касиер прибира събраните пари, за да се напива и спи със съседката.

Драми големи в хипотетичния блок и на повечето естествено ама хич не ни се занимава. Не само си имаме друга работа и главоболия, но предимно защото е трудно да седнеш на маса и да се разбереш с някой, с когото те делят светоглед, характер, маниери, два вагона книги или бъчви ракия. Успокоението е, че все някой се хваща и бута нещата напред. Поне един има във всеки блок, нали? Лошото е, че винаги има още няколко, които правят мазало, блокират всичко или просто всяват хаос.

Познато?

Ако държавата беше блок, всички проблеми щяха да са далеч по-ясни и близки. Аналогично, на повечето не им се занимава по същите причини. В тази ситуация, независимо дали ни харесва или някои искат да си го признаят, всички очакват Да, България да излезе и да даде решенията. При това не само да ги изпише, но и да ги направи неоспорими и неизбежни и да уреди без компромиси подкрепа дори от пияндето от втория етаж, побойника от последния и схемаджията дето спи със съседката и е кофти човек ама се има с всички щото е готин на чашка.

И ако не се случи това или решението не е угодно на всички, не пияндето, побойникът или схемаджията са виновни, защото „ма тях си ги знаем„, а тоя дето всички очакваме да каже какво следва. Дали успява е друга работа, но трудно може да се определи сегашното положение по друг начин. Обаче каквото и да стане, пак ще му спуснем гумите и ще го замерваме от балкона. Защото ние знаем най-добре, ама все пак той да каже, че трети път плащаме за покрива и пак тече.