Доза реализъм към добрите новини за имиграцията

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.