Ще гласувам в неделя.
Ще гласувам с номер 26 и с преференция за Божидар Божанов (107).
Нека обясня защо.

Преди осем години бях поканен да участвам в основаването на Да, България. В разговорите тогава дадох да се разбере, че ще изляза в момента, в който видя, че нещата отвътре тръгват в лоша посока или се търсят само постове и оставане в прожекторите. Многократно съм изтъквал, че във всякаква обществена дейност е важно да имаш план и да работиш за това да станеш излишен или най-малкото да подобриш положението спрямо началната точка. Това важи особено много за неправителствените организации, но също и за политически партии и други формации. В противен случай рискуваш с времето да станеш част от проблема.

За тези осем години не бях съгласен с доста неща. За някои като lgbtq+ темата писах тук. При други съм бил съгласен като принцип с хора напуснали организацията и/или понякога активно работещи в публичното пространство срещу нея, но далеч несъгласен с действията или реакцията им. Вярвам, че абсолютизмите не водят до нищо и политиката е процес на съгласуване и намиране на компромиси с откриване на някаква обща цел или каквото и да е върху което да стъпиш. Вярвам също така и съм бил свидетел как много хора пророкуват принципи и решения без да са готови да извървят пътя до тях или да се опитат да разбират какво всъщност се изисква като процес или съгласие, за да се постигнат.

През всичко това и изминалите години съм виждал немалко стъпки назад и грешки, гласувал съм против определени действия и коалиции именно защото това е част от демократичния процес. Не съм видял обаче нещо, което да ме накара да стана и да си тръгна, както предупредих преди осем години. Почти всичко, което виждам в Да, България е грижа и мисъл за общото благо не заради, а въпреки постове и его. Доколкото това видимо не е било достатъчно до сега да се постигнат предизборни обещания и заявки, в контекста на огромна част от цялата политическа ни класа е нещо за което следва да настояваме. Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения и са прави понякога. Остава неизказано и правим редовно грешката да забравим, че лошите намерения никога никъде другаде не са водели освен в ада.

Отделно ми направи впечатление една формулировка от дебат покрай изборите в щатите. Когато изборния процес, свободата на словото и върховенството на закона са под въпрос всякакви други политики, различия, ляво или дясно остават на заден план. Не защото не са важни, а защото стават безпредметни когато място в парламента, на съдебната скамейка или пред бюджетната каца може просто да се купят. С това се борим в България от десетилетия, но не е чуждо на други страни. Всеки спор и мярка в крайна сметка опира до прокуратурата и съда като имунна система на обществото. Същото важи и за много от темите, които съм обсъждал нашироко в този блог, включително градоустройството.

Затова ще гласувам в неделя отново въпреки несъгласието си с някои от позициите на отделни кандидати от широката листа, въпреки очакваното разпределение на шахматната дъска на парламента и въпреки огромния натиск. Гласувам за хора, в които вярвам и които са показали, че са последователни в усилията и правят всичко за правилните причини.

Повече от заявките на Божидар (номер 26 преференция 107) конкретно ще откриете в блога му.