Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че част от наблюденията ми се базират на данни от преди пет до десет години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.
По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.
Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.
Както виждаме тук? Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и избора на онези родили в рамките на дадена календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.
След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.
Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.
Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.
Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно сред по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.
Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично забавянето на спадът в населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.
Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.