Капитал цитира данни, че пазарът на имоти намалява вече година и половина. В същото време 3-4 строителни инвеститори са пред фалит, а няколко сгради в София, които дефилират по награди за „сгради на годината“ и реклами из фейса за „ей сега тука супер луксозен апартамент“ са замразени от половин година, защото явно не могат да се продадат. Включително няколко от онези, за които съм писал тук.
Отделно, според НСИ цитирани от злополучния анализ на UniCredit, само в София в следващите 2-3 години се очаква да се пуснат още 2-3 милиона кв.м. площ в жилища и офиси. Одобреното строителство от главния архитект Здравков в последната година е за още толкова.
Балонът не се е спукал до сега и всякакви прогнози от ефира се провалят, защото у нас строителството не се развива на пазарен принцип. Иначе най-малкото нямаше да има 50 до 100% надценка в новите сгради. Растежът от поне десетилетие е основно на база пране на пари. Както от страна на инвеститорите, така и на база на хора с асансьори, къщи за тъщи, едни пари от пътища, наркотици, за които не знаели, повсеместната корупция та до най-тривиалното укриване на данъци и сивата икономика. И всичко това е възможно с активното прикриване от страна на банки финансиращи тези проекти, което е неразделна и ужасно лесна за проследяване част от най-базовата схема за изпиране. Вече виждаме същото и в Пловдив, Бургас и Варна.
Балонът ще се спука, когато БНБ, ДАНС и прокуратурата направят нещо реално срещу прането на пари. До сега единствено му опъваха чадър и активно пречат да се покаже какъв проблем има всъщност.
Много хора ще ги заболи доста. Не само купилите имот сега. Покрай всичко описано се е създала цяла обслужваща индустрия от финансисти, проектанти, архитекти, строителни компании и обикновени схемаджии. Много от тях са с напълно законни доходи, но изцяло зависещи от онези мръсни пари, които се въртят в тази клика. Някои ги виждаме редовно от екрана. Други – в криминалните хроники. Трети – от протоколите на общински съвети и комисии в НС.
Това е популярно мнение, но в поста липсват данни и източници. Възможно ли е друго обяснение? Например финансовите стимули по време на Ковид и намаленото потребление?
Както коментирах на други места, ако имах конкретни данни, нямаше да ги излагам тук на първо време. Особено предвид колко агресивен е този бизнес от една страна, а от друга, колко бързо банки и строителни инвеститори прибягват към slapp дела.
Описаното горе далеч не е единственото обяснение за състоянието на имотния пазар. Системата съвсем разбираемо е доста сложна и много различни фактори варират през времето като тежест и риск.
Друг голям фактор, например, е лошата инвестиционна среда и ниската финансова култура у нас. Ако човек има свободен капитал и иска да инвестира, масово скача на имоти. За това има отчасти исторически и културни причини, но в същото време е вярно, че възможностите за сигурни инвестиции са много ограничени у нас. Вероятността някой да съсипе или открадне бизнес остават високи. Аналогично обещаващи сега предприятия се базират на уменията на застаряващо поколение основатели, след които нерядко идват децата им познати повече с наркотици и катастрофи вечер по булевардите. За да инвестира човек извън страната обаче трябват определени знания, каквито липсват като правило дори за инвестициите у нас.
Към това допълваме ниските все още лихви, които само запазват тенденцията на увеличение на имотния балон докато на други места се свива или пука. Това обаче не е първопричина, а само запазва нездрава тенденция. Последната се засилва от високите лихви и рецесията в други страни.
Друг важен фактор е засилената продажба, овладяване и откровени измами на имоти в предходните години. Особено в края на местното управление. За това дадох вече примери конкретно за активизирането в София около изборите и по Коледа. Това обаче попада описаното в статията.
Доколкото може да говорим за ефект от помощите около пандемията, такъв наистина имаше, но най-вече от гледна точка на увеличените субсидии, насочени еврофондове и друго финансиране, което за пореден път беше фокусирано и с него беше злоупотребено. Отново влиза в горната категория. Агросубсидиите влизат винаги в тази града, немалко плащания към районите за възстановяване и други.
Има и увеличение на доходите на онези, които печелят повече по принцип. Инфлацията доведе до обедняване на много, но и разтвори доста ножицата в доходите, защото в определени сектори заплатите скачаха повече от други. В голяма степен това се компенсира от инфлацията, но наистина имаше повече свободен капитал, особено след пандемията. Тук обаче влизаме в първото, което обясних за лошия инвестиционен климат и ниската финансова култура. Аналогични скокове в доходите е имало и преди и сега е просто поредния такъв случай наслагайки върху другите ефекти.