В БГ данъците в/у имоти са много ниски. И така „затварянето на пари в имот“, който дори не се дава под наем е приемливо решение. Погледнете късно вечер прозорците на произволна кооперация в София или Варна (допускам, че така е и в другите големи градове) – в най-добрия случай има светлина в 2/3 от жилищата.

Да речем има някои жилища, които са офиси. При други собствениците са в чужбина. Но дори и така има огромен брой празни жилища. Достатъчно е държавата да въведе прогресивен данък в/у имотите (примерно за втори имот в голям град данъка да е двоен) и нещата ще си дойдат на мястото – ще има значителен спад в цените на жилищата и наемите.

Но това няма да стане по простата причина, че голяма част от депутатите са много-апартаментници. Цецо беше дрсатичен пример, но ако погледните имотните декларации на другите депутати поне 30-40% са с повече от 1 жилище в голям град. Как да очакваме те да гласуват против своите интереси?

Та, парадоксът в случая е, че в БГ има изобилие от леви партии (ПП и ДБ са едни от тях, каквото и да твърдят), но на никоя от тях няма да и хрумне да предложи такава мярка.

Описаното горе далеч не е единственото обяснение за състоянието на имотния пазар. Системата съвсем разбираемо е доста сложна и много различни фактори варират през времето като тежест и риск.

Друг голям фактор, например, е лошата инвестиционна среда и ниската финансова култура у нас. Ако човек има свободен капитал и иска да инвестира, масово скача на имоти. За това има отчасти исторически и културни причини, но в същото време е вярно, че възможностите за сигурни инвестиции са много ограничени у нас. Вероятността някой да съсипе или открадне бизнес остават високи. Аналогично обещаващи сега предприятия се базират на уменията на застаряващо поколение основатели, след които нерядко идват децата им познати повече с наркотици и катастрофи вечер по булевардите. За да инвестира човек извън страната обаче трябват определени знания, каквито липсват като правило дори за инвестициите у нас.

Към това допълваме ниските все още лихви, които само запазват тенденцията на увеличение на имотния балон докато на други места се свива или пука. Това обаче не е първопричина, а само запазва нездрава тенденция. Последната се засилва от високите лихви и рецесията в други страни.

Друг важен фактор е засилената продажба, овладяване и откровени измами на имоти в предходните години. Особено в края на местното управление. За това дадох вече примери конкретно за активизирането в София около изборите и по Коледа. Това обаче попада описаното в статията.

Доколкото може да говорим за ефект от помощите около пандемията, такъв наистина имаше, но най-вече от гледна точка на увеличените субсидии, насочени еврофондове и друго финансиране, което за пореден път беше фокусирано и с него беше злоупотребено. Отново влиза в горната категория. Агросубсидиите влизат винаги в тази града, немалко плащания към районите за възстановяване и други.

Има и увеличение на доходите на онези, които печелят повече по принцип. Инфлацията доведе до обедняване на много, но и разтвори доста ножицата в доходите, защото в определени сектори заплатите скачаха повече от други. В голяма степен това се компенсира от инфлацията, но наистина имаше повече свободен капитал, особено след пандемията. Тук обаче влизаме в първото, което обясних за лошия инвестиционен климат и ниската финансова култура. Аналогични скокове в доходите е имало и преди и сега е просто поредния такъв случай наслагайки върху другите ефекти.