Все се говори за прозрачност и отчетност, но донякъде иронично остават доста мъгляви понятия. Писал съм за това многократно през годините, например за фонда за лечение на деца, връзките на лекари с фарма компании и размислите на Радев дали е нужна прозрачност въобще. Тук описвам три малки примера какво се научава и какво можеш да направиш, ако имаш достъп, достъпност и поставени в контекст данни.

Това са все случаи с места в София, покрай които минавам редовно и затова съм се решил да се занимавам. Накрая ще добавя списък с ресурси, които може да ви помогнат да научите повече за средата около себе си. За София конкретно, за съжаление, тъй като във всички останали градове почти липсва информация в такъв вид.

В първия случай става въпрос за общински имот, на който има стар блок. Зад блока има паркинг. Преди няколко години живущите там са решили да преградят достъпа до имота усвоявайки го и създавайки частен паркинг. Слагат и автоматична врата с контролиран достъп. Подаден в сигнал до район Изгрев и отговорът им е общо взето, че преди време строителен контрол казал, че няма нарушение и затова закрили случая. Обаче, ако някой се разрови и намери, че е имало подаден сигнал за същото преди пет години и прочете там какво всъщност е написано, открива, че район Изгрев подвеждат и наистина са седели върху установен и документиран от институциите проблем с общинска земя години наред. Тогава се констатира нарушение, установява се точно кой го е извършил, но заповедта се прехвърля между район Изгрев и различни дирекции в общината докато накрая потъва. Сега ДНСК е изискала нова проверка и действия по въпроса и ги чака.

Вторият случай пак е за общински имот. По-точно три, но ще се фокусираме върху най-големия. Този път инвеститор си е построил блок и е заградил съседните общински имоти. Известно време ги използва за строителни отпадъци, но после просто ги подготвя за строеж. На тези имоти незнайно как има одобрен градоустройствен план за жилищно строителство. Липсват документите за това на сайта на общината, но е добре известно, че става дума за общинска частна собственост. Явно е подготвено за продажба при „удобен общински съвет“. Това беше коментирано из групите на квартала и район Изгрев имат сигнал, на който отговориха вчера след двумесечно забавяне. Установили нарушението и нарушителя и му дали срок за доброволно премахване на оградата и освобождаване на имота. Не става ясно какъв е срокът и кога изтича. Малката подробност е, че откриваме аналогични сигнали от различни хора от квартала 18 месеца по-рано. Тогава същите хора от район Изгрев по същия начин установили нарушение и са дали пак срок за същото. Отново не става ясно какъв, но година и половина по-късно не само няма предприети действия, но въпросният инвеститор си е насадил временни декоративни храсти, които даже пораснаха, за да скрият какво се прави в имота. Има нов сигнал в общината за бездействието на района и непроследяването на собствените им актове.

Третият случай отново е за инвеститор, този път небезизвестен и с топли връзки с ключови хора в общината. В подготовка на нов техен проект, за да няма шанс някой да го оспорва, си осигуриха отделяне на парцел с широчина три метра по протежението на имота. Така се отделиха от „съседите“, които не бяха уведомени за последващите визи и разрешения, както е по закон. Класическа схема. Така си осигуриха разрешение за строителство само в големия парцел. Прекрасно – прецакаха системата. Последваха редица проблеми дори само със започването на строежа. За повечето е известно от работниците на обекта, че са били предупредени преди проверките и така не бяха санкционирани. Нещо, което не успяха да скрият е, че са започнали строителни дейности и в малкия парцел, т.е. изкопаха основите и изляха стена на подземните гаражи видимо разширявайки ги в рамките на ония „юридически-санитарен“ имот и извън параметрите на проекта. Общината има сигнал, но единственото, което строителен контрол констатира е, че има разрешително за големия парцел. Премълчават дали се отнася до малкия и дали са направили проверка на място. Отново ДНСК ги чака за отговор. Ако ще се спазва буквата на закона, трябва да важи за всеки етап от строителството. Тук проблемът е, че ако не бъде отстранено това потенциално нарушение, на практика проектът не би следвало да получи акт 16, освен ако не прибегнат до нелегалните практики с които се свързва името им в медиите. Предвид как е предвидена сградата и какво се строи се очакват още проблеми най-вече свързани със задължителното озеленяване и дълбочина на почвен слой. Всичко това обаче се очаква да мине безпроблемно проверки също както аналогичните в други подобни проекти.

Всяко от тези неща изглежда дребно на пръв поглед, но са всъщност чести нарушения в София и други градове. Масово не се съблюдават изискванията, не се извършват реални проверки или когато е установено нарушение, не се санкционира или проследява отстраняването му от органите на общината. Понякога това е заради чадър от ръководството, понякога е заради саботирани дела, но най-често е заради нехайство, липса на прозрачност и проследяване, а и откровена корупция по ниските нива. Това позволява особено на едри строители, за които иначе се предполага, че са им изрядни документите, да правят куп нарушения, включително с цел позволяване на строителство въобще. Прибягват до подкупи за получаване на становища за пожарна безопасност, ток и вода, „услуги“ и скриване на процедурите по одобрение, както и уреждане на по-добри параметри за строеж и продажба на общинска земя директно от общинския съвет.

Лесно е да се каже, че в общината са некадърни и „не е виновен тоя дето яде баницата“. В действителност това е модел на поведение, който не се оправя с избори, а с ежедневни усилия, както всяко друго нещо в държавата ни. Означава и че действията на чиновници и техните ръководители също се диктува от това какво може да им се размине. Затова, ако искате да направите нещо отвъд гневните емоджита и писане по групи във фейса, ето няколко ресурса, от които да започнете без да ви отнема много време:

• isofmap.bg – това е карта с повечето слоеве на градско планиране и застрояване, които самата община гледа. Там ще намерите информация за собственост на имоти, инфраструктура и прочие. От слоевете ще намерите и карта на планирано и съществуващо застрояване. Отчасти на данните в тази карта се базира 3D картата, която започнах
• Регистрите на НАГ – тук има документи за всякакви фази и аспекти от строителството. Включително разрешения за поставяне и санкции.
• Картата на НАГ – всеки документ от онзи регистър би трябвало да е на тази карта. Подобно на isofmap има доста слоеве, но като натиснете на имот и показва известни свързани документи. За съжаление, 30% от документите не са свързани с картата, но доста от новите са
• call.sofia.bg – сигнали към общината за нередности и проблеми в градската среда.
• Визуализацията към call.sofia – тъй като на портала на общината не се откриват стари сигнал и не е особено лесен за търсене по принцип, направих тази визуализация. С нея открих и стаите сигнали, за които говоря по-горе. Пак на база тези данни направих карта на сигналите за паднали клони в София тази зима.
• Картата на GovAlert – тъй като регистрите и дори картата на НАГ не са особено лесни за търсене и ориентиране, направих тази карта, която се обновява в реално време. Има филтри за време и видове документи. Също се опитва да свърже документи, които не са включени в картата на НАГ като търси идентификатори на имоти. Повече ще прочетете в статията ми когато започнах проекта преди три години.
• Twitter акаунта на @NAG_SO_public – тъй като не всички документи може да се сложат на карта, всичко се пуска допълнително и в този акаунт като новини. Добавени са също прес съобщения от НАГ, обявления за обществени обсъждания и прочие.
• Сигурно електронно връчване – за всякаква комуникация с институции е полезно. Трябва само ПИК на НАП или електронен подпис в момента. Докато при сигналите към общината няма опция за отговор или ескалиране на проблем, тук може лесно да се препращат сигнали, добавя информация и оспорват резултати. Също да се изпраща запитвания по ЗДОИ. С този портал няма опция да не входират документ, защото всичко е проследимо и подписано електронно.

Ресурсите за градоустройство в София всъщност предоставят някаква прозрачност и данни, макар да е все още трудна за следене и преглеждане. В другите градове дори това липсва. Доколкото строителството там беше несравнимо по-малко дори спрямо населението и размерите на града, това се променя в последните години особено в Пловдив и Бургас. Затова добавих Пловдив и Благоевград и работя все още да добавя Бургас и Варна към картата и бюлетина на отделен twitter акаунт – @BGCityPlanning. Все пак, поради значително по-малкия поток от информация, може да следите протоколите и обявите на сайта на общината си докато нещо по-добро е налично.