Чуват се доста нападки за Столичното предприятие за третиране на отпадъци или както по-често се нарича – завода за боклук. Като цяло извозването и преработката на мръсотиите на всеки град е сложна тема пълна с много компромиси, екологични катастрофи, пари и интереси.

Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.

Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.

Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.

В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.

Какво виждаме в данните?

Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.

Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.

Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.

Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.

На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.

Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.

Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.

Дискусия

Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.

От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.

Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.

Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.

Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.

Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.

Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.

Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.

Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.

Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.

Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.