Сагата с медицинските хеликоптери върви от много години. В последните две има сякаш някакъв напредък към устойчив модел на работа. Правителството се похвали дори с десетина хеликоптерни площадки в болници и ключови места. Те са детайл, който остана на заден план покрай несигурността дали хеликоптерите въобще са изрядни или безопасни да летят, дали пилотите са обучени и прочие.
Покрай разкритието, че комплекс Диана в София е „отцепено“ за дронове от НСО само защото Бойко Борисов рита там мач преди да вечеря в „офиса“ на Сталийски в ресторант 101, се поинтересувах къде има такива зони и как се създават. Разбира се, въпреки че след скандала зоната пазеща мачлетата на Борисов беше махната, миналата година ми беше отказана информация какви са били точно аргументите на НСО. Причината беше, че НСО не давали. В действително премахването на зоната предполага отпаднала необходимост, което от своя страна означава, че рискът за това не съществува и причините не следва да са засекретени. Добър пример е за това как се укрива неправомерни действия чрез засекретяване. Често такива се укриват допълнително чрез блокиране на изслушвания в НС.
По същото време – април 2024-та – попитах ГД ГВА защо няма обозначени ограничения за използване на дронове покрай обявените тогава четири площадки в София. Това е важно, защото дроновете са особено опасни за хеликоптерите, а в градска среда се използват често. Бяха тъкмо пуснати или в процес на сертифициране и вече имаше полети, включително на пациенти. Отговориха ми, че процесът е сложен и са на финалната права да добавят такива ограничения.
Интересното в случая е, че в някои случаи има подобни площадки, които са защитени. Пример са кулите до НДК, където явно навремето доста бързо са ограничили дроновете. В същото време площадката в седство в Св. Екатерина, която отдавна съществува, все още няма такова ограничение. Това виждаме на интерактивната карта на дирекцията. Те публикуват ограниченията в единен формат, който е неразделна част от заповедите.
Наскоро ги попитах отново защо хеликоптерните площадки не са покрити с ограничения. Повече от година по-късно не само няма промяна в картата и документацията им, но и вече площадките са 10 (изключвайки спряната в Русе). Виждаме ги в списък на страницата на дирекцията.
- БВЛ „Уни Хоспитал“
- БВЛ „СВЕТА АННА“
- БВЛ „ЛОЗЕНЕЦ“
- БВЛ „СВЕТА ЕКАТЕРИНА“
- БВЛ „МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов – В. Търново“
- БВЛ „ТУНЕЛ ЖЕЛЕЗНИЦА“
- БВЛ „Д-р Стамен Илиев“
- БВЛ „УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ“
- БВЛ „МБАЛ – ШУМЕН“
- БВЛ МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“
Отбелязал съм ги на тази карта. Три са в София. Няма такива в Стара Загора, Бургас или Варна.
Тук виждате снимки на интерактивната карта на дирекцията към началото на юли. Виждате, че няма отбелязани ограничения. Виждат се маркирани в близост ограничения на други обекти, включително примера, с който започнах.
Този път ми отговориха, че процесът е много сложен и все още върви година по-късно, независимо, че ми бяха казали, че са на финалната права за първите площадки. Посочиха обаче, че нямало проблем, защото нямало такова изискване за пускане на площадките в експлоатация.
Поради технологични особености и ограничения, процесът по публикуване на информация за географските зони на БЛС изисква време. Независимо от това, действащите регулаторни механизми за експлоатация на БЛС осигуряват необходимото ниво на авиационна безопасност при текущото използване на болничните вертолетни площадки.
При експлоатация на БЛС в неограничена категория, определена в чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, дистанционно управляващият пилот поддържа визуален контакт с БЛС, което му позволява прецизен контрол върху траекторията на полета и предотвратяване на сблъсъци с други въздухоплавателни средства, хора или препятствия. При експлоатация в специфичната категория, определена в чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947, операторът на БЛС следва процедура за издаване на разрешение, която включва предварителна оценка на риска и определяне на подходящи мерки за намаляване и управление на риска, съгласувани с ГД ГВА.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент няма действащи нормативни изисквания, които да обвързват въвеждането в експлоатация на болнични вертолетни летища с предварително установяване на географски зони на БЛС около тях.
Отговорното лице за обработване на информация за географските зони е началник отдел “Безпилотни летателни системи, международна дейност и иновации”, дирекция „Авиационна безопасност“ в ГД ГВА.
Може би се питате защо едни кръгчета на карта на сайт на дирекция имат значение когато всеки може да вдигне дрон. Би следвало да се използва здрав разум в такива случаи и да не се излагат на риск медицинските хеликоптери. Още повече, че вече има ограничения покрай летища и пак биват затваряни защото дронове се забелязват в близост. При липса на такива ограничения обаче съвсем няма причина да се санкционират неразумните. Такива би били например медиите ни гонещи кадри на кръв за новинарските си емисии или други търсачи на сензации. Дори да не се стигне до инцидент, забелязването на дрон може да забави кацане или излитане, което да изгуби ценни минути. Търсенето на отговорност дори при кадърен прокурор, би била трудно затруднена. Отделно по-тежките и сложни машини имат изисквания автоматично да избягват такива ограничителни зони, което прави този списък важен.
За сега според дирекцията проблем няма, но се работи все още по въвеждането на такива ограничения. Т.е. решаването на проблема. Ще питам след година отново или когато някой забие дрон във витлата – което дойде по-рано.