Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.
Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.
Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.
Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.
Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.
Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.
Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.
В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.
Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.
За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им
При смятането на коефициента на плодовитост, трябва да се има предвид методологията на изчисление и произходът на данните и изкривяванията на първичните данни, което произтича от методологията.
Ако внимателно агрегираме информацията относно mетодологията , посочена на сайта на НСИ тук https://tinyurl.com/nsiplodovitost , се получава следното , относно произхода на данните за „числителя“ т.е. на броя родени деца :
„Източник на данните за ражданията и родените деца е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). Ражданията се регистрират чрез документ-образец ЕСГРАОН-ТДС – „Съобщение за раждане“.“
„Абсолютният брой на ражданията и родените деца представлява фактическия количествен размер на тези съвкупности. В тях се включват случаите, при които за новороденото дете е посочен настоящ адрес в Р България.“
Това означава, че майка, живееща в чужбина и която роди дететото си в чужбина, но не е декларирала настоящ адрес в чужбина, а той е останал на територията на България, когато това дете се „появи“ в базата данни на ГД ГРАО (родителите се явят в общината по постоянен адрес за да издадат български акт за раждане на детето, което води до вписване на детето в ЕСГРАОН), то това дете ще бъде записано на настоящия адрес на майката в страната.
Впрочем, това е вярно, дори ако бащата има настоящ адрес в чужбина, защото по закона за гражданската регистрация и наредбите за приложението му, при записване на детето в ЕСГРАОН, детето се записва на настоящия адрес на майката, ако той е разлиен с този на бащата.
Доколкото знаем, по данни получени по реда на ЗДОИ от ГД ГРАО, че огромното мнозинство бг гражднаи установили се в Германия, Великобритания, Испания и другаде НЕ са декларирали настоящ адрес там, то логично и родените в тези държави деца, макар и с леко закъснение от няколко месеца/година докато родителите пътуват обратно до Бг и направят административните постъпки в общината (или са ги направили в ДКП), се записват по смисъла на методологята на НСИ като РОДЕНИ В СТРАНАТА.
Така , числителят се оказва „преувеличен“ с родените в чужбина деца.
От друга страна, знаменателят на коефициент на плодовитост се определя въз основа на преброяването на НСИ, което НЕ ползва данните от регистрите на ГРАО за оценка на живеещото на територията на страната население, а се извършва чрез анкетни карти само за живеещите на територията на страната (вкл. и чужденците впрочем).
(с тази уговорка, че между две преброявания, за месечна и годишна актуализация на живеещото на територията на страната население, се ползват смъртите и ражданията постъпващи от ГД Грао, както и промените на на настоящите адреси от страната към чужбина и обратно за оценка на външната миграция).
Знаем също така, че пребряването през 2021 внезапно „занижи“ оптимистичните прогнози на живеещите с около 450 000 души неотчетена по динамиката на настоящите адреси външна миграция.
Така, скокът в полдовитостта след 2021 е вероято дължащ се както на едно по-реалистично оценяване на „знаменателя“ на жените в детеродна възраст в страната, така и на едно прекално оптимистично ниво на „числителя“, който включва голям брой родени в чужбина деца, погрешно отчитани като родени в страната по методиката на НСИ.
Вероятно за скока е допринесло и забавянето на регистрациите в ГД ГРАО поради Ковид-а – просто хората се прибираха по-рядко тези две години Ковид-рестрикции до България.
@Стефан – този линк съм го посочил също накрая на статията в източниците. Добре е, че се гледа методологията и се опитваме да го разберем.
Темата дали децата от чужбина се включват в данните за родените в страната съм я покривал многократно тук. Наистина данните на НСИ се взимат от подадените „Съобщение за раждане“ на ЕСГРАОН. Това, което пропускаш обаче е кой и кога се издават тези. Предполагаш, че се издават при вадене на ЕГН. В действителност се попълва само в болниците след раждане в България и при това от медицинско лице или човек от общината при изричната липса на последните в болницата. Последното е предвидено по изключение по заместване, но отново когато раждането се е случило в България. После въпросното съобщение служи освен за статистиката, за изваждане на ЕГН и акт за раждане. Тук ще намериш заповедта с цялата информация, която съдържа:
https://www.grao.bg/metodology/novobrazetz-tds1.pdf
Издаването на български акт за раждане на база такъв в чужбина протича различно. Там не се издава „Съобщение за раждане“, тъй като чуждестранен акт за раждане не е повод за издаване на такова, а и не се е случило в България. Тогава изкарват само ЕГН и български акт за раждане. Както показах с данни за въпросните раждания в чужбина, има голяма вариация в тези регистрации и много от тях стават с голямо закъснение – понякога с до две години. Към 1-ви януари или април може би едва половината са регистрирани.
В този смисъл идеята, че има отклонение заради ражданията на деца в чужбина на родители, които не са сменили адресната си регистрация, е несъстоятелно. Втората част за населението има обаче ефект, но не съвсем както го описваш. НСИ не разчита само или дори основно на адресната регистрация заради добре познатите неточности в нея. Взимат под внимание много други фактори като пътникопоток по границите, икономическа активност и други. Затова говорим за оценка на населението, а е точни числа. Затова има и корекция при преброяването. Същото наблюдаваме и в Германия, където също имаше корекция при преброяването им.
За корекцията в ТКП вече писах миналия август и съм сложил линк горе.
https://yurukov.net/blog/2024/ima-li-skok-v-rajdamostta/
Първата графика показва точно тази оценка, която направих тогава за реалната плодовитост през времето. В петък Евростат пуснаха техните изчисления, които потвърждават моите. В този смисъл наистина има отклонение в броя на населението, но се коригира при преброяването и толкова скоро след него не се очаква да е голямо.
Затова забавянията в регистрациите, както и въобще ражданията в чужбина нямат отношение в случая. Дори да имаха, ефектът би бил по-скоро обратен на това, което виждаме горе като малки вариации между 2020 до 2022-ра.