Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и в подкрепа на алтернативен вариант опазващ както паметника и дърветата, така и целия двор в сегашния му вид. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.

Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.

Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.

Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.

Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.

В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.

Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.

Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.

На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.

Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.

Отделно, изглежда местната власт в лицето на кмета и районния кмет не искат дори да обсъждат алтернативата опазваща дърветата, паметника на културата и двора предложен в подписката и съгласуван с архитекти. Вероятно защото общинските имоти в непосредствена близост са апетитни за същите тези обсъждани частни интереси обладали градоустройството на града.