Тия дни излезе становище за следенето на средната скорост, което ми се стори толкова абсурдно, че веднага реших, че е излязло от Диана Русинова. Това е същата, която дежури в медиите с фалшива жилетка и още по-измислени тези, но известна с това, че стои зад „експертно“ становище проправил пътя за онзи 215 метров небостъргач в София. Не, в случая става дума за друга организация нямаща общо с официалните институции, която настоява, че системата за следене на средна скорост била пред провал, защото тол камерите не били направени за тази цел. Повтарят и една отколешна теза, че трябвало да се сертифицират камерите, за да можело да следят така движението.

Твърдението беше публикувано от БТА и цитирано от Сега, БНР, Дарик News и много други. Зад института стои Богдан Милчев. Той е бивш шеф на КАТ София и е отстранен от поста преди 12 години от тогавашния министър Йовчев от кабинета на Орешарски за несправяне с многото жертви по пътя. Същият Милчев отново преди два дни настоява, че „война по пътищата няма“, а през април възхвалява Пеевски като спасение за безопасността по пътищата. Критикува участието на Русинова в медии и покани от институции, но видимо нивото на компетентност, популизъм и търговия с медийно влияние и експертизи е на същото ниво.

По-важно тук е твърдението за преброителните камерите и следенето на средната скорост. То нито е негово, нито е ново, нито е вярно. Всъщност, както виждаме доста често в последните седмици, поемат се нашумели теми, извъртат се в нещо сензационно и несвързано и се яхват къде за политически, къде за бизнес цели.

Нека го обясня просто, така че дори Русинова и Милчев да го разберат.

Представете си, че си правите селфи разклона на Ветрен при Бургас и го пускате в инста и фейса, защото без content накъде сме. След точно два часа си правите ново селфи на влизане в София и пускате веднага във фейса, защото бързате за поредното дежурене по студията. Всичко шест.

Проблемът е, че имаме две точки, където се знае кога сте били, защото цялата ви работа е да сте пред камерите и соцалките. А разстоянието между тези две точки е грубо 356 км. При нормално каране това ще отнеме поне три часа, но да приемем, че няма ремонти, хранилките на ГЕРБ и ДПС не са крали от дебелината на пътя, та е качествен и няма натоварване и други граничения. Та да кажем, че карате неотклонно със 140 км/ч както е разрешено. Тогава ви трябват точно 2 часа и 32 минути. Минали сте го обаче по-бързо – средно с около 178 км/ч. Браво, юнаци! Има ли значение какъв модел е телефона ви, колата и прочие? Има значение единствено да е ясно в колко часа сте били на дадено място.

Преброителните камерите имат една единствена функция и са сертифицирани отдавна за нея. Те записват номер на кола, която е минала в даден час на дадено място. Това е. Всъщност, записват и доста други параметри, но това е най-важното в случая. Това значи, че въпросните камери си вършат работата и технически данните им могат да се използват за административни процедури и актове за разлика от споделянето в социалките или снимки от лични телефони, тъй като системата е в тол агенцията и е сетрифицирана.

Следенето дали някой има винетка (или тол такса за камионите), гражданска и технически прегледи съответно автоматичното им глобяване е въпрос единствено на използване на тези нормативно издържани данни като се установи, че превозно средство е било на пътя в даден ден при наличието или липсата на друго обстоятелства. С малко повече работа по снимките може да се приложи същото за камините за боклук, дървесен материал и опасни материали , карането в сервизната лента, карането на тирове в забранени части на деня (шум, жега, натоварено движение) и прочие.

Аналогично, по примера горе, тези данни могат да се използват да се установи, че една кола е изминала определено разстояние непонятно бързо. Технически това винаги е било възможно. Оправданието до преди няколко години беше липсата на нормативна уредба да го позволи на КАТ. Всъщност, още преди две години беше готово технически да се следи средната скорост. Тогава именно МВР блокира усилията с аналогични на горните непонятни изисквания за някакво сертифициране. Освен, че пилеят публични ресурси, липсва и обяснение кое налага това технически или нормативно извън желанието на самата полиция да протака тази мярка.

Нещо повече, от самото начало на тол агенцията и преброителните камери, МВР винаги е могла да следи за средна скорост с малко усилия. Има всички данни за всеки минавал някога през дадено място. Това включва както коли на службите и НСО, така и колите на всички, които четем всяка седмица, че са размазали някого на пътя. Да, тези данни не включват камерите от градовете и не включват цялата пътна мрежа, но това е най-вече заради нежелание на МВР. Това означава, че ако е искала, МВР е можела да следи средна скорост, ако не за глоби, то поне за оценка на риска и маркиране на редовно нарушаващи скоростта номера.

Всичко това следва да ви говори за огромно нежелание и лобиране да се спре тази мярка, както и да се следят системните нарушители. При това идва именно от институции и говорещи глави с редовни заявки в посока намаляване на жертвите по пътищата. Вместо това, първите искат с парите предназначени за тази цел да си напазаруват луксозни коли по спорни критерии. Макар сега законът да предвижда следене само на 50 участъка, дори със сегашните камери е възможно много повече, а с добавянето на още, включително общинските, ще може да се покрият и градовете.

Не мислих да се занимавам с темата за следенето на средната скорост и глобите за превишаването ѝ. Питаха ме дори дали няма да правя карта на отсечките. Не писах до сега и не направих карта не защото липсваше разбиране по темата, а защото ми се стори, че именно това неразбиране може би ще подтикне хората все пак да спазват ограниченията.

Наистина, в последните две седмици прекосих България и се виждаше именно това – почти липсваха мигащите, пресвяткащите и натискащите се да карат със 180 докато изпреварваш колона от тирове, например. Едно пътуване е, възможно да е краткотрайно или да съм имал късмет. Вие забелязвате ли разлика?