Вчера написах текст за данните на миграционните власти в Германия и какво показват за последната година. В текста направих грешка, която поправих в последствие. Това ме накара да сверя отново всички данни от таблиците на Destatis, които съм свалял и формулите, с които ги смятам, за да проверя по-старите си статии за грешки. Въведох нови данни и нови таблици.

Накратко / TLDR

• След преброяването в Германия е намалена оценката за диаспората ни с 10%
• Между 2007 и 2015-та има скок на взелите германско гражданство – на 10% от имащите право в 8-мата си година
• След 2015-та има рязък спад в желаещите във всички възрастови групи. След 2020-та падат под 2%
• Една трета от българите пристигнали в Германия през 2024-та са се върнали след няколко месеца
• 15% от тези живеещи в Германия между 1 и 3 г. и 10% от тези с до 7 г. престой напускат Германия
• Има значително увеличение на желаещите да напускат Германия през 2024-та независимо от колко години са в страната
• През 2024-та 4 пъти повече българи живеещи в Германия от 8 или повече години са решили да напуснат страната, отколко да вземат гражданство

Ревизия на населението

Първото, което забелязах е, че съм запазил старите оценки за броя български граждани в Германия според данните за населението (адресни регистрации, сведения за уседналост и икономическа активност, т.н.). Ревизираните данни след преброяването са в таблица 12411-0009 около 10% корекция надолу. За съжаление, не намирам да са ревизирали данните за населението със задна дата, както правят НСИ, но ще попитам дали и кога ще стане това. Тук виждате разликата и последните данни от 2024-та. Дори при старата оценка се забелязваше значително забавяне на растежа и миналата година видяхме първото намаление на диаспората ни от две десетилетия.

По-интересно е друго, за което се замислих. Споменах на няколко места, че делът българи взели германско гражданство е под 2% от тези имащи право на такова. Бях писал също, че в следващите години десетки хиляди българи ще получат такова право и дори с толкова малко желаещи да вземат германско гражданство, пак ще има значителен скок на абсолютния брой взели такова.

Видях, че имам данни за разпределението на въпросните не само по възрасти, но и по колко години са били в Германия преди да вземат германски паспорт. Намерих същата разбивка и за българските граждани напуснали Германия. Това позволява да разгледаме подробно каква е структурата на диаспората ни според решенията които взимат. Следващите графики се базират на таблици 12511-0005, 12521-0006 и 12521-0011 от платформата Genesis на Destatis.

Кога българите взимат немско гражданство?

Преди 12 години направих анкета за причините накарали българи в Германия да вземат немски паспорт. Тук ще говорим за нещо различно – в кой етап на престоя си се решават на такава стъпка и как тези решения са се променяли през времето. Елементи на това обсъждах през 2020-та, но от гледна точка на възрастови групи.

Започваме направо с първата графика. Тук съм събрал всички данни наедно. В следващата съм ги разделил по групи по години престой, тъй като горната е твърде претоварена. Направих и отделна графика, която в вертикална, ако ви е по-удобно да я разгледате така. Маркирал съм и ключови години – 2007 за влизането в ЕС и 2017-ма за отварянето на трудовия пазар.

Групирането е по българи с престой до 8 г., т.е. такива без право да вземат гражданство. Всъщност, има вариант да вземат такова още на 7-мата година, а с последните промени дори по-рано. Такова е обаче разделението в статистиката им и затова го използвам. 8-мата година на престоя е отделена в своя група, защото се очаква, че повече хора ще се възползват от възможността именно тогава. Следва групата между 9 и 14 г. и 5-годишни групи след това.

Още при комбинираната графика се вижда, че веднага след приемането в ЕС има рязък скок във взимането на германско гражданство. Особено сред хората в 8-годишната група, където виждаме пикове през 2010-та и 2014-та г. от над 10% от имащите право да се възползват от тази възможност. Близки стойности от 7-8% виждаме и при тези от 9 до 14 г. престой. Средната стойност така скача на над 6%. Това е очаквано, тъй като преди приемането в ЕС се е налагало да се откажем от българското гражданство, за да получим германско и много хора не са били готови на това. Все пак преди 2007-ма средните нива са между 3 и 4%. Дори при този пик обаче никога делът от тези с право и взели германски паспорт не е минава 11%, което е доста учудващо на фона на стереотипите за българите в Германия и така типичния ни цинизъм.

При разделените графики се вижда по-ясно, че групата между 15 и 19 години престой имат пик между 2013 и 2016 г. когато достигат 4% от желаещите да вземат гражданство. Това обаче е доста по-ниско от нивата около 2000 г. Тук не трябва да забравяме, че ефектите, които наблюдаваме тук, се влияят не само от събитията в Германия като политика, икономика, социална среда и приемане на чужденците, но и аналогични в Европа като цяло и най-вече в България.

При всички групи виждаме ясен сигнал, че след 2015-та пада рязко делът желаещи да вземат немско гражданство. Към 2020-та вече дори сред тези току-що получили това право се възползват само 2%. През 2024-та виждаме 1.31% от желаещите – леко увеличение спрямо 1.21% година по-рано. Друго интересно наблюдение е стабилното намаление на желаещите за германско гражданство сред българите в Германия, които са стояли там над 20 години. Допълнителна разбивка показва аналогично поведение на тези и над 40 години престой, където все още има хиляди напуснали България по време на социализма и все още държат само българския си паспорт.

Кога българите напускат Германия?

В диаметралната посока разглеждаме кога хора от диаспората ни решават да напуснат страната. Както посочих в миналата статия, това не значи, че всички решават да се върнат в България. Макар данните да показват, че често именно това се случва, има такива, които се местят в други държави и континенти.

Тук оставих една графика, защото е значително по-еднозначано. Не разглеждаме абсолютен брой напуснали страната, а какъв дял от българите в група столяла в Германия си тръгва. Така разбираме, че към 2024-та една трета от пристигналите по-малко от година по-рано си тръгват. Предвид, че са нямали възможност да се установят, с голяма доза увереност може да кажем, че се прибират в България. Забелязва се увеличение на тази тенденция като само десет години по-рано около 15% от наскоро пристигналите са се отказвали.

Високи са нивата и при следващата група с престой между 1 и 3 години. Над 15% от тях напускат Германия, което отново е двойно увеличение като дял 10 години по-рано. Към 2024-та са хората дошли след пандемията. Подобна тенденция виждаме и при тези с престой между 4 и 7 години, т.е. близко до възможността да вземат немско гражданство.

Интересни са групите с престой над 8 години. При тях виждаме аналогични нива между 2% и 5% напускащи, които са оставали сравнително непроменени в разглеждания период. Вижда се увеличение през 2024-та, но е рано да се говори за тенденция при тях.

По-интересно е какво се е случило през 2018-та. Особено при групата от българи над 20 г. се вижда скок на 16%. Най-голямо влияние тук имат хората с престой между 20 и 24 години, където 38.4% са маханти от регистрите. Проверих три пъти таблицата и не е грешка при копирането. Не е аномалия в един от разглежданите показатели – има увеличение при всички хипотези за отписване. Вижда се значително увеличение при всички с престой над 8 години, но при тези между 20 и 24 г. – т.е. пристигнали в Германия между 1994 и 1998 г. е най-голямо. Става въпрос за 1120 души, което е между около 6 пъти увеличение спрямо предходните години.

Вероятно става дума за някаква аномалия в събирането на данните, конкретна кампания или друго събитие, което не се сещам сега. Ако имате идея, пишете в коментарите. За целите на тази графика съм взел само две хипотези в данните при отписване – когато българските граждани изрично посочват, че напускат при отрегистриране и когато се отрегистрират служебно заради друга информация. Последното почти винаги означава, че наемодателя е съобщил в общината, че въпросния човек вече не живее там и се заличава адресната регистрация, а такава не е направена наново никъде другаде в Германия. Тези две хипотези покриват около 90% от всички данни за отбелязани като напуснали страната като първата отговаря за повече от половината. В тази справка са изключени смъртните случаи, заличените със задна дата (например в последствие открити, че не живеят вече в Германия) или други хипотези.

Сравнение на тенденциите

Събирайки данните може да съпоставим делът на хората решили се да вземат германско гражданство (в синьо) и тези да напуснат страната (в червено). Тук разглеждам само тези с престой от 8 или повече години, т.е. установили се стабилно в Германия и имащи право на гражданство. Вижда се ясно, че още 2017-та повече хора са предпочели да напуснат, отколкото да вземат гражданство от тази част от диаспората ни. Този ефект се засилва и през 2024-та над 4 пъти повече българи са избрали да напуснат, околкото да вземат гражданство. Вижда се и аномалията през 2018-та, която обсъдих по-рано.

Доколкото може да има много интерпретации защо се засилва тенденцията сънародниците ни да напускат Германия, виждаме ясно, че това е най-ясно изразено сред наскоро пристигналите. Важи и за тези с до 8 г. престой и се забелязва увеличение сред всички групи, особено в последните години след пандемията. Тепърва ще видим дали това увеличение ще се запази и дали ще се оформи тенденция сред онези пристигнали в Германия преди приемането ни в ЕС.

Допълнение – бавен Einbürgerung в последните години

След публикуването на статията получих няколко коментара и съобщения посочващи нещо, което съм пропуснал като обяснение на намалението на придобилите германско гражданство в последните години. Става въпрос за сериозно забавената администрация в Германия по всички направления след началото на пандемията. Наистина, за възставнояване на данъци се чака над две години. Докато преди 10 години процесът за получаване на немско гражданство траеше две години, сега се намират случаи, в които се очаква да завърши след пет съдейки по часовете, които дават в бъдеще. Беше ми посочено, че причината за намалението сред българите е, че не им се занимава, а не непременно както е моята интерпретация, че нямат желание.

Доколкото желанието е компонент на това, да не им се занимава, наистина затормозената администрация може да е сериозен фактор. Затова реших да разгледам дали се наблюдава това сред всички чужденци. Свалих идентичната справка за всички националности за последните 15 години и сравних промяната на делът хора с право на гражданство, които са си ги изкарали.

В жълто виждате средното ниво за всички мигранти в Германия, а в синьо – тези, които са взели гражданство на 8-мата година от престоя си. В зелено и червено са съответно данните за българите. Вижда се практически постоянно средно ниво за всички мигранти между 2010 и 2020-та. Тогава започват проблемите с немската администация и вместо да се забавят, всъщност увеличават почти двойно като дял чужденците взели немско гражданство. При тези в 8-мата година на престоя си очаквано нивата са по-високи – около 5% средно, но именно през 2024-та, когато проблемите с чакането се задълбочават, този дял скача на 7.5%.

Сред българските граждани, както обсъдихме горе, намалението започва още 2015-та и продължава монотонно до сега. Не се забелязва рязък спад в която и да е от последните години, която може да припишем на тезата, която ми беше изложена.

Голямото чакане и натоварената администация може да е поне отчасти следствие от завишеният интерес сред всички чужденци да получат германски паспорт. Не изглежда обаче това да има забележим негативен ефект върху намеренията на българската ни диаспора. Факторите, които подтикват някого към подобна стъпка – аналогично на напускането на Германия – са изключително индивидуални, както описах в предишната ми статия. Несъмнено обаче същите за мигранти от не-европейски държави са различни от тези от България, които отдавна могат да се движат и работят свободно. Също така българският паспорт е един от най-силните в света, което допълнително допринася на сънародниците ни да не им се занимава.

Каквито и да са причините обаче, намалението в последните 10 години е факт и не намирам сведения при подобряване на мудната бюрокрация в Германия да се увеличи в бъдеще.