Всички знаем, че в строителството има нередности. Не са нужни дори пет минути в който и да е град в България без да се сблъскаш с пресни примери разпознаващи се с просто око. Всички знаем, че има изисквания за озеленяване при строежи, както и знаем, че повсеместно не се спазват. На места липсва съвсем озеленяване, а на повечето от останалите е бутафорно или вече заменено с паркоместа и кафенета.

Озеленяването не е просто желание или за красота. Има критична роля в чистотата на въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, защитата от наводнения и биоразнообразието в града, което от своя страна помага за намаление на вредители. Специално за наводненията видяхме ярък пример наскоро, където наистина сериозно количество дъжд веднага потече по улиците вместо да се задържи от огромното количество сгради построени наскоро. Запечатването на повърхностния слой е сериозен проблеми прави озеленяването все по-важно.

Да започнем от началото

Писал съм и преди за озеленяването, изискванията и защо не се спазва. Описах и колко е мъчно да се накара районна администация да направи проверка и да защити дори няколко квадрата трева и едно дърво. Писах какво обществото има предвид когато говори за презастрояване и че зелените площи са съществен компонент от това. Последната статия, впрочем, беше подбудена от среща с тогавашния в.и. главен архитект. Това той сподели личното си мнение, че изискванията за озеленяване били неадекватни и затова той и други не следели за тях много-много. Възможно е и да има връзка с оценката, която други негови колеги дадоха, че при строго спазване на дори старите изисквания интензивността на новото застрояване на София би намаляла с 20 до 30%, а доста сгради построени в последните пет години биха загубили я паркоместата си, я цял вход или крило. Всъщност, изискванията за озеленяването са дори твърде занижени и дават предпоставки за злоупотреби.

От доста време се опитвам да разбера този проблем от нормативна, административна, практическа и дори корупционна гледна точка. Затова съм пускал десетки искания за достъп до обществена информация до различни институции. В повечето случаи получавам входящи номера или части от документи, които хем нарочно не ми дават никаква информация, хем номинално се водят за отговор. Затова подобрявах исканията ми по ЗДОИ и питах отново. В други случаи получавах отговор, че такава информация или документи липсват, което само по себе си е полезно, защото знам, че лъжат и ми помага в следващото искане. В трети случаи се налагаше да изчаквам шест месеца да пусна ново искане с надеждата, че ще забравят с какви извинения са отказали преди или какво са скрили с справките. Последното работи учудващо добре.

След четири години игра на котка и мишка се фокусирах върху четири сгради като примери за подобни практики. Не защото са специални, а просто защото често минавам покрай тях и виждам какво се случва. Отделно са добри примери за наглост в контраст със заявките за плувнали в зеленина и устойчивост сгради. В крайна сметка едва тази година получих достъп до документите на проектите им и мога да говоря с числа и конкретни примери за нарушенията.

Ще ги събера във втората част на тази статия. Първо трябва да обсъдим защо беше толкова труден процесът. Подобно на промените в имотния регистър ще покаже отново лобистки текстове в закона и нарочна липса на прозрачност целяща опазването на именно такива схеми. Надявам се, че ще внесе и повече разбиране какво виждате в снимките в следващата част.

Преди това обаче важно уточнение: знам, че далеч не всички термини, които използвам са точни и обясненията изчерпателни. Целта ми тук е да внеса яснота на разговорен език, а не да цитирам наредби и лекции по архитектура. Ще се радвам на всяко допълнение и корекция и ще го обсъдим в коментарите.

Какво точно търсех?

Обичам да казвам, че отворените данни ни помагат да задаваме по-добри въпроси. Същото може да се каже и тук. Всички гледаме в разрешението за строеж, а то е само последната фаза от дълъг процес понякога продължаващ над десетилетие. Преди него има виза за проектиране, често промяна на ПУП, серия от градоустройствени заповеди, обсъждания в специализирани комисии и всичко това на база инвестиционни проекти. Нерядко има и промени и заповеди след разрешението за строеж като намаляване броя на паркоместата, промени в разпределението, а в един случай, на който попаднах тия дни – цялостна промяна на предназначението, конструкцията, мястото и всичко по сградата независимо, че оригиналното разрешение вече няма правно действие.

Всички тези стъпки носят риск за нарушения, пропуски, умишлено забавяне и корупция, особено предвид, че процесът упорито не се дигитализира, за да е лесно проследим. Част от документите като искания за промени на ПУП, издадените визи и заповеди са публични. Строителните книжа заедно с всички тези административни документи следва да се качват в регистъра по ЗУТ, който обаче все още не е видял бял свят – мина обсъждане и от началото на мандата чака само подписа на Шишков.

Час от тези строителни книжа и инвестиционното намерение са и плановете за озеленяване. Това са няколко скици, които в детайли показват къде ще са зелените площи, колко ще е дълбок почвения слой, къде и колко дървета и храсти ще има и какъв процент от изискванията ще бъде постигнат.

Защо е важно?

Плановете за озеленяване са неразделна част от проекта и на тяхна база се издава разрешение за строеж. В последствие приемателната комисия сравнява тези и други документи с това, което на практика виждат на място и решават дали да издадат акт 16. Това е поне на теория. Конкретно за София и озеленяването подписът е на служител на районната община. По принцип трябва да е ландшафт архитект, но в практиката често самият районен кмет или трето лице, на което е делегирал, се подписва. Длъжни са обаче и потвърждават с подписва си, че довършеният имот отговаря на описаното в плана.

В статията си за бутафорното озеленяване описах някои от изискванията в наредбата за зелената система в София. Някои ключови аспекти са:

• Почвеният слой трябва да е минимум 120 см. дълбочина при дърветата, а ако са в кашпа – поне 1 м³ обем на почвата
• За храсти почвения слой трябва да е поне 60 см, а за трева – поне 40 см.
• При строежи над 2 декара – задължителен резервоар за дъждовна вода и използването ѝ за поливане на зелените площи
• Отстояние на дървета от сгради – 1.5 м. или и 3 м., ако дървото стига 5 метра.
• Отстояние от бордюри – 70 см.
• Отстояние от пътни платна – 2 м.
• Отстояние от откоси и тераси – 1м.
• Отстояние от стълбове – 4м.

Тези изисквания не значат, например, че не може да се засади дърво точно до бордюра на пътя без достатъчно почва. Безсмислено би било, защото ще изсъхне, но също така не следва да се брои при смятането на озеленяването. Това е важно, защото освен дялът земя като зелена площ има изискване и какъв процент от нея е във висока дървесна растителност. За широколистни дървета с височина между 3 и 5 м. на 12 годишна възраст броят 12 кв.м. площ за това изчисление. Над 5 м. – 20. При иглолистните е съответно 5 и 7 кв.м.

Ключов аспект тук е, че доста от тези изисквания влизат в сила през юли 2023, т.е. за разрешения за строеж издадени преди това важат старите разпоредби за отстояния и почвен слой. През 2019 г., например, изискват да има почвен слой от поне 60 см., а когато е не по-малко от 30 см. площта важи с индекс 50% към общия коефициент на озеленяване. Отстоянията от бордюри, стени и тераси обаче са били същите.

Трябва да се разбере също, че плановете не са абсолютни. Това е просто илюстрация как си представят, че ще стане озеленяването, но на терен може да се окаже друго. Аналогично скиците къде ще бъдат сградите почти никога не отговарят в мащаб – отстоянията не са същите, височината не е тази и прочие. Затова ключовия момент е при приемане на обект на груб строеж да не се гледа по документи, а да се измерват реалната височина и отстояния. Аналогично при премателната комисия не се гледа дали точно в това пространство има дърво, а колко са на брой, дали са същия вид (има значение колко големи ще станат) и дали почвения слой и отстоянията са правилните.

Защо не виждаме тези планове?

Най-честата причина за отказ при поискване на тези скици, е че се засягали правата на трети лица. Това са инвеститорските компании и архитектите. Те от своя страна изрично са искали да не получавам плановете за озеленяване. Доколкото не изясняват никога в отговорите си точно какви права биха били засегнати и по какъв начин, може само да гадаем, че всъщност замесените се притесняват от разкриване на нарушения.

Подобни откази са доста спорни, защото става въпрос за документи неразделна част от строителните книжа. ЗУТ изрично посочва, че поне част от тях трябва да се публикуват в регистъра (когато види бял свят), т.е. са публични по дефиниция. Отделно свободно може да се използват в рамките на административен процес и производство, част от който спокойно да изиска публичността им какъвто вече в случая с исканията за промяна на ПУП и други аналогични скици от същите инвестиционни проекти. Няма основателна причина да се прилагат тези правила за публичност за едни чертежи, а не за други. Най-вече законът за достъп до обществена информация предвижда, че дори да има съмнение за засегнати права, при надделяващ обществен интерес може да се предостави достъп при минимизиране на предполагаемата щета. Т.е. могат да редактират имена и елементи, които ги притесняват и пак да предоставят скиците.

Експлоатиране на авторски права за прикриване

Попаднах и на друг аргумент – авторски права. Законът третира архитектурните планове и всичко свързано с градоустройството по любопитен начин. През последните 10 години са вкарани множество стратегически промени, които силно ограничават разпространението на архитектурни планове освен, ако изрично не се изисква от друг закон – например както ЗУТ дава възможност това да се определели с наредба. Тук ограничението сериозно надвишава опазване на имуществените и неимуществените права. Забранили са притежанието на копия от архитектурни планове дори за лична употреба без търговска цел.

Както се сещате, в тази хипотеза попадат и плановете за озеленяване като част от архитектурния проект. Те съдържат лични данни като кой ги е изготвил и подписал. Тези данни стандартно се заличават по GDPR. Това от своя страна създава интересна хипотеза – ако все пак получа тези скици със скрити имена и подписи, мога ли да спазя Закона за авторските права и да опиша както съм задължен източникът и авторът му, когато не го знам.

Голяма част от възможностите за т.е. „безкористно използване“ на авторски материали като журналистически материали, критика, сатира и прочие нарочно и изрично изключват тези свързани с архитектурата и градоустройството. Трудно ми е да определя тези точки като лобистки опити да се скрие ключова за обществото информация злоупотребявайки с принципите на авторското право. Аналогичен случай имах преди години, когато направих карта на разрешителните за сеч в България и няколко лесовъда ме заплашиха със съд, тъй като имали авторски права върху актовете и никой нямал право да ги използва без тяхно съгласие.

Административни документи в квантова суперпозиция

Всичко описаното до тук не важи за официалните актове и документи издадени от различните институции като част от административния процес. По принцип всички те са по подразбиране публични и специално тези по ЗУТ трябва вече да се публикуват от общини, ДНСК и министерства. Някои, които засягат вътрешни процедури и актове стават публични и обект на поискване по ЗДОИ две години след издаването им. Дори за тях никой държавен служител няма право да откаже предоставяне на вътрешните номера на такива документи, както и да признае съществуването им, освен ако не са засекретени. Тук няма значение дали същите се отнасят или засягат трети лица.

Това значи, че документ като протокола от държавната приемателна комисия, разрешението за ползване и всички документи издадени от общината и ДНСК следва да са публични и то най-късно две години след датата. Отделно копия от протоколите се дават на подписалите ги страни и членове на комисията.

Именно заради тези важни аспекти обжалвах два отказа на ДНСК да ми предоставят точно такива актове издадени от тях, както и протоколи по приемане. В тях се съдържа ключова информация какво са видели, какви забележки са имали и кой се е подписал, че всичко е наред. Делата са насрочени в рамките на следващия месец и се надявам до края на годината да имаме резултат.

Компромисният път

Авторските права в България са доста строги и подобни тенденциозни ограничения специално за архитектурата съвсем естествено притесняват всеки. Дори когато няма зла умисъл и опит за прикриване, това механично води до отказ от действие „за всеки случай“. Както споменах, ЗДОИ дава възможност да се търсят алтернативи при надделяващ обществен интерес. В случая несъмнено има такъв предвид изложеното в началото на този текст. Затова на няколко поредни искания за достъп до обществена информация от Столична община ми дадоха възможност да видя все пак плановете за озеленяване. Условието бе нямам дигитално копие, да ги чета само физически на място и да не правя снимки.

Това ми позволи да видя истинските параметри, разпределени на озеленяването, колко дървета, вертикално озеленяване и отстояния са обещали, както и как тези планове са се променяли с времето. Това е важно, защото често не знаем какво търсим докато не го видим. Не стига просто да се искат няколко числа от документите. Пробвал съм и дори такива са ми били отказвани с аргумента, че не им била работа да ровят по дигиталните архиви. Тази седмица получих такъв отказ по свързана тема, за която ще пиша също скоро. Нямах възможност да видя също протоколите от приемателната комисия, защото те са били при ДНСК, а районната администрация, където са разглежданите сгради и е била страна, отрича да има копие.

Затова в следващата част на тази статия няма да мога да ви покажа самите планове. Първо, защото години наред получавах откази от вече бивши главни архитекти. Второ заради ограниченията в закона за авторското право целящи именно избягване на подобна прозрачност. Трето, защото все още нямаме публичен регистър по ЗУТ, който да се надгради да включва документи защитаващи обществения интерес заедно с други подобни като транспортния анализ и становищата за пожарна безопасност.

Този начин на предоставяне е силно ограничаващ, най-малкото защото мога само да преразкажа какво съм видял на база няколко числа в наредбата. Ландшафт архитект би хванал с един погледа всички нередности, ако документите бяха публични. Все пак, Столична община направи една крачка повече от всички други институции и предишни администрации и ми даде поне някакъв достъп. Следващата стъпка би била довършването на регистъра по ЗУТ от Шишков и изискване да се качват този тип документи там.

В близките дни ще публикувам следващата част от темата, че която ще покажа с конкретни примери какво видях, какво липсва и защо е толкова нужна прозрачност и безкомпромисност.