В първата част от материала описах какви са изискванията, причините да търся публичност на плановете за озеленяване, защо и как се предотвратява това. Във втората част дадох примери за проблеми с озеленяването при вече готови и пуснати в експлоатация сгради. Това беше възможно, защото Столична община разпозна надделяващия публичен интерес и предостави плановете. 

В тази част ще дам още два примера на стоящи се в момента сгради. При тях виждам потенциал за проблеми предвид запечатания повърхностен слой, плитките лехи или пълната им липса, бетонните плочи на нивото на улицата без място за достатъчен почвен слой и други проблеми. В миналата статия споделих защо се спирам на тези четири примера, въпреки че нито инвеститорите, нито проектите са нещо специално що се отнася до строителството и проблемите в него в София и в цялата страна.

В тази част ще разгледаме строежите на Тинтява 80 и Диамант 3. Виждате ги отбелязани на картата. Накрая ще обсъдим защо това е важно и какво следва да се направи, за да се пресекат тези порочни практики. Както и в предишната част снимките в галериите се въртят автоматично. Може да ги спрете с бутона за пауза горе вдясно.

Тинтява 80

Разрешението за строеж е от 2019 г. и няколко пъти се променяше вътрешното устройство. След завършване на грубия строеж в края на 2023 г. или точно четири години след разрешението. В следващите над две години сградата беше изоставена и едва в началото на 2026-та беше подновена работа и името ѝ беше сменено на Twin Light.

Инвеститорът стана известен с друга негова сграда, която подобно на тази е отнела много време да се завърши, но точно преди пускане в експлоатация къса договорите и я препродава на значително по-високи цени. При тази сграда се е опитал друго – да индексира с до 100% платеното от купувачите. Доколкото става ясно от групите има множество дела срещу него, някои от които вече спечелени. Дали ще опита схемата с препродаването тук ще видим тепърва.

Междувременно имаше редица проблеми. Улицата беше разкопана без разрешение в почивен ден и оставена със зеещи дупки по думите на работниците, за да върже ТЕЦ и вода. Имот в близо собственост на държавата, а от скоро и на общината беше превърнато в сметище за строителни отпадъци и все още стои заградено (снимка 1). То също трябва да е част от Зеления ринг, макар да бяха изсечени всички дървета и почвеният слой беше изнесен, за да се заравни терена. От коментари на районната администрация става ясно, че е установено, че инвеститорът на тази сграда е виновен, но реални последствия нямаше.

В този контекст не следва да сме учудени, че срещаме проблемът и с изпълнението на самата сграда. За разлика от предишните две сгради, тази все още не е завършена. Това обаче ни позволя да видим какво е възможно, колко място са оставили за озеленяване и почвен слой. Проектът за озеленяване на имотът не беше много изчерпателен, но даде ключовите числа.

Сградата трябва да има 53 широколистни дървета, 22 иглолистни и 2277 храста. Предвижда 40.22% озеленена площ, 35% от нея да е висока дървесна растителност. От това озеленяване 10% ще са вертикално озеленяване по ограда като тук очаквам аналогични проблеми като предишната сграда – т.е. да ги няма. Плана за озеленяване предвижда, че 20% от него ще е върху естествен терен, т.е. няма да е върху бетонна плоча или гараж. Такива са терените отбелязани в зелено на снимки 2, 3, 5 7, 8 и 10. На място се вижда как те са бетонирани, както е целият парцел от край до край.

Аналогично в същия план е декларирано, че 52% от зелените площи ще са с дълбочина от над 120 см., което да позволи на дървета да оцелеят. Това е градината както във вътрешното пространство, така и задната част по източната ограда, която се вижда на снимка 9. На място и в двата случая се вижда, че бетонната плоча е не само плитка, а дори над нивото на улицата и не позволява добавяне описаният над метър почвен слой.

Не знаем колко дървета ще има на имота, но на място вече се вижда, че планът одобрен от разрешението за строеж е невъзможен. На снимка 2 би трябвало да има високо широколистно дърво. За да оцелее и да отговаря на изискванията, освен, че трябва почвен слой, който плочата отдолу не позволява, трябва да има 3 метра от стената на сградата и още 2 метра до пътя. на място обаче се вижда, че вместо 5 метра разстояние има само 2.5 м., което е крайно недостатъчно и ако има дърво, то не може да се зачете към озеленяването и надали ще живее дълго.

Аналогично е положението при снимки 3, 4 и 5. Там не само трябва почвения слой да е естествен, т.е. да няма бетонна плоча отдолу, каквато се вижда ясно на снимките, но трябва да съберат общо 6 високи широколистни дървета. Там вече има дърво и според изискванията и измерените отстояния на място биха могли да съберат най-много две и то единствено, ако са точно пред планираните за витрини и вход на сградата. На тези места няма място оставено за адекватен почвен слой нито, за да може да оцелее дървото, нито да отговори на наредбата.

В снимки 6, 7, 8 и 9 се вижда отсечката от източната ограда. Там следва да посадят 21 високи широколистни дървета. Дори да успеят да ги сложат там отново отстоянията от сградата, оградата на съседния имот и моста на метрото не позволяват да се зачетат към коефициентът на висока дървесна растителност. Остава мистерия и как въобще е одобрен подобен план за озеленяване, който ще натика дърветата практически под моста на метрото. На снимките се вижда и бетонната стена на строежа, която не оставя място за корените на дърветата или почвен слой. Вероятно планират да сложат фиданки залепени до бетонната стена и да я скрият под 5 см. почва с малко трева както видяхме при Диамант 2. Разбира се, това би било в нарушение на наредбата и одобрения план, но при благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.

Не снимка 10 се вижда пространство, което би трябвало да е поне 50 квадрата зелена площ, поне една трета от което е с дълбочина от 120 см под нивото на улицата, а останалото – естествена почва без бетонни плочи под нея. Вижда се с просто око, че нито има толкова място за зеленина, нито вертикално е предвидено място за толкова почва.

Вътре в самия имот са описали 58 дървета в различни лехи. Там отново се вижда, че бетонът е на нивото на улицата и няма място за декларираните 120 см. почва. Вероятно ще поставят кашпи по подобие не East Plasa. Дори тогава обаче няма място за 58 дървета предвид изискванията за отстояние едно от други и 3 метра от сградата. Биха се побрали не повече от 40 дървета и то, ако няма никакви пътеки и други елементи и целият двор е само озеленяване.

Това, което видях в скиците ми показа, че не само ако се изпълни не би отговаряло на изискванията, но и предвид излятия вече бетон на нивото на улицата и по границите на имота е невъзможно да се осъществи по друг начин спазвайки минималните изисквания. В този смисъл сградата не би трябвало да получи акт 16 без сериозни нарушения от страна на ДНСК и районната администрация.

Диамант 3

Официалното име на проекта е „Зафир и Емералда“, но всички го познават като Диамант 3 по обясними причини. Сградата се рекламира като „първата озеленена терасовидна сграда на Балканите“. На визуализациите виждате, че практически целият покрив е в трева (снимка 1) и поне между 10 и 20 дървета според коя картинка облепена по оградата гледате. В зимният вариант на визуализациите са сменили широколистните дървета с коледни елхи (снимка 2). Това може би предполага, че всички ще са на кашпи, които ще се сменят с кран или хеликоптер по два пъти в годината.

Разбира се, никой няма илюзии, че визуализаците имат нещо общо с реалността и затова имаме нужда от плановете за озеленяване. В тях изцяло липсва всякакво озеленяване по покрива. Няма причина да не го включат освен, ако нямат намерение да не го правят въобще. Също така, както се досещате, озеленяването в двоа няма да има нищо общо с картината на снимка 1.

В плана като неразделна част от строителните книжа и разрешителното за строеж са предвидени 64 широколистни дървета, 106 иглолистни дървета и храсти и 3221 цветя. С това и обещаните по скица зелени площи се надяват да достигнат 40% озеленяване, от които 36% са висока дървесна растителност.

Нещо любопитно в този строеж са два парцела в съседство. Първият е 68134.803.4140 отбелязан с червено в снимка 3 и в началото си е с широчина едва три метра. Тогавашния главен архитект Здравков позволи той да се отдели от големия парцел с една единствена цел – да не позволи на съседните имоти да обжалват последвалите процедури и разрешение за строеж. Иначе е собственост на същия инвеститор. Впрочем, докато се е готвела тази схема, в интервю за Капитал споменах, че сградата ще има същите проблеми както другите им в карето с често спиране на тока. Тогава ми отговориха, че било лъжа и нямало спиране на тока в Диамант 1 и Диамант 2. Затова отговорих с данните от електроразпределителното дружество и други детайли. Над него има друг имот – 68134.803.1229. Той е държавна частна собственост и се използва за път за вход на гаража на Диамант 1. В лилаво е отбелязана обаче частта, която е в момента заградена от строежа. Очаквам подобно на общинският парцел да бъде приобщена към сградата и да си остане част от комплекса въпреки, че е държавна собственост.

Ключовото при тези два парцела е, че в тях няма разрешение за строеж и съответно всякакво озеленяване там не може да се брои към задължителното такова на Диамант 3. Аналогично на Диамант 2 обаче очаквам все пак да си ги препишат. В снимки 4 и 5 виждате в червено кое не се смята към строежа. Половината от червеното на снимка 7 е в държавния имот, а останалото червено в снимки 6 и 7 е предвидено за тротоар покрай входа на гаражите.

Зеленото в снимки 5 до 9 са предвидени за зелени площи с храсти и дървета според скицата на плана. Това задължава поне 30 см. почва за тревата, 60 см. за храстите и 120 см. за дърветата. На всички тях виждаме, че горната плоча на гаражите е на нивото на улицата и входовете на сградата. Това означава, че най-вероятно подобно на Диамант 2 ще пропуснат дърветата и ще сложа 5-10 см. бутафорна трева колкото за снимките. В същото време според плана за озеленяване там трябва да има поне 25 широколистни дървета и още 10 иглолистни. Същото важи и за снимка 10, където са предвидени поне 10 дървета в зоните отбелязани в зелено. Видимо това е невъзможно дори за изискванията за храсти.

Снимка 11 е от обратната страна на сградата, където е предвидена голяма зелена зона на ъгъла на Тинтява. Бетонът е на нивото на улицата и видимо няма място за почвен слой или храсти та ще е пак същото като Диамант 2. В снимка 12 виждаме нещо, което е обнадеждаващо, защото вече изглежда като издигнати лехи. Проблемът е, че са под метър във високата част, т.е. стават за храсти, но не и за дървета, които според плана за озеленяване трябва да са 7 там. На снимка 13 виждате изглед от подземните етажи във фаза на строежа към февруари 2025 г.

Друг съществен аспект от планът за озеленяването е отчетливата липса на резервоари за съхранение на дъждовна вода и системи за използването ѝ за напояване. Чл. 45, ал. 3 от наредбата влиза в сила на 27.07.2023, а разрешението за строеж на Диамант 3 е издадено на 2-ри ноември 2023 и влиза на 28-ми ноември. Това значи, че инвеститорът е длъжен да спази изискването. Разбира се, възможно е просто да не е отразена и да в предвидена в някоя част на подземията. Поради липсата на уточнение на за размера на резервоара, не бих се учудил инвеститорът да купи 70 л. варел за кисело зеле и да отбие номера също както с бутафорната трева. Само 30 евро ще излезе и с благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.

Какво от това?

Освен очевидното нехайство на отговорни институции в лицето на ДНСК и членовете на приемателната комисия, виждаме и системен отказ за извършваме на служебните задължения при сигнали за тези и други нарушения. Нещо повече, видяното от плановете за озеленяване на двата готови проекта показва, че проверки в миналото са били неправомерно затваряни и описаното в официални отговори в тях не отговаря на фактите.

Всичко това е възможно в немалка степен поради липсата на публичност на тези и други документи свързани с подобни мащабни проекти. Доколкото всеки има право да печели икономически от собствеността си – оставайки настрана придобиването на такава чрез корупция, измама или търговия на влияние във властта – има редица ограничения, с които всеки трябва да се съобразява. Целта на тези ограничения е да се запази безопасността на околните, публичната инфраструктура и интересите на съседите. Затова не би трябвало да се строи дискотека или казино до училище или в жилищен квартал като цяло. Затова има отстояния и безопасност както на използващите сградата, така и на околните. В огромната си част тези изисквания се заобикалят, но в някои случаи просто се пренебрегват.

Озеленяването може да не изглежда важно, но масовата му липса всъщност влошава здравето на всички чрез по-мръсния въздух и мръсотията, която се довлича след наводненията. Особено предполагаемата липса на резервоари за дъждовна вода в последния пример би показала нехайството за обществената безопасност, която инвеститорите имат. Вторият пример вече дава такива „резултати“, както е видно на снимките. В същото време всички се надпреварват да рекламират сградите си окъпани в зеленина с дървета никнещи от всяка стреха и канавка. Явно търсене за това има, но предлагането и най-вече изпълнението практически липсва.

Дори да не ви пука особено конкретно за озеленяването и смятате, че следва да се жертва само и само да има повече имоти за продажба, то пак описаните практики следва да служат за червен флаг. Това важи както за конкретните замесени общински и държавни служители, така и за инвеститорите. Наивно е да се смята, че когато някои например заобикаля такива елементарни изисквания за строежите и/или укрива данъци, то те няма да спестяват от тези свързани със сигурността и няма да измами вас като купувачи. Виждаме премного примери за едно и за другото.

Вторичен ефект от стриктното спазване на изискванията за озеленяване и основна причина да не се прави е, че се намалява печалбата от тези имоти. Тинтява 80 щеше да има поне едно от крилата по-малко. Хотелът на 4-ти км. щеше да е значително по-нисък и трудно щеше да направи схемата с чл. 27. Диамант 3 пък нямаше да може да продаде толкова паркоместа и навярно щеше да се наложи да направи сградата по-малка. Това не е угодно и цените на имотите в момента предразполагат към сериозен корупционен риск както за допускане на неправомерни планове, така и за бездействие при последващи проверки.

Разбира се, единствено циничността като типично българско качество ни води към предположението за описания риск. Не може да твърдим, че подобни практики е имало при който и да е от описаните тук и в предишната примери. За жалост, медийните статии в миналото за асансьори, едноименно лобистки поправки в закони, дела за укриване на данъци и некоректни търговски практики определено подплатяват значително тази циничност. Ако прочитът ми на документите е неправилен, което би било също разумно предположение, то не може да говорим дори за административно нарушение, с което се изчерпва личното ми мнение относно разминаването между видяното на място и плановете, до които ми беше даден достъп. При липсата на публичност на тези планове обаче трудно биха били прегледани от специалисти.

Всичко описано до тук показва нуждата от още прозрачност. Следва частите от строителните книжа като плановете за озеленяване, пожарна безопасност и транспортен анализ да са публични и свободно достъпни още на фаза инвестиционно намерение. Единният регистър към ЗУТ трябва да заработи и дори да се разшири с тези изисквания. Затова трябва законът за авторските права да се опрости позволявайки използването на тези части от архитектурни планове за нетърговски цели и лични цели изключвайки прилагането им в нови строежи. Така ще се защити интереса на архитекта като автор и в същото време ще позволи използването им от журналисти и жители на кварталите за обществен надзор.

Такъв надзор не би трябвало да бъде нужен. Положението не само в София, а и в цяла България е толкова плачевно, че дори при добро желание общините нямат достатъчно ресурс да проверяват всеки строеж. Затова не само се налага да се включва гражданското общество повече, но и трябват безкомпромисни мерки при нарушения. Включително разрушаване на части или цели сгради или задължение да се приведат според изискванията. Да, това ще засегне купувачите на имоти и ще се превърне в политически проблем абсолютно както виждаме в Баба Алино. Следва обаче да съдят инвеститорите за измама и некоректни практики и да се разбере най-накрая, че инвестицията в имоти е една от най-рисковите в България. Повече публични данни ще помагат на по-информиран избор в тази посока.