Наскоро проведох разговор относно колко се впускам в детайли и условности. Конкретно темата беше статията ми данните за раждаемостта специално на НСИ, но като цяло ответната теза беше малко или много, че всичко може да се сведе до 2-3 числа и няма нужда от много обяснения. Този пример се надявам да покаже защо това не е така.

В петък, когато се активизира свлачището на пътя между Пампорово и Смолян, направих карта на всички известни свлачища в България. Стана бързо. Тръгна от това, че Тома Белев писа, че свлачището го няма в регистъра, от където тръгнах да търся последния, за да потвърдя. Оказа се, че има три – на геозащита Варна, Плевен и Перник, в чиито район е въпросното свлачище. Имат и карти, които показват къде са регистрирани такива заедно със статуса им. Не ги намерих за удобни, а и са три отделни, та реших да направя своя още същия ден.

Причината едва сега да я публикувам е, че като свалих данните открих доста неща, които ме озадачиха. В следващите два дни покрай другото анализирах данните и търсех причини за някои странни неща в тях. Ще представя този път и се надявам да е полезен.

Картата със свлачищата

Картата обединява трите регистъра на Варна (Черноморски район), Перник (южна България) и Плевен (северна България). Данните са актуални към 2-ри май 2026 и показват 2273 свлачища. 40% са активни и още толкова са потенциални. Има възможност да се филтрират свлачищата с различен статус. Статуса е на база последното актуално състояние според картата на съответната служба по геозащита. При натискане на всяко свлачище се показват подробности като местоположение, брой документи, кога е било изследвано и линк към оригиналната страница. Може да фокусирате върху настоящото си местоположение и да сменяте картата със сателични снимки.

Може да видите картата на пълен екран тук. По-удобно е така на мобилен телефон.

Регистрите на трите служби дават доста индикации за свлачището като посока и наклон. За съжаление, показват само една точка, а не очаквания обхват или рисковата зона. Също така документите са показани като списък, но не са достъпни за преглеждане. Липсват и подробности или дори извод или установен статус на свлачището от всяко изследване.

Разбрах, че се готви нова система, която да замени тази и да поправи проблемите от вероятно техническо естество, които ще опиша след малко. Това е добре не само защото сегашната разчита на софтуер, който не е обновяван 10 години и има куп критични уязвимости, но и поради нуждата от по-добра функционалност и проследимост. Надеждата е, че следващият министър на регионалното развитие ще приеме толкова присърце прозрачността и дигитализацията, колкото сегашния служебен.

Разнопосочни сигнали в данните

Още на пръв поглед ще забележите нещо странно в картата горе. В района на Перник има много по-малко активни свлачища от останалите райони. Не се заблуждавате – по-малко от 11% от тези в Перник са маркирани като активни в сравнение с над 60% от тези в Плевен.

Реших, че това е грешка във въвеждането, различни инструкции или друг проблем с данни. Все пак това, което виждаме в регистъра и на тази карта разчита изцяло от това, което въпросните институции въвеждат всяка седмица. В анализа ми на данните за лечението на тежко болни деца и работата на НЗОК показах, че именно качеството на данните е голям проблем. Затова в първата версия на картата от петък бях взел най-тежкия статус на всяко свлачище. Т.е. ако някое е обследвано 3 пъти и поне един от тях го показва като активно, то се виждаше на картата в червено. На тази снимка ще видите разликата в изгледа. Вляво е сегашното представяне, а вдясно – „песимистичния“ вариант.

Вижда се ясно разликата, но не ми даваше мира и се задълбах в данните. Изводите ме накараха да върна „актуалния изглед“ според съответната карта на службите.

Статистика на изследванията

Обичам да казвам, че често данните показват много за работата на тези, които са ги изготвили. Първо, открих няколко грешки в регистрите. Свлачище VAR 06.10135-04-12 регистрирано два пъти във Варна с различни статуси под номер 362 и 392. По-големият е актуалния. Аналогично SLV 24.72165-07 съществува под 408 и 409 отново с различни статуси и отново данните в по-големият номер са актуални. Слачище SHU 19.48773-01 също се среща е два пъти – 328 и 325, но с еднакъв статус. Свлачище RАZ17.47041.01 пък е с буква „А“ на кирилица в номера си. Всички тези грешки са въпрос на попълване и е проблем всъщност на софтуера, че не проверява и поправя.

Първото, което се запитах е кога са откривани тези свлачища. На следващите две графики ще видите брой свлачища откривани по години, както и кумулативно колко са ставали известни по години и райони на съответната служба по геозащита. Тук, разбира се, разчитаме, че всички исторически данни са въведени правилно от службите.

Голяма част особено в северна България са били установени през 70-те и 80-те г. През 2005 и 2006, както и 2014-2015-та са добавени също толкова много и то най-вече в южна България. Може би някой може да подскаже дали е ставало дума за някаква програма.

Следващият ми въпрос беше колко изследвания на свлачища се правят на година. Това виждате на следващата графика. Рекордът е отново 2015-та, след което има значителна активност в южна България. След 2021-ва изглежда обаче намалява значително. Миналата година е имало 91 изследвания, а предходната – 104. С това темпо, обхождането и оценката само на известните свлачища в България ще отнеме повече от 20 години.

Затова следващият ми въпрос беше колко години свлачища в България остават без актуална информация. За Геозащита Варна активните свлачища средно са били проверявани преди 12.6 години, а потенциалните свлачища, т.е. тези с риск да „тръгнат“ – 22 години. При Геозащита Плевен (севена България) активните средно са проверявани преди 26 години, а тези със съмнения – преди 33 години. При Геозащита Перник обаче активните са изследвани средно преди 4.5 години, а тези със съмнения – преди 8. При това службата в Перни далеч няма малко известни свлачища – почти двойно на Варна.

Исках да видя как се е развивало това през времето и това виждате на следващата графика. Показва средният брой години, в които което и да е свлачище не е било изследвано в дадения район. Забелязваме, че през 2015-та доста се е подобрило положението в цяла България, както и през 2005-та в Плевен.

Друг начин да се погледнат тези данни е да попитаме каква част от известните свлачища в даден район са били изследвани в последните пет години. Виждаме, че при Перник положението се е подобрявало значително в последните 10 години и достига 45% сега. При Плевен има известно покачване, но отново е 1 от 8 свлачища. При Варна едва 1 от 13 свлачища са били оценявани в последните 5 години.

Тези числа не съвпадат с провала, който видяхме в петък – огромно свлачище, което нито е било документирано, нито оценено. Дават ми индикация обаче, че може би отчетливо по-малкото свлачища отбелязани като активни в района на Геозащита Перник са причина от по-честите проверки, които виждаме горе.

Отново припомням, че всичко описано се базира на публичната информация, която специалисти и чиновници въвеждат сами. При липса на публичност на документите от изследванията не може да знаем подробности за риска и препоръките на експертите. Има проблем както със софтуера и регистъра, така видимо и с процедурите щом това свлачище е било пропуснато. Но отново както често споменавам, тези данни ни дават възможност да задаваме по-добри въпроси.

Свлачища в градовете

Макар да има доста свлачища в близост до градове и села, няколко ми направиха впечатление. Виждам отбелязани три активни в София. Първото е на бул. Магесник в Редута над магазина на Lidl. Второто е на Околовръсно шосе при Ботаническата градина. Третото на запад от кв. Люлин за магазин Homemax и се вижда с просто око. И трите са изследвани последните три години. В Благоевград виждам няколко потенциални – все по склоновете над Вароша. Във Велико Търново има 10-тина активни и още 5-6 потенциални вътре в града. По морето около Бяла има доста, но особено много има във Варна и на север от града.

Разбира се, има още доста рискови райони и това, че някъде има отбелязано свлачище значи, че не само, че трябва да се укрепи, но и да не се строи нищо. Особено „подпорни хотели“. Ако трябваше да научим нещо от Елените, то е, че с природата шега не бива. Трябва контрол и публична инвестиция за безопасност.

За съжаление, голяма част от четвърт милиард евро, които преди седем години АПИ са похарчили за укрепване на пътища точно като този до Смолян, са изчезнали някъде без реален ефект. Може би е добра идея не само да питаме, но и този път да разберем кой и защо докато примерът от Смолян е още пресен. Иначе също както Елените ще забравим до следващата трагедия.