В края на 2025-та отиващото си скоро правителство на Желязков промени правилника за вписванията. Това се готвеше от месеци, а тогавашния министър на правосъдието Георги Валентинов Георгиев още по-отдавна разораваше почвата с твърдения, че се бори срещу имотните измами. Даже се снима с няколко баби за пред медиите.

Много журналисти и организации се обявиха срещу промяната, защото не беше доказан какъвто и да е възпиращ ефект срещу имотните измами, но за сметка на това съвсем ясно затрудняваше значително журналистическите разследвания. Това, всъщност, пролича като най-ярката цел на тази промяна, особено предвид историята и работата на бившия общински съветник от ГЕРБ, няколкото разследвания за корупция сред съпартийците му и данните за възможното разпродаване на 4400 държавни имота, за което писах. Именно, защото ми беше полезен инструмент за няколко материала поместени тук, описах моите резерви спрямо текста и заедно с препратка към критичните становища на юристи. Общественото обсъждане и с какви аргументи са излезли вносителите все още може да се намери на страницата на кабинета.

Проба, 1, 2, 3… месеца

Все пак, промяната беше подписана и влезе в сила на 15-ти януари. Реших да пробвам как работи „новия режим“ месец по-късно. Не го направих веднага, защото исках да дам време на и без това претоварената Агенция по вписванията да намери начин да приложи новите правила, особено предвид, че създават много повече работа на съдиите по вписванията. Междувременно журналисти се оплакаха, че изпитват трудности да получават информация.

На 13-ти февруари исках незаверен препис на нотариалният акт, с който министърът в оставка Георгиев е дарил апартамент на съпругата си. Трябваше ми за друг материал, който пиша. Именно това писах в причините да търся препис – за журналистическо разследване. Доколкото няколко елемента като имена, дати и от скоро – оценка на имота са достъпни през портала на Имотния регистър, в нотариалните актове има много детайли, които са важни и в отделни случаи сочат към потенциална корупция, укриване на доходи, фиктивни прехвърляния и прочие. Платих таксата от 2.5 лв. и зачаках.

Още на следващия ден получих отговор, че имат нужда от повече информация. Първо – трябва да уточня точно за кое лице упоменато в акта имам интерес в разследването си, второ – повече подробности за самото разследване, както и доказателство, че съм журналист. Предоставих информацията както бяха инструкциите, описах, че не работя в никоя медия, но имам блог и статии се поместват в други медии. Отговор не последва. Питах няколко пъти за състоянието и след месец се сетих да звънна. Оказа се, че преписката е затворена и пряко на инструкциите просто да им пиша, трябвало да подам ново заявление.

Подадох ново заявление със същата информация и платих пак 2.5 лв. за преписката. Още на следващия ден ми казаха, че задължително трябва да предоставя журналистическа карта. Такава нямам. Всъщност, такъв официален документ не съществува по принцип. Затова си направих собствена с ChatGPT. Би била фалшификат, ако се представях за журналист от Капитал или БТА или член на някой съюз, но не това правя аз. Съвсем оригинална си е за проекта ми GovAlert. Няма нормативна дефиниция какво е журналистическа карта или изискване да е обвързана с организация с определена дейност или въобще регистрирана организация. В този смисъл журналистическата карта е толкова валидна, колко институциите решат да я припознаят.

И да, на картата пише „Репулика Българи“. Според ChatGPT така се изписва на печат и реших да го оставя да видя дали някой ще забележи от агенцията. Този път вече знаех, че трябва да подам ново заявление, а не да чакам. Копирах всичко до тук, добавих картата и след няколко часа получих преписката.

В миналото не се е налагало да предоставям такава информация, особено не и да обяснявам в кое лице или фирма се вглеждам и каква е целта на разследването ми. Към момента, в който получих нотариалният акт, Георгиев вече не беше министър. Дори преди това не мога да твърдя, че е упражнявал натиск да не бъде предоставена информация или че е бил изрично уведомен. С промените обаче има такава възможност от ръководната си позиция, но нямам причини да смятам, че се възползвал.

Това в известен смисъл е дори по-лошо – този утежнен процес е вече новият „нормален“ и по дизайн е направен да работи точно така. Той и други в кабинета се оправдаваха, че нямало всъщност да се пречи на журналистическите разследвания. Оказва се, че съвсем не е така и станах свидетел. Съдиите по вписванията са натоварени с нелеката задача да преценяват дали журналисти могат да разследват министри и магистрати, както и да бъдат между чука и наковалнята между общественото мнение и нужда от прозрачност и схемите на политици и икономически интереси.

С други думи, тестът ми на „новия режим“ не откри нарочното вмешателство станало възможно с новия текст на правилника, а новото базовото ниво на влошена прозрачност и затруднено разследване на корупция.

Впрочем, както е по същия правилник можех да си върна таксите за неизпълнените заявления. Попълва се този формуляр с извлечение от плащането. Пратих го през ССЕВ на 13-ти март отново като проба дали работи процесът. Едната такса получих месец по-късно – на 17-ти април, а другата преди седмица на 8-ми май.

Исканията и отказите за преписки

Междувременно, исках по ЗДОИ от Агенцията по вписванията данните за всички заявки по преписки по чл. 51 за последните 16 години. Тъй като е имало промени в правилата междувременно, особено обсъжданото тук, исках справката е по новия смисъл на правилника, т.е. предоставиха ми отделно заверени по ал. 1 и незаверени по ал. 3 и отделно незаверени по ал. 1. Общо данните показват 4.8 милиона заявки за цялата страна от 2010 г. до март 2026-та. 85% от тях или 4 милиона са незаверени преписи по чл. 51, ал. 1. На 2.14% от тях е отказано. 25% от всички искания за страната или 1.15 млн. са били в София

На графиката долу виждате как се увеличават през времето. От разговори с адвокати, най-общо казано може да се каже, че в синьо виждате справките поискани по служебен път от институции, както и в последните два месеца от журналисти. В червено са исканията за преписки от бъдещи купувачи и други лица чрез адвокати, брокери и частни съдебни изпълнители. Вижда се, че заверените остават почти константа през последните две години и почти няма промяна в последните два месеца.

Тук интересна е разбивката по брой одобрени, т.е. кога териториалните звена на Агенцията по вписванията е преценявала, че може да предостави документи. Тук виждате в синьо границите, в които са се движили одобренията между 2010 и 2024 включително – 97 до 100%. В жълто показвам 2025-та, която минава през същата зона, макар след изказванията на Георгиев да се вижда отчетливо намаление. В началото на 2026-та виждаме обаче драстичен спад до под 95%. Графиката отбелязва нивото преди 15-ти януари, когато влизат в сила промените, както и след него.

Незаверените преписи по ал. 1, които са значително повече, показва аналогичен спад. В червено се вижда как след въвеждането на промените одобрените преписи намаляват с почти 4 процентни точки средно за страната и остават под миниума за последните 15 години.

Показвам тези графики с 94 до 100% във вертикалната скала, за да се виждат по-ясно разликите. В действителност, ефектът е доста малък, както се вижда на коригираната графика долу. Това е защото журналистите търсещи такива данни са сравнително малко и както показах в началото, дори да не откажат информация, процесът е много затруднен и се разкрива на институциите и понякога самите разследвани лица информация за разследването докато още тече.

Разглеждайки данните по териториални дирекции забелязвам някои аномалии. Има доста ниски нива на одобрение като в Асеновград, Монтана, Трън, Елин Пелин и Плевен. Някои от тях имат по 94% одобрение, а други – под 80%. При някои като Елин Пелин одобренията спадат наполовина през летните месеци, а други като Хасково и Разлог и Монтана – в началото на годината. При повечето от тях обаче причините са, че имат твърде малко заявления по принцип и дори няколко отказа се отразяват значително

Най-голяма аномалия има обаче в Благоевград. Споменах ги изрично покрай данните на НСИ за застрояването, защото имаше аномалия и там. При преписките на нотариални актове се забелязва огромен брой откази – в пъти повече като дял от цялата страна. При това не виждаме това в определени месеци, а изглежда става дума за редовна практика.

Тук виждате, че вече съм сложил вертикалната скала от 0 до 100%, защото за разлика от горната, диапазонът на одобрения през последните 15 години се движи от 65 до 100% при първата хипотеза. Към края на 2025-та са одобрявали едва едно от четири заявления на моменти. В началото на тази интересно, но има скок в одобренията след 15-ти януари. След това обаче пак пада под 50%.

При незаверените преписи по ал. 1 – мнозинството от исканията, положението е една идея по-добре, макар отново значително по-зле от цялата страна. Особено през август виждаме спад до 50-65% одобрение. Интересното е, че отново обратно на останалата част от страната, в първите месеци на тази година няма драстичен спад и нивата на одобрение се движат в рамките на нормалното конкретно за Благоевград.

Не виждам нищо, което дори се доближава до този тип на работа в която и да е териториална дирекция в страната. Нямам представа на какво се дължи това и не смея да спекулирам. Може да отговорят единствено служителите.

Предупрежденията бяха точни

В публичното пространство като единствена причина за тези промени се тиражираше желанието на бившия вече министър Георгиев да пресече имотните измами. Доколкото съществуваше теоретична възможност това да се случи с искане наслуки на извадки от нотариални актове с цел откриване на уязвими жертви, аз и много други предупредихме, че тезата на министъра е абсурдна. Първо не бяха показани доказателства това да се е случвало някога, а още повече да се е превръщало в системен проблем, второ за да сработи трябва масово искане на извадки, което би следвало да се засече в съответната служба, ако изпълняват задълженията си по наредба, трето, собствениците ще знаят, че някой е искал извадка и четвърто и най-важно – нищо от това и фактическата измама не е възможна без участието на адвокати и корумпирани нотариуси. Именно това видяхме при няколко такива схеми, особено тази от последната седмица. Нищо от промените не пречи на тази категория хора да имат неограничен достъп до същите документи.

Като контрааргумент посочихме, че свободният достъп сега се използва масово за сверяване на предоставени документи от продавачи на имоти и строителни компании. Това предотвратява имотни измами, особено когато става дума за тежести или особени клаузи в нотариалните актове. Сравнително чести са тези при инвеститорите в нови сгради и продажбата на стари къщи и апартаменти. Виждаме от данните колко често се искат незаверени преписи. Промените ефективно влошават този важен за купувачите инструмент и всъщност така Георгиев помага на имотната мафия

В аргументацията на промените се посочва още нещо – правото на неприкосновеност на хората. Т.е. да не се разкриват детайли от частния им живот и конкретно какво пише като условия и детайли в актовете. Този аргумент има повече смисъл и засяга баланса между личните данни като договори и собственост и публичния интерес като предотвратяване на имотни и журналистически разследвания за корупция и пране на пари. Този баланс е уреден на редица места в закона, включително в Закона за достъп до обществена информация. В стария режим на вписванията има допълнителни защити за това, че се документира кой е имал достъп до преписките, има задължение да не се разпространяват личните данни отвъд целите на разследването и прочие.

В този смисъл в опита ми да взема препис на нотариалния акт на бившия министър, данните от самата агенция и същността на аргументите за промените прозира ясно това, за което предупреждавахме преди година – целта винаги е била блокиране или най-малкото затрудняване възможността за разследване на имотното състояние и подкупите в натура на политици, магистрати и свързани с тях лица.

Затова призовавам да бъде върната старата версия на правилника. Подобрение би било дори да се включи, че данните за собствеността и оценката на прехвърлянето, както и история на актовете към имот се публикуват като отворени данни по подобие на това, което прави кадастъра. Разбира се, това следва да става с кодирани лични данни също както се прави сега от кадастъра и търговския регистър. Дори следва да използват същия алгоритъм и кодове, за да може да се свързват уникалните хешове заместващи ЕГН-тата.

Това би помогнало на прозрачността и разследванията както за имотни измами, така и за корупция – нещо, за което този кабинет неспирно повтаря, че ще започне да бори. Ще е възможност също да докажат, че ще възпират лобизма и схемите от управлението на ГЕРБ и всичко това само с една министерска заповед.