Затова се разрових и писах на няколко аптеки в Германия, където може да се поръчва през интернет. Една Disapo ми отговори, че приемат рецепти от ЕС, но има няколко важни условия наложени им нормативно:

• Рецептата трябва да се предостави в оригинал
• Доставката трябва да е на адрес в Германия
• Плаща се предварително и по цена непокрита от здравна каса

Уточнихме преди малко процесът и реших да го споделя, защото може да е полезен някому. Важно уточнение е, че не съм поръчвал така – това са инструкциите на една аптека. За разлика от дистанционното вадене на ЕЗОК, ваксините или чиповете за тол пунковете в Гърция, където исках първо да мина целия процес преди да го споделя, тук нямам какво да поръчвам, за го пробвам.

1. Вземете рецепта от лекар с ясно изписано името на лекарството, подпис и печат
2. Направете си акаунт на фирма за доставки от Германия. Аз използвам GGBG.
3. Поръчайте от сайта лекарството избирайки производител и количество и изберете „Privatrecept“, т.е. не електронна от немски лекар
4. При поръчката въведете адреса в Германия на фирмата за доставки. Този на GGBG е в Берлин.
5. Изпратете рецептата с писмо до посочения от тях адрес в инструкциите. Добавете в писмото номер на поръчката. Препоръчвам да използвате куриер, но и с български пощи ще стане – просто последните може да отнемат между една и три седмици да пристигне писмото
6. Когато бъде обработена рецептата, ще получите инструкции за плащане
7. След като платите ще изпратят лекарството на фирмата за доставки, а те ще го докарат в България

Целият процес оскъпява лекарството по няколко причини. Първо, лекарствата в Германия без каса са доста по-скъпи от България. Въпросния препарат, който беше причината да проверя това, има двойна цена в Германия,… но е наличен. Второ, изпращането на писмо с куриер, ако бързате, не е евтино. Не на последно място макар доставката над 30 евро да е безплатна от самата аптека, доставянето до България ще струва още 5 до 10 лв. в зависимост дали искате да се донесе до вкъщи.

Разбира се, всичко може много да се опрости, ако познавате някой в Германия, изпратите му рецептата и той купи лекарството директно от аптека. Доста хора обаче нямат такива познати или не могат да чакат същите да пътуват за България. Във всеки случай, ако имате въпроси или намерите търсеното от вас лекарство в друга аптека, препоръчвам ви да им пишете. Тази тук просто беше първата, която ми отговори и то на добър английски.

Ако някой поръча така лекарства с рецепта от тази или друга аптека в тази или друга държава, моля да сподели опит в коментарите. Интересно ми е колко време отнема и дали има спънки.

Разбира се, за да не прибягваме до такива еквилибристики както за лекарства, така и за ваксини, трябва да изискваме доста по-настоятелно от Министерството на здравеопазването да ги осигурят в достатъчни количества. При това следва да го правим не само с коментари из фейса, а с търсене на сметка на народните ни избраници и висшите чиновници, от които пряко зависи това. Макар навсякъде да се случват проблеми с доставките в това турболентно време, няма две мнения, че сме свидетели на абсурдно отношение и бездействие към злоупотреби и критични липси.

Ваксината срещу Бексеро вече е налична в България. Често се случва да свърши обаче, така че искайте да се поръча от личния ви лекар, педиатър или близката аптека. Това е важно, защото така ще се установи интерес към ваксината и ще има стимул да се внасят повече бройки. Използвайте инструкциите долу като резервен вариант за тази и други ваксини.

Имайте предвид, че може да се наложи да предоставите рецепта написана на английски на гръцката аптека, така че процесът не е толкова лесен, както беше до към средата на 2025-та.

След поредните случаи на менингит и починали деца имаше доста въпроси около възможностите за превенция. Министерството първо писа за случите, но пропусна всякаква информация за наличните ваксини. След като доста, включително аз, ги критикувахме за това, все пак го добавиха два часа по-късно.

Има две ваксини, които може да се използват в България – Нименрикс и Бексеро. Първата е срещу 4 групи или вида менингит, а втората е срещу петия – група B. Бексеро за съжаление не е достъпна в България. Нименрикс я има по аптеките, но тъй като не е включена в задължителния имунизационен календар и не се поема от държавата, трябва да се плати. В момента струва около 100 лв. на доза. Според препоръките на министерството, до 6-тия месец на бебетата се слагат два приема. Ако слагате над 6-тия месец е една доза, както и за по-големи деца. Безопасна е за кърмачета от 6 седмици нагоре и препоръката обаче е да се слага възможно най-рано, защото именно бебетата са най-уязвими. Важно е да не разчитате на преразказани препоръки по форуми и блогове що се отнася до приема, а да се консултирате с лекар.

Трябва „само“ да намерите лекар, който да я сложи и да я поръчате в аптеката. Аналогично е при ваксините срещи варицела, която се слага над годинка. Същото е и при ЧПВ, която е от 9 години нагоре и е безплатна за момичета, а от догодина обещават, че ще включат и момчетата в програмата. Най-добре е да се поставят от личния лекар или педиатър, но за съжаление все още има доста лекари, които по редица причини не искат да слагат препоръчителните от министерството ваксини. Понякога е от незнание, понякога от предразсъдъци, понякога от мързел, но най-често се извиняват от липса на количества или че процедурата ги спирала или какво ли не. Ако сте в София, препоръчвам педиатъра д-р Атанасов, който дава съвети и зарежда сам някои ваксини, за да не се налага да ходите по аптеките. Ако може да препоръчате други, особено извън София, пишете в коментарите.

Когато стана време да ваксинираме дъщеря ми, решихме да сложим Нименрикс и Бексеро. Втората я поръчах от гръцката аптека Промахон. Предполагам, че има и други, но тази ми препоръчаха и вече за 4-ти път поръчвам различни неща. Заедно с тази ваксина поръчах и отделна ваксина за хепатит А (Хаврикс 720 в случая), защото не се намираше поне тогава в България и исках да имунизирам децата. Така намалих и разходите за транспорт. Процесът е следния:

1. Взимате номера от сайта им и им пишете на Viber. Отговарят на български – изглежда използват някакъв преводач, затова бъдете търпеливи
2. Питате за конкретните ваксини – Бексеро в случая, колко ще струват и колко е доставката
3. Изпращате снимка на документ подписан и подпечатан от лекаря ви. Те ще ви дадат образец
4. Уговаряте къде и кога да бъдат изпратени и кога се очаква да пристигнат
5. Уредите ли всички детайли ви изпращат линк, на който плащате с карта
6. Когато получат плащането ви пишат и изпращат в уговорения ден пратката

Точка 3 я добавих, тъй като други споделиха, че от съвсем скоро изисквали медицински формуляр на латиница да бъде подписан и подпечатан от лекаря на детето. Когато аз купувах нямаше такова изискване, но навярно има промяна. Формулярът е Трансгранично здравно предписание и ще намерите примерен тук.

Ваксините се изпращат в хладилна кутия от стиропор, в която са поставени замразени хладилни елементи. По пътя кутиите се държат в хладилни камиони, а като пристигнат – в хладилни камери. Разпитах преди първата доставка и споделиха, че редовно правят тестове на качеството на куриера – изпращат такива пратки с апарат вътре и при получаване проверяват дали всичко е пристигнало добре и дали температурата е била в нужните граници през цялото време на база отчитанията. При всичките ми поръчки до сега хладилните елементи не бяха дори размразени, т.е. температурата е била ниска.

В София може да доставят на място, но аз предпочитах да взема от офиса на куриера, който тогава беше в Дружба. Извън София мисля, че имаше още 1 ден за доставка и е до адрес. Всичко това носи със себе си допълнителни разходи за доставка, но не помня да е било повече от 20 лв. Изпращане на хладилната чанта се случва само в понеделник до четвъртък, за да не престоява в склад през почивни дни. Извън София може да махат и четвъртъка със същата цел, но е добре да се уговори с тях при поръчката. На база на това може да се ориентирате кога да направите час на лекаря.

Въпреки, че получавате хладилната чанта, препоръчвам да държите ваксините в хладилника веднага след изваждането им до момента, в който дойде време за прегледа и имунизацията. Така, в случай, че детето хване някой вирус междувременно, може да отложите часа при лекаря. Ако има нужда от повече дози през няколко месеца, препоръчвам да се купуват отделно преди имунизациите, а не наведнъж и да се държат няколко месеца в хладилника. Не ги вадете и междувременно и ако хладилника ви има склонност за замразява неща, не ги допирайте до стените. Някои от хладилните елементи в пратките впрочем все още ги пазя и използвам за моите хладилни чанти.

До сега не съм чувал за забавени пратки, проблем при охлаждането или качеството на ваксините. Преди по същия начин масово се взимаха ваксини за ЧПВ предпазващи от повече щамове, но откакто са налични и покрити в България, това не е нужно. Ако имате опит с други такива аптеки, както и лекари поставящи такива ваксини, споделете в коментарите. Ако пък искате да не се налагат такива еквилибристики, за да осигурим сигурна превенция на децата си, пишете на министерството на здравеопазването да включат Бексеро в регистъра на пределните цени и да се търси съдействие за вноса ѝ, както и да я включат заедно с другата срещу менингококи в списъка с безплатните ваксини. Най-добре би било тези двете заедно с другите срещу варицела и ЧПВ в задължителния календар – нещо, което отдавна се е случило в други европейски страни, резултатите от които съм коментирал вече.

Тъй като има и доста паника покрай тези и предишните случаи, прочетете написаното от доц. Велев, който е инфекционист.

Може също да прочетете как да си извадите лесно и изцяло дистанционно Европейска здравна карта и чип за тол-станциите в Гърция.

В градската среда, ако нещо ви се струва, че не наред, то почти сигурно не е и трябва да му се обърне внимание. Ето два примера.

Има една сграда с доста силно и … артистично осветление. Хора от квартала се оплакваха в групите, че им е направо дискотека в прозорците нощем. Поне един написа, че има дете с фоточувствителна епилепсия и им е проблем редовно. Пуснаха сигнали до общината и се установи, че цялото им външно осветление не е по проект и нямат отделно разрешение. Не го махнаха изцяло, но поне го намалиха и вече над година „дискотеката“ спря.

Една улица до нас наскоро разбрах, че е еднопосочна. Преди не беше, а сега има един леко скрит знак и липсват другите задължителни по кръстовищата. Има също една измислена пешеходна пътека, която привидно не е по изискванията. Далеч нерядко срещано, но ми се стори странно и питах. Оказа се, че един небезизвестен инвеститор без схема за движение решил да начертае улицата, да си бодне знак и да я направи еднопосочна, за да си паркират там от блока.

Та думата ми е да питате и настоявате. Не се отдавайте на нихилизма. Само така нещата се променят и усилията придобиват смисъл.

Днес пускам данни, които събрах в последните дни. За разлика от предишните не съм се отказал да обработя тези и да ги представя в разбираем вид. Смятам обаче, че са важни и ги пускам веднага свободно в случай, че някой иска да ги използва. Докато информацията в тях е вече налична в мрежата, тя е трудна за намиране и използване.

Първият ресурс идва от дневния бюлетин на МОСВ за състоянието на язовирите в страната. Ще го намерите на страницата на министерството. От няколко дни се публикува и в профила на @GovAlertEu:

Тъй като бюлетинът е във PDF формат, числата в него не може да се използват свободно. Не се и публикуват в машинно-четим формат на сайта им или в портала за отворени данни. Затова свалих всички доклади от началото на май, когато е започнал бюлетина и ги свалих в по-лесна за обработване таблица. Може да я свалите тук. Колоните са същите, както таблицата след трета страница. Това, което липсва като информация е класификацията по цвят кои язовири са предназначени за питейни, кои за напояване и кои за производство на енергия.

Другият източник са гаранциите за възобновяема енергия. Те се издават от Агенцията за устойчиво енергийно развитие и ще намерите в регистъра им. Той всъщност е обновен в лесен за търсене и филтриране формат и е прекрасно, че позволява сваляне на справките. Преди седем години беше просто една Excel таблица пълна с грешки, която тогава свалих и показах в интерактивен инструмент. Сега извадих в таблица всички гаранции за енергия на ВЕЦ-ове заедно с произведената енергия по месеци. Може да я свалите тук. Това, което не е удобно е, че няма разбивка по дни кога точно е произведена тази енергия, за да може да съпоставим с изпускане на вода от язовирите.

Друг липсващ елемент, който се опитам сега да събера, е информация кои ВЕЦ-ве са на и надолу по течението на кои язовири. С други думи изпускане на вода от кои язовири би помогнало на кой ВЕЦ точно да произведе повече ток и колко повече. Така може да направим относително точна преценка намаление къде е докарало какви пари на кого. В таблицата виждаме имена на фирми и точни периоди и количества енергия. Тук може би ще е полезен този регистър, но трябва да се изчистят имената, да се вземат координатите и да се съпоставят ВЕЦ-ове с язовири. За доста от гаранциите се вижда, че нямат схема на подпомагане. Затова, макар, че нямаме информация как са продадени и в кой конкретен ден, може да използваме интервалите на спот цените за дадения месец за приблизителна оценка.

Ако някой има идея как може да съберем лесно информация в табличен вид кои от тези язовири имат ВЕЦ-ове надолу по течението и доколко изпусканията на вода ще увеличи производството им, ще се радвам да сподели. Аналогично, ако някой има поглед над сферата и иска да сподели какви проблеми може да има с конкретните справки и разбирането ни за тях. Също, както преди, може да използвате данните по какъвто и да е начин, тъй като са публична информация. Ще се радвам да споделите резултатът в коментарите.

Снимки от Tama66 и pxhere.

Малко странно ме гледаха в метрото и леко трудно се диша в това, но ухае хубаво от цветята и миазмата няма да ме догони. Ето, не съм болен днес, нали? Значи работи.

Направих тази маска за около час снощи. От хартия е, но ако имате кожа няма да е много трудно използвайки същите модели. Някои дори я правят от хартия и отгоре залепват кожа, за да хванат по-добре формата.

Използвах дебел картон по подобие на другите хартиени модели, които съм показвал преди. След това го боядисах с черни водни бои, така че да остане зацапано. За прозорците за очите импровизирах с пластмаса и черно тиксо. Моделът ще намерите тук, но има много други в мрежата, включително с типичната за онова време шапки.

Ако все пак не искате да се давате на паниката, но искате да научите повече за вируса, запомнете, че трябва редовно да си миете ръцете, да не си пипате устата или очите докато сте навън без да са ви чисти ръцете и да ограничавате контактите с болни със симптоми на грип. Това е единственият начин да се защитите. Ще намерите повече информация и съвети на страниците на НЦЗПБ, МЗ и ECDC. Не разчитайте на социалните медии и кафявите сайтове, защото най-често ще срещнете фалшиви новини и евтини сензации.

Не съм писал нарочно тук за случая със свещеника и делото му в Сливен. Както многократно съм обсъждал до сега, въпросът не е медицински, а юридически и психологически. Лекари и имунолози не обсъждат дали ваксините са нужни и безопасни, а кои и в каква комбинация да се поставят. Как да се стимулират хората да не пропускат тези за себе си и децата си е вече въпрос на социалната система, здравната култура и условията в конкретно общество.

Здравните аспекти са ясни и ги чуваме постоянно. Научаваме и все повече неща за вредата от болестите, които са иначе лесно предотвратими с ваксините. Трудът на Велислава Петрова е показателен за това. Относно юридическият аспект на нещата, тук адвокати имат най-вече думата. Препоръчвам интервюто на Мария Шаркова по БНТ и обзора на Ивайло Везенков в Свободна Европа. Дискусията на Силвия Петкова в Маргиналия и Веселина Седларска в Редута, също добавят аспекти към темата, ако искате да прочетете повече.

Всички са единодушни, че решението на АС Сливен се базира на грешно тълкуване на закона и конвенцията и че ще падне при обжалването. Тепърва чакаме отговор от Министерството на здравеопазването дали и какво са предприели въобще по това дело. Междувременно обаче „постижението“ на свещеника доведе не само до повдигане на вежди в обществото, но и до ликуване на доста из антиваксърските групи.

Макар символично, това което Янакиев сътвори има значителен негативен обществен ефект. Подобен виждаме при други борещи се активно с имунизациите и въобще този вид превенция на инфекциозни заболявания. Точно той обаче излезе на преден план в последно време. Затова подобно на миналата година, реших да направя нещо добро вместо него.

На името на отец Янакиев има вече дарение за световната борба с полио. Дарението е от 100 лв. – по един лев за всеки случай до сега за тази година по последни данни. Благодарение на фондацията на Мелинда и Бил Гейтс, сумата се утроява. Събраните пари ще бъдат използвани за купуване на още ваксини, съкранението им, осигуряване на здравни служители по места и физическата им сигурност. Ако желае, може да свали и картичка, което отбелязва дарението му.

Тази година видяхме четирикратно увеличение на случаите на единият дивите щамове полиомиелит в последните две държави, където се среща – Афганистан и Пакистан. Като основна причина се сочат религиозни фанатици борещи се срещу имунизационната програм и лекарите, които ваксинират. Добрите новини обаче са, че щам 3 вече е официално обявен за заличен след като същата съдба достигна щам 2, а целият континент Африка беше обявен за свободен от полио.

Има доста път напред, за да остане тази болест в историята. Радвам се, че отец Янакиев помага така в посока имунизирането на повече хора, макар в другата си дейност ефективно да помага на връщането на болести като морбили и рубеола.

Ако искате и вие да дарите за борбата срещу полио и други заболявания, може да го направите на End Polio, както и на сайта на Уницеф или на фонда на Bob Keegan подкрепящ здравните работници станали жертви на атаки от религиозни антивакс фанатици. Ако искате да научите повече за борбата срещу полиото, ще намерите всичко на GEI инициативата.

Напоследък са популярни електрическите скутери под наем. Особено в по-големите градове във Франция, Швейцария и Австрия. В Германия бяха забранени до преди няколко месеца. Веднага след забраната улиците на няколко по-големи града се напълниха с такива.

Най-важното за който и да е такъв транспорт под наем е критичната маса. Имат шанс да са рентабилни единствено в големи градове, където хората се придвижват много и до на средни разстояния. Трябва да има достатъчно скутери, за да можеш да си относително сигурен, че ще намериш такъв като ти трябва и цената не трябва да е много по-висока от публичния транспорт или други варианти за придвижване.

Във Франкфурт веднага след вдигането на забраната по улиците се забелязаха поне 4 марки скутери. Първи бяха TIER и станаха най-популярни. След това дойдоха CIRC и WIND, а от скоро се виждат все повече LIME.

Всъщност, въвеждането им беше споходено от попътен вятър, което може би е било част от плановете им. Точно тогава затвориха значителна част от метро линиите за поредния ремонт, а някои от линиите на автобуси и трамваи бяха разредени и скъсени. Времето на тези ремонти съвпадна нарочно с лятната ваканция на учениците, но въпреки по-малкото хора в града скутерите се радваха на голям интерес.

При претоварени линии на транспорта дойдоха точно навреме да помогнат на хората да се придвижат до работа. Именно така започнах да ги използвам и аз – особено предвид проблемите с градския транспорт, които по принцип има в нашия край на града.

За да се наеме един, трябва да си включиш GPS-а на телефона и да въведеш кредитната си карта. След това ти показва всички скутери в региона, чиито батерии не са изчерпани. Както се вижда на тези снимки, TIER имат доста машини в централната градска част, но и другите добавят постоянно.

Скутер се наема като избереш някой или сканираш QR кода му и натиснеш, че го наемаш. След като стигнеш пак на телефона натискаш, че го освобождаваш. По закон в Германия скоростта им не трябва да надвишава 20 км/ч и тези под наем са ограничени софтуерно на толкова. Като ги караш се усеща колко силно ускоряват докато не стигнат тази скорост. В доста държави има такова ограничение и определено е добра идея. Особено предвид колко са нестабилни. Малко е досадно за колоездачите, защото скутерите често се карат по техните алеи, а с колело обикновено се кара с над 25 км/ч.

Скутерите се паркират обикновено на тротоарите, макар да съм виждал навсякъде, включително захвърлени в храстите или просто така на пътеки за колелета. На първите две снимки ще забележите, че има червени зони. Това са парковете, където също е забранено да се кара и паркира. Освен, че приложението ще откаже да приключите пътуване там, понякога когато съм минавал по границата на парк, скутера е отказвал да ускори, защото е засичал, че е в червена зона. Явно го правят, за да не си навлекат неприятности с общината.

Всъщност, понякога скутерите спират да работят, особено, когато е много горещо. Имаше няколко седмици с над 35 градуса и се усещаше как батериите им прегряват. Тогава просто спират за 10-15 секунди и или се отказваш, или буташ за известно време. Друг проблем е стабилността и размера на гумите. Машинките са тежки и трябва известен опит да се кара, особено толкова близко до колите и автобусите по пътя. За разлика от колелетата, например, изискват много по-равен път лишен от дупки, чакъл и дори малки препятствия. Затова се виждат все повече скутери направо на пътя между колите и вече има пострадали във Франкфурт. В град като София, където вело-алеите са крайно недостатъчни и често се блокират от паркирали коли, движението на скутери по пътя ще е по-скоро правило, отколкото изключение.

Това означава и че се налага да подбирам пътя, по който минавам, за да избягвам разбити улици. Не минавам, например, по същия път, който бих с колело. Така се удължава пътя и цената. Средно от нас до офиса със скутер ми струва 4 до 4.5 евро. Всички имат подобни цени – едно евро за начало на пътуването и между 18 и 22 цента за минута. В рамките на 3 до 6 евро може да стигнеш до всяка част на централната част.

За сравнение, едно пътуване на градския транспорт в същата зона струва 2.75 евро, а целодневен билет излиза 5.35 евро. С други думи не си струва да се придвижва човек всеки ден с такъв скутер, но е полезно, когато няма друг вариант. Аз, например, съм ги използвал когато не искам да се изпотя по пътя за офиса. Забелязвам, че и доста костюмари ги карат, а преди това не съм виждал толкова много да карат колелета.

Всъщност, другата алтернатива на транспорт под наем я има отдавна – колелетата. Най-известни и масово използвани са тези на Deutsche Bahn. Има още няколко, включително на Visa и LIME, но почти никой не ги използва. Причината е една – тези на DB просто са удобни и са навсякъде.

В града са отдавна и доста хора ги използват редовно. Имам колеги, които пътуват час от съседни градове, оставят колите си на буферен паркинг и после взимат такова колело до офиса, тъй като места за паркиране почти няма, а и са безбожно скъпи. Те си взимат годишна карта от 50 евро и могат да карта колкото си искат. Първите 30 мин. на каране са им безплатни, после струва по евро на час.

Аз използвам колелетата на DB поне 5-6 пъти в месеца и използвам друга тарифа – 3 евро годишна такса и по евро на всеки половин час, включително първия. Общо взето от нас до офиса с колело излиза под тези 30 мин., така че рядко се е случвало да плащам повече от евро на пътуване. На границата съм да има смисъл да си платя годишна карта. И двете тарифи позволяват да се наеме второ колело при същите условия, което е полезно за семейства.

Така колелото излиза много по-евтино от скутерите. Всички колелета имат подобни ценови схеми. Има обаче една голяма разлика между тези на DB и другите колелета и дори скутерите – паркирането. Тъй като червените бяха първите в града и предхождаха останалите с много, отрано се видя, че има проблем. Хората ги изоставяха къде ли не. Няма все още въведено изискване от общината, но след множество оплаквания DB са седнали с властите и са се разбрали сами да се ограничат. Много такива неща в Германия стават полу-формално на принципа „направете нещо, че ако се намесим ще имате сериозен проблем“.

Така от няколко години колелетата на DB се взимат и оставят само на определени стоянки. По-горе в последната снимка съм показал приложението им и къде са стоянките. Те са често на кръстовища, паркове, площади и паркинги за колелета. Ако оставиш колело извън тях, има глоба от 5 евро, защото някой трябва да отиде и да го премести.

Никое от другите услуги за колелета под наем не е въвело обаче такова ограничение и затова може да ги намериш практически навсякъде. Блокират пешеходни пътеки, входове на метрото, заемат места за вързване на колелета и дори паркоместа. Недоволство има, но общината е доста мудна в решението. Критиката обаче се отразява и на бизнеса им – доста хора ги избягват именно, защото не са доволни колко са пръснати. Иронията тук е, че именно същите тези клиенти ги оставят къде ли не, но се отразява върху репутацията на самата услуга.

Подобен проблем има и при скутерите. На няколко пъти за малко съм се пребивал с колело, защото скутер е паднал върху вело-алея. Все по-често се забелязва да блокират пешеходни пътеки и да не позволяват на колички да минат, особено, когато е тясно. Когато се опиташ да ги махнеш пък се включва аларма.

Други градове са се сблъсквали отдавна с такива проблеми. В Париж знам, че са определяни като напаст и протестиращи са ги изхвърляли по кофите. В Австрия на места се забранява да се карат и паркират по пешеходни пътеки. В Швейцария е имало серия от инциденти, включително заради софтуерни грешки. Всъщност, всички скутери изискват преди наемането да потвърдиш, че носиш каска, както е изискването. До сега не съм видял нито един да носи такава, аз включително.

Да се въведе смислена регулация за този тип услуги е много трудно. От една страна искаш да предпазиш както градската среда, така и използващите ги. От друга – да не спреш развитието и конкуренцията между тези услуги. Трябва да започнем да мислим сериозно за тези неща в София, където се готви пускането на такива скутери. Мерките взети в други страни на Европа като ограничаване на скоростта и къде може да се кара са добро начало.

Опитът на Китай с колелетата под наем обаче дават притеснителни сигнали. В някои градове там различни startup-и са пуснали стотици хиляди колелета, именно заради нуждата от критична маса, за да е рентабилна услугата им. Така обаче са се образували планини от колелета в паркове и площади, което е накарало общините да плащат огромни суми за изчистването им. Горе се вижда поле с изоставени колелета от такива услуги под наем.

При скутерите има подобен проблем. Заради високата цена на една машина не се изоставят така, че именно тя прави самата услуга икономически неизгодна. В щатите са изчислили, че за да се изплати един такъв скутер, трябва да се наема по 7-8 пъти на ден всеки ден в рамките на поне 3 години. И това е в най-добрия случай. На практика малко оцеляват достатъчно, за да постигнат дори 1/3 от цената си. Причината е, че повечето компании използват готови скутери, които всеки от нас би могъл да купи, но които не са създадени за такова натоварване.

Все пак, в такива startup-и се наливат стотици милиони и макар да губят бързо пари, надеждата е, че ще развият собствена технология за по-устойчиви и по-евтини скутери, за да могат в един момент да са на печалба. До тогава ще има сериозна обращаемост на техниката, а често нямат дори план как да рециклират батериите, което малко по-малко ще стане сериозен проблем, тъй като тези на скутерите се скапват доста по-бързо, за разлика от колите.

Алтернативи като Spark в София са доста добри, но вървят в обратна посока на целта да се ограничи максимално трафика на коли в градската среда. Все пак са за предпочитане пред тези с вътрешно горене предвид какво е замърсяването на въздуха и колко повече дизел се внася в България след забраните в страни като Германия. Именно за този внос законодателя трябва да вземе мерки на национално ниво и то спешно.

Всякакви ограничения за скутерите е добре да стават на местно ниво в контекста на нуждите и проблеми на града. Макар далеч не е от най-сериозните теми за София, например, добре е да говорим и за това преди изборите и преди да стане истински проблем.

Явно Vivacom не обръщат внимание на това, защото въпросната услуга е с чисто търговска цел. Затова надали може да ги виним – виждат интерес у обществото и решават да изкарат пари от него. Това е целта на всяко търговско дружество в крайна сметка. Още повече, че използването на данните формално е законно, тъй като се публикуват с изцяло отворени лиценз.

Това не означава, че следва да плащате за SMS-ите. Всъщност, има някои приложения, които може да използвате напълно безплатно. Vivacom хвали услугата си с това, че не се налага да използвате интернет и да инсталирате нищо, но всъщност всяко приложение ще ви дава много повече информация в по-разбираем вид, отколкото един SMS. Да не говорим, че вече практически всеки план има мобилен интернет и няма нужда да плащате допълнително за нещо, което следва да е безплатно като замисъл.

Ако все пак искате да дадете парите си някъде, за същата сума, която бихте дали за тези SMS-и, може да осиновите измервателна станция на AirBg.info или сами да построите такава. Така ще се разшири мрежата, ще се подобрят данните, с които разполагаме и разбирането за проблема. Напомням, че Vivacom не подпомага по никакъв начин проекта с тази услуга, а само се възползва от вече изграденото.

Всъщност, освен моралните изражения на това да използват данните така, има и друга причина да не одобрявам тази SMS услуга. Похвално е, че са направили известяване на база местоположението на абоната взимайки публично достъпни данни, които може да са му от полза. Ако се интересуваха от социално значимият аспект на това обаче, щяха отдавна да въведат подобно известяване за безследно изчезнали, каквото вече обсъждаха многократно с полицията. Дори по-лесно е за изпълнение и има предвидена възможност за спешни съобщения в системите им. Разликата е, че не може да се взимат пари за подобни SMS-и.

Добрите алтернативи

Очаква се излизането на официално приложение от самите Luftdaten, което да показва в реално време данните от мрежата. Също така по всяко време може да отворите AirSofia.info или AirTube.info, които ще ви дадат най-добра представа. Ако от Vivacom може би се притесняват, че мобилният им интернет няма да е достатъчно добър за зареждането на такива сайтове и приложения, то може би не е добра идея да го показват с подобни SMS услуги.

Plume Air Report. Това е приложението, което сам използвам. Дава информация за различни градове по света с доста подробна информация и надеждни прогнози за следващите дни. Разчита на всякакви източници, включително данните от мрежата на Luftdaten.

AirVisual. Това приложение също е доста удобно и интуитивно. Използвах го известно време, но харесвам Plume повече. Използва предимно официални данни, но дава и по-дълга прогноза

BreezoMeter. Нямам впечатления от това приложение, но ми беше препоръчано от познати. Подобно на останалите дава данни за мястото, където се намирате и прогнози за идните дни.

Air Quality: Real time AQI. Това е приложението към популярният сайт aqicn. Показва данните предимно от официални източници. Изказвах доста критика към тях защото не е ясно как взимат данните си, а и доста хора не разбират, че показват индекс, а не буквално замерванията. Този индекс обаче е много полезен за сравняване между градове и държави, както и между градове, когато се отчитат по няколко замърсителя като азотни и серни оксиди, а не само един като праховото замърсяване.

Предистория

Първото, което трябва да се разбере е, че AirSofia.info е една визуализация на определени данни. Всъщност страницата използва буквално картата на Luftdaten.info – оригиналният немски проект, от който е започнало всичко. Именно те изграждат първите станции, създадват софтуера, ръководствата, картите и до ден днешен събират данните. Всичко е с отворен код, постоянно се правят подобрения, добавят по-добри сензори и се търсят начини за подобрение.

Именно в тук влиза AirBg.info, които превеждат софтуера на български и започват кампания за поставяне на въпросните сензори в България. Устройствата пак подават данни в рамките на мрежата на Luftdaten и се възползват от обществото около проекта, но всеки има възможност да използва наученото самостоятелно. Създадоха също сайтът AirTube.info, който дава по-добра визуализация на данните и по-лесно следене през времето.

Всъщност българската кампанията е една от най-успешните предвид колко много сензори са пуснати за толкова кратко време и бързо покриват цели градове. В Германия това отнема години и за сега има съизмеримо покритие само за града, от който е тръгнало всичко – Щутгарт.

Най-големият успех на кампанията обаче е, че накара хората да мислят и да говорят по темата. Доста време преди да започне проекта бихме камбаната за замърсяването, анализирахме данните на ИАОС и показвахме къде са проблемите. Едва със станциите на AirBG обществото осъзна проблема и започна да се работи по-сериозно.

Доколко са точни

До голяма степен именно заради този си социален ефект проектът попадна под мерника на знайни и незнайни експерти. Най-вече на общината. Критиките бяха, че данните не са официални, не са точни и че нищо не е сертифицирано от ИАОС.

И са прави, „частните“ уреди не дават точни данни и не могат да дават такива. Сензорите са на цена около 30 евро и далеч не може да достигнат качеството на измерване на тези на агенцията. От една страна често засичат мъглата, от друга самите те се замърсяват. Най-вече обаче биват поставяни до тераси и мръсни фасади, под които се пуши, пече се на скара, варят се буркани, гори се боклук и прочие, което влияе на конкретното местно измерване. Всичко това внася шум в данните и е причината да виждаме спорадични лилави точки със измервания от 2000 на картата.

Станциите на агенцията имат задължително отстояние от улици и сгради, оградени са, за да няма конкретен източник на шум, който да влияе и ако такъв бъде засечен – като накладен огън в съседство – данните биват премахвани като невалидни. Целта на онези станции е да мери фоновия шум – каква е средната концентрация във въздуха за града взимайки няколко точки.

Едно сравнение би било, че станциите на агенцията мерят колко е средното съдържание на урина в басейна след като е бил добре разбъркан, докато частните станции мерят с по-прости уреди, но много по-често колко ти е мръсно конкретно при теб докато хората около теб пикаят в басейна. Вече въпросът е кои данни намираме за по-ценни за себе си.

Лъже ли AirSofia?

Не. В никакъв случай. Макар замерванията да не са толкова точни, колкото тези на агенцията, всъщност сравнявайки час по час и ден по ден отклонението в данните е под 5%. С други думи взимайки всички сензори в даден регион, може да сте сигурни, че превишението на замърсяването, което показват, е сериозно. Грешка може да има само в това дали е 5 или 5.5 пъти над нормата.

Наистина данните на AirSofia не могат да бъдат използвани за съобщаване на европейската агенция, която следи за превишенията и следва да санкционира страната ни за бездействие по темата. Факт е, че ИАОС поставя измервателните си станции спрямо изискванията, но също така мами в известен смисъл слагайки ги стратегически, така че да измерват по-малко. Това е причината да махнат една от станциите в центъра – да не засичала замърсяването при инфраструктурните проекти и неизменните последвали ремонти върху тях. Всъщност това се прави от почти всички държави, така че нашите не са уникални в нищо освен собственическото си чувство към данните.

Тук идва разковничето обаче. Кои данни са полезни на обществото? Тези на агенцията са наистина най-точни в техния контекст и се използват за сравнение с другите страни, но частните станции показват доста явни какво дишат хората на даденото място. Това няма толкова общо с алгоритъм или вид сензор, а в логика на мрежата, начин на работа и целта.

Ползата от тези сензори

Несъмнен е социалният ефект от тези сензори. Освен, че помага на хората да видят реалното състояние на нещата, генерира натиск върху ИАОС и общината за повече мерки.

Самата агенция всъщност отказва да предостави данните си в реално време, за да се следят от обществеността. След много разговори, които водихме, стана ясно още преди години, че не виждат нужда обществото да ги вижда и да си формира мнение на база евентуални техни грешни замервания. Отделно искат да са видими само средните дневни стойности, но не и почасовите, защото лимитите поставени на европейско ниво били такива.

Ние, съвсем естествени, не сме съгласни и това е една от движещите сили зад частните станции. Аз самият имам такава и планирам още няколко. Това е и причината от години да точа данните в реално време от общината, за да ги отварям въпреки нежеланието на агенцията да ги предостави. Европейският индекс за качеството на въздуха също показва данните със забавяне, а понякога и с липсващи замервания.

Прогнозите, които общината използва и в. Труд цитира, пък са съвсем сбъркани. Показах това още в началото и може да се види без да е човек експерт дори гледайки данните на агенцията. Успеваемостта е практически нулева и ако има някой, който подвежда обществото, то това са именно те. Вестникът обаче се опитва да им внесе някакъв авторитет използвайки сложни за читателите им термини, които обаче губят тежест, когато видим резултатите.

Различни данни, различни цели

Винаги е важно да не се забравят ограниченията и контекста на данните. Това съм обсъждал многократно тук. Затова самият аз критикувам нерядко хора използващи данни от мрежата на Luftdaten за генерални изводи и дори да оборват данните на агенцията. Не това е целта и не могат да се използват по този начин.

Твърденията на в. Труд и хора от общината, че сайтът подвеждал хората обаче е нищо повече от пропаганда и реакция към ефекта, който проектът има върху активното гражданско общество. Това явно пречи на онези, чиято работа е именно да взимат мерки. Вече отдавна не стига просто да се правят стратегии на хартия и да се усвояват някакви средства. Видимо в. Труд за пореден път се притича на помощ на „неоправданите“ скатаващи се чиновници и експерти, също както традиционно прави с корумпирани такива.

Нарушение и наказание

През 2016-та забелязах, че все по-често от българския ефир се ръсят странни съвети за здравето на хората. Особено от предавания като „На кафе“ известно с уринотерапия, бръмбари и пускане на ток. Поинтересувах се кои са представяните за експерти в ефира и сред имената изскочи това на Маги Пашова. След кратко търсене стана ясно, че няма диплома по диетология или каквото и да е образование свързано със здравето. Завършила е курс за „нутриционист“, какъвто срещу няколкостотин долара може да мине всеки по същия начин през интернет. Малката подробност е, че такова нещо като „нутриционист“ технически няма. Всеки може да си лепне такова заглавие и видимо всеки го прави.

Законът за здравето диктува, че лица най-малкото без здравно образование не може да се предоставят здравни услуги. Звучи логично, нали? Именно това беше основният проблем с г-жа Пашова и заедно с адв. Мария Шаркова пуснахме сигнал до СРЗИ. Първият отговор от тях беше, че Пашова всъщност не води здравна дейност, а консултантска. После научихме, че са се разровили по-дълбоко и са установили какво всъщност прави тя, от което е последвало акт. В двете статии съм заличил името на Пашова, но тъй като сама вече обяви всичко, не виждам причина да не я споменавам по име.

Това не е първият път, когато попада в полезрението ми. По-рано същата година беше публикувала статия за ваксините, в която даваше аналогични здравни съвети и твърдения. Скоро след това тя изтри текста, както и голяма част от съдържанието на сайта си, което беше в нарушение на закона. Същото направиха и други нутриционисти, срещу които съм подавал подобни сигнали, включително една, която предлагаше генетични тестове.

Фондация „За храната“

Миналата година забелязах, че Маги Пашова освен, че продължава да предлага курсове и продава книги със здравни съвети за хранене, се е включила във Фондация „За храната“. По-късно това ми беше посочено отново от родители, които са чели блога ми и споделиха някои детайли на какво са били свидетели.

Тогава отново писах до СРЗИ и ми отговориха, че фондацията има лекари, включително уважаваната проф. д-р Стефка Петрова, които изготвят съветите и само те водят курсовете. Също така, че Пашова участвала единствено като организатор, никога не се включвала като водеща в работилниците и така сама не извършва здравна дейност. Това би било напълно в реда на нещата – нормално е да използват услугите на кулинарни блогъри и хора, които могат да предадат суха материя по достъпен за родители и деца начин.

Проблемът е, че с това далеч не се изчерпват нещата. Родители споделят, че някои от работилниците в градините на децата им са водени именно от Маги Пашова. Тук не говорим за рецепти или учене на децата как да готвят, а съвети какво да ядат в дома и в градината. Именно това беше причината СРЗИ да я санкционира първия път.

Нещо повече, блогът „Наука и критично мислене“ посочи, че има също проблем със самите диети, които видимо се предлагат на децата, като далеч не могат да бъдат наречени балансирани. В статията си цитират моя сигнал и посочват, че Пашова е част от консултативния съвет – нещо, което се вижда ясно на сайта на фондацията.

Нейната истина някъде там

Преди два дни Маги Пашова явно решава да отговори на обвиненията определяйки ги за безпочвени. Потвърждава, че няма здравно образование и че е имало проверка на РЗИ. Прави обаче няколко интересни твърдения.

Първо, че СРЗИ не били открили нарушения, но че са се върнали „полуразплакани“ защото им бил оказан натиск. Именно затова ѝ били съставили акт и сами я призовали да обжалва, въпреки, че по нейни думи не била „казала нищо невярно и няма ограничения кой може да говори в медиите.“

Второ, след като подписва акта и входира жалба срещу него, чакала няколко месеца за наказателно постановление, което така и не дошло. След като проверила твърди, че РЗИ го било пратило на грешен адрес, но въпреки това се водело за връчено, а срокът за обжалване – изтекъл.

Трето, съветвала се с юристи, които казали, че постановлението лесно би паднало в съда, но нямало какво да се направи заради изтеклия срок. В следващите редове кълне държавата и как тя се опитвала да направи нещо, но омразата на хората я спирала и прочие.

Всяко от тези твърдения е доста странно. За първото не може да знаем каква комуникация е имала с СРЗИ. Затова пуснах запитване по ЗДОИ какво, кога, къде са пращали, дали е имало натиск и от кого и дали са ѝ ревали по телефона. За следващите две точки обаче ясно може да кажем, че или не предава коректно всички факти, или е била сериозно подведена от въпросните юристи, ако се е консултирала с такива. Ще оставя на адв. Шаркова да обясни:

Съгласно Закона за административните нарушения и наказания (Чл. 58. ал. 1) препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В закона е предвидено, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Следователно, ако лицето е търсено на адрес, който не е посочвало никога или пък има адрес, който може да бъде намерено, посоченото постановление не е влязло в сила и може да се жалва. Явно в случая не се е възползвала от тази възможност, но за това не са виновни от РЗИ и само потвърждава техните констатации. Може би не е имало обжалване, защото ако съдът беше потвърдил издаденото от тях НП, нямаше да имате подобни оправдания. Ако живее на адрес, който не е посочен в личната карта и който не е известен на властите, е нормално да не я намерят и да не връчат НП. Но казусът, който се описва, е правно невъзможен и за всеки правно грамотен човек се вижда, че става дума за оправдания.

За да разберем какво всъщност се е случило, следва да изчакаме отговорът на СРЗИ. Интересното в думите на Пашова е, че всъщност не оспорва, че е нарушила закона и че няма здравно образование, а от там и че няма право да прави това, което прави.

Проблем ли е всичко това?

Може би не. Може би авторът на „Наука и критично мислене“ греши в преценката си за диетите и съветите, които Фондация „За храната“ с помощта на Маги Пашова е изготвила. Може би тя по време на работилниците, курсовете и в книгите си дава достатъчно ясно да се разбере, че съветите, които идват от нея са просто на блогър пишещ за рецепти, а не на човек, които разбира или следва да съветва хората за здравето им.

Но нека погледнем работата ѝ в детските градини от друг ъгъл. Представете си, че водите детето си една сутрин и ви запознават с Христо – усмихнато и приветливо момче. Бил блогър, който пишел за възпитанието на деца и дори имал свое. Щели да го включат в персонала да се грижи за децата, да им дава съвети как да се държат, как да преодоляват различията си, как да ходят до тоалетна, да се преобличат и прочие. Малката подробност е, че няма никакъв опит на възпитател, образование на педагог или детски психолог или каквото и да е свързано с деца. Е, минал е някакъв интернет курс, но много иска да се грижи за децата ви.

Стана ли ви някак неудобно?

Работата е там, че е напълно възможно както Христо, така и Маги да се грижат добре за децата и да им дават добри съвети. Случаите обаче са идентични по това, че нито един от двамата няма нужното образование, за да прави това, в което се представя за експерт. Защо тогава Христо би бил изритан безцеремонно от детската градина, а Маги участва в консултативният съвет на фондация?

Промяна наистина е нужна

Всъщност проблем има наистина с това как се хранят децата ни. Затова като първо чух за фондацията я приветствах. Дори подминах с насмешка някои от постовете им и както и това, че Пашова участва. Заявката, че всичко се води от здравни експерти беше обещаваща, но изглежда не е съвсем така.

Всичко това всъщност подкопава идеята и заявеното в етичният им кодекс. Жалко е, тъй като подобна инициатива е крайно нужна – не само на децата, но и на родителите. Следва да се променят не само менютата в градините, но и тези в дома. Колкото и да им се натяква за салати и плодове, ако родителите им не ги ядат, то и децата ще ги отказват. Писал съм доста за смъртността в България, за неразбирането ѝ като концепция и за причините зад нея. Храната е основен фактор заедно с липсата на активност. В тази посока фондация „За храната“ би могла да промени нещо, ако не залага на псевдонаука и стереотипи и не поставя на преден план лица, които правят бизнес базирани на тях.

Отговорите на Маги Пашова и Фондация „За храната“, ще откриете на страниците им:

• 6 лъжливи твърдения, които е опасно да оставим без коментар
• Моята истина

Така се случва да събирам доста информация. Често имам идея как да я визуализирам или обработя като картата на българчетата родени в чужбина. Друг път не ми остава време или просто не успявам заради нужната обработка на ръка. Затова, например, преди почти две години, пуснах свободно архив с данните предоставени ми от всички РЗИ-та в България относно сигналите за пушене и проверките по тях.

Днес пускам още един такъв архив – на жертвите от войните на България през новата ни история. Всъщност тези данни са публични отдавна на Държавната агенция архиви. Проблемът е, че сайтът им е ужасен и през търсачката може да се прави много малко. И са сваляне са доста трудни заради странния формат. Като добавим, че са преписвани на ръка от списъците и има доста дублиращи се понятия и правописни грешки, задачата по обработването им става доста трудна. Това, което направих е да ги сваля в удобен формат (TSV), с който да е много по-лесно да се работи.

Първо агенцията отвори данните от Балканските войни. Отворих ги преди 5-6 години и си стоят така от тогава. Идеята ми беше да поставя на карта всяко споменато родно и лобно място на загинал войник. След това да проследя през времето пътя на тези войници между тези точки следвайки местата на смърт на хора от същите военни части и добавяйки исторически източници, за да са по-точни числата. Така може да се визуализират загубите на България през войните през времето, да се проследят отделни части, от къде са минали загиналите от даден град или да се проследи пътя на отделен човек. Така използвайки съвкупността от данните може да използваме известното за всички заедно, за да покажем пътя до смъртта на всеки един. Не знам дали ще е полезно и дори дали ще е визуално възможно, но ми се стори още тогава, че ще е навярно полезен инструмент за изучаване на тези войни.

Проблемът обаче идва от там, че доста от населените места ги няма врече, преименувани са или са слети с градове. В данните на ДАА има на места споменато настоящото име, което помага. Мислих да използвам Националния регистър на населените места, където има споменати всички стари селища, но там свалянето на данните е още по-тежко и търсенето е трудно. С други думи трябва доста работа на ръка. Един вариант беше да направя crowdsourcing проект, в който повече хора да помагат с картографирането, както направих с катастрофите в София преди 6 години. Така и не седнах да го напиша. Затова и картата я няма още. Единственото, което направих всъщност, е че през 2013-та пуснах възпоменание в Twitter на всеки загинал в на датата, в която е загинал, но 100 години по-рано.

Преди няколко дни ми писаха във връзка с таблицата за балканските войни – че била полезна за търсене и ме питаха дали нямам същите за другите. Дори не бях забелязал, че ДАА са пуснали данните. Затова написах бърз скрипт да свали всичко и да ги оформи като таблици. Резултатът е 140 хиляди записа за загубили живота си за България през Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Може да ги свалите свободно и използвате както намерите за добре. Интересно е например, че някои от записите съдържат причина за смъртта. Данните са точно това, което ДАА е публикувало, но в несравнимо по-удобен вид. Осъзнавам, че на страницата им пише „Всички права запазени“, но също така знам, че нямат никакво право да слагат такъв лиценз. Както и миналия път, ще се радвам, ако пуснете линк отдолу към текста или визуализацията, която се направили.

Източник на заглавната снимка: Любомир Юруков

Днес ми изпратиха още извадки от дискусиите в една от големите групи на антиваксърите. Сещате се – една от онези, чието име призовава за избор, а всъщност в само един от десет коментара има нотка на съмнение дали да се имунизира все пак детето, след което следва човекът бива бързо блокиран. Един от админите на групата е т.н. Ками Асенова. Казвам „тъй наречената“, защото никой не знае точно как се казва. Излезе информация коя е, но това е без особено значение.

Въпросът е, че ефектът, който тя и подобните ѝ създават в българското общество, е силно подценен във вредата си. Въпреки това, тук съм да кажа, че нещо полезно все пак излезе от тях и по-специално от „Камиту“. Наскоро се случи да направя няколко малки дарения тук и там и реших, че още едно не е лоша идея. Затова от името на Ками Асенова има вече дарение за инициативата End Polio, която се бори с полио по целия свят. С парите събрани така се купуват повече ваксини и се спонсорира работата на здравните екипи по места.

В това дарение са събрани всички конспиративни теории, на които толкова много се залага във въпросните групи – кампанията е водена от Rotary International, подкрепя се и от богати евреи, а всяко дарение, включително това, се утроява от фондацията на Бил Гейтс. Сумата е скромна – 27 евро, но и символична – точно толкова са случаите на диво полио от началото на годината до 20 ноември. Дори си има картичка, която може да си отпечата и сложи в рамка.

А защо специално на името на Камиту ли? Като струва ми се най-заслужила. Ако не сте съгласни и смятате, че друг в България вреди повече на здравното образование на младите родители и превенцията на инфекциозни болести, дарете по подобрен начин за борбата срещу полио от негово или нейно име.

Може да го направите на End Polio, както и на сайта на Уницеф или на фонда на Bob Keegan подкрепящ здравните работници станали жертви на атаки от религиозни антивакс фанатици. Ако искате да научите повече за борбата срещу полиото, ще намерите всичко на GEI инициативата. Обобщил съм някои неща в статиите:

• С какво ли да наплашим родителите днес?
• Не, детето ви няма да получи паралич от ваксината срещу полиомиелит

Ако не сте чували за Камиту, поздравления. Ето бърза извадка:

Новините, че Европейският парламент е забранил използването на пластмаси за еднократна употреба е доста преувеличено. Приели са предложение, което трябва да бъде одобрено от съвета и държавите членки и е сигурно, че ще претърпи още промени. Преглеждайки го на диагонал мисля, че в предложението има смисъл. Наистина продуктите за еднократна употреба като сламки, лъжички и чаши представляват огромен замърсител, който практически не се рециклира. В същото време, има съображения, които трябва да се имат предвид, както такива мерки, колкото и доброжелателни, може да имат неочаквани странични ефекти.

Изделия, които трябва да бъдат еднократни, са например тези използвани в медицината, където стерилността на инструментите е най-важното. Това са спринцовки, тръби, инхалатори и прочие. Тези се използват не само в болниците, а и извън тях и са свободно достъпни в аптеките. Неизбежното добавяне на изключение за тези най-вероятно ще доведе до вратички в забраните, каквито видяхме за крушките с нажежена жичка.

Спирането дори на ежедневни продукти може да създадат проблем. Ето два примера.

Отскоро се говори много са сламките и макар да има убедителни данни, че представляват нищожен процент от общото замърсяване, има силен натиск за спирането им. Хора с увреждания обаче изразяват притеснение, че това ще ги затрудни в голяма степен. Хора с определена форма на парализа или недъзи на крайниците използват сламки, за да пият и ядат. При това използват по много на ден по хигиенни причини. Сламките им дават възможност да се относително самостоятелни и спирането им ще им отнеме това или най-малкото ще им донесе големи разходи.

Надали някой ще оспори, че намаляването на пластмасовите торбички е лоша идея. В България това започна, макар практически всички магазини да намериха как да заобиколят мерките. В град като Сан Диего обаче мярката е проработила толкова добре, че да откриеш пластмасова торба в боклука е станало почти невъзможно. Един неочакван ефект от това е била епидемия от Хепатит А сред бездомниците. Оказва се, че рутина за хората живеещи на улицата в този град е да си вършат работата в торбички, които да изхвърлят обратно в кофите. Когато торбичките са изчезнали от кофите, те са нямали избор да се изхождат в алеите, където някои от тях спят. Хепатит А се пренася при лоша хигиена и именно липсата на торбички е довело до влошаването ѝ. Стигнало се е до там, че неправителствени организации са започнали да внасят рола с торбички от други щати и да раздават на бездомниците.

Не оспорвам, че някакво ограничение трябва да бъде въведено. Особено имайки предвид как редовно научаваме за негативният ефект на пластмасата върху околната среда. След като имаше скандал около оригиналното изследване за микрочастиците в козметиката, в последните месеци научихме, че такива са открити в солта и хранителната ни система.

Винаги обаче има съображения, които трябва да се вземат предвид, за да има ефект такава забрана. Първо, когато се говори за толкова съществен материал за модерното ни съществуване, трябва да има на разположение заместител или поне да има изглед за такъв, който да достигне разумна цена в близко бъдеще. Именно това се случи с крушките. Икономическият смисъл от материалите е важен, защото висока цена на производство и рециклиране може да накарат много да заобикалят забраната и да увеличат бедността сред други.

Второ, макар потреблението на енергия и продукти да е най-високо в развития свят, към който България спада, огромна част от замърсяването произтича именно от развиващия се такъв. Ако не се лъжа, оценките бяха, че 2/3 от замърсяването на океаните идва от южна Азия, а доста малко идваха от Европа и щатите. От топ 10 държавите произвеждащи най-много такива отпадъци, нито една не е в развития свят. В този смисъл ограничаването на пластмасата тук не означава, че ще има забележим общ ефект. Това съвсем не означава, че не сме отново виновни за замърсяването в южна Азия, тъй като доста от процесите използвани за производството на техника, дрехи и какво ли не водят до замърсяване там, докато самите те се продават тук. Така към мерките за намаляване на пластмасата трябва да бъде взето предвид не само това, което влиза в нашите кофи, но и това, което остава по веригата на стоките, които внасяме от по-бедни държави. Шансовете това да се случи обаче са нищожни, имайки предвид как вече от десетилетия не може да накараме производителите на дрехи, например, да спрат експлоатацията на детски труд и да подобрят условията на работа във фабриките си в Азия.

Не на последно място, всяко такова ограничение съвсем естествено ще срещне съпротива, но трябва да се мисли в посока как да се накарат хората да видят смисъла от него. При крушките това се случи като видяхме намалените сметки за ток. При пластмасата обаче прякото наблюдения ще е единствено по-скъпи стоки и неудобство в ежедневието. Неудобство, което е нужно, ако искаме да се справим с проблема, но такова, което ще обезсмисли ограниченията скоро. Трябва да се работи много повече в посока промяна на мисленето на хората – да работят повече за разделяне и рециклиране, да мислят от къде идва стоката, кое е по-изгодно и по-здравословно за тях самите. Именно в тази посока работят инициативи като Капачки за бъдеще и Плети с тениска. Макар събраното от тях да е минимална част от това, което изхвърляме всеки ден като общество, основната им цел е да ни накарат да се замислим какво потребяваме, какво носим и какво оставяме след себе си. Също така как може да се използва по различен начин и колко е лесно да се събира правилно, ако просто ни е грижа за нещо конкретно. Разбиват и митовете за липсата на рециклиране в България и помагат на социални каузи в процеса.

Тепърва ще се говори повече за въпросните предложения на ЕП и не трябва да забравяме всички тези нюанси на темата когато българските представители имат думата.

Заглавната снимка е взета от Плетчица и е от завода за рециклиране в София.

Общо взето почти всички големи застрахователи предлагат такива пакети. На цена са същите като сходните като покритие и условия, но без телематик устройство. От скоро дори самото устройство е безплатно като преди това е трябвало да платиш 30-40 евро за него. Устройството има вградени GPS и GSM и или се вгражда в колата, или се вкарва просто в запалката. Моето е от вторите. Условията са такива, че ако не използваш устройството или ако караш лошо, просто не получаваш бонус. За лошо каране не получаваш негативен индекс и не ти се вдига застраховката.

Това далеч не означава, че при инцидент пак не увеличават вноската. Когато одрах колата в края на миналата година и минах ремонта през каското, веднага ми вдигнаха вноската за следващата година с доста. И сега в немските автозастраховки има аналогична система на бонуси като описаната тук, но е година за година – ако нямаш инцидент, ти вдигат класата, а от там пада вноската. Всеки инцидент, дори най-малкия, те връща назад – често до ниво 0. Това стана и с мен. Затова нерядко хората предпочитат да правят по-малките ремонти на свои разноски, тъй като доплащането плюс вдигането на вноската ще им излезе по-скъпо.

При телематик обаче следенето и оценката е постоянно. Това води до няколко интересни странични ефекта. Поне при мен. Първият е, че внимаваш къде караш. Системата прави оценка на всяко пътуване. Измерва скорост – дали си превишавал скоростта или си карал прекалено бързо там, където няма ограничение; стил на каране – дали си спирал или завивал рязко; пътища – дали си карал по натоварени градски пътища или по места с висока концентрация на произшествия; време – дали си карал в час пик и дни, в които има повече произшествия. Всички тези данни се събират и оформят индекс за всеки компонент и за всяко отделно пътуване. Това тук, например е от около 40 мин. в неделен следобед почти само по магистрали и със сравнително ниска скорост. Затова резултатът е почти идеален.

Всеки от компонентите може да се следи също така през времето. Тези двете са за улиците, по които карам (предимно градско) и времето (най-вече вечер и събота).

Вторият ефект е, че внимаваш доста повече за скоростта. Нерядко като видя знак на 300 метра пред мен за увеличение на скоростта от 50 на 80 и давам газ от рано. На няколко места във Франкфурт понякога слагат мобилни камери специално за такива случаи. Тази система обаче ми показва къде съм превишил и с колко.

Не на последно място, има и реално намаление. Всички компоненти водят до определен процент и тъй като карам внимателно и не превишавам почти скоростта, получавам 20% намаление само от това. Тъй като времето и улиците, по които карам са една идея по-добри от средното, получавам още 3% надолу. Като пари не са малко предвид колко скъпи са застраховките в Германия. Различните застрахователи имат различна тежест за тези компоненти и максималният процент на бонуса се различава. Практически невъзможно е обаче да се постигнат рекламираните 30% от застрахователя ми.

Една от причините за това са дефектите в системата. Най-малкото има проблем с GPS и GMS връзката. Машинката е губила сигнали по магистрали в продължение на стотици километри. До голяма степен вина за това има скапаната мобилна мрежа в Германия, която практически се губи в междуградското пространство. Резултатът е, че системата решава (явно), че съм летял и ме наказва за несъобразена скорост. Оценят и пътя, който не са те засекли предполагайки от къде си минал и смятайки времето, през което са те „изгубили“.

Дори в градовете има проблем. Особено между високите сгради във Франкфурт и заради почти перманенто сиво облачно време през две-трети от годината GPS сигналът е с ниска точност или изчезва. Така те засичат на грешни улици, където разрешената скорост е съвсем друга. Не отчитат, че няма как да си прескочил през сградите. В други случаи просто решава, че си в друг край на града. На теория има начин да се оспорят тези проблеми. Пробвал съм го три пъти, но без резултат. В крайна сметка времето и сметката за телефон ще ти излезат по-скъпи от 10-20 сгрешени оценки за година.

По-сериозният проблем обаче са личните данни. Тук на практика даваш пълно право на някого да те следи постоянно. Знаят къде ходя, колко седя, къде е колата ми и дори каква е рутината ми през седмицата. В замяна наистина получавам обратно пари, но това означава, че просто продавам личните си данни. Това е причината доста немци да подхождат със съмнение към този вид пакети. Немците се гордеят с това, че са буквално войнствени, когато опре до защита на личните им данни. Една колежка дори с гордост разправяше как е била на протестите, с които са спрели държавата да прави истински преброявания, защото „не може така да ти влизат в дома и да броят“. Всичко това е доста забавно имайки предвид, че тя също както 25% от населението на Германия има и активно използва карта Payback, които дават бонус към всяка покупка в 600 различни вериги магазини. Уловката е, че компанията зад Payback има право да продава абсолютно всичко за теб на когото си искат. Кога, какво, колко и колко често купуваш, с какво си платил, кой е адреса ти, името ти и прочие. В известен смисъл имат и местоположението ти и то дори по-точно от кутията на колата ми. При това продават не анонимизирана статистика, а пакети с лични данни на милиони клиенти.

При телематик пакетите това все още го няма. По договор данните може да се използват единствено и само за изготвяне на индекса и нищо повече. Не може да се предават на трети лица или дори да се използват за вдигане на вноската по застраховката, за които има точно определени критерии. По закон – още повече след GDPR – дори застрахователя няма достъп до данните физически, а системата и изготвянето на индекса се управлява от отделна фирма, която наемат. Те само получават два пъти в годината число колко трябва да ми върнат.

Това далеч не означава, че нещата ще останат така. Колкото повече хора използват услугата, толкова повече ще се повишават застраховките за всички останали. Така в един момент всички ще бъдат следени колко добре карат и наказвани на момента за лошо поведение. В известен смисъл разглеждайки всички тези данни вкуп и компаниите, които ги събират и обработват, прозира нещо подобно на това, което се изгражда в Китай. Там с камери и редица източници на информация се изготвя т.н. „социален индекс“. Който пресече на червено и камера разпознае лицето му – технология широко използвана навсякъде от десетилетие – ще получи негативни точки, например. Хората с нисък индекс губят достъп до определени услуги и възможности в обществото.

Ще ни се да мислим, че това е невъзможно в Европа, още повече, че в Китай видимо се използва, за да открива, следи и изолира дисиденти. Системи изграждани от частни компании обаче позволяват различни аспекти. При това, както аз направих, ги приемаме с отворени обятия, защото не отнемат, а дават бонуси. Накрая най-вероятно същите държавни служби имат достъп до данните, но в случая имаме поне чувството за контрол, тъй като сме прочели договор, разбрали сме го и сме го подписвали. Тоест сме се съгласили изрично. Поне така си мислим.

Тази дилема със следенето отдавна я няма при големите технологични гиганти. Google, Facebook и Apple отдавна са разкрили, че ни следят. Google наскоро отново призна, че дори да се спрат всички настройки за следене на телефона, пак ни следят. С други думи, всичко това, което предоставям като информация използвайки тази малка кутийка, е само част от това, което Google или Facebook знае за живота ми през телефона ми. Това не е никакво успокоение, но поне тия ми връщат някакви пари.

Не твърдя, че това е добро решение. Сигурен съм, че ще се явят онези, които ще подкрепят идеята, че ако караш внимателно следва да плащаш по-малко. В това отношение системата определено работи. Още повече, че поне при мен има определено и психологическия ефект. Получава се малко като игра – нерядко съм отварял сайта малко след като паркирам, за да видя как съм се справил. В зависимост от компанията, има и други екстри като следене къде ти е колата, което е полезно срещу крадци, както и предупреждения за опасно време в региона ти, което може да нарани колата като град или силен вятър.

От друга страна обаче чрез покачващите се вноски ще бъдат наказвани онези, които не искат да бъдат следени и то наказанието наравно с джигитите. Оценките също не отчитат само как караш, а кога и къде. Така дори да си идеален шофьор, ако ти се налага да ходиш до работа с колата и да висиш дълго в задръствания, то внимателното ти каране е без значение. Това е защото застрахователят съвсем естествено го е грижа най-вече за обезщетенията, които са повече при задръствания и натоварени пътища и части от деня. Докато това може да накара някои да се качат на публичния транспорт, за мнозинството от хората ще е невъзможно. Особено в Германия, където доста хора шофират поне час на посока до офиса. Те ще бъдат наказани и то защото са избрали да живеят в тихо село далеч високата престъпност и замърсяване в града.

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!

Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Притесненията ѝ са основателни. Мерките се оказаха добри на хартия, но умишлено разписани така, че да не се прилагат. Изискванията за това кога следва да реагира общината нямат много общо със ситуацията в града и динамиката на замърсяването. Изглежда ключова роля ще изиграе и въпросното ранно предупреждаване на БАН.

Що се отнася до самата система, по всичко личи, че е „като по поръчка“. Всъщност точно за нея Фандъкова надали може да има някакви притеснения. Първите данни излязоха на 14-ти и съдейки по тези няколко дни, на общината няма въобще да им се наложи да изтупат (метафорично) прахта от папката с гласувани мерки.

Първият проблем със системата е, че дава прогноза на база ден – от 0:00 до 23:59. Преценяват колко ще е средната стойност и показват цвят. Виждате я горе. Не знам какъв суперкомпютър използват, но така създадена системата има шанс около 50 на 50 да познае. Причината е, че средно за който и да е ден рядко нивата надвишават 100. Обикновено са около 40-80 през зимата. Сутрин и вечерно време превишават за няколко часа между 3 и 10 пъти критичната граница, а през останалото време падат под нея.

Всъщност, ето ви алгоритъм, с който ще постигнете абсолютно същия резултат като системата на БАН

• Ако на даденото място температурата ще е под 5°, покажи жълто
• Ако температурата ще е под 5° и има шанс за мъгла през по-голямата част от деня, покажи оранжево
• В противен случай покажи зелено

Това е. Други възможности няма. Всеки може да ги разбере по прогнозата на времето. Тази система за предупреждаване щеше да е полезна, ако имаше разбивка по часове или поне на 4-6 часови интервали. Приложения като Plume го правят вече и то доста успешно.

Друг проблем с тази система е, че дори цветовете бърка. Поне за първият ден, за който резултатите са публични. Тъй като от две години свалям по часове данните за замърсяването на София, извадих стойностите за 15-ти. Горе се вижда, че според БАН само в Хиподрума нивата ще са над 50. Не казват колко. От станциите на ИАОС обаче виждаме друго – в Надежда и Павлово нивата са също над границата от 50 и дори по-високи от тези в Хиподрума. В Младост ситуацията в същата, но БАН не ги включва в прогнозите.

Ето тук съм показал движението на нивата през деня. Вижда се, че през почти цялата светла част от деня, когато хората са навън и (предимно) дишат, нивата са над критичната норма. За няколко часа в Надежда и Павлово нивата са били два и три пъти отгоре. Ето такава прогноза би била полезна, а не цветове показващи нещо, което всеки може да си предвиди за следващия ден от прогнозата за времето.

В първия ден са познали за Дружба, Хиподрума и Копитото. Последното обаче не се брои, защото там нивата никога не минават 15. Значи 50% успеваемост или колкото, ако хвърляте монета. Е, да не споменавам, че Дружба е на границата с 45, но както и да е. Ще свалям и тези данни за в бъдеще, за да направим по-добра съпоставка доколко има смисъл от системата. До тук обаче нищо не ни вдъхва доверие, че в неделя и понеделник всичко ще е чисто, както твърдят.

Данните ми от станциите за последните две години ще намерите тук. На airsofia.info ще намерите информация от лични станции. В графиката горе липсват данни от станцията на Надежда, защото не подава такива от 17 часа вчера до 8 часа днес.

Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.

Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.

В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.

Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.

Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.

Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.

За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.

Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.

Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.

Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.

И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.

Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.

„Към днешна дата знаем за повече от 1000 планети извън слънчевата ни система. В списъка има все повече с размерите на Земята и с възможност на живот. Това е истинска експлозия. Като си помисли човек, че до съвсем скоро тези планети не са съществували и се появяват точно в последните години.“

Нещо не е наред, нали? Дразни с наивността си.

Аналогични са изказванията за „епидемия“ от аутизъм. Все едно е болест или киста. Това, че виждаме съобщения за повече деца със състояние някъде в спектъра не означава, че има „епидемия“, а че не сме гледали до сега, не са получавали нужните грижи и напътствия. Това, че сега имаме знанията, разбирането и инструментите да диагностицираме аутизъм в повече деца и много по-рано не означава, че преди не са били също толкова. Просто сега не ги анатемосваме като овладяни от дявола, не ги пишем за шизофреници, олигофрени и идиотчета и не ги оставяме да умрат в гората или по домовете.

Тук не говоря за медицинската страна на нещата, а просто от гледна точка на процедурата и еволюцията на дефинициите. От първата дефиниция на понятието аутизъм са изминали повече от 70 години като в началото е била изключително тясна. Едва в последните 40 години се говори за спектър – за нещо, което обхваща множество състояния. От тогава спектърът се разширява все повече и обхваща неща, които смятаме дори за нормални в ежедневието си. В последните 20 години има широка методология, обучени специалисти и въобще възможност за масово тестване, от където излизат повече случаи и започва този мит.

Канър и Аспергер са започнали работа по аутизма с хуманна цел – да се спре насилието и унизителното отношение както към децата, така и срещу майките им. И двамата говорят за вроденост на тези състояния, за нуждата от търсене на генетични фактори и биомаркери за диагностика, а не наложеното тогава мнение, че липсата на адекватни грижи и любов от майката водят до това, което тогава се е казвало „бавно развиващо се“, а днес вече наричаме аутизъм.

В последно време сякаш се връщаме назад в това отношение. Налага се мнението, че аутизмът е нещо, което може да се предотврати, да не се „отключи“ и дори да се излекува чрез хранене и възпитание. Винят се родителите, че не харчат десетки хиляди за скъпи хотели брандирани като клиники. Виждали сте sms кампаниите. Обещанията са грандиозни, а надеждата умира последна. В същото време все още има недостиг от специалисти, образованост и адекватна помощ за родители с деца в спектъра. Стигмата все още е там.

Върнете се към примера ми в началото и се замислете колко абсурдно е всичко това.

Препоръчвам това видео по темата:

Всъщност, мислех да започна с аналогия с рака и как диагностиката в последните десетилетия се е подобрила значително, но се отказах по няколко сериозни причини. Общото с аутизма се изчерпва с подобрената диагностика и разбиране и с това, че няма едно състояние „аутизъм“, както няма един „рак“. Работата обаче е там, че ракът е болест, а аутизмът не е и трябва да спрем да мислим за него като такова. Също така, макар да има силни генетични фактори при рака, немалка роля имат факторите на околната среда. При аутизма няма доказателства, че средата има каквато и да е роля.

Не на последно място, сетих се, че също толкова хора вярват, че рака е „модерна болест“ и пра-бабите ни не са страдали от него. Да, по-малко са умирали точно от рак, защото той най-често започва да става проблем в напреднала възраст, която малко са имали щастието да достигнат. Когато 30% от децата умират до 5 годишна възраст, а почти всички останали умират от насилие, инфекциозни болести, недохранване, по време на раждане или в окопите, някак дори да има начални статии на рак никой не е гледал. Но митовете продължават.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

1. Справка за получените сигнали за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделени по обществена сграда или заведение за обществено хранене и брой за всяко от тези места по месеци
2. Справка за всички проверки за спазване на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. по обществена сграда или заведение за обществено хранене, дата на проверката и дали е установено нарушение
3. Справка за наложените санкции за нарушения на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделена по обществена сграда или заведение за обществено хранене

Всички РЗИ-та отговориха в срок и предоставиха малко или много информацията, която исках. Заради разминаването във форматите, точността и вида на данните, унифицирането ѝ беше проблем. Някои ми изпратиха електронни таблици с разбивка по вид фирми. Други просто снимки на таблици с общо числа по години. Бях седнал да ги обобщавам, но така и не довърших цялостната таблица.

Бях напълно забравил за тези данни до преди няколко дни, когато статус във Facebook ме подсети. Глупаво е, че не съм ги използвал цяла година. Явно щом не съм ги обобщил до сега, няма да го направя скоро. Затова ги пускам свободно под CC0 лиценз както съм получил справките. Свалете ги и ги използвайте както намерите за добре. Ще се радвам, ако пуснете в коментарите линк към статиите, графиките или изводите си. Надявам се да са ви полезни.

Ако искате да изпратите заявление за сигналите и проверките през 2016-та, ето таблица с мейлите на РЗИ-тата. Припомням, че заявленията по ЗДОИ няма нужда да се подписват електронно и имате право да изискате цялата комуникация да е през мейла. Отговаряли са ми вежливо и в срок на всички запитвания до сега, така че нямам критика към прозрачността им в това отношение.

post-truth
/ˌpəʊs(t)ˈtruːθ/
adjective
Relating to or denoting circumstances in which objective facts are less influential in shaping public opinion than appeals to emotion and personal belief
в превод: „пост-истина“ (според медиите)

preconceived
/priːkənˈsiːvd/
adjective
(of an idea or opinion) formed before having the evidence for its truth or usefulness.
synonyms: predetermined, prejudged; prejudiced, biased
в превод: предразсъдъци, предубеждения

Post-truth стана думата на 2016 на Oxford Dictionaries. Описва информационния хаос, в който привидно се намираме. В щатите се засилва ролята на т.н. fact checking. Имаше дори подобни опити в медиите ни покрай изборите в България. В Германия има призиви за криминализиране на фалшивите новини. Преди дни Facebook пусна механизъм, с които по техни думи ще се борят със същите.

В България терминът беше преведен като „пост-истина“. За да има „пост-“ обаче, не трябва ли да е имало „пре-истина“ или поне време на „истина“? Не мисля, че е имало момент в последните 27 години, когато е нямало фалшиви новини, медии „бухалки“ или очернящи кампании. Това, че сега имаме официален термин, не означава, че е нов феномен, нещо, с което тепърва се сблъскваме.

Истина? Каква истина?

Има все пак нещо различно. Няма спор, че днес социалните мрежи дават възможност тези фалшиви новини да се разпространяват несравнимо по-бързо. В интернет често стават популярни анонимни сайтове и групи. Те бълват подвеждащи, непълни или направо лъжливи новини. Споделят се масово, защото или звучат достоверно, или са достатъчно шокиращи, за да са интересни.

Готвят се доста механизми за борба с това. Проектът на Красимир е прекрасен пример, който определено подкрепям. Всички те обаче са технически решения, които целят избягването на портали или конкретни новини. Както каза Сноудън наскоро, това е ефективна цензура и няма да реши същността на проблема. Най-добрата защита срещи фалшива информация е критичното мислене. Острата му липса е този проблем да изври толкова бързо и да се прелее във всички сфери на обществения живот.

Предубежденията са тези, които най-вече ни пречат да прозрем, че една новина е фалшива. Има много видове предубеждения и всички влияят на това как възприемаме информация. Например, ако вярвате, че циганите масово не си плащат ток, всяко изказване на шефовете на електроразпределителните дружества, че всъщност циганските квартали са едни от най-редовните, ще ви се стори като фалшива новина. От друга страна, ако вярвате, че „в чужбина работят повече българи, отколкото в България“, значи лесно ще повярвате на някакъв обикалящ сутришните блокове да разправя, че „българите ще изчезнем до 2050-та“.

Съвсем нормално е да преценяваме всяка информация на база личния си опит и вярвания. Проблемът идва тогава, когато не приемаме, че опитът ни е анекдотен и вярванията ни може би са грешни. Тогава неизбежно отричаме всичко, което ни противоречи и приемаме само онова, което затвърждава убежденията ни. Виждаме го не само в политиката, но в ултра-религиозните, антивакс движенията, расизма и прочие.

Експериментът

Преди няколко дни търсех информация за заболеваемостта в България и ми хрумна да направя експеримент. Исках да тествам как може да се манипулират предубежденията, за да се получи конкретен резултат в едно допитване. За целта пуснах няколко анкети. В едните използвах за период „седмица“, а няколко дни по-късно – „година“ в друга.

Сами виждате разликата, когато се смени периода. Резултатите би трябвало да са идентични, тъй като отговорите са практически еднакви. Вижда се, че повече хора са отговорили за „4 и повече“ седмично, когато питаме на база година. Правилният отговор е „1 и по-малко“. Доста по-малко. 7 случая за първите 9 месеца на тази година. С други думи – 0.179 на седмица. За 2015-та намерих само смърт от „външни причини“ и са 48 деца за цялата година, което пак е по-малко от 1 на седмица. Това обаче включва доста падания и други видове удари. Така видимо 60% от отговорилите са завишили с десетки пъти преценката си.

Още нещо интересно се вижда, когато сравним запитването за смъртните случаи от пневмония. Манипулацията с периода от време е еднаква, така че това измерва единствено ефекта на медийното отразяване. Въртенето на сензационни новини за катастрофи насажда впечатлението за масовост докато тези за респираторните болести – не толкова. Ефектът е, че видимо значително повече хора смятат, че смъртните случаи на деца от катастрофи надвишават тези от пневмония. Реалността: през първите 9 месеца на тази година почти 5 пъти повече деца са починали от пневмония, отколкото от катастрофи. Ако включим всички болести на дихателната система, разликата скача до 6-7 пъти.

Аналогична е ситуацията с инфекциозните и паразитни болести. Дори повече хора тук са отговорили, че има по 2, 3, 4 и повече смъртни случая от това. Реалността е, че това е причината с най-малка смъртност – 2 пъти по-малко от „външни причини“ (падания, катастрофи) и 4 пъти по-малко, отколкото при болестите на дихателната система.

Всъщност, ако погледнем 2015-та и изключим всички фатални случаи заради вродени аномалии и състояния, възникващи през перинаталния период, получаваме, че 30% от смъртните случаи на деца то 10 годишна възраст се дължат на болести на дихателната система, 18% на „външни причини“ (от които 2/3 нямат общо с катастрофи) и 6.7% – на инфекциозни болести. Предполагам, че няма нужда да го казвам, но за последното може да благодарим на ваксините, модерните диагностични методи и антибиотиците.

Цяр

Лекът е критичното мислене. То не се учи. То се възпитава и тренира. Поставяйте под съмнение всяко нещо, което прочитате, но най-вече поставяйте под съмнение собствените си убеждения постоянно. Едното без другото води до цинизъм и недоверие във всичко и всички. Приемете, че няма такова нещо като абсолютна истина и всичко има своите нюанси и условности. Не може да очакваме всичко да е абсолютно точно и да отчита всички аспекти от темата, също както цитираната статистика до тук не го прави.

Това съмнение в никакъв случай не е несъвместимо с увереността при дискусии по въпросните теми. Когато сте наясно с ограниченията на данните, които съществуват, в контекста и интерпретацията им, в познанията си за конкретните аспекти и нюансите им, може доста ясно да видите проблемите с гръмките заглавия и смелите твърдения в социалките и новините.

Никое техническо средство не може да спре фалшивите новини. Няма значение дали е бутон, приложение или НПО, което проверява фактите. Цинизмът и недоверието в обществото заличават техния ефект. Не може да накарате останалите да спрат да вярват в глупости. Може да помогнете на себе си обаче. Това е особено вярно за онези, които предават информацията (журналисти, редактори) и онези, които взимат решения (политици, бизнесмени). В крайна сметка най-важна обаче е масата от хора. Общественото мнение е тяхното мнение и докато твърде малко се надигат да кажат „я, чакайте малко“, никой няма да ги чуе.

Предразсъдъците и имат ли те почва у нас

Може още доста да се изпише за предразсъдъците (не откривам по-добър превод на bias). Тези два клипа доста сбито и ясно разясняват някои от тях.

(Не, този клип не е за ваксините, а за когнитивните процеси за движението)

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите повече подробности в тези статии:

• Замърсяването в България (индустриални замърсители)
• Най-замърсяващият ТЕЦ в Европа – дали и какво значи това
• Замърсеният въздух на София
• Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва
• Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изгледа. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Така всеки ще може да ги анализира. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша отново всичко преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсяването, което най-много обсъждаме, е това с фините прахови частици до 10 микрона или т.н. PM10. С него има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 поредни часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът „ви убива“, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

В началото на 2014-та пуснах един проект на име GovAlertEu. Най-общо казано, представлява алгоритъм, който следи сайтовете на различни институции и пуска новини и документи в няколко акаунта в Twitter. Днес той няма рожден ден или нещо друго. Една реклама на местна телевизия във Франкфурт ми напомни за него и реших да видя как върви. Оказа се, че не го пипал въобще от 8 месеца и върви относително добре. Ако използвате Twitter (а трябва) и сте забелязали tweet-ове от @GovBulgaria, @MIBulgaria, @MoHBulgaria или @NarodnoSabranie, значи са автоматично пуснати от този алгоритъм.

За тези две години и половина имах планове да добавя цялостен сайт и да включа повечето страници на правителството, общините и други институции. Сайтът не е стигнал до никъде. Добавих още 10-тина интересни комисии и агенции, но далеч не толкова колкото ми се искаше. Направих нов акаунт на НС – @LiveNABulgaria, където се следеше в реално време кой говори в пленарна зала и кога започват излъчванията на заседания на комисии. Миналата седмица обаче сайтът на НС се скапа нещо и създаде проблем с Tweet-овете.

@yurukov шефе, няма новини от Админ.Регистър от поне две седмици. Виж дали има проблем със сайта им: https://t.co/sN1K0CHKLW

— e-Държава (@GovAlertEu) 14 ноември 2016 г.

Всъщност, това е един от основните проблеми с този проект – когато сайт на институция се развали или бъде обновен, трябва да се променя тази част наново. Направил съм го доста умно, така че да засича проблеми и да ми ги съобщава директно. Все пак си отнема работа от време на време. В последните 8 месеца обаче не ми се е налагало да гo пипам. Да, няколко от източниците спряха, но като цяло информацията върви. Ще се опитам в следващите няколко месеца да обновя всичко и да изчистя натрупаните проблеми. При ЦИК ще трябва да се променят няколко неща. Ще видя какъв е проблемът със сайта на НС и други подобни. Сега следи 185 различни източника в 41 сайта на институции.

Малко статистика

Въпреки, че проектът съществува само в Twitter, посещаемостта му далеч не е малка. Извадих малко статистика по седмици от годината. Изключил съм всички тракъри, за да останат реални посетители. Вижда се, че през 2016-та има спад на средната посещаемост (в синьо; лява скала) спрямо 2015-та. Това мисля, че е заради по-малкото новини от определени източници. Вижда се, че броят документи и съобщения са относително същите (в червено; дясна скала) въпреки повечето източници. Основният брой новини идва от МВР и ЦИК. Останалите пускат по няколко на ден и дори седмица. От края на 2015-та записвам и броят tweet-ове, които са пуснати (в жълто; дясна скала). Вижда се сериозно увеличение по този показател. Увеличението е най-вече сред новите акаунти, които все още имат само няколкостотин последователя. В зелено са RT – или между акаунти вътре в този проект (например GovBulgaria RT-ва съобщение в NarodnoSabranie за законопроект на МС), или от серията акаунти на политици, които се следят интересно за популярни tweet-ве.

Алгоритмите на проекта постоянно проверяват сайтовете за новини. Оптимизирал съм това следене да не натоварва нито моя сървър, нито техните. Това ми позволява да извадя доста точна статистика колко бързи са сайтовете на институциите ни, както и колко често излизат от строя. Тук съм показал средно стойности за най-интересните. Министерски съвет и Народното събрание са най-добре. Независимо от атаките, които видяхме на последните избори, те са най-надеждните от всички, които следя. ЦИК имаше най-големи проблеми и е най-натоварен на моменти, но както се вижда, се движи около средното за всички държавни сайтове.

Най-зле са ДАНС и МВР. Всъщност НСО е особено зле, но не го включих тук, защото почти не работи. Този на ДАНС беше значително подобрен преди година, но все още е над средното като бързина и скапване. Сайтовете на МВР по принцип са под всякаква критика – дават постоянно грешки, информацията е много трудна за намиране и всяка заявка за прозрачност е достатъчно добре завоалирана. Не само това, но и от гледна точка на бързина са най-бавни – средно 2.2 секунди за да започне дори да се отваря страницата.

Всичко описано до тук е за достъп в България, където е сървъра ми. Ако тръгна да следя държавните сайтове от чужбина, една трета няма да се отварят, а повечето от останалите ще бъдат болезнено бавни. Тук е момента да благодаря и на SuperHosting, където е хостинга ми. Те ми помогнаха в оптимизацията, за да не блокира този проект останалите ми сайтове.

Инструмент, който трябва да се използва

Рекламата на онази немска телевизия ми напомни за първоначалния замисъл на проекта – да може да следим какво прави както централната власт, така и местната. В България децентрализацията е само на думи и това, което виждаме пред входната ни врата се влияе толкова от общинския ни съвет, колкото и от незнайна комисия в абстрактна агенция. Работата е, че ние не следим нито едните, нито другите. Наистина, понякога дори да се опитваме активно да намерим промените на устройствения план на града ни или променените изисквания за екологична оценка или нова регулация към бизнеса, те са старателно скрити. Най-често обаче властите разчитат на това, че никой не гледа. Този проект един инструмент в тази насока и макар да не се доближи до желания обхват, все пак постига нещо.

Забелязвам, че акаунта @GovBulgaria се използва доста от политиците ни, включително министри. Във всички акаунти съм посочил изрично, че не са официални и съм добавил името си. Все пак не мисля, че някои от тях са забелязали или запомнили. Акаунтът на @lipsva все още пуска новини за безследно изчезнали обявени от Интерпол и МВР. След като го спрях преди година и половина, все още няма сигнали от МВР, че нещо ще се промени в комуникацията им с гражданите по този въпрос. В тази връзка, пресцентъра на МВР има достъп до акаунта на @MIBulgaria. Дори са пускали новини в него. Това беше част от втория опит да го направя официален. Интерес от тяхна страна имаше, но чисто легалната част се забави. Дали е било, защото юристите не им се е занимавалo или просто не е имало воля. Не очаквам това да се подобри със следващото ръководство. Много искам да направя и @GovBulgaria официален, но дори не съм го предлагал предвид кой е прессекретар на премиера.

Ще разберете тогава интереса ми към случаи, които по-скоро показват обратното. Особено когато става въпрос за данни. Може би сте подминали тази новина:

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) публикува данни за финансовите взаимоотношения на индустрията с лекари.

В асоциацията членуват 22 от най-големите световни фармацевтични компании разработващи нови лекарства и в рамките на европейска инициатива са решили да повишат прозрачността в сферата. Към тях догодина ще се включат онези произвеждащи генерични лекарства, сред които има доста български. 60% от българските лекари получили някаква форма на финансиране са дали разрешение да се осветят плащанията към тях. Справките включват кога, колко пари и за какво са дадени – научни трудове, лекции, участия в семинари и прочие.

Докторите и „big pharma“

Първо трябва да разберем защо всичко това е важно. Топлата връзка между лекарското съсловие и фармацевтичната индустрия е обвита в скандали и съмнения. У нас темата остава встрани от новините окупирани с поредната здравна реформа, положителни лекарствени списъци и някоя друга скандална болница. Темата въобще не е нова в други държави. John Oliver в Last Week Tonight направи интересен сегмент за ситуацията в щатите. В него описва как компании и посредници буквално подкупват лекари да предписват определени лекарства повече от други. В някои случаи лекарствата дори не са били нужни. Дори когато са подходящи за диагнозата, разкритията поставят под съмнение преценката на тези лекари. Честа практика е кабинетите да получават безплатен обяд, а някои специалисти – хонорари за несъществуващи лекции.

В Германия това също е проблем. Личният ми лекар, например, членува в организация казваща се буквално „Плащам сам обяда си“. Всички в нея декларират, че ще отказват всякакъв контакт с представители на фармацевтичната индустрия. В Германия обаче здравната система и предписването на лекарства е принципно различно от това в България. Фармацевтите и здравните каси са най-често обекти на „ухажване“ от компаниите. Нерядко се случва да получиш някаква разновидност на лекарството предписаното в рецептата не защото само него имат в аптеката, а защото някой по веригата решава така. Макар активното вещество да е същото, ефективността и страничните ефекти често са различни, а понякога не ти оставят дори избор.

Всичко това съвсем разбираемо хвърля сянка върху медицинската професия. Често компаниите имат нужда от медицински специалисти работещи с пациенти за научната си дейност. Има много легитимни причини лекар да получави пари, апаратура и дори безплатни лекарства. Понякога тези неща са дори регламентирани нормативно. Изброените взаимоотношения не предполагат непременно корупция, но определено са съмнителни. Именно затова усилията към някаква прозрачност са толкова важни. Всеки трябва да може да провери дали лекарят му е приемал подаръци или хонорари от фармацевтични компании и да прецени сам.

Именно това виждаме в щатите, където т.н. ObamaCare въвежда нормативно изискване да се осветлят плащания от компании към лекари. В Европа индустрията явно е решила да се саморегулира и от тази година публикува данните без законово задължение за това. Това е изключително похвално и фактът, че България е част от инициативата ще ни даде възможност да надникнем в тези взаимоотношения.

Прочетете внимателно листовката

До тук добре. Какво обаче виждам като проблем? В този блог доста говоря за отворени данни и нуждата информацията да е достъпна във вид лесен за обработка и анализ. Веднага след като излезе новината, писах на PR-ите на асоциацията и попитах в какъв формат ще бъдат публикувани справките, може ли да ги свалим наедно и да ги съпоставим с други данни. След известно увещаване признаха, че макар да има препоръчан формат в кодекса им, всяка компания решава как да ги публикува. Повечето са в PDF формат и са пръснати по сайтовете на членките. Ето три примера от компании синонимни на big pharma.

Веднага се сетих за финансовите отчети на общините, които Министерството на финансите отказа да ми даде. „Гонете си ги по сайтовете им“, ми отговориха. Сетих се и за старите PDF справки за гласовете на депутатите в пленарна зала. Сетих се и за „регистъра“ за изкупена ВЕИ енергия, който макар в Excel формат, напомня силно на докладите на компаниите като използваемост. С други думи, прозрачността обявена тези дни от фармацевтичната индустрия е на нивото, което администрацията ни вече беше преди 5-6 години. От тогава насам много от регистрите и справките в публичната сфера бяха отворени. Вече година те се публикуват в правителствения портал за отворени данни и сферата на информацията се разширява постоянно.

Ако тези и други компании искат да бъдат прозрачни, трябва да вземат пример от държавните институции. Осъзнавам колко абсурдно звучи това като изречение, но е факт. Публично достъпната информация помага както за засичане на неефективности и корупция в системата, така и за откриване на нови възможности за бизнес и сътрудничество. Публичната сфера има един вид „монопол“ над отворените данни и е крайно време принципът да се „приватизира“. Компаниите имат много данни, които са ключови за бизнеса им и представляват търговска тайна. Има обаче и такива, публикуването на които не само няма да им навреди, но и ще помогне на бизнес екосистемата около тях.

Гледай, но не пипай

Публикуването обаче далеч не е достатъчно. Важен аспект от отворените данни е това да може да ги използваме. Независимо колко съм се борил с държавни регистри, никой не ми е казвал, че не мога да отварям данните. В конкретния случаи, бях изрично предупреден от асоциацията, че нямам право да обработвам извадките за плащанията към лекари (*). Тоест нямам право да обобщавам данните и да ви показвам доста интересната статистика по градове и специалности. Данните са собственост на съответните компании и не може да се използват промерно в мобилен APP за улеснение на пациентите. Всеки от нас поотделно трябва да прерови сайтовете на фармацевтичните компании, да отвори документа и да търси конкретен лекар. Сами разбирате защо имам проблем с това. В щатите, където тази прозрачност е наложена от закон, има портал с всички данни във възможно най-достъпен и свободен за използване формат. Затова има толкова статии, анализи и подробни разследвания. У нас си оставаме с няколко препечатани новини и жълти парцали овикващи света, че лекарите взимали пари от big pharma.

Тази прозрачност е изцяло за ПР цели и когато е фалшива постига обратен ефект. Често държавата заставя бизнеса да е прозрачен с финансовите си отчети, собствеността и други аспекти от работата си. Дори тогава някои компании правят всичко възможно справките да са трудни за намиране и използване. Аналогично, когато говорим за социална отговорност се сещаме за детски площадки и обучение на безработни от малцинствата. Компаниите наричащи се „социално отговорни“ налагат тази дефиниция, защото е евтина и има малък ефект. Истинската социална отговорност е отвореността към обществото. В 21 век това означава прозрачност, отворени процеси и данни както за публичната, така и за частната сфера.

И все пак… алтернативните

Критиката ми може да изглежда дребнава, но е важна, ако искаме някаква прозрачност. Въпреки това, не мога да не призная, че направеното е стъпка напред. Надявам се повече лекари и фармацевтични компании да се включат. Тези справки ще открехнат вратата към взаимоотношенията с лекарското съсловие и навярно ще създадат конструктивен дебат. Ако не, то поне някой с рецепта в ръка може да се сети да попита лекаря си „Абе, тия тук давали ли са ти пари?“

Това, което няма да видите обаче е подобна прозрачност в сферата на т.н. „алтернативна медицина“ – хомеопатия, натурални добавки, билкови таблетки и прочие. Преди няколко месеца започнах разговор с около 60 дипломирани фармацевта. След като първите отказваха всякакъв коментар, започнах да се представям за „организатор на семинари по алтернативна медицина“. Почти никой сред фармацевтите не отказа да бъде изпратен на семинар в Банско или Шварцвалд с всички платени разходи, дори когато уточних, че „очакваме“ да зареждат от „хомеопатията ни“ и да я препоръчват. Трима все още ми пишат мейли „какво стана със семинара“. Ще публикувам резултатите когато събера всички отговори.

В това няма нищо незаконно, а навярно дори и принципно лошо – заплатите са ниски, почивката е безплатна и никой не може да ги задължи да продават точно въпросния мехлем. Когато обаче влезете в аптека или посетите лекаря си, не бихте ли желали да знаете дали някой не го праща всяка година на почивка, преди да ви препоръча „ей тука едни много работещи захарни топчета“? Лекари и фармацевти, с които говорих вече в лично качество, признаха, че практиката е масова. Често аптеките зареждат и пробутват на клиентите си определени билкови хапчета, тинктури и хомеопатия точно защото при определени резултати очакват пак да бъдат „поканени“. Публикуваните от ARPharM данни показват също, че повечето лекари са взимали от тях до 300-400 лв. за посещение на семинар, например. Тридневна екскурзия до курорт в Германия и Гърция излиза доста повече.

Иронията тук е, че производителите на тези „алтернативни лекарства“ са също големи корпорации с многомилионна печалба. Докато само няколко процента от приходите им отиват за „разработка“ на нови продукти, между 40 и 60% отиват за реклама, лобизъм и подобни „семинари“. Прозрачност в тази сфера няма да видим, защото е срамно за тях. Твърдението на „натуропатите“ е, че лекарите са подкупвани от фармацевтичните компании да тровят хората. Публичността, за която говорих горе, ще осветли колко истина има в това. Фактите обаче са, че същите проблеми има и в „алтернативната медицина“. Аз лично бих искал да разбера дали и колко са получили професорите включили курсове по хомеопатия в медицинските ни университети. Най-вече ми е интересен фармацевтичният факултет в МУ Пловдив, чийто декан изглежда от 13 г. се занимава почти изцяло с хомеопатия.

Ако искаме прозрачност за едното, защо не и за другото? Ако очакваме отворени данни от управниците и администрацията, защо не и от ключови за живота ни организации и компании?

Тази статия е публикувана в Капитал. Като такава попада в изключенията на лиценза на този блог и може само да бъде цитирана, но не и препечатвана свободно.