Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.

Методология и условности

Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.

Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.

19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.

Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.

Хеликоптерните площадки

Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:

• УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
• МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
• МБАЛ „Света Петка“ във Видин
• МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
• МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
• МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
• МБАЛ „Хасково“

Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.

Особености на ограниченията

Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.

По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.

Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.

По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР

Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.

На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.

Какво друго интересно забелязвате в данните?

В петък, когато се активизира свлачището на пътя между Пампорово и Смолян, направих карта на всички известни свлачища в България. Стана бързо. Тръгна от това, че Тома Белев писа, че свлачището го няма в регистъра, от където тръгнах да търся последния, за да потвърдя. Оказа се, че има три – на геозащита Варна, Плевен и Перник, в чиито район е въпросното свлачище. Имат и карти, които показват къде са регистрирани такива заедно със статуса им. Не ги намерих за удобни, а и са три отделни, та реших да направя своя още същия ден.

Причината едва сега да я публикувам е, че като свалих данните открих доста неща, които ме озадачиха. В следващите два дни покрай другото анализирах данните и търсех причини за някои странни неща в тях. Ще представя този път и се надявам да е полезен.

Картата със свлачищата

Картата обединява трите регистъра на Варна (Черноморски район), Перник (южна България) и Плевен (северна България). Данните са актуални към 2-ри май 2026 и показват 2273 свлачища. 40% са активни и още толкова са потенциални. Има възможност да се филтрират свлачищата с различен статус. Статуса е на база последното актуално състояние според картата на съответната служба по геозащита. При натискане на всяко свлачище се показват подробности като местоположение, брой документи, кога е било изследвано и линк към оригиналната страница. Може да фокусирате върху настоящото си местоположение и да сменяте картата със сателични снимки.

Може да видите картата на пълен екран тук. По-удобно е така на мобилен телефон.

Регистрите на трите служби дават доста индикации за свлачището като посока и наклон. За съжаление, показват само една точка, а не очаквания обхват или рисковата зона. Също така документите са показани като списък, но не са достъпни за преглеждане. Липсват и подробности или дори извод или установен статус на свлачището от всяко изследване.

Разбрах, че се готви нова система, която да замени тази и да поправи проблемите от вероятно техническо естество, които ще опиша след малко. Това е добре не само защото сегашната разчита на софтуер, който не е обновяван 10 години и има куп критични уязвимости, но и поради нуждата от по-добра функционалност и проследимост. Надеждата е, че следващият министър на регионалното развитие ще приеме толкова присърце прозрачността и дигитализацията, колкото сегашния служебен.

Важно уточнение тук е, че въпросните органи отговорни за трите части на България са всъщност държавни фирми. ЕООД-та по-специално и работата им е разписана в няколко наредби. Не са обаче агенция или друга структура в изпълнителната власт и не са на пряко подчинение на министъра. Собственост са МРРБ и освен изследване на свлачищата отговарят за становища, проучвания, проектиране, поддръжка на измервателна инфраструктура и друга помощ укрепването. Годишните им доклади ще намерите на страницата на министерството.

Разнопосочни сигнали в данните

Още на пръв поглед ще забележите нещо странно в картата горе. В района на Перник има много по-малко активни свлачища от останалите райони. Не се заблуждавате – по-малко от 11% от тези в Перник са маркирани като активни в сравнение с над 60% от тези в Плевен.

Реших, че това е грешка във въвеждането, различни инструкции или друг проблем с данни. Все пак това, което виждаме в регистъра и на тази карта разчита изцяло от това, което въпросните фирми въвеждат всяка седмица. В анализа ми на данните за лечението на тежко болни деца и работата на НЗОК показах, че именно качеството на данните е голям проблем. Затова в първата версия на картата от петък бях взел най-тежкия статус на всяко свлачище. Т.е. ако някое е обследвано 3 пъти и поне един от тях го показва като активно, то се виждаше на картата в червено. На тази снимка ще видите разликата в изгледа. Вляво е сегашното представяне, а вдясно – „песимистичния“ вариант.

Вижда се ясно разликата, но не ми даваше мира и се задълбах в данните. Изводите ме накараха да върна „актуалния изглед“ според техните карти. Впрочем, би трябвало данните да ги има и в слоя за свлачищата на ГИС картата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За съжаление, не се зареждат.

Статистика на изследванията

Обичам да казвам, че често данните показват много за работата на тези, които са ги изготвили. Първо, открих няколко грешки в регистрите. Свлачище VAR 06.10135-04-12 регистрирано два пъти във Варна с различни статуси под номер 362 и 392. По-големият е актуалния. Аналогично SLV 24.72165-07 съществува под 408 и 409 отново с различни статуси и отново данните в по-големият номер са актуални. Слачище SHU 19.48773-01 също се среща е два пъти – 328 и 325, но с еднакъв статус. Свлачище RАZ17.47041.01 пък е с буква „А“ на кирилица в номера си. Всички тези грешки са въпрос на попълване и е проблем всъщност на софтуера, че не проверява и поправя.

Първото, което се запитах е кога са откривани тези свлачища. На следващите две графики ще видите брой свлачища откривани по години, както и кумулативно колко са ставали известни по години и райони на съответната служба по геозащита. Тук, разбира се, разчитаме, че всички исторически данни са въведени правилно.

Голяма част особено в северна България са били установени през 70-те и 80-те г. През 2005 и 2006, както и 2014-2015-та са добавени също толкова много и то най-вече в южна България. Може би някой може да подскаже дали е ставало дума за някаква програма.

Следващият ми въпрос беше колко изследвания на свлачища се правят на година. Това виждате на следващата графика. Рекордът е отново 2015-та, след което има значителна активност в южна България. След 2021-ва изглежда обаче намалява значително. Миналата година е имало 91 изследвания, а предходната – 104. С това темпо, обхождането и оценката само на известните свлачища в България ще отнеме повече от 20 години.

Затова следващият ми въпрос беше колко години свлачища в България остават без актуална информация. За Геозащита Варна активните свлачища средно са били проверявани преди 12.6 години, а потенциалните свлачища, т.е. тези с риск да „тръгнат“ – 22 години. При Геозащита Плевен (севена България) активните средно са проверявани преди 26 години, а тези със съмнения – преди 33 години. При Геозащита Перник обаче активните са изследвани средно преди 4.5 години, а тези със съмнения – преди 8. При това службата в Перни далеч няма малко известни свлачища – почти двойно на Варна.

Исках да видя как се е развивало това през времето и това виждате на следващата графика. Показва средният брой години, в които което и да е свлачище не е било изследвано в дадения район. Забелязваме, че през 2015-та доста се е подобрило положението в цяла България, както и през 2005-та в Плевен.

Друг начин да се погледнат тези данни е да попитаме каква част от известните свлачища в даден район са били изследвани в последните пет години. Виждаме, че при Перник положението се е подобрявало значително в последните 10 години и достига 45% сега. При Плевен има известно покачване, но отново е 1 от 8 свлачища. При Варна едва 1 от 13 свлачища са били оценявани в последните 5 години.

Тези числа не съвпадат с провала, който видяхме в петък – огромно свлачище, което нито е било документирано, нито оценено. Дават ми индикация обаче, че може би отчетливо по-малкото свлачища отбелязани като активни в района на Геозащита Перник са причина от по-честите проверки, които виждаме горе.

Отново припомням, че всичко описано се базира на публичната информация, която специалисти и чиновници въвеждат сами. При липса на публичност на документите от изследванията не може да знаем подробности за риска и препоръките на експертите. Има проблем както със софтуера и регистъра, така видимо и с процедурите щом това свлачище е било пропуснато. Но отново както често споменавам, тези данни ни дават възможност да задаваме по-добри въпроси.

Свлачища в градовете

Макар да има доста свлачища в близост до градове и села, няколко ми направиха впечатление. Виждам отбелязани три активни в София. Първото е на бул. Магесник в Редута над магазина на Lidl. Второто е на Околовръсно шосе при Ботаническата градина. Третото на запад от кв. Люлин за магазин Homemax и се вижда с просто око. И трите са изследвани последните три години. В Благоевград виждам няколко потенциални – все по склоновете над Вароша. Във Велико Търново има 10-тина активни и още 5-6 потенциални вътре в града. По морето около Бяла има доста, но особено много има във Варна и на север от града.

Разбира се, има още доста рискови райони и това, че някъде има отбелязано свлачище значи, че не само, че трябва да се укрепи, но и да не се строи нищо. Особено „подпорни хотели“. Ако трябваше да научим нещо от Елените, то е, че с природата шега не бива. Трябва контрол и публична инвестиция за безопасност.

За съжаление, голяма част от четвърт милиард евро, които преди седем години АПИ са похарчили за укрепване на пътища точно като този до Смолян, са изчезнали някъде без реален ефект. Може би е добра идея не само да питаме, но и този път да разберем кой и защо докато примерът от Смолян е още пресен. Иначе също както Елените ще забравим до следващата трагедия.

Допълнение

Недовършената сграда до свлачището предизвика въпроси и мемета, но тъй като никой не видях да е писал на кого е и как се е стигнало до нея, реших да направя бърза справка.

Въпросният парцел е 67653.1.91. Почти всичко наоколо е категоризирано като гора или земеделска земя. Сградата е била там преди 15 години, но липсва в кадастъра или където и да е, вероятно защото е недовършена. Липсват документи за разрешение за строеж или каквото и да е друго, вероятно, защото са от преди над 20 години.

В имотния регистър се вижда, че е била собственост на Фуга Инвестмънт ЕОД. Между 2010 и 2012 е наложени редица запори заради задължения към охранителите Даикс, енергото и бивш прокурист на фирмата. Остава в списъците с големи длъжници за местни данъци към община Смолян още поне 6 години.

През 2016 частен съдебен изпълнител я продава на фирмата израелски гражданин, който 10 месеца по-късно я препродава на практически същата цена на Петър Красимиров Вулев. Фирмата е ликвидирана година по-късно.

Петър Вулев по публични данни виждам, че се занимава с хазартен бизнес. Негово е казиното Flash Palace в Ямбол. През март е получил удължаване на разрешението си с още 5 години според регистъра на НАП. Притежава също двата парцела 67653.1.92 и 67653.1.94 отсреща на пътя. Първият точно под изоставения строеж и наполовина в свлачището също е със статут за застрояване.

Вулев има сътружници, които изглежда също се занимават с хазарт. Интересен момент е, че един от тях има също фирма за предоставяне на социални услуги и през 2019-та взима под наем от община Котел имота и сградата на небезизвестното бившо ДДУИ „Св.Марина” в с. Медвен за срок от 10 години. Изискването е да го използва само за защитено жилище. Не намерих информация дали се използва за това или някакъв друг начин в момента. Не открих поне да е включено в списък с къщи за настаняване та не изглежда да е превърнато в хотел. Снимка от 2024-та от пътя показва, че не се използва.

Иначе както се вижда на втората снимка, всичко около пътя и в засегната от свалчището зона е частно. Показва изглед от картата ми за собствеността на парцелите в страната. Изключение правят общински пътища под и над свлачището и няколко малки имота. На другите две снимки се виждат две бетонни стени, които вероятно са целели да укрепят и изравнят терена навремето. Сега ги виждаме да се въргалят в земната маса надолу по хълма.

Та накратко – знаем на кого е, но няма публична информация дали въобще и кой е позволил да се строи там, на каква база, имало ли е изследване на мястото и кой и кога е разрешил да се превърнат тези имоти от земеделска земя в такива за застрояване. Според коментари, строежът е бил незаконен изначално и спрян от тогавашния кмет на Смолян.

Накратко / TLDR

• След преброяването в Германия е намалена оценката за диаспората ни с 10%
• Между 2007 и 2015-та има скок на взелите германско гражданство – на 10% от имащите право в 8-мата си година
• След 2015-та има рязък спад в желаещите във всички възрастови групи. След 2020-та падат под 2%
• Една трета от българите пристигнали в Германия през 2024-та са се върнали след няколко месеца
• 15% от тези живеещи в Германия между 1 и 3 г. и 10% от тези с до 7 г. престой напускат Германия
• Има значително увеличение на желаещите да напускат Германия през 2024-та независимо от колко години са в страната
• През 2024-та 4 пъти повече българи живеещи в Германия от 8 или повече години са решили да напуснат страната, отколко да вземат гражданство

Ревизия на населението

Първото, което забелязах е, че съм запазил старите оценки за броя български граждани в Германия според данните за населението (адресни регистрации, сведения за уседналост и икономическа активност, т.н.). Ревизираните данни след преброяването са в таблица 12411-0009 около 10% корекция надолу. За съжаление, не намирам да са ревизирали данните за населението със задна дата, както правят НСИ, но ще попитам дали и кога ще стане това. Тук виждате разликата и последните данни от 2024-та. Дори при старата оценка се забелязваше значително забавяне на растежа и миналата година видяхме първото намаление на диаспората ни от две десетилетия.

По-интересно е друго, за което се замислих. Споменах на няколко места, че делът българи взели германско гражданство е под 2% от тези имащи право на такова. Бях писал също, че в следващите години десетки хиляди българи ще получат такова право и дори с толкова малко желаещи да вземат германско гражданство, пак ще има значителен скок на абсолютния брой взели такова.

Видях, че имам данни за разпределението на въпросните не само по възрасти, но и по колко години са били в Германия преди да вземат германски паспорт. Намерих същата разбивка и за българските граждани напуснали Германия. Това позволява да разгледаме подробно каква е структурата на диаспората ни според решенията които взимат. Следващите графики се базират на таблици 12511-0005, 12521-0006 и 12521-0011 от платформата Genesis на Destatis.

Кога българите взимат немско гражданство?

Преди 12 години направих анкета за причините накарали българи в Германия да вземат немски паспорт. Тук ще говорим за нещо различно – в кой етап на престоя си се решават на такава стъпка и как тези решения са се променяли през времето. Елементи на това обсъждах през 2020-та, но от гледна точка на възрастови групи.

Започваме направо с първата графика. Тук съм събрал всички данни наедно. В следващата съм ги разделил по групи по години престой, тъй като горната е твърде претоварена. Направих и отделна графика, която в вертикална, ако ви е по-удобно да я разгледате така. Маркирал съм и ключови години – 2007 за влизането в ЕС и 2017-ма за отварянето на трудовия пазар.

Групирането е по българи с престой до 8 г., т.е. такива без право да вземат гражданство. Всъщност, има вариант да вземат такова още на 7-мата година, а с последните промени дори по-рано. Такова е обаче разделението в статистиката им и затова го използвам. 8-мата година на престоя е отделена в своя група, защото се очаква, че повече хора ще се възползват от възможността именно тогава. Следва групата между 9 и 14 г. и 5-годишни групи след това.

Още при комбинираната графика се вижда, че веднага след приемането в ЕС има рязък скок във взимането на германско гражданство. Особено сред хората в 8-годишната група, където виждаме пикове през 2010-та и 2014-та г. от над 10% от имащите право да се възползват от тази възможност. Близки стойности от 7-8% виждаме и при тези от 9 до 14 г. престой. Средната стойност така скача на над 6%. Това е очаквано, тъй като преди приемането в ЕС се е налагало да се откажем от българското гражданство, за да получим германско и много хора не са били готови на това. Все пак преди 2007-ма средните нива са между 3 и 4%. Дори при този пик обаче никога делът от тези с право и взели германски паспорт не е минава 11%, което е доста учудващо на фона на стереотипите за българите в Германия и така типичния ни цинизъм.

При разделените графики се вижда по-ясно, че групата между 15 и 19 години престой имат пик между 2013 и 2016 г. когато достигат 4% от желаещите да вземат гражданство. Това обаче е доста по-ниско от нивата около 2000 г. Тук не трябва да забравяме, че ефектите, които наблюдаваме тук, се влияят не само от събитията в Германия като политика, икономика, социална среда и приемане на чужденците, но и аналогични в Европа като цяло и най-вече в България.

При всички групи виждаме ясен сигнал, че след 2015-та пада рязко делът желаещи да вземат немско гражданство. Към 2020-та вече дори сред тези току-що получили това право се възползват само 2%. През 2024-та виждаме 1.31% от желаещите – леко увеличение спрямо 1.21% година по-рано. Друго интересно наблюдение е стабилното намаление на желаещите за германско гражданство сред българите в Германия, които са стояли там над 20 години. Допълнителна разбивка показва аналогично поведение на тези и над 40 години престой, където все още има хиляди напуснали България по време на социализма и все още държат само българския си паспорт.

Кога българите напускат Германия?

В диаметралната посока разглеждаме кога хора от диаспората ни решават да напуснат страната. Както посочих в миналата статия, това не значи, че всички решават да се върнат в България. Макар данните да показват, че често именно това се случва, има такива, които се местят в други държави и континенти.

Тук оставих една графика, защото е значително по-еднозначано. Не разглеждаме абсолютен брой напуснали страната, а какъв дял от българите в група столяла в Германия си тръгва. Така разбираме, че към 2024-та една трета от пристигналите по-малко от година по-рано си тръгват. Предвид, че са нямали възможност да се установят, с голяма доза увереност може да кажем, че се прибират в България. Забелязва се увеличение на тази тенденция като само десет години по-рано около 15% от наскоро пристигналите са се отказвали.

Високи са нивата и при следващата група с престой между 1 и 3 години. Над 15% от тях напускат Германия, което отново е двойно увеличение като дял 10 години по-рано. Към 2024-та са хората дошли след пандемията. Подобна тенденция виждаме и при тези с престой между 4 и 7 години, т.е. близко до възможността да вземат немско гражданство.

Интересни са групите с престой над 8 години. При тях виждаме аналогични нива между 2% и 5% напускащи, които са оставали сравнително непроменени в разглеждания период. Вижда се увеличение през 2024-та, но е рано да се говори за тенденция при тях.

По-интересно е какво се е случило през 2018-та. Особено при групата от българи над 20 г. се вижда скок на 16%. Най-голямо влияние тук имат хората с престой между 20 и 24 години, където 38.4% са маханти от регистрите. Проверих три пъти таблицата и не е грешка при копирането. Не е аномалия в един от разглежданите показатели – има увеличение при всички хипотези за отписване. Вижда се значително увеличение при всички с престой над 8 години, но при тези между 20 и 24 г. – т.е. пристигнали в Германия между 1994 и 1998 г. е най-голямо. Става въпрос за 1120 души, което е между около 6 пъти увеличение спрямо предходните години.

Вероятно става дума за някаква аномалия в събирането на данните, конкретна кампания или друго събитие, което не се сещам сега. Ако имате идея, пишете в коментарите. За целите на тази графика съм взел само две хипотези в данните при отписване – когато българските граждани изрично посочват, че напускат при отрегистриране и когато се отрегистрират служебно заради друга информация. Последното почти винаги означава, че наемодателя е съобщил в общината, че въпросния човек вече не живее там и се заличава адресната регистрация, а такава не е направена наново никъде другаде в Германия. Тези две хипотези покриват около 90% от всички данни за отбелязани като напуснали страната като първата отговаря за повече от половината. В тази справка са изключени смъртните случаи, заличените със задна дата (например в последствие открити, че не живеят вече в Германия) или други хипотези.

Сравнение на тенденциите

Събирайки данните може да съпоставим делът на хората решили се да вземат германско гражданство (в синьо) и тези да напуснат страната (в червено). Тук разглеждам само тези с престой от 8 или повече години, т.е. установили се стабилно в Германия и имащи право на гражданство. Вижда се ясно, че още 2017-та повече хора са предпочели да напуснат, отколкото да вземат гражданство от тази част от диаспората ни. Този ефект се засилва и през 2024-та над 4 пъти повече българи са избрали да напуснат, околкото да вземат гражданство. Вижда се и аномалията през 2018-та, която обсъдих по-рано.

Доколкото може да има много интерпретации защо се засилва тенденцията сънародниците ни да напускат Германия, виждаме ясно, че това е най-ясно изразено сред наскоро пристигналите. Важи и за тези с до 8 г. престой и се забелязва увеличение сред всички групи, особено в последните години след пандемията. Тепърва ще видим дали това увеличение ще се запази и дали ще се оформи тенденция сред онези пристигнали в Германия преди приемането ни в ЕС.

Допълнение – бавен Einbürgerung в последните години

След публикуването на статията получих няколко коментара и съобщения посочващи нещо, което съм пропуснал като обяснение на намалението на придобилите германско гражданство в последните години. Става въпрос за сериозно забавената администрация в Германия по всички направления след началото на пандемията. Наистина, за възставнояване на данъци се чака над две години. Докато преди 10 години процесът за получаване на немско гражданство траеше две години, сега се намират случаи, в които се очаква да завърши след пет съдейки по часовете, които дават в бъдеще. Беше ми посочено, че причината за намалението сред българите е, че не им се занимава, а не непременно както е моята интерпретация, че нямат желание.

Доколкото желанието е компонент на това, да не им се занимава, наистина затормозената администрация може да е сериозен фактор. Затова реших да разгледам дали се наблюдава това сред всички чужденци. Свалих идентичната справка за всички националности за последните 15 години и сравних промяната на делът хора с право на гражданство, които са си ги изкарали.

В жълто виждате средното ниво за всички мигранти в Германия, а в синьо – тези, които са взели гражданство на 8-мата година от престоя си. В зелено и червено са съответно данните за българите. Вижда се практически постоянно средно ниво за всички мигранти между 2010 и 2020-та. Тогава започват проблемите с немската администация и вместо да се забавят, всъщност увеличават почти двойно като дял чужденците взели немско гражданство. При тези в 8-мата година на престоя си очаквано нивата са по-високи – около 5% средно, но именно през 2024-та, когато проблемите с чакането се задълбочават, този дял скача на 7.5%.

Сред българските граждани, както обсъдихме горе, намалението започва още 2015-та и продължава монотонно до сега. Не се забелязва рязък спад в която и да е от последните години, която може да припишем на тезата, която ми беше изложена.

Голямото чакане и натоварената администация може да е поне отчасти следствие от завишеният интерес сред всички чужденци да получат германски паспорт. Не изглежда обаче това да има забележим негативен ефект върху намеренията на българската ни диаспора. Факторите, които подтикват някого към подобна стъпка – аналогично на напускането на Германия – са изключително индивидуални, както описах в предишната ми статия. Несъмнено обаче същите за мигранти от не-европейски държави са различни от тези от България, които отдавна могат да се движат и работят свободно. Също така българският паспорт е един от най-силните в света, което допълнително допринася на сънародниците ни да не им се занимава.

Каквито и да са причините обаче, намалението в последните 10 години е факт и не намирам сведения при подобряване на мудната бюрокрация в Германия да се увеличи в бъдеще.

Документи и заседания от експертни съвети в НАГ

Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.

Обществени поръчки

Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.

Решения на Министерски съвет

Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.

Заседания на Столичен общински съвет

Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.

Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.

С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър

Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.

Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта, какво показва и как може да ни е полезна. Няма да намерите отговор обаче на въпроса „как и кой го е довел до тук“. За това – накрая на статията. Други подобни карти има на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.

Съдържание

1. Условности и методология
2. Източници на данни
3. Техническо изпълнение
4. Конкретни казуси
5. Как да проверяваме кой е собственикът?
6. Защо е важно и какво трябва да се случи?

Условности и методология

За целите на този текст е възможно да използвам думите поземлен имот, парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. Кольо Маринов ме поправи правилно, че правилният технически термин е поземлен имот. В разговорния език се използва предимно парцел, затова, както и за избягване на тавтологии ще ги използвам в един и същи смисъл.

Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.

Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.

Нещо, което често ме питат и за което очаквам, че ще изскочат веднага въпроси, е къде е собствеността на руснаците. В някои случаи питат и за чужденците като цяло. От години забраната чуждестранни граждани да притежават земя у нас е отпаднала. В кадастъра има записи, където се посочва, че отделни парцели са частна собственост на „чужди физически и юридически лица“. Това предполага или физическо лице, което не е гражданин, или юридическо лице регистрирано извън страната. Такива са 19290 поземлени имота или 0.14% от всички в страната (0.19% от всички частни). Това обаче са само част от възможните такива земи, тъй като доста преди да се махне забраната немалко имоти се купуваха през фиктивни фирми с пряка или непряка собственост чужденци. Понякога през офшорки. Доста от собствеността на руснаците през морето е минавала именно така. Колко са тези е невъзможно да се открие с данните, които разглеждам. Отделно, че често става дума за апартаменти и къщи, а не земята под тях. За целта трябва да се отворят анонимизирани данни в Имотния регистър, за което говоря по-долу.

Източници на данни

Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Така получих данни за 13895153 поземлени имота. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявяват сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.

Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.

Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.

За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или институция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.

На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този поземлен имот ще виждате защо и линк към източника.

След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.

Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 поземлени имота, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.

Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгрешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.

Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.

Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевград в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.

Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има информация коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на информацията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.

Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.

Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.

Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.

Техническо изпълнение

Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.

В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.

Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддръжка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.

Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.

Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни парцели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни поземлени имоти и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии между парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на парцелите, които съм показал.

При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.

При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.

Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.

При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична информация, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като информация в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картата, особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.

Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния поземлен имот. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.

Данните за имотите не са чак толкова много на пръв поглед – 6.7 Gb geojson за цялата страна. Когато обаче се нарежат на tiles и дори да направим векторни само за 25 града, мястото на сървъра ми бързо свършва. Затова този път качих статичната информация на firebase hosting в GCP като backup и като основен източник – github pages. С малко DNS настойки и bash скрипт мога с две команди да генерирам всички слоеве и до 10 мин. да са качени на всички хостинги автоматично.

Конкретни казуси

Когато направих първата карта със София и веднага се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се ориентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.

Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.

Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за поземлени имоти 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отбелязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изключение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.

На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от Средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.

На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901

Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.

Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.

Допълнение 30 ноември 2025

Няколко души повдигнаха въпроса за петното „частна собственост“ при мините Марица изток. На снимката долу виждате сателитната снимка къде са самите мини и отгоре в червено повечето изглежда като частна собственост. Става въпрос за имоти като 73225.56.351, 73225.101.4 и 15062.28.25, които са отбелязани като частни и такива като 73225.201.115, 73225.101.6, 73225.101.1, 73225.101.3 и 53268.10.14, които са отбелязани като Частна обществена организация. Всички те са собственост на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД ЕИК 833017552 с изключение на поне един имот, който е на „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ“ООД гр.РАДНЕВО ЕИК 833066574. Повечето са с акт за частна държавна собственост, но има няколко с нотариален акт или без документ за собственост въобще.

В този смисъл, територията би трябвало да я маркирам като държавна собственост, макар да не е съвсем ясно какво разбират под „частна обществена организация“ и дали винаги означава държавна собственост или може да е общинска в други случаи. Ще проверя и ще обновя картата. По-горе обсъждам и защо въпреки изискванията за решение на МС и продажба през АППК, в сегашното положение не виждам как ще спрат продажба на активи стига определени хора да го искат. Не го очаквам за конкретно тези мини, но от друга страна как бихме разбрали въобще?

Допълнение 05 декември 2025

Обнових картата за собствеността и дълбочината на точност. Вече може да се вижда неинтерактивна (raster tiles) за цялата страна до доста по-голямо увеличение. Все още детайлите на ниво парцел са за 25 града, но работя и по това.

По-важно, свалих от регистъра на публичните предприятия списък с ЕИК на всички държавни фирми. От това филтрирах известната собственост на имоти, които се водят за частни (предимно „частна обществена организация“) и ги промених на държавна собственост. Така 30014 парцела бяха сменени на държавна собственост.

Долу виждате примера за мините, които споменах преди няколко дни. Вече повечето имоти са отбелязани като държавни. Виждаме още няколко големи, които са маркирани като частни обществени организации, но нито в кадастъра, нито в имотния регистър има някаква информация за тях. Т.е. на практика са с неизвестна собственост. Аналогично в София някои спортни имоти собственост на НСБ са отбелязани като частни, защото липсва записи за собственост. Затова ще ги видите в червено тук.

Прегледах всичките няколко стотин хиляди „частни обществени имоти“ и се оказа, че доста имат цялостна или частична собственост частни физически или юридически лица. В някои случаи чуждестранни. В този смисъл не мога да маркирам всички като държавни, защото не са. Където съм открил, че става дума за общински имот, държавна или общинска фирма съм го направил, но данните не са ясни.

Как да проверяваме кой е собственикът?

1. Регистрирате се в Имотния регистър с ПИК на НАП или електронен подпис
2. Влизате не с парола, а с ПИК на НАП или електронен подпис. Тогава може да търсите по имот
3. Намирате Имотен регистър -> Услуги -> Справка чрез отдалечен достъп за имот от имотен регистър. Натискате „Заяви услуга“. След това „Добави имот за справка“
4. Връщате се в картата, намирате поземления имот, който ви интересува, натискате го и копирате кадастралния идентификатор – три числа с точки между тях (достатъчно е да кликнете на него и се копира сам)
5. Слагате го в първото поле и търсите
6. Ако не са намерени резултати, значи дори Имотния регистър не знае за него. Т.е. няма операции с този имот в последните 15 г.
7. Ако го намери, добавяте го и натискате „продължи“ и „запознат съм“ с условията
8. Дължи се справка от 1 лв/0.51 €. Аз обикновено добавям повече в сметката, което става от профила.
9. Като платите отивате в профила си -> Моите заявления -> Имотен регистър -> Търси
10. Ако сте платили ще се появи списък и вдясно са резултатите

Препоръчвам също тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.

Защо е важно и какво трябва да се случи?

Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.

Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене.

Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.

Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.

Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.

Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от неподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.

Този път ще пиша за карта, която не съм направил аз. Намерих я случайно докато търсих данни на страницата на Изпълнителна агенция по горите. Искам да ги поздравя за нея. Картата показва позволителни билети за транспортиране на дървесина. Отбелязани са като маркери. Като се натиснат се вижда регистрационния номер на камиона и ремаркето, ако има такова и колко кубика дърва може да се пренесат. Като се натисне линка на информацията се отваря страница с още информация като позволително за сеч, направление, собственост, шофьор и снимки на камиона и товара. Местоположението е къде е издаден билета.

Картата към днешна дата съдържа над 3440 билета за превоз. Всички са издадени в рамките на последните два дни – 4-ти и 5-ти ноември 2025-та. Би трябвало да има исторически данни, които да се намират в регистъра на билетите. Това обаче е често невъзможно, защото търсейки по регистрационен номер на колите намерени в картата не се откриват дори билетите, които виждаме там. Понякога работи, но не винаги.

Виждаме обаче тези за последните два дни – предполага се актуалните към дадения момент. Това би могло да позволи да сверим дали камион пред нас има право да пренася дървесина. За целта би било добре търсачката на регистъра да работи, но сравнително лесно може да се добави търсачка на картата за актуалните билети. В допълнение и сравнително по-лесно би било да се добави бутон за фокусиране на картата върху местоположението на посетителя. Има plugin-и за Leaflet, който използват от ИАГ. Използвам същата библиотека за почти всички мои карти и лесно могат да сверят какво правя. Самата карта обаче не е направена подходящо, за да работи на телефон. Вижда се, но не е удобна. Могат да я подобрят заедно с бутон за подаване на сигнал за камион без разрешение или с товар надвишаващ снимките. По-сложно но далеч по-удобно би било при натискане на маркер за билет да отбележат най-краткия маршрут от мястото на издаване до отбелязаното в него населено място или адрес.

Изброените подобрения на картата са различни по сложност и в някои случаи изискват по-добри познания за работата на библиотеката. Ще направят обаче картата истински полезна за хората чудещи се дали виждат пред себе си незаконна дървесина. Именно за подобно приложение призовавах преди десет години. Тогава написах анализ на позволителните за сеч и описах нуждата от приложение за сигнали. Това не се случи до сега. Опитах сам, но от тогава до сега регистърът продължава да не работи надеждно. Преди анализа си пуснах серия от карти базирани на същите тези разрешителни покриващи България. Миналата година свалих отново данните, но за целия период между 2011 и 2024-та и ги отворих за всички.

Загуба на гори

В първата си статия от март 2025-та споделям интересна карта на базата на Google Earth Engine, която показва загубата на горско покритие в годините между 2000 и 2024-та, местата където то се увеличава и къде загубата е заради пожари. Има много слоеве и данни и призовавам да я разгледате. Има нов адрес като картата в старата ми статия е с данни само до 2019-та.

Горе виждате общата картина за България като се вижда оголване на територия из цялата страна. Тук съм увеличил само загубата на гора над Кресна. В синьо е сеч, в оттенъци на жълто до червено са последните 25 години без настоящата. Над Кресна именно гореше огромния пожар през юли тази година, така че очаквам догодина да е цялото в червено. Виждате в синьо на други места къде са оголвали цели просеки, територии в паркове и прочие.

Тук виждате пък наложени данни за загуба на гори между 2000 и 2024-та в червено, съществуваща гора в зелено и увеличаване на горското покритие между 2000 и 2012-та в синьо. В статиите ми преди 10 години описах подробно трудностите в определяне на горското покритие и някои дефиниции. Тази карта конкретно е на територията около Банско. Виждат се къде какво е сечено за пистите. Тогава глобата беше 1000 лв.

От страницата може да свалите данните за тази промяна на горската покривка и да я използвате за анализ с други данни като защитени територии и разрешителни за строеж. За съжаление, не откривам ГИС система показваща къде точно важи дадено разрешение за строеж – т.н. горски отдели и подотдели. Има географски данни, но част са във формат, който не мога да отработя още, а на други места са неясни. Ще се опитам да измисля нещо. Ако знаете за такава ГИС система или обобщени данни в SHP формат на подотделите в цялата страна, ще се радвам да споделите.

Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.

Допълнение: междувременно Свободна Европа пусна подробна статия вникваща отвъд официалните данни, които показвам тук.

Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.

Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.

На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.

В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.

Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.

Може да също отворите картата на цял екран.

Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.

Допълнение

Няколко души подсетиха, че над сегашната застроена площ има още частни земи, които са готови за застрояване. Причината е, че са изменени на урбанизирана територия и са предназначени за курортни селища. Особено на запад от Елените има три имота с обща площ два пъти повече от сегашния курорт и са собственост на „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ“ АД и „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД. Първите станаха известни покрай наводнението и поставените лица за собственици. Вторите са отново свързани с тях. Промених и легендата и няколко компании, които се свързват в медиите със семейство Арабаджиеви ги отбелязах в жълто.

В момента парцелите са гори, макар да не се водят за такива по кадастър. Става дума за целия западен склон и части от източния. Над тях земите се водят общински частни и държавни. Поне за сега докато някой в кабинета Желязков не реши, че са с „отпаднала необходимост“.

Днес минавах през София с колелото и реших да погледна какво се случва с едно място, за което бях подал сигнал още през ноември 2023-та. Става дума за незаконно сметище и склад за строителни материали създадени от компанията на един кадър на Атака и бивш областен управител наместен за такъв от ГЕРБ. Използва го за практически изоставения от две години строеж на Тинтява 80. Същият, за който купувачи се жалват и се виждат дела срещу индексация от 100% на първоначалните договори. Който от останалите не го съди, явно не знае, че могат и че другите вече печелят делата. Същият, за който получавам сигнали, че озеленяването в другите му сгради в Дружба се изчерпва с кашпи със забити пръчки в тях. Та това сметище е на държавен частен имот. Вижда се на снимките долу. Отсякъл е поне пет дървета и е изравнил земята изхвърляйки пръстта я незнайно къде. Сега държи там контейнер, генератор, строителни материали и отпадъци.

След няколко поредни сигнала от хора от района имаше проверки и беше установено, че всичко е незаконно, но всички сигнали бяха прехвърляни към БДЖ, които не са взимали мерки. Междувременно си е боцнал табела, че му е частна собственост това и толкова. Районният кмет на Изгрев изчерпва действията си с препращане на писма към БДЖ и се цупи като някой му направи забележка.

А трябва да прави нещо по въпроса. Най-малкото, защото този парцел следва да е част от зеления ринг. Онзи, за който наскоро се би в гърдите, че има напредък с едно обещание на настоящия областен управител за прехвърляне на земи. Първо – нищо не е прехвърлено още. Второ, явно до сега не са правени особени опити и стъпки в тази посока от районното кметство. Трето, обещанието е дадено след шума покрай държавните имоти и без районния кмет да е включен. Има интересна история всъщност как стана тази среща, но това не е важно, а че все пак се говори за този зелен ринг най-накрая. Благодаря на гражданските групи Защита на Боянското блато и Зелена линия София за неуморната им работа и настойчивост. От тези натоварени с отговорността чакаме действия, а не обещания и снимки за пред фейса за неща, които или не са както се описват, или не нямат общо със снимания.

Пред въпросната сграда, впрочем, ще има друга също толкова висока. Там инвеститорът имаше проблем – не може да изкара разрешително за строеж за толкова масивна сграда с такава височина, защото имаше едни дървета. Както каза шефът на обекта като викнах полиция като ги рязаха – ясно, че им няма нищо, но му пречат на основите за гаражите. Та същите дървета години наред се пазеха, подрязваха и изведнъж някой някъде откри, че са опасни. Питах как и ми отговориха, че частен експерт го казал и районната администрация подписала. Питах защо няма никой от районната администрация да следи рязането и да пише протокол, както е по закон – не били уведомени. Питах тогава как реже инвеститорът като няма право, ако не е уведомил общината – показа ми мейла, който бил пратил преди два дни. Районната община не отговори като питах нататък. Та там ще се строи скоро.

Няколко метра надолу има една бензиностанция Петрол. И там искат да строят дори по-голяма сграда от Тинтява 80. Благодарение на новата прозрачност на Столична община за ПУП-овете и изпъчването на комисиите на НАГ разбрахме, че ще се случи в най-ранна фаза. Разбрахме, че транспортния анализ е казвал, че „то там движението е ужасно, та още няколко стотин семейства няма да го направят по-зле“. НАГ прати преписката на районния кмет на Изгрев да я разгледа, търси по-сериозен транспортен анализ, да направи обществено обсъждане и да събере аргументи да я оспори. Нямаше обществено обсъждане. Същият този районен кмет от Спаси София отказа да даде информация ще има ли местна комисия, обсъжда ли се, какво ще прави – нищо. Впрочем, изгледа нямаше дори да прати представител на първата комисия, ако не бяхме вдигнали шум. Там представителят му каза, че не знае нищо за случая, въпреки, че са получили документите отдавна. После пак обиден пусна пост, че много му търсили сметка какво работи всъщност. Е, днес от НАГ научаваме, че е върнал преписката на общината и след две седмици ще има нова комисия. Да видим какво ще стане.

И като стана дума за държавни имоти – не става ясно какво ще се случи с гара Пионер. Имаше проект за спортна зона. Виждате го като част от ПУП-а за Борисовата градина. Освен, че последният трябва да се приеме, трябва да се прехвърли земята на общината. Областният Арсов обаче не е задвижил нищо по този и другите искани имоти. Като нищо ще го видим скоро в търговете, ако не решат да скрият и тях като отпаднала необходимост. Имотът е навярно най-апетитният в София в момента. Няма да се учудим няколко къщи в полите на Витоша да се подготвят за роднините на „правилните“ хора да раздвижат схемата и тук.

Отделно, има един парцел, за който почти никой не говори – земята на Аудиовидео Орфей. Близо 30 декара между немското посолство и обсъждания линеен парк. Там от години се точи дело целящо заграбване. Министерството на културата и дружеството тяхна собственост си прехвърлят топката усилено опитвайки се да загубят делото в частна полза. Разбира се, едно време едни депутати много предвидливо са категоризирали точно този имот като СМФ накуп с имотите на Артекс и благодарение на едноименната поправка дават възможност да се строи до 75 метра и огромна разгъната площ. Впрочем, ако се чудите кой иска да заграби тази земя, това е инвестиционният фонд на Костов. Да, същият този Костов и не само той. Историята е доста интересна и ни връща пак към приватизацията, под която наскоро първо Пеевски се подписа, а после се отметна за пред камерите. Всичко ще прочетете в статията на Генка Шикерова от преди две години. Не знам дали тече делото още – ще проверя.

Та виждате как нещата се навързват дори покрай един прост мечтан проект за няколко квартала. Където и да разчоплиш се вижда разяждащата липса на прокуратура и върховенство на закона. А за документиран белег защо това е така вижте последното от BIRD.BG.

Допълнение

Говорейки, че не се правят нужните стъпки тук визирам районната община, която трябва да инициира махане на незаконни постройки, бараки и сметища по линията. За получаването на парцелите от държавата има вече доста направено и се чака общо взето областния управител за изпълни решението на МС. Описано е добре от Софияплан. Та работи се по въпроса и сега линейният парк се блокира от подписа на Арсов, но ще има доста работа след това, за която тече подготовка.

Това, което не се прави и попада в немалка степен в отговорностите на районния кмет е именно изчистването на парцелите – нито една постройка или барака там няма разрешение. Където е имало такова за поставяне е изтекло отдавна. Призовавам го от две години да започне процеса, за да се изчистят делата, ако някой реши да заведе такива и последните да не бавят изпълнението на парка още повече. Той настоява, че земята не била общинска и не било негова работа, което номинално е вярно, но няма отношение към незаконното строителство и сметища, които влизат в правомощията му.

След като МРРБ скри списъка на Желазков и НН ГЕРБ/ДПС с държавни имоти за продажба, вчера са затворили изцяло и публичния регистър на търгове на АППК – агенцията, която провежда електронните търгове. Това се е случило на 25-ти август между 15:45 и 18:45. Очаква да се възстанови до 12-ти септември. Така за следващите почти три седмици освен, че нямаме информация за движението на актуалните търгове или обявени нови, липсват документите за кандидатстване и детайли какво, за колко се продава и кой го е получил.

В 17:28 са пуснали съобщение, че „е налице прекъсване във функционирането на платформата“, както и че се работи по архивиране и „пълен анализ на данните“. Не се казва пряко, но внушението изглежда е, че имат технически проблем. Изречението за анализа създава впечатление, че нямат представа каква е причината. Скоростта, в която сайтът е отговарял до тогава не дава индикации, че е бил претоварен или нещо друго. Цитират чл. 9 от наредбата определяща реда за тези търгове, която говори за непредвидено прекъсване на системата.

Ако е системен проблем, не става ясно защо ще им трябват три седмици да го възстановят. Буди притеснение и фактът, че тепърва ще архивират данните, при условие, че минималните изисквания за всички системи на държавната администрация задължават да се пазят редовно такива копия. Съдейки по публичната информация, регистърът представлява изключително лек сайт с информация и функционалност значително по-малка от това, което виждате на този блог или дори картата ми с държавните имоти. Затова ще е интересно да разберем какво се е случило и дали сайтът не е бил нарочно спрян.

Друга интерпретация на „архивиране“ може да е, че няма да е достъпна вече старата информация на сайта. Циниците сред вас може да решат също че Желязков отново козирува на Пеевски и ефективно спира работата на АППК за политически, но крайно вредни за държавата по същността си цели. Също както Киселова му козирува на Пеевски за извънредна комисия, регулатори му козируват при инструкции за проверки, а Борисов му козирува с 5 млн. лв. за новата Лафка. Няма да е нетипично в процеса на вътрешно овладяване след външна изолация.

Към момента на спирането на публичния регистър е имало 8 търга с насрочени дати:

• с. Стожер, Добрич на 27-ми август (търг 1009)
• София до Централни софийски гробища на 28-ми август (търг 1019)
• гр. Кресна, Благоевград на 28-ми август (търг 1041)
• Габрово на 2-ри септември (търг 1040)
• Разделна, Варна на 3-ти септември (търг 1039)
• с. Бързия, Петрохан на 11-ти септември (търг 1042)
• Земен, Перник на 12-ти септември (търг 1051)
• Бургас на 15-ти септември (търг 1054)

Само миналата седмица, т.е. преди да спрат регистъра, са обявени 12 търга, с които активните стават 41. От тях повечето не са насрочени. Не става ясно какво следва. Доколкото наредбата говори какво се случва при активни търгове по време на непредвидено спиране – каквито днес е нямало – не става ясно какво се прави при три седмици прекъсване. Вероятно ще бъде спряно всичко. Предвид какво видяхме като прозрачност до сега, не изключвам и да ги правят по стария начин без особена публичност и шум.

Както писах наскоро, въпреки заявките на Желязков и опитът да отклони вниманието и прехвърли отговорността към парламента, правителството продължаваше с пълна пара да продава държавни имоти. Оправдава се, че не били свързани с програмата, макар доста от тях да са включени в ония списък. Така в най-лошия случай, сега ще продължат под масата, а в най-добрия – търговете ще спрат докато не свърши ваканцията на парламента. Дори след това обаче контролираното от НН ГЕРБ/ДПС мнозинство в НС надали ще спре или дори ще говори сериозно по темата.

До тогава обаче всякаква публичност за държавните имоти е заличена. Оправданията им защо са изтрили специално списъка са празни. Когато стана известен и се разкриха грешките и скандалните имоти в него, Желязков започна да настоява, че е индикативен и щяло да има промени след анализи. Такива не видяхме, но не видяхме и краен списък или дори работен такъв. Вместо да публикуват нов, за какъвто искахме и питахме, за да сравним какво е отпаднало, те изтриха стария. За това няма никакво оправдание или логично обяснение отвъд елементарна човешка паника. От обясненията им се разкри единствено, че не само не са говорили с местната власт, но и самите институции в рамките на правителството не си говорят помежду си и са искали имоти един от друг вместо да се продават. При това са научили за тях именно от картата ми, тъй като служители на министерства и кметства многократно изтъкнаха, че списъкът на Желязков като формат е бил невъзможен са работа.

Всички данни за имотите от изтрития списък и търговете от падналия регистър са достъпни на картата заедно с проектите за бъдещи търгове. Линковете горе, както и от картата обаче няма да работят докато регистърът им не бъде възстановен в оригиналния си вид. Ключовата информация какво се продава, къде и за колко все още се пази при мен. Горе виждате всички търгове обявени от Желязков след решението на МС от 8-ми май, с което се започна тази сага.

Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.

На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.

Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:

• ББР в Добрич – търг 995
• От областния на Балчик – търг 1000
• Два в Разград продавани от АППК директно – търгове 1003 и 1006
• ББР в с. Горна Василица, Софийско – търг 1008

Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.

Имоти за едни общини, но не за други

Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.

Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.

По-лесна продажба на държавни имоти

Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.

Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.

Възможност за действие – подайте сигнал

Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.

Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.

Филтри и търсачка в картата

Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.

Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.

Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.

По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.

Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.

Сега обаче има нещо, с което може да се помогне директно. Една от най-честите търсените функции на картата е да се отбележат сградите, които са вече в строеж или построени. Както обясних с пускането на проекта, използвам фотореалистични 3D карти на Google, които за съжаление показват състоянието на града преди две години. От тогава доста сгради са построени или са започнали строеж.

Затова е полезно да се отбележат на картата. В момента всичко стои в червено – нещо, което доста дразни не един или двама архитекти или инвеститори. Отбелязаните сгради ще бъдат в стоманено сиво. За целта молбата ми е да отворите картата и сградите, които знаете, че са построени или в строеж, да ги отбележите с менюто, което виждате долу.

Преди време писах, че може да се отбелязват сгради визуално, ако искате да направите снимка и да споделите, както и да се търсят документи направо в тази 3D карта. Сега добавих още два бутона за отбелязване на започнати и завършени сгради.

За съжаление, картата не работи на iPhone. Има проблем с показването на толкова много данни, който е специфичен за устройството. Знам как да го оправя, но ще отнеме време. Работи на лаптоп и Android. Картата с документите няма проблем на което и да е устройство.

Разбира се, отбелязаните така първо ще бъдат одобрени и тогава ще се появят на картата с различен цвят. Сега започваме фазата на събиране на информация от хората запознати с районите. Това е експеримент за crowdsourcing. Имал съм доста такива през годините започвайки с картографиране на катастрофите в София. Най-големият беше може би Lipsva.

Ако имате други предложения и съвети, ще се радвам да ги споделите. Друг начин да подкрепите картата за сега е да се абонирате за новини и документи около дома или място на интерес или за цял район в София.

Допълнение

След обратна връзка от хора използващи инструмента, добавих сградите, които се отбелязват като в строеж или построени се отбелязват в сиво, както биха изглеждали когато се одобрят. Инструментът за преглед е готов, така че започвам да ги обобщавам. За 36 часа от обявяването на функцията са отбелязани над 900 сгради като в строеж или готови от 514 души. 100 от сградите са отбелязани от 5 или повече хора.

Докато прегледам данните, имам нужда от съвет с кой цвят смятате, че е добре да се отбелязват сградите, които са в строеж или са готови. Коментирайте с номерата на цветовете или други.

Затова Вълкът сега се включва, че ще спира извозването на боклука. Впрочем данните от СПТО показват, че именно неговите фирми са били сред най-злоупотребяващите съдейки по намаляването на курсовете за извозване на боклук, за които му плащахме милиони при Фандъкова. Също ресторантите под командата на „ония“ ще роптаят – надявам се на тъмно и сами. Утре и метрото вече с новото подставено лице за шеф може да се включи (ПП: оказа се, че няма), а в последните два дни профсъюз под контрола на съветник от БСП извадиха шофьорите въпреки, че преди това, но с човек на ГЕРБ са затривали исканията за по-високо заплащане. За почти изцяло овладените обществени медии да не започвам.

Пропуски в общината има. Постигнатото далеч не е това, което се надявахме, зададохме и имаше амбиции да стане. Има много междуособици, цупене и недоверие между партньори в това управление и е изведено на преден план докато в Столичния общински съвет старите мутри и пионки си развяват коня и трудно може да се прокара нещо смислено само с гласовете стоящи горе-долу зад кмета.

Обаче… трудно може да се илюстрира по-добре колко неудобно е новото ръководство на общината въпреки всичко изброено от събитията тази седмица и думите на Борисов, че е наказание – от него за нас жителите на града. Също трудно може да се покаже по-ясно колко нездраво влияние имат сенчести хора във всякакви институции засягащи пряко ежедневието ни и как се обръща по команда това влияние в оръжие срещу самите нас.

Та, ако както казва Борисов трябва да си го изстрадаме, аз викам да си го изстрадаме. Да видим кой е по-голям инат.

Картите в изложбата са представени на 60 пана, някои от които показват рисунки на ученици в рамките на конкурс със същата тема. Данните и линкове към всички визуализации ще намерите на страницата на събитието. На самите пана има QR кодове към съответните им страници. От тези, които предложих единствено не беше включено в паната 3D визуализацията на възможното застрояване над 50 метра, но е достъпна на страницата на общината и вероятно ще намери място в бъдещи изложби.

Реших да включа четири от моите проекти. Първият е визуализация на максималната височина позволена от ОУП. Това е карта, която направих за община София в картата им показваща обсъждани и приети ПУП-ове. Трябва да изберете бутона за 3D визуализацията. Има филтър за различни зони като част от града. Забелязава се, че по бул. Тодор Александров на теория няма ограничение колко високо може да се строи. Ограничение има единствено от колко голям парцел може да се окрупни, който заедно с необосновано големия кинт 3.5 и вратичките в закона умножаващи интензивността на застрояване.

Втората карта е проекта ми за визуализация на сигналите в call.sofia. Там се зареждат всеки ден нови сигнали и новини по старите. Има статистика по райони, квартали, статус и категории. Повече за проекта ще намерите в статията ми от 2022-ра.

Друг проект, е визуализация на разрешителните за фойерверки в София. За проблемът съм писал няколко пъти, но самата карта не съм я последял до сега. Тази вдясно показва къде следва да се отказват разрешения от районните кметове и полицията, ако се спазва буквата на закона и наредбата на общината. Последната беше оспорвана и потвърдена от съда. На картата натискайки на всяко от разрешенията ще видите какви са нарушенията в издаването му. Ще забележите, че доста от разрешенията не е трябвало да бъдат издавани.

Особено няколко в район Изгрев бях оспорил, включително, защото едно беше издадено за двор на училище. После беше преиздадено непосредствено пред прозорците на жилищен блок. Наложи се да отбележа и този проблем. Друго в същия район беше подписано и публикувано със задна дата в нарушение на наредбата и то 24 часа след самото гърмене. Дори да беше вярна датата на подписа, пак е в нарушение, защото не са спазили срока. Отново преди три години писах за тези проблеми.

Третата карта беше вариация на визуализацията ми за шахтите на София. Показал съм тези за вода, отпадни води и топлофикация. Интересното в случая е покритието на тази подземна инфраструктура, особено канализацията.

Картата, която за съжаление не беше сред тези намерили място в изложбата, беше на възможното застрояване в града. Както споменах, достъпна е на сайта на общината заедно с другите. Обявих пилотната версия на картата в края на 2023-та и в сегашния ѝ вид миналото лято. Има доста критика към нея и какви въпроси кара хората да задават на общината и строителите. Отговорих на повечето подробно. Имаше още критика от чиновници в НАГ, инвеститори и архитекти в съсловни организации от … друго естество, които ще събера и отговоря по-нататък. Самото пано, както трябваше да изглежда, виждате отдолу, а тук може да го отворите в пълна резолюция. Споделям го единствено, защото може да е интересно на някои.

Повече за тези проекти и данните в тях ще научите и от участието ми в Ratio от януари 2025. Там разглеждам именно тези данни и други като спирането на тока.

Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.

Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.

Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.

Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.

В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.

Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.

Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.

На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.

Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.

Отделно, изглежда местната власт в лицето на кмета и районния кмет не искат дори да обсъждат алтернативата опазваща дърветата, паметника на културата и двора предложен в подписката и съгласуван с архитекти. Вероятно защото общинските имоти в непосредствена близост са апетитни за същите тези обсъждани частни интереси обладали градоустройството на града.

Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.

Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.

Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.

В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.

Какво виждаме в данните?

Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.

Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.

Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.

Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.

На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.

Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.

Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.

Дискусия

Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.

От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.

Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.

Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.

Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.

Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.

Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.

Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.

Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.

Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.

Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.

Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.

Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.

Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.

Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.

При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.

След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.

Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.

Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.

Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.

Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

Тук обаче ще спомена друго незнание – липсата на информация колко всъщност са болните от рак в България. Тъй като днес е Световният ден за борба с рака, виждате много заглавия как сме отново сред първите места по новообразувания, как в Европа само при нас има увеличение на случаите и прочие. Малката подробност е, че всъщност тези изводи почиват на съмнителни данни.

Първо, трябва да се разбере, че темата е сложна, особено що се отнася до проследяването. Практически всички живеем с рак – всеки има някакви доброкачествени образувания, най-малкото по кожата. Често имаме и други, за които не знаем и не разбираме докато не се забележат в изследвания или не станат проблем. В огромен брой от случаите лечението е успешно, а при доста – дори не тежко. В ежедневното говорене се обръщаме най-вече към тези, които търсят лечение.

Цитираните данни с това разбиране обаче не са непременно верни. Здравната статистика в България се ръководи изцяло на база какво НЗОК са благоволили да платят, а не проследяване на състоянието на самия пациент. Примери как този подход води до грешни изводи са ражданията и абортите, за които съм писал доста. За неща като вътрешноболнични инфекции пък няма данни, тъй като се крият яростно. При рака обаче се случва и друго – нуждата от посещения в различни болници водело до броене на един пациент няколко пъти – броят се процедури по болници, а не пътят на един болен. Това уж се коригирало в крайната статистика, но заради липсата на проследяване всъщност се влошава качеството на данните. Също така не се отчита дали има излишни или повторни процедури и какъв е резултатът.

Невинаги е било така. Писах преди пет години по същата тази тема и как десетилетия наред сме имали раков регистър, който го е грижа именно за пациента и какъв е резултатът за него, а не какво НЗОК им е останало след източването. Също така разгледах защо сравненията в броя болни спрямо поколение по-рано е крайно грешно заради различната структура на населението.

Не на последно място, споменах в тогавашната статия, че значително подобрената ранна диагностика качва статистиката за брой болни, но в същото време подобрява значително резултатите за тях самите. Раковия регистър пазеше именно такава информация, но от близо осем години беше административно унищожен. Все още нямаме представа какво ще го замести, но предвид изминалото време е ясно, че всичко трябва да започне от начало.

Дори страницата на регистъра е премахната и старите доклади са изтрити. Може да ги намерим обаче в регистрите на международни организации. На този етап единствените актуални данни са на сайта на НЦОЗА, но както споменах горе и многократно съм писал, те се базират предимно на информация на НЗОК, липсва всякаква методология и са крайно подвеждащи.

Когато говорим за този проблем е важно да боравим с коректни данни и да имам разбиране какво значат те. Има много мерки, програми и инициативи, чиято ефективност може да бъде измерена единствено с такава статистика през продължителен период. Това става безпредметно, когато боравим с грешни или направо измислени числа.

Със сигурност има подобрение в диагностиката и разбирането на проблема в обществото. Кампании за масова имунизация срещу ЧПВ и включване на момчетата в програмата ще спасят хиляди човешки животи и ще спасят още десетки хиляди от страдания. Това вече дава резултат в много страни. Редовните инициативи за скрининг срещу рак, профилактичните прегледи и изследвания също помагат. Има нужда обаче от промяна на отношението и работата по темата на ниво институции от касичка за едни болници към целенасочена координирана програма с цел добър изход за пациентите. Не помага обаче, че все още движещи лица в националната здравна политика са „разни професорчета с болници и комплекси“, както описа проблема един бивш министър.

Доколкото здравната карта може да се използва в целия ЕС в случай на спешен случай, тук искам да споделя бърз начин да минавате през пунктовете за тол такси. С пълното приемане в Шенген много споделиха притеснение, че опашките ще се преместят от границата на въпросните пунктове. Доколкото не споделям това притеснение, определено е удобно да се минава с електронна карта, още повече, че няма оскъпяване.

Регистрацията създаването на RFID (безжична) карта и получаването ѝ е безплатно. Единствено трябва да я заредите с пари преди да минете въпросните тол пунктове. Има обаче минимално количество пари, които трябва да стои по сметка – 2.4 евро за леки коли. Има и такса за подмяна на загубена карта. Това ефективно се явява такса за самата карта, но чак когато започнете да я използвате. Цялата ценова листа ще намерите на сайта им.

Издаването е организирано доста добре. Отговарят на въпроси и помагат, ако се наложи. Процесът е лесен:

• Отваряте страницата на Egnatia Pass и избирате „New customer application“
• Като се отвори формуляра, може да се наложи да смените езика от гръцки към английски
• Въвеждате данните си. За данъчен номер въведете ЕГН-то си с буквите „BG“ преди тях. Например: BG1234567890
• Ако имате повече коли, добре е да поръчате по един транспондер за всяка. Безплатно е така или иначе. Може да ги свържете към един акаунт и да взимат пари от една сметка. Поне някои оператори обаче изглежда не проверяват дали транспондерът отговаря на номера. В северна Гърция явно не се проверява, но към Атина вече проверяват. Така че може да го използвате на която и да е кола, но на места може да не сработи. За повече информация, прочетете допълнението от май 2025.
• Когато сте готови, данните ще бъдат прегледани и ще получите два документа – един попълнен формуляр с информацията, която сте въвели и един с общите условия на гръцки
• Ако искате да преведете гръцки, може да използвате приложение на телефона си.
• Разпечатвате и подписвате документите. Важно е да подпишете всички страници поотделно иначе ще ви го върнат.
• Сканирате или снимате на телефона си всички страници и ги пращате обратно по мейла
• Ако всичко е наред, след няколко дни ще получите съобщение, че е пратен пакет
• До седмица ще получите пакета по Speedy
• Зареждате картата преди Гърция и я залепвате на предното стъкло

Научих за тази опция от пост в Linkedin в края на 2024-та. Не мога да го намеря обаче отново, за да го свържа тук. Получих картата си днес и ще я пробвам лятото.

Допълнение май 2025

Добавих към указанията горе точка, че трябва от самото начало да се въведат данните на колите, които искате да включите и да получите транспондери – физически чипове. По един чип е за всяка кола. Не открих начин да се поръчват в последствие други чипове. Намерих начин да се свързват акаунти обаче – минава се същия процес като въвеждате същия „данъчен номер“ (ЕГН-то ви с BG преди това) и после от менюто в акаунта ги свързвате през „Add a Subscription Account“. Така към същата сметка свързвате повече чипове. Тук са указанията на английски как се използва профила.

Има и друг начин обаче – с QR код. Накратко, може да издадете QR код за различни коли – по една на кола. След това от приложението на MyEgnatiaPass ще видите всички QR кодове и лесен начин да ги отваряте. Когато минавате през тол станциите трябва да сканирате правилния за тази кола. Има няколко секунди повече забавяне, но поне не се разправяте с физически чип.

Някои оператори на тол станции не проверяват обаче дали чипът отговаря на номера на колата. Аз лично пробвах от границата до Солун и нямаше проблем с кола с различен номер. Други казват, че в северна Гърция като цяло не е проблем, но ако тръгнете на юг към Атина вече проверявали. Това означава, че може да прехвърляте просто чипът между колите си. Неудобство е обаче, че трябва да местите чипа от кола на кола. Разгледайте коментарите отдолу – някои пишат, че други доставчици на чипове дават възможност два часа преди пътуването да смениш номерът на сайта, например.

В началото на регистрацията ще ви покаже, че статусът на акаунта ви е лош. Това значи, че няма достатъчно пари. Ще дава и предупреждение, ако намаляват критично. Ако добавят коли към акаунта, ще се качва и изискването за минимален депозит от по 2.4 евро. Три коли значи 7.2 евро остават по сметка.

Някои хора казаха, че са имали проблем със зареждането на пари в картата. Аз нямах такъв проблем и просто с кредитна карта добавих 20 евро по сметката.

Допълнение януари 2026

Получих мейл с новини за картите. Реално нищо не се променя за почиващите. Отпадат отстъпки, които биха важали за пътуващите редовно. Чипът ще продължава да работи както преди.

Dear subscribers

In the view the handover by the Greek State of the Egnatia Odos motorway to the new concessionaire “New Egnatia Odos Concessionaire S.A.”, we would like to inform you of the following:

• New toll prices: Details per toll station and vehicle category you may find here
• The EgnatiaPass devices (transponders) and relevant cards that you have at your disposal are used normally, as a transfer of balances of your accounts was implemented
• The EgnatiaPass devices (transponders) can also be used to all the motorways of Greece within the framework of interoperability, while correspondingly the transceivers of other motorways continue to operate normally on the Egnatia Odos motorway.
• As of 1 January 2026, no subscription program for the EgnatiaPass service is maintained in force.

Regarding road safety services, the four-digit Emergency Number 1077 remains in force. In addition, free roadside assistance services will be provided for the safe transfer of any stalled vehicle off the motorway and to a secure spot.

For any questions, Customer Service is at your disposal with a NEW contact number: 0030 2314 172750 and a NEW email: customercare@neodos.gr

Thank you very much for your cooperation.

Customer Service
Nea Egnatia Odos

На 28-ми бях поканен на събитие на Ratio да говоря за отворени данни, как те могат да се използват за гражданско участие и защо е важно да ги имаме. Споделям тук слайдовете и линкове към данните и визуализациите, които изброих в тях. Когато излезе записът, ще го пусна под статията. Снимката горе е на Борис Алмишев.

Ето няколко полезни линка:

• Карта на документите от градоустройството в София: https://govalert.eu/cityplan/
• 3D карта на застрояването в София: https://govalert.eu/cityplan/buildings
• Карта на Столична община за промени в ПУП-ове заедно с 3D карта на височината позволена от ОУП: https://govalert-nag.eu/
• Табло за изследване на сигналите в call.sofia: https://opendata.yurukov.net/callsofia/explore/
• Данни за спиранията на тока в София: https://yurukov.net/blog/2023/karta-tok/
• Карта на шахтите в София: https://yurukov.net/blog/2024/shahtite-na-sofia/
• Описание на отворените данни от кадастъра, проблемите с тях и как може да ги свалите
• Данните на Софияплан: https://sofiaplan.bg/api/
• Портала за отворени данни на правителството: https://data.egov.bg/
• Други ресурси за търсене на информация за строителството в София
• Актове на съдебната система преди 13 г. и сега
• Данни от търговския регистър

Снимки от събитието ще намерите на страницата на Ratio във Fb.

Темата за градоустройството и разрешителните за стоеж в София отново се завъртя в ефира. Хвърлят се твърдения, протести, документи. Истината е, че имаме пълното право да сме недоволни, още повече като ни кажат, че мачът е свирен за много от наболелите теми.

Също толкова обаче е вярно, че над 80% от твърденията, които четем в медиите за градоустройството и конкретни строежи не са верни. Защо твърдя това? Не съм архитект, не работя в общината или строителна компания. Това, което правя обаче е от години е да следя документите, процесите, да изследвам, аргументирам, да обсъждам както с архитекти отчаяни от гилдията си, така и от чиновници в местната администрация и служители в инвеститори в строителството, на които също им е писнало вече.

Първото общо между тях е, че ги е страх да излязат с имената си. Страх ги е от самите инвеститори и финансовите интереси. Страх ги е също от Камарата на архитектите и политически машинации, което обаче пак идва от въпросните инвеститори. Другото общо обаче е, че покрай описанията им за аспекти от проблемите, нарочен саботаж и укриване от служители в администрацията, кадруване и конфликт на интереси в общината и ДНСК, лобизъм и корупция както в местната власт, така и в НС, говорят, че никой не разбира цялата картина. Толкова е обширна темата, че никой няма поглед над дори половината от заровените скелети по устройствени планове, решения и параметри заложени години назад. Същото съм забелязал и аз в разговорите и когато съм се заемал да оборвам с документи твърдения на строители, районни кметове и общински съветници.

Та ако някой ви каже, че знае точно какъв е проблема, то знайте, че лъже. Тези, които знаят най-много, обикновено публично говорят друго и умишлено отклоняват вниманието атакувайки опитите да се разплете тази каша бидейки в голяма степен сред „архитектите“ на сегашния хаос.

Това също позволява на много да подвеждат и откровено да лъжат с определени обекти, как се е стигнало до строеж или събаряне. Че не са знаели, че са нямали полезни ходове преди и прочие. Всъщност, всеки документ, който виждате публикуван, включително от мен, е предшестван от множество комисии, уведомления към районни кметове, експерти и прочие. Дали е обърнато внимание и дали са имали капацитет да обърнат внимание е важна тема, която трябва да се засегне, но не го правим.

Та призивът ми е да не забравяме, че всяко нещо, което някой пуска като сензация, пряко или прикрито обвинение и протест, показва не повече от 20% от истината. Останалото е или измислено, или подвеждащо, или премълчано. И да, в това число включвам както Балкантон, така и няколкото нашумели обекти в Изгрев, високи сгради по Черни връх и Симеоново и прочие. Включително аз пускам съобщения за нови строежи и ги придружавам с документите. Като правило в заповедите и разрешенията за строеж пише коя комисия го е предложила и аргументирала, кой е протестирал и как, какви дела са били загубени от общината и прочие.

Четете, ако ви е грижа. Шаренията по картата ми може да покаже само къде да насочите вниманието си, но се иска следващи стъпки.

Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.

Защо ги има тези данни?

Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.

Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.

Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.

Критика и проблеми

Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.

Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.

Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.

Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.

Полезни по множество начини

Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.

В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.

Може да свалите всички отворени данни на кадастъра от този архив (актуални към 4-ти фев 2025). Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.

Голям недостатък си остана това, че заявлението беше Word документ, попълваше се трудно и доста хора се налагаше отново да го печатат и подписват. Днес в коментарите под статията ми Петър добави още една важна новина. От края на миналата година е възможно заявлението да се подаде изцяло през електронен формуляр.

Вече с изцяло електронен формуляр

За целта използва еФорми на портала на eGov. Може да прочетете подробно за услугата на страницата ѝ или направо да отворите формуляра. Използва се както с електронен подпис, така и с ПИК на НАП или която и да е друга форма на идентификация, която се поддържа. Тъй като за пръв път използвах този тип форми, ме пита за потребителско име и друга информация, след което даде грешка. При второ отваряне обаче нямаше проблем.

Избира се служба, която да изпълни услугата. Това би следвало да е автоматично, тъй като трябва да изберете тази по местоживеене. След това попълвате формуляра със същите данни, както тези в хартиения вид. Удобството е, че част от данните се попълват автоматично. Също така, изглежда че има възможност да се подава заявление за карта на дете само от единия родител – нещо, което беше усложнение в досегашния вариант.

Нещо друго, което пропуснах да спомена в предишните статии е, че картата важи за Македония, Сърбия, Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн освен останалите държави от ЕС. Първите две са специално за българската карта на база двустранни споразумения.

Стъпка напред и все пак…

Един основен недостатък, която си остава, е това, което коментирах от самото начало. В случая определено виждаме напредък и подобрение в процеса, но отново се дигитализира и оптимизира нещо, което изначално не следва да съществува. В случая може да говорим за формуляра само, но дори принципът на работа на картите е сбъркан. Първо дори данните, които искат да попълваме ги имат вече в базите, знаят много добре къде живеем и къде сме поръчвали до сега. Целият процес би могъл да бъде с един бутон или дори по-лесно – опция за отказване и автоматично изпращане на картата при изтичане на старата.

Още по-добре би било да се удължи срокът на самите карти. Като аргумент защо са едногодишни за всички освен деца и пенсионери, отговорът на НЗОК беше, че така намаляват риска от злоупотреби. Т.е. някой да се лекува в чужбина при спрени здравни права. При запитване по ЗДОИ преди две години колко пъти това се е случвало при едногодишните карти, както и колко често се е случвало въобще на някой с валидна Европейска здравна карта да му изтекат правата по средата на периода, те отговориха, че не знаят. Всъщност, оказа се, че в никой момент НЗОК не може да каже колко хора са със здравни права. За всеки се прави индивидуална справка при нужда. Това далеч не е основният или дори от големите недъзи на НЗОК, но на практика с никакви данни и аргументи не могат да подкрепят решението срокът да е от една година, извън чисто чиновническия подход да се въвеждат забрани и ограничения. Така преди години са се опитали да намалят срока дори на шест месеца.

Защо въобще има пластика и липсва електронна система за проверка в реално време на правата при опит за използване на здравни услуги зад граница е отдавна стоящ въпрос. Отговорът за първото е, че форматът на ЕЗОК и въобще изискванията да е пластика и да се харчат толкова пари е междуведомствено решение на европейско ниво, което само чака някое председателство на ЕС да промени. Аналогично, електронна система за проверка на здравни права има и всяка каса може да сверява с друга, но не е автоматизирана и не е интегрирана за целите на това, което обсъждаме тук. Тоест има нужда от работа по решението, но инвестицията в такова решение ще е далеч по-малко, отколкото това, което отива за сега. Липсва политическа воля, а и има замесени интереси.

Въпреки че самите карти са безплатни за нас осигуряващите се, те струват доста на бюджета. Докато в миналото е имало някаква конкуренция в печатането им, в последните години дежурен кандидат и печелещ поръчката е печатницата на един конкретен депутат на БСП станал известен с лобизма си за запазване на прескъпите стикери за ГТП на колите, които отново той печата. Е, след като писах за спряната поръчка това лято и рискът да няма кой да печата картите, скоро беше пусната нова и отново същите я спечелиха на двойна цена спрямо предходните години.

Междувременно от електронният механизъм за поръчване на картата през първите шест месеца след статията ми и пускането на възможността се възползваха доста малко хора. Поисках данни в началото на 2024-та и имаше отчетливо увеличение. Ще поискам данните за цялата година и ще ги обобщя по-късно обаче, защото доста хора се сещат едва през юни и юли за тези карти – точно преди почивката си.

Затова ви препоръчвам да не чакате до лятото, а да се възползвате от електронната форма и доставка с куриер още в началото на годината, която натоварването и сроковете за обработка са по-малки.

Светлината е най-добрият дезинфектант.

Преди малко повече от десет години се замислих, че ми е трудно да следя какво се случва из родните институции и мога да подобря процеса. Затова създадох система, която да изчита по няколко пъти на ден новини, документи, събития и други и да ги публикува в акаунт в Twitter. С времето източниците на информация се увеличиха на 140 от над 31 различни институции, а акаунтите станаха осем.

Проектът се нарича GovAlertEu и до скоро публикуваше съобщения в неофициални акаунти на няколко институции, включително тези на МВР и Министерски съвет. Акаунтът на МВР стана официален на два пъти – за последно при един от редовните кабинети. След това си върнах контрола над него. Този на Министерски съвет все още е официален и имат достъп до него като автоматизацията за публикуване на новини си остава.

Няколко неща се промениха в последната година. Първо, значително увеличеното количество информация, която публикувам за градоустройството в София, Пловдив и Благоевград, както и интереса към данните и визуализациите създаде натоварване на ресурсите, които използвам. Второ, промени в моделът на работа на Twitter/X като мрежа направи почти невъзможна работата на автоматизирани акаунти като моя без да се плаща значителни суми на месец. Суми, които биха били оправдани единствено за големи компании и astroturf бот мрежи, каквито сякаш са единствените останали там.

Още при първите крачки към затваряне на API достъпа до Twitter започнах да гледам мрежи като Mastodon. Тези дни довърших интеграцията и вече е достъпна за използване. Благодаря на @mapto, че ме насочи към подходящ код, който да използвам.

На адреса m.govalert.eu ще откриете всички акаунти свързани с тази мрежа. Там се публикуват в реално време без ограничения всички новини идващи от институциите. Тази страница е паралелно и портал за ActivityPub протокола, което значи, че може да ги следвате в която и да е Fedi мрежа искате, включително Mastodon. Свързал съм акаунтите пред Fedi Bridge с Bluesky, където съобщенията ще се появяват със забавяне от една до 15 мин.

Линковете към отделните мрежи, включително все още Twitter, ще намерите на самата страница като бутони. В Twitter от началото на годината заради ограниченията ще публикувам единствено препратки към Mastodon с ежедневна статистика колко съобщения са пропуснали следящите там. Като начало това ще се случи за основния акаунт на GovAlertEu, този на МВР и този за градоустройството в София. Този на правителството няма толкова много новини, така че ще остане последен.

Ще забележите, че липсват стари съобщения. В следващата седмица ще генерирам новините поне 4-5 години назад във времето. Искам да развия тази страница като основна за услугата заедно със статистика, индикация кои страници на администрацията са изтрити, изчезнали или променени, както и архивиране на някои от тях. В такива случаи линковете от социалните мрежи ще сочат към архивираната версия.

Също, вижда се, че акаунтът на парламента няма съобщения от известно време. Всъщност, източниците на информация не са 140, а 218 от 47 институции, но една немалка част от тях или са променили сайтовете си значително, или не публикуват вече нужната информация. Предвид смяна на фокуса към градоустройството не съм поддържал тези източници, но с този нов портал ще го направя – един по един ще ги обновя започвайки от страницата на парламента. Тази промяна отваря възможността да разширя значително информацията, която искам да публикувам като до сега въвеждах ограничения заради комуникацията с Twitter.

Моите акаунти в Mastodon и Bluesky ще намерите в линковете под блога ми. Приветствам всякаква обратна връзка и идеи.

Покривът пак тече, асансьорът постоянно е в ремонт, мазите са в мухъл, стълбището още вони от пожара на втория етаж, несъмнено няколко в блока крадат ток и парно, а този дето все се избира за касиер прибира събраните пари, за да се напива и спи със съседката.

Драми големи в хипотетичния блок и на повечето естествено ама хич не ни се занимава. Не само си имаме друга работа и главоболия, но предимно защото е трудно да седнеш на маса и да се разбереш с някой, с когото те делят светоглед, характер, маниери, два вагона книги или бъчви ракия. Успокоението е, че все някой се хваща и бута нещата напред. Поне един има във всеки блок, нали? Лошото е, че винаги има още няколко, които правят мазало, блокират всичко или просто всяват хаос.

Познато?

Ако държавата беше блок, всички проблеми щяха да са далеч по-ясни и близки. Аналогично, на повечето не им се занимава по същите причини. В тази ситуация, независимо дали ни харесва или някои искат да си го признаят, всички очакват Да, България да излезе и да даде решенията. При това не само да ги изпише, но и да ги направи неоспорими и неизбежни и да уреди без компромиси подкрепа дори от пияндето от втория етаж, побойника от последния и схемаджията дето спи със съседката и е кофти човек ама се има с всички щото е готин на чашка.

И ако не се случи това или решението не е угодно на всички, не пияндето, побойникът или схемаджията са виновни, защото „ма тях си ги знаем„, а тоя дето всички очакваме да каже какво следва. Дали успява е друга работа, но трудно може да се определи сегашното положение по друг начин. Обаче каквото и да стане, пак ще му спуснем гумите и ще го замерваме от балкона. Защото ние знаем най-добре, ама все пак той да каже, че трети път плащаме за покрива и пак тече.

4-ти ноември 2024

Понякога дяволът е в детайлите и на вид дребни неща разкриват системни проблеми. Ето още нещо такова.

Преди време забелязах, че на няколко новостроящи се обекти и други вече пуснати в експлоатация в район Изгрев задължителното озеленяване е бутафорно, а скоро след пускането дори бутафорното се бетонира. Подадох няколко сигнала до районното кметство. Отговорите варираха от „като го построят ще видим“ до „вече е построено и не може да направим нищо“. Имаше санкция за конкретен случай, но не и за „определени“ строителни фирми.

Такъв обект, където озеленяването е вече паркоместа, а където го има не отговаря на изискванията, е една от скорошните сгради на Артекс. При сигнала районния кмет д-р Георгиев първо е искал плана за озеленяване и навярно разбирайки, че трябва все пак да вземе мерки, излезе с извинението, че са минали две години гаранционен срок и каквото било – било. Всъщност, този гаранционен срок е за купувачите. Общината в негово лице има задължение до 5 години след пускане е експлоатация да проверява дали озеленяването е в същите параметри.

При бетонирането на няколко зелени алеи се видя, че на останалите има едва 10 см. пръст, а дърветата са във вкопани кашпи. Така Артекс декларират степен на озеленяване на бъдеща корона на дърветата, които никога няма да пораснат най-малкото, защото нямат изисканите по наредба почва и отстояние. Отделно почвата на други места е около 15 см. както стана ясно при течащото сега изравяне с цел бетониране на зелена площ (снимките). Изискванията са за много повече.

Следва строителят да възстанови зеленината, но няма кой да ги накара. Както писах преди, проблемът е масов и не е защото някой му харесва да е зелено, макар и това да е фактор за градската среда. Изискванията са за предотвратяване на наводнения, ерозия на почвата, намаляване на шума и замърсяване на въздуха.

Идентичен проблем вече се вижда в новата ию сграда, строителството на която си подсигуриха с машинации от екипа на Фандъкова. Рекламират я като изключително зелена с много дърветата по терасите и в двора. В последния обаче се лее бетон на нивото на улицата, няма планове за издигнат двор, което значи, че задължителните 1.2 метра почва за дърветата няма да ги има и тук.

София е опасана от сгради с бутафорно и направо комично озеленяване. Именно районните кметове имат задължение да го санкционират, а специалисти в администрациите им – да не пускат акт 16 на първо време. Аналогично, районните кметове подписват заповедите за сеч на дървета в районите им и някой от администрацията им следва да присъства, за да гарантира, че се сече само позволенито, а от това има протоколи. Длъжни са да публикуват и всички тези документи на страниците им, но даже по ЗДОИ е трудно да се получат, понякога защото ги няма.

Конкретната градинка може би попада в категорията „това ли е баш най-големия проблем“. Но поведението, допускането и отказът от отговорност довела до нея е системен проблем с ефекти умножени в цяла София. Та ако се чудите защо има дървета под стрехи, градинки се бетонират, пръчки забодени в педя земя или подвижна кашпа се водят за озеленяване, а наводненията и въздухът се влошават, това е една от основните причини.

18-ти ноември 2024

Когато виждате реклами на бъдещи „елитни“ строителни обекти окъпани в зеленина, сетете се за това.

Преди точно две седмици писах за нещо приемано за тривиално и до болка познато – бетониране на зелена площ. Проблемът е случая е, че става дума за част от задължителното озеленяване на сграда, където както при много други, и без това се виждат проблеми с просто око.

Та развитието е следното – август тази година е имало на мястото дърво, което е участвало в оценката за озеленяване, за да може да мине въобще акт 16. Септември вече няма дърво и храсти отзад. В края на ноември изгребват пръста, която се оказва само 10 см. със закопани малки кашпи колкото да не паднат дърветата, бетонират пространството и слагат плочи за паркинг. Отдолу няма пръст, а направо бетон, но често тази комбинация с малко пръст в дупките се използва като „озеленяване“, когато си имаш човек в районната община да ти се подпише.

След подаден сигнал, районната община първо иска плана за озеленяване, но после се извинява, че били минали две години от строежа и не били длъжни да проверяват. Всъщност, говорят за гаранцията на озеленяването за собствениците, а задължението за районния кмет по ЗУТ е 5 години. Въпреки първоначалния бърз отказ, последвалите въпроси включително тук остават без отговор.

Ефект обаче има, макар не желаният. Изглежда по неведоми пътища строителите са разбрали, че има риск от проверка и освен, че точно ден след отговора на районния кмет са боцнали едно допълнително дърво отзад на сградата, но са покрили паркинг плочите с три сантиметра пръст и трева, за да не се вижда какво са сътворили отдолу. Като мине проверката ще може спокойно да си паркират коли и там, тъй като проверките явно са бутафорни като озеленяването и никой не следи дълбочината на почвения слой.

Отново – това е капка наглост в блатото, но е показателно как отделни чиновници в местната власт мижат за проблемите. През подобно мижене често минават огромни строежи, злоупотреби и дори корупция. Проблемът е структурен и на прозрачност и далеч не е само в Изгрев или София.

28-ти ноември 2024

След като седмица след статията ми нямаше реакция от районната община, повторно пуснах сигнал на 26-ти ноември. Изглежда е имало проверка на следващия ден и в края на миналата седмица получих два отговора – един в call.sofia и друг в ССЕВ, където дори преди 18-ти бях оспорил мнението им, че не им е работа.

И в двата отговора пише, че е направена проверка. В този по ССЕВ пише, че по документи са установили, че озеленяването отговаряло на изискванията и дори било по-голямо, а на място изглеждало също така както е установено при акт 16. В същото време не става ясно дали са проверили същността на сигнала, че голяма част от озеленяването е бутафорно, както стана ясно при премахването на едно от дърветата и изкопаването на 10-те см. почва. Прието е така и навярно същите служители не искат да се разбере, че всичко е минало само по документи и с уговорки.

Във вторият сигнал обаче, подписан 15 мин. по-късно, пише че всъщност са установили нарушение за конкретно това бетониране и щели да направят предписание да бъде възстановено. Какво следва да се възстанови, кога ще има предписание, кой ще проверява – не е ясно, но съдейки по първото писмо имам съмнения, че ще приемат „на пръв поглед“ 3-те сантиметра почва за озеленяване.

Отново посочвам, че този казус е дребен, но показателен. Занимавам се с него единствено, защото искам да създам макар и единичен казус, в който районната община да си свърши задълженията и да има ефект. При няколко такива казуса някой току се замислил дали може да заобиколи проверките. Може би – не. Идентични проблеми има при почти завършена кула на 4-ти километър, където районната община категорично отказа да направи проверка, когато беше все още възможно да се види дълбочината на почвения слой и бутафорното озеленяване. Същото се вижда и при нова огромна сграда минала „по ония начин“ с разрешителните при администрацията на Фандъкова и която сега така се строи, че е не оставят място за задължителните над 1.2 м. почвен слой – бетонът на гаражите е на нивото на улицата, а в проекта няма стени по периметъра за издигната градина.