Има обаче напоително много дискусии за нуждата да се заложи като престъпление т.н. публичен конкубинат – съжителството без брак. Тези са пълни с препратки към горното наложено определение и идентични с днешни псевдо-моралистични лозунги на консервативни и религиозни организации, особено едни определени крайни евангелисти.

Отхвърлено е – както и следващите, които ще опиша – с аргументи, че не е работа на закона да налага морал, да се меси в личните взаимоотношения между двойка и какво правят в леглото. Интересно защо обаче тези аргументи не ги чуваме сега.

Има споменавания и опити още тогава да се забранява абортът и се прокарват идеята, че водело до някакъв упадък и че ограничаването му щяло да помогне за отдавна влошаващата се към онзи момент демография. Най-забавен пример за това е изказване на Георги Петров, който в един момент стана шеф на хазарта и придоби комичен прякор.

Намерих и премного искания да се вкарат елементи от различни религии, включително признаване на църковния брак „щото бил по-траен“. Има доста препратки към зараждащите се секти и навлизащи влияния, които видимо не се нравят на народните избраници тогава, особено няколко по-късно обявени за агенти на ДС.

Та опитите да се вкарат ограничения не са от днес или вчера, а има добре структурирана и последователна кампания за подмяна на данни и факти, включително за статистиката за аборти, разводи и демографията като цяло. Забелязват се идентични лозунги на тези, които вече успяха да сработят в щатите и се проследяват лесно до едни и същи лица, които утре ще протестират парадирайки с някакви ценности, които методично отказват да определят.

Впрочем, преди точно 9 години дадох предложение в социалките да отпадне единственото споменаване на думата „мъж“ в Конституцията. Няма да ми липсва, но явно крехкото достойнство на някои люде страда от това.

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снисхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, обазование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.

Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.