Следя движението им от много години и от също толкова време предупреждавам, че ще достигне измерения поставящи обществото ни под риск. Не очаквах да е толкова скоро. От друга страна, малко неща, които видяхме в последната година, бяха очаквани или предвидими. Едно нещо обаче неизменно следваше пандемията и това бяха отричащите я – диагнозите, данните, смъртността и не на последно място – ваксините.

В началото на 2019-та WHO включва „отричащите ваксините“ в списъка си за глобалните заплахи срещу общественото здраве. Това беше година преди пандемията – време, в което антиваксърите бяха просто лунатици подвизаващи се в тайни фейс групи, развяваше странни плакати, време в което само шепа доктори, включително Мангъров, яростно защитаваха имунизационния календар и нуждата от масова имунизация.

Какво е „антиваксър“?

Никой обаче не даде ясна дефиниция на „антиваксър“. По онова време разделението беше някак ясно. Светът се обърна и дезинформацията блуждаеща преди в сенките на мрежата се разля в медии и политика до степен невиждана в здравната сфера от десетилетия. Дали да се носи маска и да се ваксинираш придоби политически оттенък. Заговори се за дискриминация, фашизъм и контрол над населението.

В действителност дефиницията е изключително проста и според мен важи за последните 200 години. Зависи почти изцяло от това каква е позицията на даден човек към следното твърдение. Формулирах го преди няколко години в безкрайните си дебати с малката тогава клика:

Трябва да се постигне възможно най-високо ниво на имунизация максимално бързо изключвайки само тези с медицински противопоказания.

Това, разбира се, показва моята представа за въпроса. Както казах, няма единна дефиниция и се използва най-вече като нарицателно. Предвид това, че имам значително повече опит от мнозинството по темата, мога дори да разделя антиваксърите на няколко категории според вярванията, отдадеността на движението и развитието им през времето. Тук обаче по-важно е как стигнах до това разграничение.

Предистория

В началото на 2015-та националистически партии взаимстват дословно законопроект и аргументите към него от най-голямата антивакс група. В същността си той отменя задължителния характер на ваксините, санкциите за пропускането им и поставяше бариери пред възможността здравните власти да реагират адекватно при епидемия като тези от морбили.

Покрай този законопроект дойде отново на дневен ред дали задължителните ваксини отговарят на Конвенцията за правата на човека и защо са препоръчителни в „развитите държави“. По първия въпрос – да отговарят на Конвенцията и има няколко дела, които са потвърдили това. Причината е, че рискът е нищожен докато в същото време гарантират здравословен живот на децата. Същото, впрочем, беше потвърдено и за евентуалната задължителна ваксинация срещу коронавирус.

Въпросът дали трябва да са задължителни е по-сложен. Моят отговор, който многократно съм отстоявал, е „не“. Тук говорим не само за COVID19 ваксините, но за всички от имунизационния календар. Причината за тази ми позиция е, че със задължението се прехвърля отговорността към родителите, вместо лекарите да инвестират повече време в работа с тях, разяснения и следене за нежелани реакции.

В същото време обаче имаме ситуация, в която ваксините са задължителни в доста държави, включително България. На хартия поне – в България ваксините са повече от препоръчителни гледайки колко глоби падат в съда и колко безотговорно подхождат градини и ясли. Но промяната към препоръчителна форма сама по себе си няма да помогне на нивото на имунизация. От друга страна доста държави като Италия, Австралия, Германия и Франция минаха на задължителна форма за поне някои ваксини, защото видяха, че нивата падат.

Спор за медицина или общество

Когато спорех с антиваксърите им казах, че още утре ще изляза с плакати пред министерството да протестирам за отмяна на задължителните ваксини, ако ми покажат ясно как това ще увеличи покритието на ваксините. Защото това е идеята независимо от юридическата форма и мерките, нали – повече деца да са защитени. Отговорът им беше красноречив – че целта им е точно обратното – безпрепятствено да не се ваксинират когато и да е.

Тук идва разграничението в „антивакс теста“, който дефинирах горе. Ваксините, независимо дали говорим за туберколоза, морбили, HPV, полио или коронавирус, имат две страни. От медицинска гледна точка имаме препоръки, варианти, противопоказания и схема на приемане, всички съобразени със спецификите на болестта, демографията, заболеваемостта, та дори и климата в дадена държава. Другата страна е чисто психологическа и обществена – как да защитим максимален брой хора, отсявайки надеждно тези с алергии към препаратите и други противопоказания, взимайки предвид икономическия, социалния и историческия контекст.

Антиваксърите отричат първата страна – че има нужда от ваксините, че работят и че рискът е минимален и съобразен със заболяването, което предотвратяват. Скептиците са тези, които поставят под въпрос втората част – дали моделът на ваксиниране е оптимален. Скептиците не влизат в ролята на „тоалетни изследователи“ изравяйки изречения извадени от контекст от случайни трудове, за да покажат, че всъщност във ваксините има отрови и всичко е конспирация за печелене на пари и контрол над населението. Разграничението идва в това дали се доверяваш на науката, но имаш съмнения как следва да се подходи в обществото.

И с право трябва да имаме съмнения. Една от основните причини да се прибягва към задължителна имунизация е продължаващия десетилетия провал на здравните власти да поддържат квалификацията на лекарите. Особено личните лекари са в немалка степен в основата на антивакс настроенията срещу ваксината за коронавирус. Докато повечето от тях ще застанат твърдо зад тези от задължителния календар, липсата на разбиране на материята и доверие в здравните авторитети довежда до същия чисто човешки цинизъм, който ще срещнете у всеки бакшиш настояващ, че „я скапаха тая държава“.

Тази некадърност на чиновниците, пренебрегване на тлеещ от години проблем, затваряне на очите пред всякакви хомеопатични, нутриционистични и холистични залитания на уж сериозни лекари и активно подкопаване на капацитета и доверието у здравните институции доведе до ситуация, в която нямаме кой да поведе борбата срещу една съвсем реална заплаха за обществото ни. В такава ситуация автоматичната реакция на повечето политици и чиновници е да се издават забрани, задължения и регистри. Това виждаме и сега.

От друга страна, в държави, където уж се славят с добрата си здравна култура и система, виждаме подобни стъпки. Истината е, че недоверието в науката и особено медицината има доста дълбоки корени и е сложен феномен, който наблюдаваме едва в последните няколко поколения. Липсата на т.н. споделена реалност пречи да се разговаря с такива хора, тъй като отричат основни постулати в науката и как работи човешкото тяло. Този феномен наблюдаваме специално при ваксините много преди да навлезе в сфера на политиката покрай Тръмп и дори в космологията покрай плоскоземците. Прави задачата толкова по-трудна, но е оправдава бездействието на чиновниците ни не само преди пандемията, а и година след началото ѝ.

Фалшивите новини не са от днес

Нормално е хората да се притесняват. Оставяйки настрана страшната информация, която ни залива отвсякъде, дори страничните ефекти и противопоказанията изглеждат стряскащи. Свикнали сме да очакваме медицината да знае всичко, ваксините да са просто ежедневие, а за всяка болест да има лечение. Дори СПИН вече не е смъртна присъда, а хепатит B и C вече се лекуват с голяма успеваемост. С короната се върнахме обаче няколко поколения назад, когато пра-бабите ни са се редели с радост на опашка, за да получат децата им ваксинация срещу туберколоза и полио. Още 200 години назад и много хора са инокулирали децата си, за да ги предпазят от едра шарка. Самата процедура в началото си водело до 2% смъртност, но е това е било далеч по-добре от смъртността от болестта. Говорим и за време, където 40% от децата не са доживявали пубертет.

По онова време също е имало противници на ваксините. Рисували са колко противоестествено било да се поставя така препарат в тялото, нищо, че същото се е практикувало в България, например, от стотици години по интуиция като част от „бабините методи“ (заедно с пресоляването ма водата за къпане на бебето че да не се поти). В известен смисъл и следвайки дефиницията ми горе, грешно е обаче да наричаме тези хора антиваксъри. В мнозинството си те не са отхвърляли, че процедурата работи или е нужна. Някои са вярвали обаче, че подобна болест, както много други, са нужни, за да „прочистят“ обществото от „слабите“. Такива настроения виждаме и сред антиваксърите днес, макар преди няколко години да беше избутано встрани от основните послания в рамките на усилията им за ребрандиране към „ние искаме само избор“.

Основната част от противниците на ваксините при въвеждането на инокулацията са настоявали, че само бедните и затворниците следва да поемат този риск. Те, бидейки издигнати и знатни, нямало нужда да си правят труда. Вариация на тази тематика виждаме и днес в България, особено в припокриващата се общност на антиваксърите и неонационалистите.

Провалът е налице. Какво следва?

В огромната си степен хората, които не са се ваксинирали още, не са антиваксъри. Повечето не поставят под въпрос препоръката за ваксината или не са се замисляли просто. Някои се притесняват за ефектите, други не смятат, че болестта представлява риск за тях, трети подават ухо на слухове, а повечето не знаят какво да мислят. Тази какафония е в основата на това да сме в плачевно положение като ниво на имунизация тичайки по хълма на поредната вълна от смъртност. Дори загубата на близък или ежедневното броене на труповете не помага. Виждаме провал в комуникацията на властите, доверието в институциите и медицинската етика на твърде много лекари.

Провалът е факт. Въпросът е какво следва. Ако отговорим положително на дефиницията ми горе и целим максимално ниво на имунизация, какво следва тогава? Как го постигаме? Гоним ли до дупка всеки лекар съветващ пациентите си да не се ваксинират и да рискуваме още по-сериозен недостиг на кадри в системата? Въвеждаме ли задължение в система, която не успяваше да го наложи дори преди пандемията? При неработещи институции, прокуратура и съд какво според вас следва да направим, за да убедим повече съмняващи се, че си струва да защитят себе си и близките си.

Защото това е целта в крайна сметка. Антиваксъри е имало и ще има винаги. Въпросът е какво да направим, за да се намали влиянието им над другите, които просто се притесняват за семействата си. Как да го направим с една очевидно счупена система, но с премного надъхани и всеотдайни хора в нея, които не получават достатъчно подкрепа?

Атенуирани ваксини: Ето, показваме ви серийния убиец, но е онемощял и вързан. Знаем, че тук има поне минимална сигурност, така че вероятността да избяга е нищожна, но дори тогава не би стигнал далеч.

Инактивирани ваксини: Ето, показваме ви отрязаната му глава, за да се научите как да го разпознавате. Добре е заключена, видимо не може да избяга, но някои все пак може да се стреснат от гледката. Молекулни ваксини: Няма да ви показваме нищо, но ще пуснем сред вас запознати с него, които да ви предупреждават. Най-вероятно ще се спогодите с тях.

мРНК ваксини: Няма да ви показваме нищо от убиеца. Ще ви дадем обаче подробен чертеж на шперца, с който влиза с взлом при жертвите. Така ще може да си го направите сами и да го разучите. Ако видите някого с такъв шперц, знаете какво да правите. Рисковете включват порязване на хартията на чертежа.

Антиваксъри: О, не. Не ни трябват такива неща. Вярваме, че всеки има нужда да се сблъска с подобни серийни убийци. Е, от кога е имало такива и сме си добре, а и е важно за развитието на детето да се сблъска с убийци и да се научи по естествен начин как да се защитава от тях. Да не говорим, че повечето деца не са от типа на жертвите, които тоя предпочита, така че за какво е врявата? Още повече, че мислим, че са силно преувеличени твърденията колко е бил жесток – просто си е играел с тях. Всичко това е голяма конспирация – едни само искат да правят пари, за да разпечатват, показват и да плашат децата. Представяте ли си как ще се отрази на детското съзнание грозната гледка на снимка на един престъпник? Далеч по-добре е да го срещне на живо!

Покритието на ваксината довело до това намаление е било 90% сред момичета на 13 години и 65% при по-възрастните момичета. Забелязвало се и намаление на случаите на предракови образувания дори при неваксинирани момичета, тъй като при това ниво на имунизация общата заболеваемост е намаляла – т.н. обществен или стаден имунитет. Това повтаря наблюденията в Австралия, които са вече на път почти да елиминират ЧПВ сред младите.

За сравнение, в България през 2013 и 2014-та година, когато започва програмата, покритието на ЧПВ ваксината е съответно 24% и 19%. През следващите години пада до 2.7% и 0.7% заради силната антивакс кампания, която виждаме до ден днешен. Резултатът е, че все още всеки ден умира по една българка от рак на шийката на матката и има тенденция на увеличение.

Забележете, че ваксината използвана тогава в Шотландия е само за двата основни щама – 16 и 18. Да, ваксината не е „срещу рак“, а предотвратява с висока ефективност „само“ два от стотиците щамове на ЧПВ. Те обаче са отговорни за над 75% от новообразуванията конкретно при шийката на матката и в държавите приложили програми и успешно преборили се с антивакс истерията се вижда вече десетократно намаление на опасните случаи сред младите. Показани са и като безопасни и са оборени с реални данни всички твърдения, че водели до МС и автоимунни заболявания.

Новите ваксини с 4 и повече щама дават дори по-добри резултати, включително при момчетата, където случаите на рак на меките тъкани не са само сериозен, но често подценяван проблем. От тази година в Шотландия вече се поставят и на момчетата и виждаме подобни мерки във все повече държави.

У нас едни хора уж се борят срещу стратегии и ваксини. Уж децата пазели, а всъщност ги обричат на 10 пъти по-голям риск от определени видове рак и други предотвратими болести. Същите пускат и конспиративни теории, че имало превенция срещу рака, но се криел. Виждаме, че наисина има поне отчасти и става ясно кой всъщност пречи на хората да се предпазят.

Изследването може да свалите тук или в журнала. Кратко описание има и в тази статия. Може да разгледате и националната стратегия 2017-2020, която описва проблемите и какво смята да прави Министерство на здравеопазването по въпроса. Целите им са красноречиви: „Възходяща тенденция в постигнатия ваксинален обхват“. Т.е. носене по течението.

Част от това време минава в спорове във въпросните групи – от чисто спортна страст. Отдавна съм разбрал, че няма смисъл – никой не трябва да има илюзии, че антиваксър ще бъде убеден в нещо различно. За това си има дори изследвания и психологическо обяснение – абсолютно нормален мисловен дефект, който виждаме във всякакви сфери – спорт, политика, религия. Работата е там, че докато при повечето най-често не се стига до някаква вреда, при борбата срещу превантивното здравеопазване говорим за епидемии и смърт.

Именно затова WHO включи антиваксърите към списъка си с опасности за световното здраве. Това привлече вниманието към тях и хора, които не знаеха за движението или ги отхвърляха с лека ръка, се видяха в чудо четейки докъде е стигнало всичко. Забелязах, че доста влизат в групите и започват да спорят, което отново казвам – не носи никаква полза, ако гледаме само конкретните антиваксъри.

Причината аз от време да споря обаче е първо чисто човешка – издивявам на някои от твърденията и спекулирането с човешката мъка. Ядосвам се и когато хора използват антиваксърските настроения, в старанието си да събират пари, макар и за предполагаеми лечения на реални състояния, за които те лично винят ваксините въпреки становището на де що лекар има от Берлин до Анкара. Други пък продават всякакви цярове за детокс и лечение скачайки на същия влак.

По-важното обаче е, че има нужда в тези групи да се вижда и обратното мнение, та дори то да е кратко и да са му скочили 10-тина да го осмиват като платено от „биг фарма“. Не вярвам, че ще убедя някой антиваксър, но поне някой друг може да не приеме всичко там буквално. Причината е, че почти няма млад родител, който да не се притеснява от тези неща. Особено като си останал само с биологията от 10-ти клас и чуваш някакви неща. Тогава търсейки нещо в нета ти излизат три страници изписани в стил БГ Мама и „ша мрем“. Не помага това и че куп медии са яхнали вълната и бълват същите тези и линкове. Съдейки по посещаемостта и активността, поне 1/3 от младите родители в България са влизали в такива групи и форуми.

Същността на проблема не е всъщност нито в търсенето, групите или в твърденията. Никое от тях не е нещо ново – тезите се претоплят и преопаковат през няколко месеца до няколко години, а антивакс движението е връстник с първата ваксина срещу едра шарка. Проблемът е в липсата на авторитет и кризата на фактите. Единствено в такава среда може да вирее такова движение.

Замислете се, в кого имаме достатъчно доверие в България, който да излезе и да даде мнение, което ако не да се приеме буквално, то поне да се уважава като становище на специалист работещ с данни и факти? Още повече в медицината? Всъщност, в която и да е сфера? При това не говоря за конкретна личност, а дори позиция изискваща квалификация, която да буди доверие или институция, която с традициите и дейността си да е заслужила такава. Няма.

От там каквото и да бъде казано за ваксините от която и да е трибуна лесно бива поставяно на едно ниво с ентусиазирана майка прекарала една вечер усилено търсене в нета. Именно това се случва при всяко интервю или дебат с престорен баланс в медиите.

Причината да няма установен авторитет, настрана от цинизма, който сме развили като национална черта, е в системното подкопаване на институциите като устои, доверие и дори експертен потенциал. С лека ръка политици, медии, а дори собствените им ръководители се забърсват с тях или замитат поредния скандал.

Работата с фактите също не е това, което беше. Проблемът нито тръгна с последните избори в щатите, нито е ограничено до политиката. Този феномен се вижда в сферата на т.н. алтернативна медицина, антиваксърството, конспиративните теории и прочие от десетилетия. Разликата сега е, че с инфлацията на публично доверие и избуяването на заблудата, че всяко мнение е валидно и трябва да има някакъв фалшив баланс между тях, виждаме издигането на тези доскоро смятани за лунатични идеи до позицията на масовост. И докато все още се смята, че е наложително да се предупрежават жените да не си слагат билки в тампоните или мъжете да се мажат с горчица където не трябва, то все пак се налага да се публикуват официални предупреждения от здравните власти. Точно това направи WHO в началото на годината – предупреди ни вече официално, че антиваксърите са сериозен проблем, който тепърва ще се разраства.

Не мога да ви дам съвет какво да правите, ако като мен избеснявате от хора, които приемат, че знаят повече от лекарите си и предпочитат съвети от „една жена каза“ в нета, отколкото от тях. Факт е, че сам не знам. Ако толкова ви се спори в нета и имате време за губене – давайте, забавно е. Всъщност WHO публикува съвети по темата преди няколко години, който може да ви е полезен. Само не забравяйте, че нито вие, нито те са здравни експерти и общо взето всеки довод задълбаващ конкретно е ефективността и ефекта на ваксините си е чесане на езиците. Затова аз говоря предимно за данните, смъртността, известните факти и честотата на рисковете.

На повечето обаче най-вероятно им е писнало да четат тези глупости и който иска да се трепи както иска. Проблемът е, че докато при детските столчета и коланите това наистина да е така, при повечето болести съвсем не е. Ако те ухапе селско куче и откажеш ваксина за бяс въпреки предупрежденията, че е скитало из горите, твой си проблем – успех с тая 100% смъртност. Но когато си отказвал ваксина, детето ти хване морбили както 24 хиляди други в България преди няколко години, кара го просто като грип, защото е голямо и силно, но зарази бебе твърде малко за ваксината, а то умре, както стана с 20-тина тогава, вече не е проблем само на онова семейство. Все повече държави в Европа изпитаха това на гърба си в последната година, а преди дни щат в САЩ обяви спешно положение заради епидемия от морбили, която не могат да овладеят.

Съгласен съм, че всичко това е абстрактно и далечно и най-вероятно не е работа на който и да е отделен човек да поправя глупостта на другите. Наистина има много дефекти не само в организацията и следенето на имунизациите в България, но и в комуникацията и подготвеността както на здравните власти, така и на самите лекари. Последният съм, който ще оспори това.

Все пак, най-малкото това предупреждение на WHO и всичко, което ви е било натрапвано като информация в последно време би следвало да е лампичка, че проблем има и той далеч не е ограничен до „няколко кокошки в БГ Мама“ както отговаряха на предупрежденията ми преди години.

Затова е добра идея когато чуете подобни глупости този път да си кажете нещо. Не, не в нета – безполезен е за това, а лице в лице. Не призовавам да спорите за ползите и рисковете или тем подобни – с факти и числа най-много да стигнете до обвинение, че сте платени, повярвайте ми. Просто кажете нещо – дори само, че сте поставили ваксините и всичко е наред. Защото в тази среда, в която ваксините са станали „деликатна“ тема, четейки човек остава с впечатлението, че всяко второ дете било увредено от ваксините и всички наследствени и прочие болести са точно заради тях. После като се окаже съвсем друго и винаги някой излиза с „ама знаеш ли колко още има“.

Именно заради това мълчание на родители и здравни служители се стигна до тук. Все повече вярват в теориите на конспирацията прикривани зад новото ампоа на свободен избор. Лице в лице е най-трудно да кажеш на някого, че говори глупости. Всъщност обаче е лесно – просто си представете, че се сопвате на баба си или майка си, която предлага да изкъпете бебето в пресолена вода или да му се оправи запека с мушкато отзад. Абсолютно същото е от гледна точка на медицината, но баба ви няма толкова линове под ръка.

За това си участие си той спечели поредна доза определения из едни групи във фейса. Едно от по-цветущите му изпратих и цитирах под поста му. Ето оригиналния коментар пуснат на стената на един от организаторите на активакс протеста:

Два дни по-късно профилът ми беше блокиран за 24 часа, тъй като коментарът ми не отговарял на стандартите на общността. Ясно съм го означил като цитат, а и от контекста после става ясно. Това, разбира се, няма значение, тъй като алгоритмите не разбират от контекст. Те търсят ключови думи, а в коментара ми определено има няколко притеснителни такива. Затова съм си спечелил и блокиране.

Тъй като статусът на Йордан беше частен, не мисля, че някой е подавал оплаквания конкретно за него. По-скоро са изпращали повече сигнали за мен и други неща, които съм писал. Когато алгоритъмът е хванал въпросната ключова дума, се е задействал. Нещо подобно стана преди две години, когато пак иронизирам мъжкарите, които се пънеха, че бежанците в Германия са били жени, но като стане дума за домашното насилие, всички опорстват. Предвид дебатът за оная конвенция този статус май е все по-актуален.

Интересното в този случай е, че цитираният от мен коментар си стои. Въпреки използването на същите ключови думи и въпреки многобройните докладвания. Моят вече е изтрит. Това всъщност е един дребен пример защо не трябва да се позволява на алгоритми да филтрират съдържание и да раздават наказания. Именно това се готви като предложение на ЕК, но при защитата на интелектуална собственост.

Но в крайна сметка мярката е само за 24 часа и отново ще получа извинение от Fb, както последните пъти. Щом участието на Йордан толкова е подразнило антиваксърите, значи си заслужава да го видите, както и да се насочите към блога му 6nine.

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!

Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Като цяло нямам политика да премахвам коментари, с изключение на крайни случаи на обиди към семейството ми. Уважавам обаче решението му и добавих функция за маркиране на коментарите като оттеглени.

За целта допълних лиценза на блога формализирайки процеса. Запазвам си правото да възстановявам така скрити коментари, ако забележа, че активността му по темата не е спряла и позицията му не се е променила видимо. В такъв случай остава единствено да се обърне към търсачките и да иска скриване на срамното за него съдържание, както явно е направил Жорж Ганчев с ДС миналото си.

Човекът, който ми писа с тази молба, поддържа един от основните антиваксърски сайтове на български език. Предвид новата позиция, която изрази, очаквам, че сайтът ще спре да работи. В противен случай не виждам защо трябва да възприемам думите му на сериозно. Аналогични ще бъдат действията ми към бъдещи такива запитвания.

Някак очаквах това да се случи точно сега. Тихо се надявах, че ще пропуснат, но го очаквах. Тече световната седмица на ваксините. WHO и здравните власти по цял свят припомнят, че заразните болести са все още огромен проблем и не трябва да пропускаме ваксините. Сякаш в отговор на този призив, Атака внесе днес в парламента законопроект взаимстван почти изцяло от онази антиваксърска кампания, за която си говорихме преди време.

Ромите като средство за пропаганда

Нека илюстрирам причините да стигнем до тази ситуация. По време на импровизирана пресконференция в НС се е провел следният разговор. Не включвам имена, защото не знам кой е зад камера.

…
А: Не е ли опасно все пак?
Б: Така може да се върнат някои болести, които считаме за изчезнали?
В: От какво?
А: От много от нещата от които ваксинират?
В: Не смятам, че е така.
А: … много от заболяванията, които са остро заразни.
В: В крайна сметка всеки преценява сам за себе си и за детето си.
А: Да, но е заплаха за останалите.
В: Да, но всеки преценява… Вие според вас всички циганчета, които се раждат по домовете си, те ваксинирани ли са?
А: Не съм ги проверявала…
В: Не, не са… Не не са ваксинирани.
А: Добре какво общо имат циганчетата?
В: Ако това, че не се ваксинират ще предизвика зараза, то до сега да я имаше.
…

Имаме, за жалост, пресен пример за такава епидемия – над 24000 души заразени с морбили през 2010-та. 25 от които са починали. 29% от заболелите са бебета до годинка, а 44% – до 4 годишна възраст. Поне 9000 души са били хоспирализирани. Според анализа на Българския хелзинкски комитет (явно една фашистка антихуманна организация, че да пише такива неща), повечето от заразените са именно ромски деца, които не са били ваксинирани.

Не е странно е, че ромите ще се използват в аргументи подкрепящи законопроект на Атака. Странното е, че ги дават като пример как трябва да бъде в цялото общество. Наистина доста деца не са ваксинирани и това се дължи както на ниска здравна култура, така и на институционален провал. Тези промени по никакъв начин няма да подобрят ситуацията, а точно обратното – ще я влошат значително. В същия разговор дадоха за пример западни държави като Германия и щатите. В момента в двете има епидемии и то в региони с висока концентрация на отказали ваксини. В Берлин ситуацията е толкова тежка, че затвориха училища и се обсъжда въвеждането на задължителни ваксини.

Грешно цитиране докато някой повярва

В аргументите на антиваксърите и Атака се цитира Конституцията и Конвенцията за правата на човека и биомедицината. Вече оборихме твърденията, че ваксините са насилствена манипулация накърняваща свободата на индивида. В Конвенцията има членове, които изрично посочват, че такива манипулации може да се извършат от държавата, ако те са „от пряка полза за него“ или „за защита на здравето или правата и свободите на другите“. В случая имаме двете накуп и това се повтаря неуморимо от всеки специалист по имунология. Ваксинирането е единственият сигурен начин да се увеличат стотици пъти шансовете на дете да оцелее, а в същото време, обществената имунна защита е от критично значение за бебета под годинка и тези с компрометирана имунна система.

Всичко това обаче няма значение, защото цитират каквото им е нужно докато някой им повярва. Същото се случва и с решението на Съда за правата на човека по делото Salvetty v. Italy. Включено е в законопроекта и петицията на антиваксърите:

„Съдът счита, че задължителните ваксинации като недоброволна медицинска манипулация представляват вмешателство в правото на зачитане
на личния живот, гарантирано от Член 8, § 1”.

Ако отворите самото решение на делото обаче (N° 42197/98), ще откриете, че всъщност то няма общо с това дали ваксините са задължителни или не. Казусът е от 1971 година, а делото е за неизплатени обезщетения при настъпила инвалидност от тогавашните ваксини срещу полио. Съдът отхвърля иска. Не само, че цитата горе е грешен, но и решението е от 2002 г. – преди промените по Конвенцията признаващи критичната нужда на ваксините за общественото здраве.

Няма 100% гаранция – има вероятности

Когато чуем статистика, си мислим за НСИ, безработица, раждаемост и лоши новини. Истината е, че статистиката е най-просто казано анализ на вероятностите. Първото, което ви става ясно за нея в университета е, че средностатистическият човек му е много трудно да осмисли статистическата вероятност. Затова има толкова много грешни интерпретации на прости данни където и да се обърне човек.

При ваксините обаче ситуацията е проста – имаме две цифри и трябва да разберем коя е по-голяма.

От една страна имаме вероятността да има страничен ефект от ваксина в България. У нас има поне милион ваксинации на година. По данни на Националният център по заразни и паразитни болести, има средно по 30 сигнала на година с такива съмнения. Половината от тях се оказват неверни. Почти всички от останалите са гърчове или инфекции, от които няма последствия. Няма смъртен случай от ваксини в страната. Така получаваме, че шансът за страничен ефект без последствия е най-много 1 на 100000. Шансовете за тежки последствия са много по-малки. Тук включваме всички ваксини, които някога се бият на деца или възрастни, включително доброволните като противогрипни, например.

От друга страна, по време на епидемията от морбили едно от 1000 деца са починали. Нямаме данни колко са останали с недъзи. При това тук говорим за една болест от задължителния имунизационен календар. Разликата с шансовете за смърт при епидемия от само една болест са 100 пъти по-големи от шансовете за страничен ефект от всички ваксини – задължителни или доброволни – взети заедно. Това са цифрите. Все едно да сравняваме шанса да те блъсне кола и светкавица.

Трябва ли да се приемат промените?

…
Не.